№ 2025
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110112585 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
Б. М. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, местност Прибой, ул. 41-ва № 1 срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1021,62лева, представляваща стойност на ел. енергия за периода 10.11.2020г.-07.02.2021г. за
обект на потребление, находящ се в ***, за което вземане е издадена фактура №
**********/09.02.2021г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
През м.02.2021г. узнал по информация предоставена му на гише, че има задължение към
ответното дружество в размер на сумата от 1021,62лева- начислена ел. енергия на база
констативен протокол и справка за корекция на основание ПИКЕЕ за периода 10.11.2020г.-
07.02.2021г. Твърди, че процесното задължение касае потребление в имот находящ се в ***
с аб. **********. Оспорва да има качество на потребител на ел. енергия в този имот, тъй
като още през 2007г. с договор за покупко- продажба по НА 94/2007г. се разпоредил с
правото на собственост върху него. От тогава няма и качество на ползвател на имота.
Депозирал възражение пред ответното дружество и КЕВР, въпреки които ответното
дружество продължавало да търси плащане на задължението от него. На 12.03.2021г.
партидата била официално прехвърлена на новите собственици на имота, но въпреки това
процесното задължение се водело на ищеца. Посочва, че ОУДПЕЕ не регламентират
солидарна отговорност относно задължения за потребена ел. енергия между новия и стария
собственик на имота. Оспорва да има качество на потребител съгласно чл. 4 от действащите
ОУДПЕЕ /2007г./, независимо че за периода се е водил титуляр на абонатния номер за
обекта на потребление и не е изпълнил задължението по чл. 17 ОУ. Оспорва за периода на
корекцията да е бил в облигационни отношения с ответника за процесния обект на
1
потребление, и в тази връзка документите въз основа на които е извършена корекцията.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че сумата е дължима на основание чл.55 ПИКЕЕ вр.
чл. 200 ЗЗД. Посочва, че протоколът за проверката е изготвен в съответствие с чл.49, ал. 3
ПИКЕЕ в присъствие на независим свидетел. Твърди, че количество ел.енергия е доставено
и потребено. Твърди, че към момента на проверката 07.02.2021г. ищецът се води титуляр на
партидата и съответно на негово име е издаден изготвеният констативен протокол от
извършена проверка. Впоследствие е издадена и справка за корекция за периода 10.11.2020г.
до 07.02.2021г., с която е допълнително начислено количество ел.енергия от 4989,6кВТч. На
основание чл.6, ал. 4 ОУДПЕЕ корекционната фактура е издадена на името на ищеца.
Твърди сумата да е невъзможно да бъде префактурирана на името на реалния собственик за
периода, тъй като той не е имал качество на клиент на дружеството. Затова, в чл.17, т. 3 ОУ
е разписано и задължение на лицата при промяна в собствеността да уведомят крайния
снабдител в 30-дневен срок. Към 24.04.2007г. се сочи, че за ищеца е възникнало задължение
съгласно чл.17,т.8 ОУ за уведомяване в така настъпилата промяна в собствеността. Едва на
11.03.2021г. е било депозирано заявление от Любомир Славов. Излага съображения и
относно дължимостта на сумата по законосъобразно извършена корекционна процедура.
Твърди, че на 07.02.2021г. е била извършена техническа проверка на измервателната
система в процесния обект. Протоколът е подписан от извършилите я служители и
свидетели. За проверката е изготвен КП № 5100986/07.02.2021г., в който е документирано
установено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ чрез монтиран
допълнителен проводник към нулевата шина на СТИ, който отива в апартамента на абоната.
На основание чл. 58 ПИКЕЕ служителите са уведомили незабавно МВР на тел. 112, като са
получили отказ да бъде изпратена оперативна група. На 08.02.2021г. е изготвена справка за
корекция за периода 10.11.2020г. до 07.02.2021г., като преизчислението е извършено в
съответствие с чл.50, ал. 5 ПИКЕЕ при спазване методиката на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. На
09.02.2021г. е била издадена и процесната фактура. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.В с.з.
исковата молба и отговора се поддържат.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. За
успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното извънсъдебно
поведение на ответника по търсене плащане на задължението. При провеждане на горното
доказване, негова е тежестта да докаже осъществяването на твърдяните юридически факти
обосноваващи съществуване на вземането, в т.ч. че с ищеца се намират в договорни
отношения с предмет пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните му
мрежи в посочения обект и период и предпоставките обосноваващи нейната дължимост.
2
Регламентацията на отношенията между страни намиращи се в правоотношение по
договор за продажба на ел. енергия се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл.
98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Наличието на продажбено
правоотношение, обуславя и наличието на облигационна връзка по пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа оперирана от ответното дружество.
Ответникът е основал претенция си на извършена от него корекционна процедура за периода
10.11.2020г.-07.02.2021г. за обект на потребление, находящ се в ***, титуляр на който
клиентски и абонатен номер е ищецът, с което е обосновал наличието на облигационна
връзка с него. Ищецът е възразявал да има качество на потребител, като е твърдял, че още
през 2007г. се е разпоредил с правото си собственост върху имота, откогато е престанал да
бъде и негов ползвател. В доказателство за това е представил НА за покупко- продажба №
94/24.04.2007г. видно от който е, че действително на 24.04.2007г. се е разпоредил с правото
си на собственост върху имот- апартамент № 7, в гр. Варна, жк Младост бл. 140, вх.1, ет.3.
За този имот, потреблението на ел. енергия е отчитано под аб. № **********, чийто титуляр
съобразно информационната система на крайния снабдител, е ищецът. Затова, на
09.02.2021г. ответното дружество извършвайки корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ е
издало фактура № ********** за сумата от 1021,62лева, задължен по която е ищецът. От
приложение А към нея се установява, че тя касае адрес на потребление гр. Варна, жк
Младост бл. 140, вх.1, ап.7. На 23.02.2021г. ищецът е депозирал възражение до ответното
дружество и КЕВР. В отговор от ответното дружество е уведомен, че до 12.03.2021г.
титуляр на обект с аб. №********** е той, когато е депозирано искане за промяна от нов
ползвател на имота. До тази дата, ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.16, т. 7 ОУ
за съобщаване промяна в данните за собственост, поради което и сумата е дължима от него.
В чл. 4, т. 7 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-060/07.11.2007г./ на
ответното дружество понятието „ползвател на мрежата” се дефинира като физическо или
юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
от крайния снабдител. В чл. 4, ал. 1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-
061/07.11.2007г./ на крайния снабдител „Енерго про Продажби“ АД „потребител на енергия”
се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД. В пар.1, т.2а ЗЕ е дадено определение на понятието „битов клиент“ и
това е, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, ищецът няма качество на потребител и страна по договор по
чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ за процесния обект на потребление. Позоваването от страна на
ответника, че титуляр на партидата в неговата информационна система е той и поради това
ищецът е потребител, е несъстоятелно и влизащо в пряко противоречие с легалното
определение на понятието дадено, както в ОУ, така и в ЗЕ. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на
ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с
качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване.
В настоящия казус също е приложим ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел.
енергия и то по сходен с този за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на
задължено да плаща цената на потребяваната ел. енергия с качеството на собственик на
имота /така решение №205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/. И доколкото
няма спор, че още към 24.04.2007г. ищецът е отчуждил, респ. не притежава право на
собственост или ползване върху имота, то следователно той не е потребител и в договорно
отношение с ответника за него. В своя жалба от 23.02.2021г. ищецът изрично е уведомил
ответника, че не притежава права върху имота. Неизпълнението на задължението по чл. 16,
3
т.7 /за промени в собствеността на обекта / не би могло да обоснове качество на потребител
на едно лице, след като лицето не отговоря на критериите вложени в понятието по пар.1,
т.2а ЗЕ. Още повече, че видно от заявлението на Любомир Славов до ответното дружество
от 11.03.2021г. за промяна в титулярството на аб.номер, заявителят се е легитимирал като
собственик на имота въз основа на НА за покупко- продажба от 2009г., т.е дата
предхождаща значително по време извършената корекционна процедура и начисляване на
процесното задължение към ищеца.
В заключение, претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца са дължими разноски. Ищецът е
доказал извършени разноски за производството в размер на 350лева, от които 300лева
платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2021г. и
50лева платена дължимо държавна такса за образуване на дело. Те следва да се възложат в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Б. М. В., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, местност Прибой, ул. 41-ва № 1 и ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1021,62лева, представляваща стойност на ел. енергия за
периода 10.11.2020г.-07.02.2021г. за обект на потребление, находящ се в ***, за което
вземане е издадена фактура № **********/09.02.2021г, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Б. М. В., ЕГН ********** сумата от 350лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4