Р Е Ш Е Н И Е №                                   

гр. Ловеч, 09.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1991/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „*********** против “*********” АД за отричане съществуването на вземане.

Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се на ул. „Тракийска“ № 19 в гр. Ловеч. До 28.02.2018 г., по силата на договор за доставка на електрическа енергия, като потребител на свободния пазар, заплащал доставената до обекта му енергия на „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД. След тази дата договорните отношения с дружеството са прекратени, а от 01.03.2018 г. доставената до обекта електрическа енергия се заплаща на ответника. За последният отчетен период преди прекратяване на отношенията „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД е издало фактура на ищеца за сумата от 744,60 лв., която ищецът твърди, че е заплатил. През април 2018 г. ищецът получил издадена му от ответника фактура от 31.03.2018 г. с начислена в нея стойност 936,95 лв. за периода 01.03.2019 г. до 06.03.2018 г. Ищецът оспорил задължението, поради краткият период за отчет, а в отговор на подадена от него жалба електроразпределителното дружество го уведомило, че задължението е за периода 03.02.2018 г. до 06.03.2018 г. Сумата по фактурата ищецът отрича да дължи на ответника, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 963,95 лв., начислена по партидата му за доставка на електрическа енергия до обект, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул. „Тракийска“ № 19 с фактура от 31.03.2018 г., поради липса на основание. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че фактурираната на 31.03.2018 г. сума за плащане по партидата на ищеца, е остойностена на база подадена информация от разпределителното дружество /“Чез Разпределение България“ АД/, измерена чрез законно монтирано средство за търговско измерване. Обектът на ищеца е регистриран на свободния пазар на електрическа енергия на 01.03.2017 г. и присъединен към електроразпределителната мрежа с мощност под 100 кВта, като за определяне на почасовото потребление се прилага стандартен трафов профил. Твърди се, че потреблението от обект на ищеца се определя на база Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, като периода на отчитане на съвпада с календарния месец. На 01.03.2018 г. е направил искане за смяна на доставчика на електрическа енергия за обект, като е преминал към „*********“ АД. До 28.02.2018 г. данните за обекта са се предоставяли от „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, който за периода 03.02.2018 г. – 28.02.2018 г. е подал 0 кВтч. На 06.03.2018 г. СТИ, отчитащо доставената енергия до обект на ищеца е отчетено, а отчетените стойности от предходен отчет са фактурирани за плащане по партидата на ищеца от ответника.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. Д.С., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция и съображения за това.

Ответникът по делото се представлява от юрисконсулт Т., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, като излага съображения в тази насока.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от лицензия № Л – 135 – 07/29.11.2006 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на „*********” АД е дадено разрешение за търговия с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г. На дружеството „Чез Разпределение България” АД е издадена лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия” на обособена територия, определена в приложение, за срок от 35 години /л. 17 от гр. д. № 1489/2018 г. на РС Ловеч/.

Между „*********” АД и ищецът е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият осигурява на втория достъп и пренос на през електроразпределителната мрежа на електрическата енергия до обект, посочен в приложение към договора, срещу заплащане на цената за мрежовата услуга. Страните са договорили, че отчетът на средството за търговско измерване се извършва по график от разпределителното дружество, като периода не съвпада с календарния месец. Измерените стойности се предоставят на пазарния оператор и на координатора на балансиращата група, в която е включено обект на ищеца съобразно стандартния товарен профил, при спазване на условията и сроковете съгласно чл. 89, ал. 4-6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. За стойността на доставената услуга разпределителното дружество издава данъчна фактура на база отчета от СТИ, изключае в случаите, когато потребителят е сключил договор за комбинирана услуга, като стойността на мрежовите услуги тогава той заплаща на своя доставки в срокове съгласно договора за комбинирана услуга. В този случай отношенията между доставчика и разпределителното дружество се определят от рамков договор. /л. 78-86 от гр. д. № 1489/2018 г. на РС Ловеч/.

В периода 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. ищецът е на комбинирана услуга при търговец на електрическа енергия „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД, а от 01.03.2018 г. се е върнал на регулирания пазар. Тези факти на са спорни между страните, като те се подкрепят и от депозираните по гр. д. № 1489/2018 г. на РС Ловеч писмо от „Чез Разпределение България” АД /л. 100/ и ангажирани справки /л. 104-111/.

Ищецът е подал заявление до „Чез Разпределение България” АД за смяна на доставчик на електрическа енергия за клиенти със стандартен товарен профил, заведено на 05.04.2018 г., като е заявил желание негов доставчик да е „*********” като краен снабдител. Ищецът е подал заявление до ответника за сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови цели, заведено отново на 05.04.2018 г.

На 14.03.2018 г. „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД е издало фактура на ищеца за консумирана електрическа енергия за периода 05.01.2018 г. до 28.02.2018 г. от обект с идентификационен № *********, за сумата от 744,60 лв. с ДДС, платима в срок до 22.03.2018 г.

Видно от фактура от 31.03.2018 г., издадена от „*********” АД на името на ищеца, тя касае консумирана електрическа енергия за периода 01.03.2018 г. до 06.03.2018 г. от обект с идентификационен № ********* и е на стойност 963,95 лв., платима до 19.04.2018 г.

Вземането по фактура от 31.03.2018 г. за доставена електрическа енергия е оспорено от ищеца, който е подал жалба до „*********” АД. В отговор на жалбата ответникът е заявил, че е фактурирал оспореното количество енергия въз основа на подадени данни от електроразпределителното дружество по дневна и нощна тарифа. При снемане на данните е изходено от тези от предходния отчет, извършен на 03.02.2018 г. Във връзка с фактурираната му сума по партидата ищецът е подал жалби и до „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД и „Чез Разпределение България” АД. В депозиран отговор от последния се посочва, че за периода 03.02.2018 г. до 28.02.2018 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД са подадени количества електрическа енергия от 0 кВтч, тъй като отчет не е извършван. Отчет на обекта на ищеца е извършен на 06.03.2018 г. и цялото потребено количество енергия за периода 03.02.2018 г. до 06.03.2018 г. е подадено към доставчика от последна инстанция - „*********” АД.

Данните, отразени в отговора на „Чез Разпределение България” АД относно отчетния период, който касае фактурата от 31.03.2018 г., се подкрепят и от изслушаното по делото заключение по допусната комплексна експертиза. Според него фактурираното количество енергия, касае периода 03.02.2018 г. до 06.03.2018 г. Данните се отчетени от редовно монтирано средство за търговско измерване, което отговаря на техническите и метрологични характеристики, с фабричен № ********** от „Чез Разпределение България” АД, които са подадени на „*********” АД. СТИ е монтирано с протокол от 10.2.2017 г. /л. 71-73 гр. д. № 1489/2018 г. на РС Ловеч/. Отчетът на обекта на ищеца е правен редовно от „Чез Разпределение България” АД, в началото на всеки месец според данните в заключението на вещите лица. Последните отчети, преди издаването на процесната фактура, са извършени на 03.02.2018 г. при показания по дневна тарифа 33 748 и 7 281 при нощна тарифа и на 06.03.2018 г. при показания 36 763 по дневна тарифа и 7 833 по нощна тарифа. Данните за отчетени количества електрическа енергия се подкрепят и от представената по делото справка от „Чез Разпределение България” АД /л. 105 от гр. д. № 1489/2018 г. на РС Ловеч/. Количеството фактурирана енергия е реално консумирана и отчетена от СТИ. Електрическата енергия е фактурирана по цени за доставчик от последна инстанция, обявена в официалната страница на ответника към м. март 2018 г. Изводите на вещото лице по въпроса, отговаря ли издадената от ответника фактура на изискванията на закона за счетоводство не се обсъждат от съда, тъй като те са правни.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*********“ АД /ободрени с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г./, потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди. Потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. Продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост.

Общите условия са публикувани в брой 229, от 26.11.2007 г. на вестник “Посредник“ и бр. 927 от същата дата на вестник “Телеграф”, което се установява от два броя сертификати, издадени от Издателска къща “Фортуна прес” ООД и вестник “Телеграф”.

При установените данни съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за отричане съществуване на вземане за доставена електрическа енергия с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Обектът на ищецът е присъединен към разпределителната мрежа поддържана от „Чез разпоределение България“ АД, а отношенията по предоставяне достъп до преносната и електрическа мрежа чрез разпределителната, са уредени от договор. Доставената до обекта електрическа енергия е отчитана ежемесечно /в началото на всеки месец/ от разпределителното дружество, от средство за търговско измерване, което отговаря на метрологичните и технически изисквания, монтирано с протокол от 10.02.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат по утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. До 28.02.2017 г. ищецът е бил на регулирания пазар, а стойността на доставената му електрическа енергия и за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа е заплащал на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД. През месец февруари отчетът на СТИ, монтирано в обекта на ищеца, е извършен от собственика на разпределителната мрежа. Електрическата енергия е остойностена и фактурирана от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД, като е издадена фактура от 14.03.2018 г. на стойност 744,60 лв. Следващият отчет на СТИ е на 06.03.2018 г., след направената смяна на доставчика от ищеца при условията на чл. 104 ПТЕЕ, с която ищецът се е върнал отново на регулирания пазар. Към стария доставки на електрическа енергия, с който ищецът не се намира вече в договорни отношения, разпределителното дружество е подало нулеви стойности за фактуриране. Дружеството „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕООД явно няма претенции към ищеца за доставената му и незаплатена електрическа енергия, тъй като в този случай той би се възползвал от възможността да поиска временно прекъсване доставката на електрическа енергия /чл. 104г, ал. 5 ПТЕЕ/. Доказателства в тази насока не са събрани в хода на производството.

От 01.03.2018 г. страните в производството по делото са обвързани от договор при общи условия за продажба на електрическа енергия, който е одобрен от регулаторния орган и публично оповестен, чрез публикацията му в местен и централен ежедневник. В изпълнение на задълженията си по него, на база подадените данни от разпределителното дружество, ответникът е фактурирал подадената му като консумирана от ищеца електрическа енергия, като е издал процесната фактура. В същата е начислена реално потребена електрическа енергия. Тя е подадена към ответника за фактуриране, тъй като към датата на установяването ѝ ищецът се намира с него в договорни отношения. Поради прекъснатите отношения с предишния доставчик, той не може да я остойности, събере и разплати на разпределителното дружество разходите по пренос и достъп, който то е предоставило на ищеца по силата на договор, сключен с него.

Ако съдът отрече съществуването на вземане в полза на ответника, поради липса на основание, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца със стойността на доставената до обекта му електрическа енергия, която той фактически е потребил. След като той не дължи същата на ответника, а не е налице основание за заплащането ѝ на стария доставки, то и разходите по пренос и доставка няма да бъдат заплатени на разпределителното дружество, по силата на рамковите договори между него и крайния снабдител или доставчик от последна инстанция. Това като краен резултат ще доведе до неоснователно обогатяване, което е забранено от закона, изключае в изрично предвидените случаи.

Съдът не споделя доводите на ищеца, че към датата на издаването на процесната фактура страните не са се намирали в договорни отношения. Те са били обвързани от договор при общи условия, по силата на който, въз основа на подадените данни от разпределетилното дружество, с което ищецът също се намира в договорни отношение от началото на 2017 г., реално потребената електрическа енергия е остойностена и фактурирана. Цената за същата ищецът следва да заплати съобразно условията и сроковете в договора.

По изложените съображения съдът приема, че заявената претенция за отричане съществуването на вземане за доставена електрическа енергия до обект на ищеца, за което е издадена фактура от 31.03.2018 г., е неоснователна.

Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото, следва да се отхвърли.

Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени от него разноски в размер на 290,00 лв. По делото той е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение от 250,00 лв. Общо размера на сторените разноски е 540,00 лв., които при изхода на делото следва да се възложат в тежест на ищеца.

С оглед на изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от В. В. Х.против “*********” АД, ЕИК *********, с адрес: *********за  иск  за отричане съществуването на вземане в размер на 963,95 лв. /деветстотин шестдесет и три лева и деветдесети пет стотинки/ - начислена по партида на „***********, с клиентски № 210037339009, цена за доставена електрическа енергия до обект, находящ се адрес : гр. Ловеч, ул. „Тракийска“ № 19.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от В. В. Х.да заплати на “*********” АД, ЕИК *********, с адрес: *********сумата от 540,00 лв. /петстотин и четиридесет лева/ - сторени разноски в производството по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на „***********, с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

Съобщението да ищеца да се връчи чрез адв. С. на адрес ***.

Съобщението до ответника да се връчи на адрес гр. Плевен, ул. „Панега“ № 2, офис 302.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: