Решение по дело №963/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 07.07.2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав  - наказателна колегия, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

 

при секретаря: В. ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №963  по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №5531/19.12.2018 година на Явор Методиев Иванов  – Началник на отдел „Контрол по РПМ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., е наложена на Д.Б.М., ЕГН ********** ***   “ ЕООД на основание чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 1000,00 лева, за това, че на 07.12.2018 г., в 14:40 часа, на І - 4, км. 44+900 в посока гр. Велико Търново – гр. София,  Д.Б.М. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси - МПС с две оси марка „****" модел „ЦФ75" с peг. № ***** и ремарке с две оси с peг. ******

В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

1. Измерената дължина на ППС е 20.30 м., при максимално допустима дължина 18.75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „Д" от Наредбата.

Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно.

Измерването е извършено с техническо средство - ролетка 1241/18 /50 м./

ППС превозва автомобили.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата тежко по чл.3 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП.

Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

Към момента на проверката лицето Д.Б.М. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Нарушението е за първи път.

 Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, трудов договор.

Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, неизпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта и продължаване на движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, буква А на Закон за пътищата, което се отчита като утежняващо вината обстоятелство и на основание: чл.53, ал.1, т.2 във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква А от Закона за пътищата и на основание чл. 53 от ЗАНН е определено посоченото по – горе наказание.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Б.М., който го обжалва в срок чрез адв. В.К. от САК, и излага, че оспорва законосъобразността на НП. Сочи, че процесното НП не му е връчено и че ще изложи подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП след като последното му бъде връчено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представил адв. К. е депозирала писмено становище, в което е направила искане съдът да отмени обжалваното НП. Посочила е че не оспорват обстоятелството, че на жалбоподателят на 07.12.2018г. е бил съставен и връчен АУАН № 0006508 от 07.12.2018г. в гр.Ловеч, който АУАН жалбоподателят е подписал без възражения. Посочила е че неправилно отговорността на жалбоподателят е била ангажирана по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, и че съставомерната разпоредба при установените от органите на АПИ факти и обстоятелства е тази по чл.177, ал.3 от ЗДвП. Сочи, че от друга страна лицата, които извършват превозите, не са водачите на ППС, а физическото или юридическото лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Сочи, че това се установявало и от приложената квитанция, издадена на името на превозвача, а не на водача.  

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно призовани, се представляват от адв. Ф. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло НП. Счита, че не са налице твърдените от процесуалният представител на жалбоподателя нарушения при издаване на НП, и че видно от акта, а също и от дадените в с.з. свидетелски показания замерването извършено в хода на проверката е било представено пред жалбоподателя, като същия не бил направил възражения нито в акта, нито по - късно, с оглед на което по никакъв начин не било нарушено правото му на защита. Излага, че АНО правилно е дал правна квалификация на установените фактически обстоятелства, и че правилно е ангажирана отговорността на водача, а не на превозвача. Излага, че за използваната рулетка е представил  удостоверение за калиброване, както и доказателства че техническото средство не подлежи на последваща проверка. Излага, че при определяне на санкцията АНО бил взел предвид, че жалбоподателят е управлявал извън габаритно ППС, а в същото време не бил заплатил дължимата такса.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.П.Й., от писменото становище на процесуалният представител на жалбоподателят и становището на процесуалният представил на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 07.12.2018 год. бил съставен Акт №0006508 за установяване на административно нарушение от св. И.Й.Д., в присъствието на св. Й.П.Й., срещу Д.Б.М., ЕГН ********** ********“ ЕООД, Булстат ******, за това, че на 07.12.2018 г., в 14:40 часа, на І - 4, км. 44+900 в посока гр. Велико Търново – гр. София,  Д.Б.М. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси - МПС с две оси марка „*****" модел „ЦФ75" с peг. № ***** и ремарке с две оси с peг. № *****. Водачът осъществява движение без разрешение за дейност от спец ползване на пътищата издадено от админ. управляваща пътя /АПИ/ Извънгабаритно ППС по на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване при което се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва:

1. Измерената дължина е 20.30 м., при допустима максимална дължина на ППС 18.75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „Д" от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство - ролетка 1241/18 /50 м./ ППС превозва автомобили, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С акта са иззети като доказателства: копия от л.к., талон за регистрация на МПС и ремарке, трудов договор. В акта, в графа възражения, не е вписано възражение.  Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата, с оглед становището на ЛАС обективирано в Определение №4/26.01.2021 г. по ЧКНАД №22/2021 г. е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

             Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор И.Й.Д., оправомощен със Заповед № РД-11-42/29.91.2018 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е приет и вложен като доказателство по делото. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Явор Методиев Иванов  – Началник на отдел „Контрол по РПМ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., като заверен препис от цитираното по – горе пълномощно е приет и вложен като доказателство по делото.

Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа, на която е определена глобата. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

Изложената фактическа обстановка  не се оспорва от жалбоподателят и безспорно се установява от показанията на разпитаният по делото свидетел и писмените доказателства, приложени по делото, в т.ч. разписка от 07.12.2018 г., видно от която след съставяне на процесния АУАН са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредба 11, копие на л.к., 2 бр. свидетелства за регистрация част II на ремарке за товарен автомобил и на товарен автомобил, трудов договор №01/30.06.2010 г. От представените по делото заповед на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" и пълномощно, се установяват правомощията на актосъставителя и компетентността на административно наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на  чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че дължина на ППС е 20.30 м., при максимално допустима дължина 18.75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „А" от Наредбата. Измерването е осъществено с техническо средство ролетка ролетка 1241/18 /50 м./, като по делото са представени доказателства /л.86-94 вкл./, че измерването е било извършено с калибрирана ролетка, видно от представените документи за това. При осъществяване на движението на процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства, без разрешение на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Това деяние се санкционира по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който текст се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В случая не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че размерът на констатираните отклонения на надвишаване над допустимите норми са незначителни. Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са маловажни с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Това само потвърждава извода, че се касае до защита на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по  чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. С други думи казано липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая, като се има предвид най - вече кръга на защитените от закона обществени отношения.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателят и неговият процесуален представител, че извършеното от водача следва да се санкционира като нарушение по чл. 177, ал.3  от ЗДвП, тъй като законът за пътищата е специален закон и в случая той трябва да намери приложение. Нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП следва да се прилага във всички останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и натоварване, надвишаващи максимално допустимите норми, които са изключени от приложното поле на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.

По отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че законодателят е предвидил отговорност, както за лицата осъществили непосредствено движение в нарушение на чл.26 от ЗП, така и за тези физически лица, които са наредили това. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б "а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е собственик на ППС или има качеството на превозвач. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в  чл. 15, ал.3 от Наредбата № 11/2001 г., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица - нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Предвид горното несъмнено жалбоподателят е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че касаторът осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество.

За извършеното нарушение за физическите лица е предвидено административно наказание глоба 1000 до 5000 лева. От фактическа страна не са налице основания, които да разкриват по - висока степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения от същия вид. Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвидения от законодателя минимален размер, като АНО е съобразил обстоятелството, че веднага след констатиране на нарушението и съставяне на процесния АУАН са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредба 11, като по мнение на съда наказанието е правилно определено, като АНО го е съобразил с тежестта на нарушението, както и с обстоятелството, че е извършено за първи път, поради което съдът намира, че в случая наложената глоба в размер на  1000,00 лева кореспондира в оптимална степен с целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №5531/19.12.2018 година на Явор Методиев Иванов  – Началник на отдел „Контрол по РПМ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., с което е наложена на Д.Б.М., ЕГН ********** ********“ ЕООД на основание чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 1000,00 лева, за нарушение чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                            

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: