МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 278,
постановена на 13.12.2012 год. по НОХД № 2498/2012 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Предявено е обвинение против подсъдимият
Г.К.С., роден на *** ***,
българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран
по право/, с ЕГН ********** за това, че на 04.08.2012 год. в град Стара Загора извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст, а именно по отношение на М.В.М.,
с ЕГН ********** –
престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят
на РП Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че по време на
съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната
фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия Г.К.С. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода около средният размер с приложение на чл.58а от НК, което наказание с
оглед съдебното минало на подсъдимия да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК.
Защитникът на подсъдимия Г.К.С., адв.Е.Н. *** не оспорва обвинението срещу
подзащитният й като пледира да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства с приложение разпоредбата на чл.58а от НК,
като така определеното му наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК.
Подсъдимият Г.К.С. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на
защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Безспорно се установи по делото, че подсъдимия Г.К.С. е роден на *** ***,
българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран
по право/, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.К.С. е жител ***, безработен, не е осъждан /реабилитиран по право/.
Пострадалата М.В.М. е
родена на *** *** с родители – св. В.М.А. и баща – неизвестен. Детето М.
живеело заедно с майка си в общинско жилище в град Стара Загора,
ул.”Любен Каравелов” № 3, ап.73.
Подсъдимият С. се познавал отдавна със св.В.А., с която били израснали
заедно по домове за деца, лишени от родителски грижи. Двамата поддържали
приятелски отношения и често се срещали. Подсъдимият познавал и малолетната
дъщеря на А. – постр. М.М., на която понякога правел дребни подаръци – дъвки и
бонбони.
На
04.08.2012 год. вечерта, около 22.30 – 23.00 часа, св. А. била
заедно с дъщеря си на пейка до жилищен блок, находящ в град Стара Загора – в
близост до МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД /Трета поликлиника/. Заедно с тях били подс.Г.С., св. Тончо
Запрянов и трети мъж – неустановен по делото. Докато останалите пиели бира и
разговаряли, подс.С. попитал малолетната М. дали искала да я гали, тъй
като той „много обичал да гали малки деца”. Детето се съгласило и подсъдимият започнал да
й прави масаж, като я опипвал с ръце по краката и тялото, включително и по
половия орган. Детето го помолило да не прави така, но подс.С. не спирал.
После той качил детето „на конче” на гърба си, при което, докато детето се
държало за врата му, подсъдимият продължил с ръка да опипва пострадалата по
слабините, без да й събува гащите, като на няколко пъти с пръст проникнал в
ануса на детето. Действията му останали незабелязани от останалите възрастни.
Малко
след това подс.С. под предлог, че трябвало да отиде да загаси
телевизора в поликлиника „Статус”, намираща се наблизо - на бул.”Св. Патр.
Евтимий” – срещу МБАЛ „Св. Иван Рилски”, попитал св.А. дали можело М. да отиде
с него. Подсъдимият разполагал с ключ за входната врата на
поликлиниката, който му бил предоставен от собственика – св. Стефан Банов, тъй
като често ходел там да помага - да полива цветята и да почиства, срещу което получавал
дрехи, храна и дребни суми. Св.А. се съгласила и пуснала
детето с него. Подс.С. и пострадалата пресекли булеварда и се насочили
към сградата на поликлиника „Статус”. Подсъдимият отключил входната врата
и двамата влезли в двора. Подс.С. знаел, че вратата на
чакалнята от известно време не се заключвала и вкарал детето в това помещение,
в което имало диван, масичка, столове и телевизор. При влизането им, телевизора
бил изключен, но подсъдимият го включил и пуснал порно канал, след което заключил
вратата от вътрешна страна. После той си събул гащите и показал половия си член
на детето, с думите: ”виж тая работа”. Пострадалата не искала да
гледа и с ръце закрила очите си. После подс.С. се приближил към нея,
като й казал: „Миме, събуй си гащите” и без да я съблича, с ръка започнал да я
гали по половия орган, който пострадалата наричала „пинка”. Подсъдимият седнал на
дивана със събути гащи и поискал от малолетната М. да я целува по половия
орган. Пострадалата категорично отказала, заявила на подсъдимия, че била още
малка и поискала да отиде при майка си, като застанала права до заключената
врата и се разплакала. Тогава подсъдимият й отключил с думите: ”само
да кажеш на оная лудата, майка ти, ще те пребия от бой”. После детето побягнало
и отишло при майка си, като плачейки й разказало за случилото се. След като
разбрала какво бил направил подсъдимия, св.А., заедно със
св.Тончо Запрянов и детето отишли до поликлиника „Статус”, за да му потърсят
обяснение за това. Подс.С. обаче се бил заключил в поликлиниката и не
отворил. След няколко минути св.А. и детето се прибрали в
дома им.
На
следващия ден – 05.08.2012 год., подсъдимият поискал извинение от
майката и детето за извършеното от него, като помолил да не се оплакват в
полицията за това. За случилото се, св. А. уведомила органите на Първо РУ
„Полиция” на 06.08.2012 год.
Видно от заключението на назначената по делото
комплексна психолого – психиатрична експертиза, освидетелстваната М.В.М. не
страдала от психично заболяване, като нивото на психичната зрялост, отговаряло
на календарната й възраст. Малолетната М. е могла правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Същата е способна да участва в настоящото
наказателно производство. Според експертите, непосредствено след преживяното се
установявали клинични данни за преживян стрес от М.В.М., изразяващи се в
страхови изживявания, безпокойство и нощно напикаване. Впоследствие симптомите
са отзвучали и не се е стигнало до трайни промени в психичното й състояние.
От
заключението на назначената по делото комплексна психолого – психиатрична
експертиза, се установява, че освидетелстваният Г.К.С. страда от психично
заболяване – лека умствена изостаналост от ранно детство, като нивото на
психичната зрялост, съответствало на календарната му възраст. С. е могъл
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в настоящото
наказателно производство. При извършване на деянието, подсъдимият е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. По описания начин с деянието си, подс.Г.К.С.,***, е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.149, ал.1 от НК, като извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
– годишна възраст, а именно по отношение на М.В.М., с ЕГН **********.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подс.Г.С. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
Изложената
фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на
разследването доказателствен материал – свидетелски показания, събрани
включително и по реда на чл.223 от НПК, обясненията на подсъдимия, две
комплексни психолого – психиатрични експертизи, справка за съдимост, справка от
„Център за психично здраве – Стара Загора” ЕООД, характеристична справка и
други писмени доказателства по описа на делото.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна
квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от
подсъдимия самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните
в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно
показанията на свидетелите и заключението на изготвените комплексни психолого -
психиатрични експертизи, протоколите и другите материали, приложени към
досъдебното производство, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия Г.К.С. е осъществил от
обективна и от субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл.149, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че е извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл,
понеже е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията на подсъдимия по
реда на
чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт – както тези, които касаят
обективните признаци на престъплението, така и тези, които се отнасят до
неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до
шест години;
изразеното
от подсъдимия критично отношение към извършеното, сравнително младата му
възраст, съдебното му минало, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
му обстоятелства (направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК –
намаляване на размера му с една трета; не би могло да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално положение на
подсъдимия според приложената към досъдебното производство декларация в тази
насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и характера на
извършеното от него деяние);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а
от НК,
предвиждаща намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия Г.К.С. наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства (в случая не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях е изключително, за да
бъде приложен чл.55 от НК), а именно „лишаване от свобода” за срок от
три години, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като с оглед
на съдебното минало на подсъдимия постанови така наложеното наказание да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Г.К.С. следва
да бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които
да бъдат заплатени в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, в размер
на по 400.00 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: