№ 3253
гр. ***, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110210835 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, район „***“, жк.“***, представлявано от
управителите Г.Х.А. и К.И.Б. чрез адв.С. С. от САК срещу Наказателно
постановление № 29 -2400064 от 09.07.2024 г., издадено от Директора на
Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна испекция
по труда“, с което на основание чл.85, ал.4 във вр. с чл.81а, ал.2 от Закона за
насърчаване на заетостта на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.74е, ал.3 във вр. с чл.74е,
ал.2, т.1, предл.последно от Закона за насърчаване на заетостта.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. На първо място се сочи, че от
АУАН и НП не става ясно как проверяващите и АНО са стигнали до извода, че
нарушението е извършено в гр.***. На следващо място се твърди, че към
момента на проверката и към датата на обжалване на процесното НП
1
дружеството –жалбоподател е в процес на преговори с органите на НАП за
разсрочване на задълженията, които са посочени в писмото на ТД на НАП –
***. В тази връзка се акцентира, че макар и да има непогасени публични
задължения по чл.162 от ДОПК дружеството добросъвестно и в срок изплаща
на своите работници и служители трудовите им възнаграждения. Като
самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи
липсата на компетентност на посочения като издател на наказателното
постановление Д.Н.М., неправилно определената дата на извършване на
нарушението, както и непрецизната правна квалификация. Вместо да бъде
извършена проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, както и да бъдат съобразени направените възражения и
събраните доказателства, в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна –редовно призована за с.з., чрез процесуалния си
представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление, а
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 29-2400064
от 13.06.2024 г., съставен от гл.инспектор в Дирекция „Трудова мобилност“
при извършена за времето от 28.05.2024 г. до 13.06.2024 г. проверка на „***“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“,
жк.“***, представлявано от управителите Г.Х.А. и К.И.Б. по спазване на
законодателството по насърчаване на заетостта, било констатирано следното:
Проверката била извършена във връзка с постъпило писмо от
Агенцията по заетостта с вх.№ *** от 23.05.2024 г., с което ИА „ГИТ“ била
уведомена, че жалб. „***“ ЕООД, ЕИК:*** не отговаря на изискванията за
извършване на дейност като предприятие за осигуряване на временна работа,
тъй като има непогасени публични задължения в размер над 5000 лв., което е в
нарушение на чл.74е, ал.3 във вр. с чл.74е, ал.2, т.1, предл.последно от Закона
2
за насърчаване на заетостта. В тази връзка с призовка по чл.45, ал.1 от АПК от
дружеството било изискано да представи конкретно посочени документи. В
хода на проверката било установено, че дружеството „***“ ЕООД е
регистрирано като предприятие, което осигурява временна работа по
смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ. Представено било удостоверение от
Министерство на труда и социалната политика, издадено на основание
чл.74е, ал.1 във вр. с чл.74к, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта,
че дружеството е регистрирано под № 339 от 06.08.2020 г. за извършване
на дейност като предприятие, което осигурява временна работа.
Съгласно удостоверението регистрацията е валидна до 06.08.2025 г.
Представена била също така и справка за наличието или липсата
на задължения към 04.06.2024 г., в която било посочено, че за
календарната 2023 г. дружеството „***“ ЕООД в качеството му на
предприятие, което осигурява временна работа има парични задължения,
свързани с плащането на вноски за социално осигуряване. Касае се за
осигурителния период 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. Срокът за внасяне на
осигурителните вноски от страна на дружеството бил до 25.08.2023 г.
/съгласно чл.7, ал.1 от КСО/. Считано от 26.08.2023 г. задължението е
станало изискуемо. Парични задължения, свързани с плащането на
вноски за социално осигуряване били установени и за календарните
месеци, както следва : м.август 2023 г., м.септември 2023 г., м.октомври
2023 г., м.ноември 2023 г., м.декември 2023 г., м.януари 2024 г.,
м.февруари 2024 г., м.март 2024 г., и м.април 2024 г.
От така установеното извършилият проверката инспектор в Дирекция
„Трудова мобилност“ приел, че жалб. „***“ ЕООД, ЕИК:*** в качеството си
на предприятие, което осигурява временна работа не отговаря на условията на
чл.74е, ал.2, т.1, предл.последно от Закона за насърчаване на заетостта, тъй
като има парични задължения към държавата по смисъла на чл.162, ал.2 от
ДОПК.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 74е, ал. 3 във
връзка с чл. 74е, ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, както и че
нарушението е извършено в гр.***, където се намират седалището и адресът
на управление на търговското дружество. Относно времето на извършване на
нарушението било посочено, че съставът на нарушението се осъществява през
3
целия период от 26.08.2023 г. /началния момент на изискуемост на
задължението/ до 04.06.2024 г., тъй като видно от справка за задълженията
към дата : 04.06.2024 г. към този момент предприятието, осигуряващо
временна работа, има парични задължения, свързани с плащането на вноски за
социално осигуряване.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното
Наказателно постановление. Наказващият орган посочил, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава от нарушения от този вид. Не са налице и обстоятелства, които да
налагат определяне на санкцията в размер по-висок от минимално
предвидения в закона. С тези мотиви била наложена санция в минимално
предвидения в закона размер.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Цветелина А. Янева, които съдът намира за последователни,
логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 74е, ал. 3 от Закона за насърчаване на
заетостта лицата трябва да отговарят на условията по ал. 2 през целия период
на регистрация. Съгласно ал.2, т.1 на същата разпоредба за регистрация на
дейността по ал. 1 могат да кандидатстват местни физически или юридически
лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска
дейност в Република България, които отговарят на следните условия: нямат
парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в
сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или
отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането
на вноски за социалното осигуряване.
В процесния случай е безспорно установено, че жалб. „***“ ЕООД,
ЕИК:***, действащо като предприятие, което осигурява временна работа, с
4
регистрация под № 339 от 06.08.2020 г. валидна до 06.08.2025 г., не отговаря
на условията за регистрация на предприятието по осигуряване на временна
работа през целия период на регистрацията, а именно: дружеството има
парични задължения към държавата, свързани с плащането на вноски за
социалното осигуряване, към 04.06.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл. 74е, ал. 3 във връзка с чл. 74е, ал. 2, т. 1 от Закона за
насърчаване на заетостта, е безспорно доказано и административно –
наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е
юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на
нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна
отговорност.
Санкционната норма на чл.81а, ал.2 от Закона за насърчаване на
заетостта предвижда, че на предприятие, което осигурява временна работа в
нарушение на изискванията на глава осма "а", се налага глоба, съответно
имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно
нарушение - от 2500 до 5000 лв. Съдът счита, че така наложената санкция в
минимален размер от 1 000 лв. отговаря на характера и тежестта на
извършеното нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от
компетентен орган. Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, както и за
неправилно приложен материален закон. Правилно е определено мястото на
извършване на нарушението, и същото е изрично посочено както в акта, така
и в наказателното постановление. Неотносимо по случая е обстоятелството, че
дружеството –жалбоподател е в процес на преговори с органите на НАП за
разсрочване на задълженията.
5
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА „ГИТ“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29 -2400064 от
09.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към
Изпълнителна агенция „Главна испекция по труда“, с което на основание
чл.85, ал.4 във вр. с чл.81а, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на
жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, район „***“, жк.“***,е наложена имуществена санкция в размер на 1
000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.74е, ал.3 във вр. с чл.74е, ал.2, т.1,
предл.последно от Закона за насърчаване на заетостта.
6
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, район „***“, жк.“*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - ***
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7