№ 19188
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110123671 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 123154/12.04.2024 г., подадена от длъжника в
производството – В. А. А., чрез адв. М., за изменение на Определение №
14393/02.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 23671 по описа за 2023 г. на
СРС, I ГО, 24 състав, в частта с разноските, като в полза на длъжника бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на
400,00 лева.
В срок е постъпил отговор от заявителя, в който се възразява срещу
основателността на молбата. Сочи се, че според Решение № 25.01.2024 г. на
СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. и при липса на оправдан интерес не следва да се прилага от съда. Сочи се,
че подаденото възражение е бланкетно, а извършените действия не се
отличават с фактическа и правна сложност. Направено е искане в случай, че
са налице предпоставките за присъждане на адвокатски хонорар, да се
определи такъв с оглед действителната фактическа и правна сложност на
извършените действия.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното определение
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С Определение № 14393/02.04.2024 г. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК . В този смисъл определението има
характера на акт по чл. 81 от ГПК. В определението съдът не се е произнесъл
по искането в депозираното от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК за
присъждане на разноски в размер на 400,00 лева. Видно от писмените
доказателства, представени към възражението, сумата се претендира за
адвокатски хонорар за упълномощен представител, осъществил процесуално
1
представителство в производството. Представят се доказателства за уговаряне
и заплащане на хонорара.
В случая съдът счита за основателно възражението на заявителя
касателно размера на възнаграждението и нормативната уредба, определяща
го. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
настоящият състав приема, че не е обвързан от минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от длъжника. Нито делото, нито действието по
подаване на възражението се отличава с фактическа или правна сложност.
Следва да бъде посочено, че възражение по чл. 414 от ГПК може да се
попълни лично от длъжника и така бланкетно да се възрази срещу издадената
заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от
производството. Отбелязвайки това, съдът не може да пренебрегне
обстоятелството, че е била извършена някаква процесуална активност,
обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. На основание § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението следва да се определи по
аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият
съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Наредбата, като се присъди адвокатското възнаграждение в размер от
50,00 лева, доколкото не са налице основания да бъде определян по-висок
размер на възнаграждение от този. Молбата следва да бъде оставена без
уважение в останалата част – за претендирания хонорар над присъдения до
пълния в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 14393/02.04.2024
г., постановено по ч.гр.д. № 23671 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав,
в частта за разноските, като го допълва, постановявайки следното:
ОСЪЖДА дружество, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на В. А. А., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 123154/12.04.2024 г.,
подадена от В. А. А., чрез адв. М., в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2