№ 19855
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110115637 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. Д. И. гр.
София, против "фирма" ЕАД, гр. София, за заплащане на сума в размер на
1200 лева, представляваща удържани неправомерно и преведени на ответника
суми, поради обстоятелството, че претендираната сума е събрана без
основание, по силата извършено плащане, преди образуване на изп.д.
№330/2021 г. ведно със законна лихва върху посочената сума от деня на
получаване на иска от ответника до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба са налице твърдения, че през 2017 г. срещу
наследодателя на ищцата И. В. Х. починала на 04.10.2021 г., е образувано
гр.д. №37739/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, по иск на "фирма"
ЕАД, с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. По силата на
съдебно решение №186991/07.08.2019 г., постановено по гр.д. №37739/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 155 състав, съдът приел за установено, че И. В. Х.
дължи на "фирма" ЕАД сумата от 1364.19 лева - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна за периода от01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., и сумата от 146.86 лева представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2015 г. до 15.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и я осъдил
да заплати сумата от 326.81 лева, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 17737/2017 г. по
описа на СРС, 155 състав, както и сумата от 975.76 лева, представляваща
направени по делото разноски. Твърди, че още преди образуване на
изпълнителното дело е преведена доброволно на взискателя сумата в размер
1
на 2816.39 лева. Плащането е отишло в полза на кредитора - взискател,
поради което и предявеното по изпълнителното дело вземане било погасено.
Въпреки това, след издаденото й съдебно удостоверение по изп.д. №330/2021
г. и след получено съобщение за приключване на изп.д. №330/2021 г.,
разбрала, че заплащаните от нея суми по 200 лева месечно по изп.д.
№929/2017 г., общо 1200 лева, са осчетоводени като дължими суми и
разпределени по изп.д. №330/2021 г., от които 977.79 лева са разпределени по
изп.д. №330/2021 г., а „надвнесената“ сума в размер на 221.21 лева (остатък
от постъпили суми) е прехвърлена по изп.д. №929/2017 г. Счита, че всички
превеждани суми по изп.д. №929/2017 г., в размер на 1200 лева,
незаконосъобразно са отнесени по изпълнително дело №330/2021 г.
Поддържа, че събраните суми в размер на 1200 лева са събрани и преведени
неоснователно на "фирма" ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника "фирма" ЕАД. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и
размер, по подробно изложени съображения. Твърди, че посочената сума не е
постъпила по сметка на "фирма" ЕАД, като счита че предявеният иск не е
доказан нито по основание, нито по размер. Дължимите суми съгласно
Решение № 186991 от 07.08.2019г., потвърдено с Решение от 22.07.2020г. по
в. гр. дело № 15917/2019, СГС, са както следва: 1364.19лв. - главница, законна
лихва върху главницата от 22.03.2017г. до изплащане на вземането, 146.86 лв.
- мораторна лихва, 326.81лв. - разноски в заповедното производство, 975.76
лв. - разноски в исковото производство. Заявява, че на 11.01.2021г. сума в
размер на 2810.88 лв. е постъпила по банковата сметка на Дружеството с
основание: „реш. СРС 07.08.2019г., гр. д. 37739/2017г. 155 с-в, аб. 154966, И.
В. Х.“. Тази сума не е била достатъчна за погасяване на цялото задължение,
поради което и съгласно законовите разпоредби е направено погасяване в
следния ред - разноски, лихви, главница: пълно погасяване на задължението
за съдебни разноски в размер на 1302.57 лв., пълно погасяване на
задължението за мораторна лихва в размер на 146.86 лв., начислената законна
лихва до 11.01.2021 г. е размер на 527.49 лв. също е заплатена и частично
плащане на главница в размер на 833.96лв. Като наплетен остатък от
задължението е главница - 530.23лв., ведно със законна лихва от 12.01.2021г.
до изплащане на дълга. Сочи, че ищецът не е доказал, че претендираната сума
в размер на 1200.00лв. е получена от Дружеството и следователно не се
дължи връщане на нещо, което не е получено. В условията на евентуалност,
ако се докаже, че е постъпила по банковата сметка на дружеството моли да се
приеме, че плащането не е било без основание, а напротив - заплатен е
остатъка от дълга по изпълнителното дело. В условията на евентуалност моли
съда да приеме, че ако има удържани суми по изпълнително дело №
20218580400330 от банковата сметка на ищеца, те не са разпределени само в
полза на Дружеството, ами са послужили и за погасяване на такси към ЧСИ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
2
разпоредбата на чл.235,ал.2 и 3 от ГПК, установи следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следния правопораждащ юридически факт, а именно
обстоятелството, че е заплатил процесната сума на ответника, който я е
получил. Ответникът от своя страна следва да установи правното основание
за получаване на сумата в размер на 1200 лв.
Съдът приема, че в настоящия случай не е било проведено успешно
доказване от страна на ищеца, поради следните съображения:
По делото е представен изпълнителен лист от 17.02.2020 г., издаден в
полза на ответника срещу И. В. Х. по гр. д. № 37739/2017 г. по описа на СРС,
155 състав за сумите от 1364,19 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 146,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2015 г. до 15.03.2017 г. Видно от представения заверен
препис от изпълнително дело № 20218580400330 по описа на ЧСИ У. Д., с
рег. № 858 на КЧСИ с разпореждане на ЧСИ Д. от 10.02.2021 г. е образувано
посоченото изпълнително дело именно на основание издадения на 17.02.2020
г. изпълнителен лист по гр. д. № 37739/2017 г. по описа на СРС, 155 състав с
длъжник И. В. Х. и взискател ответното дружество.
С определение на съда от 09.06.2023 г. е отделено за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.01.2021г.
сума в размер на 2810.88 лв. е постъпила по банковата сметка на ответното
дружеството с основание: „реш. СРС 07.08.2019г., гр. д. 37739/2017г. 155 с-в,
аб. 154966, И. В. Х.“.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. №
1840/13.10.2021 г., издадено от СО-Район "В.", от което се установява, че И.
В. Х. е починала на 04.10.2021 г., като е оставила за свои наследници по закон
лицата М. Д. И. – дъщеря и К. В.Х. – внук.
Видно от съобщение за образувано изпълнително дело с изходящ №
8441/21.03.2021 г., същото е връчено на длъжницата чрез електронната поща
на упълномощения и представител – адв. Ч. на 14.06.2021 г. От представената
на л. 97 от делото разпечатка от електронна поща се установява, че на
18.06.2021 г. от страна на длъжницата е постъпила молба за прекратяване на
изпълнителното производство, която е изпратена за становище на взискателя,
съгласно разпореждане на ЧСИ Д. от 21.06.2021 г. Взискателят с молба от
13.07.2021 г. е потвърдил получаването на сумата от 2810,88 лв., изплатена на
11.01.2021 г., като е посочил, че тази сума се явява недостатъчна за покриване
на всички задължения по делото, доколкото същата е разпределена за
3
погасяване на същите в следната поредност – разноски, лихви и главница,
съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
От представеното на л. 112 искане от 23.12.2021 г. се установява, че
длъжницата се е задължила пред ЧСИ да изплаща задълженията по
изпълнителното дело разсрочено на месечни вноски в размер на сто лева
месечно.
По делото е представено и писмо от взискателя от 26.01.2022 г., в което
се посочва, че актуалният размер на задължението е, както следва: сумата от
530,23 лв. – главница, сумата от 111,70 лв. – съдебни разноски по
изпълнителното дело, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство и 55,13 лв. – законна лихва за забава,
изчислена към 20.01.2022 г.
Видно от разпореждане за приключване на изпълнително дело №
20218580400330 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 на КЧСИ от 14.07.2022 г.
същото е прекратено поради изплащане на вземането от длъжника.
Разпореждането е влязло в сила на 03.08.2022 г.
По делото са представени и шест броя платежни нареждания /л. 20-25
от делото/ за периода от 13.03.2022 г. до 04.08.2022 г. всички на еднаква
стойност от 200 лв. /или общо в размер на 1200 лв./, които, видно от
посоченото като наредител лице, са били заплатени от третото за настоящото
производство лице Д. К. И. по сметка на ЧСИ У. Д., като всички плащания са
извършени с основание „Дело И. В. Х.“. На л. 165 – лице и гръб, е
представено удостоверение за размера на дълга в процесното изпълнително
дело, според което по последното са постъпили суми в периода от 14.03.2022
г. до 05.08.2022 г. за погасяване на задължението на И. В. Х. на обща
стойност от 1200 лв., внесени от Д. К. И., с които са погасени суми, както
следва: в полза на взискателя е изплатена сума в размер от 833,35 лв., от
които е погасена главница в размер на 530,23 лв., законна лихва в размер на
73,42 лв., юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство в
размер на 100 лв., както и авансово платени от взискателя такси по ЗЧСИ на
обща стойност от 129,70 лв. В удостоверението се посочва, че част от
внесените от Д. И. суми е постъпила в полза на ЧСИ за погасяване на такси и
разноски по ТТРЗЧСИ в размер от 144,44 лв., като остатъкът от внесената
сума на стойност 222,21 лв. е разпределен за погасяване на задълженията на
същия длъжник по друго изпълнително дело между същите страни, а именно
по изпълнително дело № 20178580400929.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установи
при условията на пълно и главно доказване, че именно ищцата е заплатила
претендираната като платена без правно основание сума в размер на 1200 лв.
Това е така, доколкото видно от представените 6 броя платежни нареждания,
плащанията са извършени от Д. К. И., която е трето неучастващо лице, както
за настоящото производство, така и за процесното изпълнително дело. Вярно
е твърдението на ищцата, че същата е наследник на първоначалния длъжник
4
по изпълнителното дело И. В. Х. тъй като това се установява и от
представеното по делото удостоверение за наследници. Не е ясно обаче каква
е връзката между И. Х., ищцата и платилото лице Д. И.. Нещо повече, дори да
се приеме, че е налице такава, по делото не са представени доказателства, от
които да може да се направи обоснован извод за обстоятелството, че
платените суми на обща стойност от 1200 лв. принадлежат именно на ищцата
и са излезли от нейния патримониум. Напротив, видно от платежните
документи сумите са преведени от друго лице.
Следва да се отбележи, че когато трето лице плаща на кредитора, между
него и длъжника е възможно да са налице различни правоотношения: мандат,
договор за заем, управление на чужда работа без мандат, плащане без
всякакво основание – напр. плащане по грешка, дарение. Вътрешните
отношения между длъжника и третото лице са непротивопоставими на
кредитора. Следователно след като ищцата не е осъществила плащането
спрямо ответното дружество, имущественият ѝ патримониум не е намалял.
Ето защо, не се установява твърдяното неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищцата, доколкото имущественото разместване не е
осъществено между страните по делото, а между Д. К. И. и ответника.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на
ищцата, че процесните суми са били превеждани с цел погасяване на
задълженията по изпълнително дело № 20178580400929 не се доказа. В
платежните документи не е надлежно индивидуализирано конкретното
изпълнително дело, по което е следвало да постъпят сумите, а е посочено
единствено, че основание за извършването на плащанията е „Дело И. В. Х.“,
като видно от събраните по делото писмени доказателства при ЧСИ У. Д. са
били образувани две изпълнителни производства спрямо посоченото лице. В
същото време от страна на длъжницата е постъпило искане от 23.12.2021 г. за
заплащане на задълженията по процесното изпълнително дело на месечни
вноски от по 100 лв. всяка, като извършването на вноски в по-голям размер от
посочения в искането не е основание за отнасяне на сумите към друго
изпълнително дело при липса на надлежната му индивидуализация в
платежните документи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответникът.
Последният е представляван в настоящото производство от юрисконсулт,
предвид което в тежест на ищцата следва да се възложи заплащането на
сумата от 100 лв., представляващи възнаграждение на един юрисконсулт на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С., ул. "В." № *, партер, чрез адв. Д. Й. Ч., срещу "фирма" ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № *, осъдителен иск
с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платена без
правно основание сума в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от
деня на получаване на исковата молба от ответника до окончателното
изплащане на сумата, представляваща надвнесена сума за погасяване на
задължения по изпълнително дело № 20218580400330 по описа на ЧСИ У. Д.,
с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "В."
№ *, партер, чрез адв. Д. Й. Ч., да заплати на "фирма" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № *, сумата от 100 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за юрсконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6