Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
01.11.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 614
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1504 от 18.05.2020 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на К.Ж.К. ***, административно наказание
на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят К., който чрез адвокат
А.М. *** го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си
изтъква, че отразеното в акта описание на нарушението не е пълно и точно, а
наказващият орган не е извършил проверка на спорните обстоятелства и не е взел
предвид, че деянието не е извършено виновно. Твърди, че в деня на проверката от
служителите на РДГ е бил в имота, заедно с наетите от него работници, но се
наложило да отиде до гр.Ловеч, тъй като имал записан час при лекар. Сочи, че
изрично преди да тръгне предупредил работниците никой да не сече, а само да
разфасоват повалените дървета и суха паднала маса. След като се върнал обратно
в имота малко преди обяд, заварил камиона натоварен и той само маркирал
дървесината, тъй като склада се намирал в самото сечище. Изтъква, че в ранния
следобед тръгнал с камиона от сечището към с.Дойренци, но имал проблеми с
разпечатването на втория превозен билет. Сочи, че когато бил спрян за проверка
от служители на РДГ в землището на с.Й., последните му обяснили, че в системата
излизал само един билет за 5 куб.метра, а в камиона имало натоварени 7
куб.метра. Твърди, че им показал, че от таблета е излязло копие 1, но все още
чакал оригиналния билет. Заявява и че същия ден им показал и сечището, като в
него нарушения не били установени, както и ясно личали следите от автомобила.
Счита, че липсва умисъл от страна на К. за извършване на нарушение, както и че
няма как деянието да е извършено в посочения период от 25.10.2019 г. до
28.11.2019 година.
Подробно в жалбата са развити съображения относно нарушаване на правилото ne bis in
idem и нормата на чл.33 от ЗАНН, като акцентира на
обстоятелството, че във връзка със случая е било образувано досъдебно
производство, по което впоследствие е бил внесен обвинителен акт и образувано
НОХД № *******г. по описа на РС Ловеч. Изтъква, че фактическото съдържание на
вмененото му административно нарушение съвпада изцяло с внесеното срещу него обвинение
за престъпление, поради което е следвало наказващият орган да прекрати
административнонаказателното производство.
В жалбата се твърди и че в административнонаказателната преписка не се
съдържат достатъчно доказателства, които да установяват, че К. не е изпълнил
задълженията си, вменени му по закон.
Подробно в жалбата са изложени и доводи относно категоризиране на
установеното като маловажен случай и прилагането на чл.28 от ЗАНН. Претендира
на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебното заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения,
редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат А.М. от
ЛАК, която поддържа жалбата с изложените в нея възражения и доводи, и пледира
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Акцентира на
обстоятелството, че К.К. не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно
призовани, се представляват от юрисконсулт Й., който оспорва жалбата и счита
обжалваното НП за законосъобразно издадено. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин не е било нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Изтъква, че събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства по безспорен начин установяват извършването на нарушението, автора му и неговата вина.
По делото е представена и писмена защита от директора на РДГ Ловеч, в която
много подробно са изложени доводите на въззиваемата страна за законосъобразност
на обжалваното НП и се оспорват аргументите на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.А.А., З.З.З. и Ц.В.С., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Жалбоподателят К.Ж.К. бил регистриран като лице упражняващо лесовъдска
практика с удостоверение № 11730/15.07.2015 г. на ИАГ /л.11/.
На 04.01.2016 г. инж. И.Д.издал позволително за сеч № 0527700 /л.19/, с
което разрешил на К.К., като представител на себе си (К.К.) да извърши сеч в
гора, представляваща имот в отдел № 317, подотдел „н”, с кадастрален № ***********в
землището на с.с., област Ловеч. Имотът бил с площ от 0,420 хектара, а подлежащите
на сеч дървета били маркирани от К. с КГМ № Б 2871, със синя боя. Сечта била
въз основа на одобрена горскостопанска програма и одобрен опис за краткосрочно
постепенна – осеменителна фаза, като очакваният добив бил 26.0 пл.куб.м. лежаща
маса от цер, зимен дъб и келяв габър. Срока за провеждане на сечта и извозване
на материалите бил от 25.10.2019 г. до 30.12.2019 година.
Свидетелите К.А., З.З. и Ц.С. били горски инспектори при РДГ Ловеч. В
задълженията им било вменено и осъществяването на контрол по прилагането на
закона по отношение на всички дейности в горските територии, в т.ч. и
спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите. В тази връзка, на
20.11.2019 г., в 12:25 часа, в землището на с.Й., област Ловеч свидетелите
спрели за проверка товарен автомобил марка „ЗИЛ 157“, с рег.№ *********, който
бил управляван от жалбоподателя К.К.. При проверката свидетелите констатирали,
че автомобилът бил натоварен с 7,50 пр.м3 дърва от видовете цер и благун, които
били маркирани с КГМ на К. с № Б 2871. Жалбоподателят представил на
проверяващите превозен билет № 7892/00046 /оригинал – л.112/, който бил издаден
в 11:33 часа на същия ден, за 2 пр.м3 дърва от цер. Проверката на място в
интернет базираната система на ИАГ София показала, че билетът е бил регистриран
в нея няколко секунди след издаването му. Малко след това, К. представил на
проверяващите и Копие 1 на превозен билет № 7892/00047, който бил издаден в
12:27 часа на 20.11.2019 г., за 4 пр.м3 дърва от цер /л.113/. Видно от
проверката в сървъра на системата на ИАГ, този билет бил регистриран в 12:28
часа на 28.11.2019 г., т.е. осем дни след издаването му.
В хода на проверката, служителите на РДГ се върнали заедно с жалбоподателя К.
по следите оставени от управлявания от него камион и извършили проверка в
сечището в имот с кад.№ ***********отдел 317, подотдел „н“, в землището на с.с.,
за който имот било издадено цитираното по-горе позволително за сеч. По следите
установили, че през този ден автомобилът е ходил до имота, но не е влизал
вътре, обърнал и се е върнал обратно. В сечището също не била извършвана
дейност. Предвижвайки се по следите оставени от товарния автомобил, свидетелите
установили, че в имот с кад.№ ****************, в землището на с.с., е била
извършена съвсем прясна сеч на шест броя дървета от благун и цер, които дървета
не били маркирани за сеч. Въпросният имот бил частна горска територия. При
проверката в информационната система на ИАГ София било установено, че за този
имот, за 2019 г. въобще не е било издавано позволително за сеч.
Резултатите от проверката свидетелите А., З. и С. оформили в констативен
протокол серия Б00А № 000119 от 20.11.2019 г. /л.84/. Видно от същия, били
задържани и оставени на отговорно пазене товарния автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№ *********,
натоварен с 7,50 пр.м3 дърва, 4 броя контролно-сравнителни шайби, както и
бензиномоторен трион. Протоколът бил връчен и на жалбоподателя К..
Във връзка с така констатираното и предвид, че инспектори от ДГС Ловеч
констатирали незаконна сеч и в други имоти, на 28.11.2019 г. свидетелите А., З.
и С. извършили обход в отдел 317, подотдел „н“ в землището на с.с., област
Ловеч и установили, че в имот с кадастрален № *********** е била извършена
незаконна сеч на 14 броя дървета от вида цер. Отсечените дървета не били
маркирани с КГМ и за имота нямало издавано позволително за сеч. Имотът се
намирал непосредствено до земния път, по който се извозвала дървесината от имот
с кад.№ 67670.170.7. По състоянието на стърготините и състоянието на вършината
свидетелите преценили, че сечта в имота е била извършена около седмица преди
деня на обхода. В имота свидетелите открили и 4 броя шайби от прерязване в
основата на първите секции от незаконно отсечените дървета. При налагането им с
пъновете от отсечените немаркирани дървета се установило пълно съвпадение на
отрезите с пъновете на 4 броя дървета от отрязаните общо 14. От тези съвпадащи
с намерените шайби пънове свидетелите свалили нови 4 броя шайби, които те
сравнили и наложили с отрези от асортименти на дървесината, която била
транспортирана от К.К. на 20.11.2019 г. с товарния автомобил с рег.№ *********.
Било установено пълно съвпадение и при четирите броя от направените сравнения.
Свидетелите измерили и сортиментирали по диаметри отрязаните 14 броя
дървета от цер в имот с кад.№ *********** и установили обема на незаконно
добитата дървесина, а именно : 3,024 пл.м3 /5,50 пр.м3/.
За тези действия бил изготвен констативен протокол серия Б00А № 000513 от 28.11.2019
г. /л.85/.
На 03.12.2019 г. свидетелят К.А. съставил в присъствието на жалбоподателя К.К.
АУАН бланков № 000341 /№ 1504 по регистъра на РДГ Ловеч - л.10/, в който
посочил, че като лице упражняващо лесовъдска практика по чл.108, ал.2 и ал.3 от
Закона за горите и регистрирано в публичния регистър на ИАГ София, и на който
имало издадено позволително за сеч № 0527700/22.10.2019 г., за имот в отдел №
317, подотдел „н”, с кадастрален № ***********в землището на с.с., област
Ловеч, не е изпълнил задълженията си да
упражнява контрол, като следи за спазването на правилата за сеч, в това число
да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и
отбелязани за сеч дървета. В следствие на това е допуснал отсичането на 14 бр. /четиринадесет броя/
дървета от цер, с общ обем от 3,024 пл.м3 или 5,5 пр.м3 от частен горски имот с
поземлен идентификатор №
***********, в
отдел 317, подотдел „н", немаркирани за сеч с контролна
горска марка и без издадено позволително за сеч за имота. Актосъставителят отбелязал, че незаконно
добитата дървесина е била маркирана в лежащо
състояние с контролна горска марка „Б 2871", която е собственост и се
използва от К.К..
За дата на извършване на нарушението
актосъставителят приел неустановена дата в периода 25.10.2019 г. – 20.11.2019
г., включително. Квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбите на чл.257,
ал.1, предл.2-ро, т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във
връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Като свидетели при констатиране на нарушението се подписали З.З. и Ц.С..
Жалбоподателят К. подписал акта и получил препис от него. В графата за
възражения е вписал, че има възражения, без да конкретизира в какво се състоят.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил
писмено възражение по акта.
С писма изх.№ РДГ08-14372/19.12.2019 г. и № РДГ08-14416/20.12.2019 г.на
директора на РДГ Ловеч /л.79-83/ бил изпратен сигнал до Районна прокуратура
гр.Ловеч, за установената извършена незаконна сеч в землището на с.с., област
Ловеч, ведно със съставените срещу К.К. АУАН. По сигнала било образувано
досъдебно производство № 2/2020 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, по което в
последствие бил внесен за разглеждане обвинителен акт срещу К. за престъпление
по чл.235, ал.3, т.3, предл.3-то, във връзка с ал.1, предл.1-во и предл.5-то от
НК /л.107-110/. Образуваното НОХД № *******г. по описа на РС Ловеч приключило с
осъдителна присъда срещу К.К. от 11.03.2021 г. /л.134-135/, за която обаче, до
приключване на съдебното следствие по настоящето дело няма данни да е влязла в
сила.
Въз основа на акта за нарушение, на 18.05.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като К.Ж.К. бил санкциониран за нарушение на чл.257,
ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за
горите, във връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, с глоба в размер на 300 лева
на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи
следното :
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. /л.90/ и въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от
ЗГ.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира, че обжалваното постановление е издадено в съответствие с разпоредбите
на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на формално основание. Посочени са всички съставомерни
обстоятелства при извършване на нарушението, а на същото е била дадена
изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат
споделени наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП.
Отговорността на жалбоподателя К. е ангажирана за това, че не е упражнил
контрол (какъвто законът безспорно му вменява) при извършването на добив на
дървесина по позволителното за сеч № 0527700/22.10.2019 г. от имот кадастрален
№ ***********находящ се в отдел ***, подотдел „*”, в землището на с.с., област
Ловеч, в следствие на което са били отсечени 14 броя дървета от цер от имот № ***********,
намиращ се в същия отдел, в подотдел „н“, без да са били маркирани с КГМ и без
за този имот да е било издавано позволително за сеч.
От събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установи описаното в акта и обжалваното НП административно нарушение. В
конкретния случай не е спорно, че К. е лицензиран лесовъд на частна практика и
в това му качество му е било издадено позволително за сеч за добив на
дървесина. Следователно от момента на издаването на позволителното именно той
носи отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив на
дървесина. Съществен момент е, че К. е присъствал на извършената на 20.11.2019
г. проверка от служителите на РДГ Ловеч, бил е с тях, когато са отишли до имот
с кад.№ 67670.170.7 (за който е имал позволително за сеч), след това до имот с
кад.№ 67670.170.44 (от който също е установено, че са били отсечени немаркирани
дървета и за който е нямало издадено позволително за сеч), присъствал е също
така и при съставянето на АУАН и е имал възможност да се запознае с всички
доказателства събрани от контролните органи и да направи съответните
възражения, ако е имал такива. От показанията на свидетелите А., З. и С. безспорно
се установи, че при допълнителната проверка на 28.11.2019 г. в отдел 317,
подотдел „н“ са констатирали сеч на 14 броя дървета от цер извън границите на
имота, за който имало издадено позволително за сеч, а именно : в частен горски имот
с кад.№ ***********, които дървета не са били маркирани в основата на стъблата
с КГМ и за който имот не е имало издавано позволително за сеч, което на
практика означава, че е била извършена незаконна сеч. Взетите от този имот 4
броя контролно –сравнителни шайби са съвпаднали напълно със секции от
дървесината натоварена на камиона управляван от К. на 20.11.2019 година. Съдът
няма основания да съмнява в безпристрастността и обективността на техните
показания, а и същите не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Същите се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства –
констативни протоколи /л.84-86/, Приложение 1 към Констативен протокол серия
Б00А, № 000512 от 28.11.2019 г. /л.98/, превозни билети № 7892/00046 (Оригинал)
и № 7892/00047 (Копие 1), доклад до директора на РДГ /л.87-89/. В тази връзка следва
да се посочи, че е без значение кой е извършил незаконната сеч във въпросния имот.
Последното е обстоятелство стоящо извън пределите на доказване в настоящето
производство, в т.ч. и от наказващия орган. Достатъчно е установяването факта
на извършена незаконна сеч, в случая на немаркирани с КГМ дървета и от имот, за
който не е имало позволително за сеч, като без значение за състава на вмененото
на жалбоподателя нарушение е кой е извършил фактически сечта на немаркираните
дървета. Нарушението е формално, при форма на изпълнително деяние бездействие.
Действително, не може да се очаква жалбоподателят, като лице на което е
възложен добива в имота, да присъства 24 часа непрекъснато в него, а и не това
е имал предвид законодателя възлагайки му контрола по спазване изискванията за
сеч, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/2011 година. Достатъчно е,
знаейки кога фактически започва сечта в имота (а този момент се презумира, че му
е известен, предвид факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч),
ежедневно или периодично да инспектира на място хода на провежданата сеч и при
констатирани нередности своевременно да сигнализира съответните контролни
органи. Именно в това се изразява възложената му от закона отговорност и
функции по контрол на сечта. Така че, дори и безспорно да бъдат установени
лицата отрязали немаркираните с КГМ дървета, то това по никакъв начин не би
променило или игнорирало факта за неупражнен контрол при провеждането на сечта
в имота – задължение, което до момента на освидетелстване на сечището е
възложено изцяло на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. По какъв
начин е следвало да организира работата си частния лесовъд е въпрос на негова
оперативна самостоятелност. Меродавно е, че в съседни и непосредствено близки
на повереното му сечище имоти, за които не е имало издавано позволително за
сеч, обективно се е стигнало до отсичане на дървета, които не са били
определени и маркирани. Сам по себе си този факт навежда на извод за
неефективно изпълнение на задълженията на лесовъд, за проявено бездействие под
формата на дължим, но неупражнен контрол. Именно с това е свързана разпоредбата
на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ - налагане на наказание за неупражнен контрол от
страна на лицето упражняващо лесовъдска практика, а не за допустителство по
смисъла на чл.10 от ЗАНН. Сам жалбоподателят твърди в жалбата си, че когато се
е върнал от гр.Ловеч (където е бил на лекар) камиона вече е бил натоварен от
наетите на сечището работници и той само е маркирал дървесината. Контрола е бил
дължим от него именно преди и към този момент, трябвало е да се увери, че
натоварената на автомобила дървесина е единствено и само от имота, за който е
имал позволително за сеч, респективно, че същата е била определена и маркирана
с КГМ за това.
Правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1 от ЗГ. Диспозицията на тази норма от Закона за горите е класически
бланкетна и същата се попълва със съдържание винаги във връзка с други норми,
част от нормативен акт, било то същия или друг – в случая разпоредби от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. В частност, разпоредбата на чл.257, ал.1,
предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ също вменява на визираните в нея субекти
задължения, които обаче, предвид систематическото ѝ място са формулирани
по-общо. От това следва, че административнонаказателното обвинение следва да
бъде формулирано като бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в
които се съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на които е
довело до настъпването на общественоопасните последици на нарушението. Ето
защо, при установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие за установено, че
е налице съответствие между визираната в обжалваното НП санкционна разпоредба и
нейното допълване с конкретно нарушени норми от същия и други нормативни актове,
както и между така дадената цифрова квалификация и словесно изписаните
обстоятелства при извършване на нарушението.
Правилно също така, като дата на извършване на нарушението в обжалваното НП
е бил посочен периода 25.10.2019 г. – 28.11.2019 г., независимо, че като крайна
дата на периода актосъставителят е отразил в АУАН датата 20.11.2019 г., когато
е бил спрян за проверка товарния автомобил с дървесина, управляван от К.. Обстоятелството,
че четирите контролно –сравнителни шайби от имот с кад.№ *********** са
съвпаднали напълно със секции от превозваната към този момент дървесина не
означава, че всичките 14 дървета от имота са били отсечени към 20.11.2019
година. Разбираемо е, че няма как да бъде установен точната дата/и, когато са
били отсечени всичките немаркираните дървета от имота и затова като дата на
нарушението е посочен период, като началото му съвпада с началото на сечта в
имота, за който е имало позволително за сеч (три дена след издаване на
позволителното за сеч), а края с установяване на нарушението (28.11.2019 г.),
т.е. с преустановяване бездействието на жалбоподателя.
От субективна страна съдът прие, че жалбоподателят К. е знаел, че част от
превозваната лично от него дървесина е незаконно добита, т.е. проявеното от
него бездействие и непроявен контрол при осъществяване на сечта от имота, за
който е имало издадено позволително за сеч е било умишлено. Основание за такъв
извод дава посоченото от свидетелите З. и С. обстоятелство, че следите на
управлявания от К. товарен автомобил са стигнали до границите на имот с кад.№ ***********отдел
317, подотдел „н“ (за който е имало издадено позволително за сеч), но не е
навлизал в него, както и че в този имот не се е извършвала дейност по добив на
дървесина. Явно целта е била GPS координатите по
издадения превоз билет да съвпадат с тези на имота, за който е имало издадено
позволително за сеч, за да могат евентуално да бъдат заблудени проверяващите
горски служители. В този смисъл са и обстоятелствата около издадения превозен
билет № 7892/00047 /Копие 1/, който е бил издаден в 12:27 часа на 20.11.2019
г., т.е. малко след като К. е бил спрян за проверка от служителите на РДГ и за
количество дървесина, което е било налично в натоварения автомобил, но не е
фигурирало в първоначално издадения превозен билет № 7892/00046 /Оригинал/ -
издаден в 11:33 часа на 20.11.2019 г. и регистриран надлежно в електронната
система на ИАГ. Натрапва се извода, че след като е бил спрян за проверка от
служителите на РДГ, жалбоподателят се е опитал да прикрие факта, че за част от
фактически превозваната дървесина няма издаден превозен билет, т.е. знаел е, че
същата е незаконно добита, респективно знание, че това е в следствие на
непроявен контрол от негова страна, като лице по чл.108, ал.3 от ЗГ и въпреки
това не е уведомил по надлежния ред за установените нередности при сечта.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и обсъдени
доводи и възражения на страните, съдът приема, че са доказани от обективна и
субективна страна всички елементи от вмененото на жалбоподателя К.К. нарушение
на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Същият, в
качеството му на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч за имот
кадастрален № ***********находящ се в отдел ***, подотдел „*”, в землището на
с.с., област Ловеч, не е изпълнил вменените му задължения и контролни
правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като не е осъществил
контрол по добива на дървесина в имота, в т.ч да се извършва сеч само в
границите на насаждението и е допуснал отсичането на 14 броя дървета от имот с
кадастрален № *********** в отдел ***, подотдел „*“, които не били маркирани по
надлежния ред с КГМ и за който имот е нямало издадено позволително за сеч.
Във връзка с горното, не може да бъде споделено наведеното с жалбата
възражение за нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, относно правилото ne bis in idem. Принципът е прогласен и в нормата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в какъвто смисъл
са изложените в жалбата доводи. Текстът от конвенцията забранява да бъдат
съдени или наказвани от съда на една и съща държава лица за престъпления, за
които вече са били оправдани или окончателно осъдени.
Съгласно т.3.1. от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.д.№
3/2015 г. на ОСНК на ВКС, деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него
деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма
с различни обекти на защита. Такъв е подходът и когато двете норми касаят и
еднакви обекти на защита, съгласно актуалното и понастоящем тълкуване дадено
във втората част на ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н.д.№ 50/1978 г. на ОСНК. Пак
според ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС, правната квалификация на деянията е
критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки
отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията,
които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа
на което е предприето поведението на дееца.
Видно от представеният по делото обвинителен акт срещу жалбоподателя К.К.
по досъдебно производство № 2/2020 г. по описа на ОДМВР Ловеч /л.108-110/,
повдигнатото срещу него обвинение е било за престъпление по чл.235, ал.3, т.3,
предл.3-то, във връзка с ал.1, предл.1-во и предл.5-то от НК, за това, че на
20.11.2019 г., в землището на с.с., област Ловеч, без редовно писмено
позволително, отсякъл с бензиномоторен трион ….и извозил със собствен товарен
автомобил „ЗИЛ 157“, с рег.№ ********* 3 броя дървета от цер от имот с
идентификатор 67670.170.44 и 4 броя дървета от цел от имот с идентификатор ***********,
като извозването е извършено чрез използването на документи с невярно
съдържание – превозен билет № 7892/00047/20.11.2019 г. и превозен билет №
7892/00046/20.11.2019 г., в които е отразено обстоятелство не отговарящо на
обективната действителност, че превозваната дървесина е добита от гора с
идентификатор ***********в землището на с.с., област Ловеч, по позволително за
сеч № 527700/22.10.2019 година.
От така цитираният диспозитив на обвинението по воденото срещу
жалбоподателя К. наказателно производство, данните изложени в обстоятелствената
част на внесения срещу него обвинителен акт, съпоставени с посочените в
обстоятелствената част на обжалваното НП данни и установените в хода на
настоящето производство, става ясно, че са налице сходства от обективна и
субективна страна, но същите не са съществени, още по-малко пък може да се
разсъждава в посока пълна фактическа идентичност.
Безспорно обекта на защита охраняван от нормите на чл.235 от НК и чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ е един и същ и той е очертан в нормата на чл.1, ал.1 от ЗГ.
Според тази разпоредба, това са „обществените отношения, свързани със
опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България….”. В рамките на тези отношения се осигурява и изпълнението на
визираните в ал.2 от същия текст цели на закона. Ето защо всички дейности по
добиването, преработването, съхранението и транспортирането на дървесина, както
и търговията с нея, а също и контрола върху всички тези дейности, са подробно
уредени в ЗГ и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него.
В обсъжданият казус идентични елементи от двете правонарушения (това по
обвинителния акт срещу К. и това по обжалваното НП) са тези, че законно
разрешената сеч е била тази в имот с кад.№ ***********съгласно позволително за
сеч № 0527700/22.10.2019 г., както и факта на незаконно отсечени дървета в имот
с кад.№ ***********, с тази разлика обаче, че по обвинителния акт се твърди
отсичането на 4 броя дървета от цер, докато обвинението по наказателното
постановление касае отсичането на 14 броя дървета от цер, без да са били
маркирани с КГМ и без за този имот да е имало издавано позволително за сеч. Известна
идентичност при двете правонарушения има и относно начинът по който са били
установени престъплението, респективно административното нарушение, доколкото
се касае за двата издадени от жалбоподателя К. превозни билета и извършената на
20.11.2019 г. проверка от служителите на РДГ.
Много по-съществени и значими обаче са различията в съставите на двете
правонарушения и фактическата обстановка, при която са били осъществени.
На първо място тези различия са свързани с изпълнителните деяния на двете.
При престъпният състав по НК на К. е вменено действие - сеч и транспортиране на
незаконно добита дървесина, докато при тук обсъжданото нарушение изпълнителното
деяние е под формата на бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол при
провеждането на сечта в имот № ***********а именно : да се сече само в рамките
на имота, за който е издадено позволителното за сеч, но не и извън границите
му. Много важен момент е, че при административното нарушение деецът
(жалбоподателят К.) е имал специално качество – лицензиран частен лесовъд и в
този смисъл неизпълнените му задължения са произтичали от качеството му на лице
по чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ.
Съществени различия във фактическата обстановка при двете правонарушения
има при начинът на установяването им. Административното нарушение по
обжалваното НП е било установено на друга дата от престъплението – на
28.11.2019 г. и касае обстоятелството на отсечени от имот № *********** на 14
броя немаркирани с КГМ дървета от цер. Фактът, че четири от тях са били
включени в обвинението по наказателното производство срещу К., тъй като е било
установено, че са превозвани от него при проверката на 20.11.2019 г., за
административнонаказателното е само доказателство, че отсичането на 14-те броя
немаркирани дървета от имот № *********** е пряко свързано с провеждането на
сечта в имот с № ***********респективно с неупражнен контрол от страна на К.
като лице по чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ относно законосъобразното протичане на
сечта в последния. Затова и правилно, както се обсъди и по-горе в изложението,
като край на периода, през който е било извършено вмененото с НП
административно нарушение е била посочена датата 28.11.2019 г., тъй като
безспорно установен факт е отсичането на 14 броя дървета от имот с № ***********,
но за 10 от тях не е установено да са били превозвани в деня на проверката на
20.11.2019 г., когато К. е бил спрян с управлявания от него товарен автомобил.
Не на последно място – съществени различия при двете правонарушения има при
субективната им страна. Докато за престъплението по чл.235 от НК е вменено, че
е извършено от К. при форма на вина пряк умисъл, то административното нарушение
е извършено при евентуален умисъл – жалбоподателят е съзнавал
общественоопасният характер на проявеното от него бездействие, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, но е допускал настъпването на тези
последици.
Поради тези съображения, съдът намира наведеното с жалбата възражение за нарушен
принцип ne bis in idem в обсъждания казус за неоснователно.
Съдът счита, че наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размера на глобата в предвидения от закона минимум от
300 лева. Тази санкция съответства на обществената опасност на нарушението и на
неговия извършител. Същевременно нарушението, по начина по който е било
извършено, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни
случаи на нарушения от същия вид, налице са и вредни последици, поради което
случая не може да бъде определен като „маловажен”. Обекта на посегателство е
свързан с опазването на горския фонд, за сечта на който законодателят е въвел
конкретни императивни изисквания, които стриктно следва да се спазват. Поради
това настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН се явява
неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 1504/18.05.2020 г. на Директора на РДГ Ловеч е
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него се остави без уважение.
Тъй като страните не са претендирали присъждането на разноски, респективно
юрисконсултско възнаграждение, то този въпрос не подлежи на обсъждане и съдът
не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1504 от 18.05.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция по
горите гр.Ловеч, с което на К.Ж.К. ***, ЕГН : ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във
връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка
с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :