№ 154
гр. Кнежа, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100495 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК.
Образувано е по искова молба на Б. М. Г., като баща на М. Б. М., чрез адв.
Н. Х., против Н. Х. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото
от съвместното съжителство на страните дете М. на бащата – ищец, да
определи местоживеене на детето при бащата и режим на лични отношения на
майката с детето, да осъди ответницата да заплаща издръжка на детето в
размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на ИМ, както и
издръжка за минало време – от м. ноември 2024 год. до м. юни 2025 год. вкл., в
размер на минималните месечни издръжки за посочения период.
В молбата се твърди, че от съвместното съжителство на страните се
родило детето М. Б. М., роден на **.**.2012 год. Твърди се, че на 11.11.2024
год. ответницата напуснала съвместното жилище и въпреки опитите на ищеца
от тогава не е осъществявана среща между тях. Твърди се, че ответницата е
заживяла с друг мъж и не се интересувала от сина си М.. Не поддържа връзка
с него, не участва във възпитанието и издръжката му. Посочва се, че детето
живее в с. Староселци при своя баща, който полага грижи за него с помощта
на своите родители, сестра и баба. Сочи се, че ищецът има собствено жилище
1
и полага труд на частни начала. Твърди се, че детето М. първоначално трудно
приел постъпката на майка си, но понастоящем е по-спокоен, чувства се добре
и за него се полагат адекватни грижи. Твърди се, че ищецът не е спирал сина
си да осъществява контакти със своята майка и е направил постъпки да
постигне споразумение с ответницата относно родителските права по
отношение на детето, но без резултат. Сочи се, че детето е ученик в СУ
„Христо Смирненски“ в гр. Искър и здравословното му състояние се
проследява от личен лекар – д-р Цв. Л.. Сочи се още, че между детето и ищеца
е изградена здрава връзка на обич, взаимно доверие и емоционална близост.
Детето има подходяща за развитието среда, като са му осигурени всички
условия за нормално и щастливо детство. С оглед на изложеното ищецът
счита, че предявяването на настоящия иск е изцяло в интерес на детето.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и
основателност на предявените искове.
Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с
адв. Н. Х., с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни
доказателства. В хода по същество, моли съда да предостави упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете М. на бащата, като
определи местоживеенето му при него; определи режим на лични отношения
на майката с детето и да присъди издържа на детето, както и издръжка за
минало време в минимален размер. Претендира деловодни разноски.
Ответницата – редовно призована, в о.с.з. не се явява и не се
представлява. Не е оспорила предявените искове и не взема допълнително
становище по исковите претенции.
ДСП – гр. Кнежа не изпраща представител в с.з., представя социален
доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
прие за установено следното:
От фактическа страна
Представено по делото е удостоверение за раждане, видно от което М. Б.
2
М. е роден на **.**.2012 год. в гр. Кнежа, от майка Н. Х. Т. и баща Б. М. Г..
По делото са разпитани свидетелите Илияна Демирева Анова, баба на
ищеца и Светлана Миткова Манова, без родство със страните. И двете
потвърждават изложените в исковата молба факти, че от около година
страните са разделени, ответницата е напуснала съвместно обитаваното с
ищеца жилище и е заживяла в с. Ставерци с друг мъж. След раздялата на
страните ответницата не е посещавала детето. Основно грижите за детето се
полагат от бащата, като помощ в обгрижването му той получава от родителите
си, баба си и сестра си. За периода на раздялата ответницата не е давала
парични суми за издържа на детето. Детето М. няма специфични потребности,
ученик е в 7 клас в СУ „Христо Смирненски“ в гр. Искър, посещава редовно
училище.
В приложения по делото социален доклад е отразено, че основните грижи
за детето се полагат от бащата Б. Г.. Жилището, което обитават с детето, е
собственост на родителите на ищеца. Представлява едноетажна къща, в много
добро техническо състояние, основно ремонтирано, с голям навес. Състои се
от две стаи (спални) и коридор, прилепена постройка, състояща се от кухня,
дневна с трапезария, хол и баня. В него има всички необходими условия за
отглеждане на малолетното дете М.. Ищецът притежава собствено жилище в
гр. И. на ул. „***“ № *, което понастоящем е в ремонт. Финансова покрепа
ищецът получава от родителите си Д. Д. и М. К., които работят в чужбина, а
подкрепа в отглеждането на детето оказва прабабата по бащина линия – А. Г.
на 72 години. Има изградена емоционална връзка между бащата и детето. При
поведен разговор детето е заявило, че за в бъдеще желае да живее в семейната
среда на баща си. От своя страна, бащата изразява готовност и желание за
сътрудничество с майката относно срещите й с детето.
Към настоящия момент ответницата Н. Т. живее в с. С., общ. Д. М., няма
данни за сключен трудов договор.
В заключение ДСП – Кнежа изразява становище, че семейната среда, в
която към настоящия момент детето М. се отглежда и възпитава, е напълно
подходяща и не представлява опасност за живота, здравето и развитието на
детето. Бащата Б. Г. притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на детето. На адреса, на който живее бащата, има
необходимите битово-хигиенни условия, както и сигурна и безопасна среда,
3
подходяща за отглеждане на детето М.. Бащата изразява силна привързаност
към сина си и желание да се грижи за отглеждането и възпитанието му в
бъдеще. Необходимо е родителите на детето да поддържат коректни
взаимоотношения и да обменят информация за развитието на детето, както и
съвместно да взимат решения, свързани с неговото правилно отглеждане и
възпитание. В интерес на детето е да общува и да поддържа пълноценен
контакт с двамата си родители.
При така установените факти, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по
посочените въпроси.
В процесния случай, родителите на детето М. не живеят заедно, нямат
спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, по отношение на режима на лични отношения на майката с детето,
както и относно размера на издръжката, вкл. за минало време, но не са
постигнали споразумение помежду си. Затова по повод подаденото искане
посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.
Местоживеенето на малолетното дете М. следва да се определи при
бащата, каквото е и към момента. Бащата Б. Г. упражнява грижа за сина си,
осигурил е нормални битови условия и добра семейна среда. Същевременно
майката Н. Т. без основателни причини проявява тенденция на известно
дезинтересиране от детето си.
Родителските права по отношение на малолетния М. следва да се
упражняват от бащата Б. Г., при когото детето ще живее. По делото липсват
установени обстоятелства, които да обосновават извод за необходимостта от
определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските
права по смисъла на чл. 59 ал.2 СК.
Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на
майката с детето ответницата не е направила особени искания. В приложения
по делото социален доклад също не са отбелязани специфични обстоятелства,
които да се вземат предвид при решаване на въпроса. Затова съдът прие, че
4
следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични
отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и 1 месец през лятото, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взима и
оставя детето от дома на бащата.
Претенцията за издръжка на детето е основателна, тъй като съгласно чл.
143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от 1/4
(една четвърт) от минималната работна заплата за страната (в размер на 1 077
лв.), т.е. не по-малко от 269.25 лв. Ответницата заявява готовност да заплаща
месечна издръжка на детето в претендирания от ищеца размер – 300 лв.
Издръжка в такъв размер, съдът счита за адекватен на нуждите на детето,
които са в рамките на нормалните за дете на такава възраст. С оглед на това,
съдът приема, че иска следва да бъде уважен за сумата от 300 лв.
По отношение на иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
издръжка за минало време, за периода от м. ноември до м. декември 2024 год.
в размер на 466.50 лв. и от м. януари до м. юни 2025 год. вкл. в размер на
1 615.50 лв., съдът счита, че следва да бъде уважен до претендирания размер
(1/4 от МРЗ за страната за 2024 год. – 233.25 лв., а за 2025 год. – 269.25 лв.). От
доказателствата по делото се установява, че през исковия период от време
детето е живяло при бащата, не е имало специфични потребности, а бащата е
работил по трудово правоотношение и е реализирал доходи. Не се установи за
претендирания период от време ответницата да е реализирала каквито и да
било доходи, но независимо от това за процесния период издръжка на детето е
била дължима. За този период издръжката е била поета основно от ищеца с
помощта на неговите близки. По делото не се установи ответницата да е
давала парични суми за издръжка на детето. Съдът приема, че за този период
от време ответницата, която е млада и в трудоспособна възраст, е имала
възможност да реализира доходи поне в минимално установения за страната
размер и да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в минимален
размер без особени затруднения.
5
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 900
лв. – за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за двата
иска съобразно уважената им цена, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.6 от
ГПК – по иска за издръжка за в бъдеще в размер на 432 лв. и по иска за
издръжка за минало време в размер на 83.28 лв., и двете суми вносими по
сметка на РС – Кнежа.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал.2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето М. Б. М., роден на **.**.2012 год.
в гр. Кнежа, ЕГН **********, на бащата Б. М. Г. с ЕГН ********** и адрес: с.
С., обл. Пл., ул. „***” № * и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето на следния
адрес: с. С., ул. „***” № *.
ПОСТАНОВЯВА режима на лични отношения на майката Н. Х. Т. с ЕГН
********** и адрес: с. С., общ. Д. М., обл. Пл., ул. „***“ № **, с детето М. Б.
М. с ЕГН **********, да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и 1 (един)
месец през лятото, когато бащата Б. М. Г. не ползва платен годишен отпуск,
като майката следва да взима и води детето от и до дома на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК майката Н. Х. Т. с ЕГН
********** да заплаща на малолетния си син М. Б. М. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител Б. М. Г. с ЕГН **********,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300.00 лв. (триста лева и 0 ст.), платими
до 10-о число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.07.2025 год., до настъпване на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Н. Х. Т. с ЕГН ********** да
заплати на малолетното си дете М. Б. М. с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Б. М. Г., сумата 466.50 лв. (четиристотин
шестдесет и шест лева и 50 ст.), представляваща дължима месечна издръжка
от по 233.25 лв. за периода м. ноември – м. декември 2024 год. и сумата от
1 615.50 лв. (хиляда шестстотин и петнадесет лева и 50 ст.), представляваща
дължима месечна издръжка от по 269.25 лв. за периода от м. януари до м. юни
2025 год., вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Х. Т. с ЕГН ********** и
адрес: с. С., обл. Пл., ул. „***“ №**, да заплати на Б. М. Г. с ЕГН **********
и адрес: с. С., обл. Пл., ул. „***” № *, сумата от 900.00 лв. (деветстотин лева и
0 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Н. Х. Т. с ЕГН ********** и
адрес: с. С., обл. Пл., ул. „***“ №**, да заплати по приходната сметка на
Районен съд – гр. Кнежа сумата от 515.28 лв. (петстотин и петнадесет лева и
28 ст.), представляваща дължима държавна такса върху определения размер на
издръжката, както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) – държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решението в частта, в която се допуска предварително изпълнение има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Плевен в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7