РЕШЕНИЕ
№ 2306
гр. Варна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110101450 по описа за 2022 година
Производството по делото първоначално е образувано въз основа искова
молба на М. Н. Б. ЕГН ******, адрес: гр. Варна, кв. „Чайка“, бл.52, вх. Б, ет.5,
ап.37 и Н. Б. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ********, действащи чрез
пълномощник адв. В. Б., с която против П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: село
****, община ***, област Варна, ул. *****, са предявени искове с правно
основание чл.108 ЗС, а именно:
- за приемане за установено по отношение на ответника П. Г. А., че
ищецът М. Н. Б. е собственик на 9/19 (девет деветнадесети) идеални части от
1/2 (една втора) идеална част на недвижим имот, представляващ дворно място
с идентификатор *******, с площ от 459 кв. м, находящ се в село *****,
община ******, област Варна, ул. *******, при граници и съседи: СО с
идентификатори: *****, *****, *****, ******, ведно с изградената в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****със ЗП 57 и РЗП 117,09
кв.м и за осъждане на ответника да предаде владението върху недвижимите
имоти, както и
- за приемане за установено по отношение на ответника П. Г. А., че
ищецът Н. Б. Н. е собственик на 5/19 (пет деветнадесети) идеални части от 1/2
1
(една втора) идеална част на недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор *****, с площ от 459 кв. м, находящ се в село ****, община
***, област Варна, ********, при граници и съседи: СО с идентификатори:
*****, *****, ******, ****, както и за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху собствените му идеални части от описания недвижим
имот.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
14.10.2022 г., материалите, касаещи иска на М. Н. Б. са отделени и въз основа
на същите е образувано гр.д. №14077/2022 г. по описа на ВРС, приключило с
влязъл в сила съдебен акт, а производството по настоящото дело, по иска на Н.
Б. Н., е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството
по гр.д.№15596/2021 г. по описа на ВРС. След влизане в сила на решение
№4059/19.12.2022 г. по гр.д. №15596/2021 г. по описа на ВРС - 19.06.2024 г.,
производството по настоящото дело е възобновено.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Н. Б. Н. се легитимира като собственик на 5/38 идеални части от
процесния имот, придобити въз основа на договор за дарение на недвижим
имот, сключен с М.а С. Н. (дъщеря на С. Х. Й. – съжител на ответницата),
обективиран в нотариален акт № *, том *, дело № *от 2022 г. на нотариус с
peг. № *** в НК. Към датата на сключване на горепосочения договор за
дарение, ищецът вече е собственик на други 5/38 ид.ч. от процесния поземлен
имот, като същите са придобити въз основа на договор за дарение от 2019 г.,
сключен с Б. Х. Й. (сестра на С. Х. Й.). Третият съсобственик на процесния
имот е синът на ищеца – М. Б., който въз основа на договор за дарение,
обективиран също в нотариален акт **, *** от 2022 г. на нотариус с peг. № ***
в НК, придобива правото на собственост върху 9/38 ид.ч. от процесния
поземлен имот, както и на ½ ид.ч. от сградата, построена в него.
Ответницата П. А. е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, както
и на 1/2 ид. част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор *****.1,
като А. упражнява фактическата власт над цялото дворно място и цялата
еднофамилна жилищна сграда. Тя не допуска ищеца, както и другия
съсобственик – М. Б., да влезе във владение на собствените си ид.части от
недвижимия имот, дори след отправена до нея покана. Според ищеца, същата
държи във фактическа власт идеалните части на останалите съсобственици без
2
правно основание, като лишава последните от правата им по чл. 31 ЗС.
Твърди, че на 25.02.2022 г. ищецът и синът му М. Б. са отправили до
ответницата покана по телепоща, да им предаде ключовете от имота, като
отказът е бил удостоверен с протокол, изготвен от нотариус рег. №***.
Заявява, че многократно са били правени опити за доброволно разрешаване на
спора, но срещали само категоричен отказ от страна на ответницата. Сочи, че
с отказа си да предаде ключа за имота, ответницата е отблъснала владението
на ищеца, като с това правото му на собственост е накърнено.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда,
между страните по делото, за същия имот се води и друго съдебно
производство - по гр.д.№15596/21г. по описа на 18 с-в на ВРС от Н. Н. срещу
П. А. за предаване владението на 5/38 ид.ч от ПИ с идентификатор *****,
находящ се в с. ****, община ***, област Варна, ул. ***** по КККР на с. ****.
Заявява, че по същото е установено, че ПИ с идентификатор ***** не е
идентичен с УПИ XIX - *** в кв. 48 по регулационния план от 1972 г. и не е
идентичен с УПИ XV-*** в кв.57 по регулационния план от 1994 г. и двата
неприложени и невлезли в сила по отношение на с. ****, както и че
собствеността не отговаря на отразеното в КККР на с. ****, одобрени със
Заповед от 2015г.
Въвежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху
ПИ с идентификатор *****, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор *****.1, които владее трайно и необезпокоявано от 2005 г.
насам, като упражнява фактическа власт върху целия имот и сградата, не
допуска външни лица освен мъжа, с когото живее в имота – С. Х. Й., който е и
неин праводател и е собственик на имота от 1983 г. насам до прехвърлянето
на 1/2 от земята и сградата на нея и чието владение приобщава към своето.
Твърди, че обработва земята, като в дворното място има засадени плодни
дръвчета, цветя и др. Имотът е ограден, има поставена входна врата, която се
заключва, а достъп до къщата и ключове имат само тя и С. - мъжът, с когото
живее в имота. До 2012 г. ответницата е работила в **** като кондуктор, като
колеги са осигурявали транспорт от и до с. **** ежедневно. През 2012 г. е
работила в комплекс К., като е бил осигурен ежедневен транспорт от и до
дома, предвид смените и липсата на друг транспорт. През 2013 г. е работила
към *** ЕАД отново в близост до дома . Твърди, че е собственик на ПИ с
3
идентификатор ***** и сграда с идентификатор *****.1, поради изтекла в
нейна полза придобивна давност, считано от 2005 г. до настоящия момент.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и неуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт, вписан в СВ - Варна под №*** peг. **** от 29.10.2018 г., С. Х. Й. продава
на П. Г. А. 4/10 ид.ч. от дворно място, находящо се в село ****, община ***,
област Варна, ул. *****, съставляващо ПИ с идентификатор *****, заедно с
4/10 ид.ч. от построената в описаното дворно място двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, имот с идентификатор *****.1. С нотариален акт за замяна
на недвижим имот и движима вещ, вписан в СВ-Варна под № ***, **** от
29.10.2018 г. С. Х. Й. прехвърля на П. Г. А. 1/10 ид.ч. от дворно място,
находящо се в с. ****, общ. ***, обл. Варна, ул. *****, съставляващо ПИ с
идентификатор *****, заедно с 1/10 ид.ч. от построената в същото дворно
място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор
*****.1. Към датата на подаване на исковата молба в съда, фактическата власт
над целия имот, представляващ дворното място с идентификатор ***** и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1, се упражнява от
ответницата П. А., като същата не допуска ищеца или неговия син – М. Б., да
влязат във владение на имота. След получена покана по телепоща от
25.02.2022 г., ответницата отказва да предаде ключовете за входната врата на
имота с идентификатор *****, както и ключа за входната врата на първи
жилищен етаж на еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор
*****.1, като отказът е отразен в протокол с рег. №***** от 04.03.2022г. по
описа на нотариус рег. №*** В. П.
Страните не спорят по горепосочените обстоятелства, като същите се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт
за дарение на недвижим имот **, *****11.01.2022 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *****26.10.2018 г.; нотариален акт за
замяна на недвижим имот и движима вещ *****/26.10.2018 г.
4
С решение №4059/19.12.2022 г. по гр.д. №15596/2021 г. по описа на ВРС,
в сила от 19.06.2024 г., съдът приема за установено по отношение на П. Г. А.,
че Н. Б. Н., е собственик на 5/38 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***** по КККР на с. ****, общ. ***, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-*****.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.
****, ул. *****, с площ от 459 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: ***, квартал 57, при съседи: *****, *****, ****** и ****,
придобит на основание договор за дарение, сключен с Б. Х. К., съгласно
нотариален акт № ***** от 25.03.2019 г. на СВ-Варна, и осъжда П. Г. А., да
предаде на Н. Б. Н., ЕГН **********, владението върху притежаваните от
него 5/38 идеални части от описания недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.
С решение №***4/24.11.2023 г. по гр.д. №14077/2022 г. по описа на ВРС,
съдът признава за установено, по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с
адрес: с. ****, община ***, област Варна, ул. *****, че синът на ищеца в
настоящото производство - М. Н. Б., е собственик на 9/38 идеални части (9/19
ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор *****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ
за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, община ***, област Варна,
ул. *****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: *****, ******,
**** и *****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 със ЗП 57
кв.м и РЗП 117,09 кв.м и осъжда П. Г. А. да предаде на М. Н. Б. владението
върху тези недвижими имоти. В хода на това производство е установено, че С.
Х. Й. придобива правото на собственост върху незастроено дворно място,
находящо се в с. ****, представляващо УПИ XIX-*** в кв. 48, с площ от 530
кв.м въз основа на договор за дарение от 1983 г., като през същата година му е
разрешено изграждането на вилна сграда в имота. През 1986 г. С. Й. продава
на сестра си Б. Х. Й., ½ ид.ч. от горепосоченото дворно място, ведно с ½ ид.ч.
от сградата, построена в имота, а от своя страна Б. Х. К. дарява на
племенницата си М.а С. Н., собствените си 14/19 ид.ч. от ПИ с идентификатор
*****, с площ от 530 кв.м по документ за собственост, а по скица – 459 кв.м,
при граници на целия имот - ПИ с идентификатори: *****, *****, ****** и
****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор *****.1, със застроена
5
площ от 57 кв.м.
По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
водените от тях свидетели – за ищеца – неговият син М. Н. Б. и А. Н. Н.
(съпруг на М.а С. Н.), а за ответницата – С. Х. Й. (неин съжител) и К. М. Н. –
без дела и родство със страните.
В показанията си св. М. Б. (ищец по гр.д. №14077/2022 г. на ВРС)
заявява, че той и страните по делото са съсобственици на процесния имот и на
изградената в същия жилищна сграда. Сочи, че баща му е придобил 60 кв. м от
дворното място, въз основа на договор за дарение от 2019 г., сключен с
неговата племенница – Б.. През 2022 г. М. Н., му е дарила още 60 кв. м ид.ч. от
имота. Твърди, че баща му не може да ползва имота, тъй като имали „много
разправии“ с ответницата. Сочи, че когато се опитвали да влязат в имота, тя
заставала на входната врата, не го допускала, като го заплашвала, че щяла да
го съди. Според него тя го провокира, за да може да го съди. Свидетелят също
не може да ползва своята част от имота, поради същата причина. Независимо
от успешното провеждане на гражданско дело (гр.д. №14077/2022 г. на ВРС)
свидетелят също не може да ползва имота си. Сочи, че извършеният през
м.09.2024 г. въвод във владение не е довел до исканата промяна. Обяснява, че
ответницата била поставила камери за видеонаблюдение и ако те се опитвали
да влязат в имота, тя винаги стигала преди тях до входната врата, като
заставала с ръце на кръста и не ги допускала в двора. Въпреки, че бил
извършен въвод във владение за първите 60 кв. м, които били негова
собственост (гр.д. №15596/2021 г. на ВРС), ищецът не бил допускан до имота,
като заявява, че ответницата умишлено оставяла ключ в патрона на бравата, за
да не можело да бъде отключено отвън. Обяснява, че дворното място било в
много лошо състояние, като свидетелят сочи, че никога не е виждал
ответницата да го обработва или да се грижи за него по какъвто и да е начин.
Според свидетеля ответницата не напуска дома си, освен ако не види някой да
се доближи до входната врата към двора. Заявява, че баща му не можел сам да
влезе в имота, тъй като бил вече на възраст, вдигал кръвно и се притеснявал от
„инсценировки“, от страна на ответницата. Сочи, че в деня на провеждане на
разпита му, е бил уведомен от дежурен полицай, че ответницата била подала
срещу него поредна жалба, като последната заявявала, че до поделянето на
имота, свидетелят и баща му нямали право да влизат в него.
6
В показанията си пред съда, св. А. Н. Н. – съпруг на М. Н. и дъщеря на
С. Й., сочи че ответницата стопанисва идеални части от недвижим имот, който
е съсобствен с М. Б. и Н. Б. Н.. На свидетеля е известно, че единствено П. А.
ползва имота. Другите двама съсобственици не могат да го ползват поради
риск от конфронтация с ответницата. Заявява, че последната не допуска
другите съсобственици да стопанисват имота, като знае, че това нейно
поведение е било демонстрирано и в предходен период. Не знае на какво
основание П. А. не допуска ищеца и неговия син в имота. Според него тя няма
причина за това.
Свидетелят сочи, че не му е известно ищецът да има ключ за имота.
Заявява, че когато той и съпругата му били собственици на част от
построената в процесното дворно място, къща, те също не са били допускани
от ответницата. Твърди, че им бил отказан достъп, като според ответницата,
независимо, че те били собственици, можели да влязат само ако били
придружени от съдебен изпълнител. Свидетелят е бил пряк очевидец на
неуспешен опит от страна на ищеца да влезе в имота.
По искане на ответницата, в качеството на свидетел, по делото е
разпитан съжителстващият с нея мъж – С. Х. Й.. В показанията си пред съда,
свидетелят заявява, че тъй като нямало разпределение на имота, всеки от
съсобствениците влизал и излизал както намерел за добре. Твърди, че
дворното място се ползвало от тримата му съсобственици – П., Н. и М..
Заявява, че не е виждал много отдавна Н. да влиза в имота. Твърди, че след
като преди около две – три години ищецът бил „разцепил“ главата на
ответницата и тя го била осъдила, той не бил идвал. Инцидентът възникнал
след като ищецът се опитал да влезе в имота като отрязал оградната мрежа и
показал на ответницата и на свидетеля, че сестрата на последния му била
прехвърлила част от двора. Ищецът отрязал оградата, тъй като не бил
допускан в имота. Сочи, че всеки от съсобствениците имал ключ от имота и
била негова работа какво ще прави със собствеността си. Никой не се бил
грижил за имота, като порасналата трева в двора била с неговия ръст. Той
живеел в имота, но също не се грижел за двора. Отрича ответницата да пречи
на ищеца да ползва в имота.
Според св. К. М. Н. страните по делото ползват процесния имот. След
като бил извършен въвод във владение, ищецът имал достъп до дворното
7
място. Заявява, че бил виждал ищеца в него, като последният не правел нищо,
а само се разхождал. Ищецът не бил сял нищо, но негово било правото да
реши как да използва имота си. Не си спомня до 2024 г. да е виждал ищеца в
имота, освен в случая, когато възникнал скандал с ответницата, по повод
оградната мрежа. Отрича ответницата да е възпрепятствала достъпа на ищеца
до имота. Сочи, че последният имал ключ и можел да влезе по всяко време.
Твърди, че ответницата не обработвала дворното място, „…защото всичко е
трева“. Заявява: „Собственикът на имота за в момента е П., не знам“. Твърди,
че след извършения въвод е виждал много хора в имота, а два или три пъти е
виждал ищеца в него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Същият е допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на този иск се предпоставя от съществуването на
абсолютното субективно право на собственост за ищеца върху процесния
недвижим имот, който се владее от ответника, без правно основание, поради
което ищецът е лишен от възможността да упражнява фактическата власт
върху имота, като елемент от правото му на собственост. Така, в тежест на
ищеца е възложено да установи, че е придобил правото на собственост върху
имота на соченото от него правно основание. От своя страна ответникът по
иска по чл. 108 ЗС носи тежестта да докаже, че владее имота на валидно
правно основание, при въведено възражение за изтекъл, в негова полза, срок
на придобивна давност. Същият носи тежестта да докаже правопораждащия
факт на въведеното придобивно основание, включително че е упражнявал
фактическа власт върху имота като свой за посочения период и е
манифестирал ясно волята си за своене на вещта.
От представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин
се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесните идеални части от дворното място, въз основа на договор за
дарение на недвижим имот, сключен с М.а С. Н. и обективиран в нотариален
8
акт **, **** 2022 г. на нотариус с peг. №*** В. П. като ответницата не оспорва
правото на собственост, на праводателя.
Страните не спорят, че фактическата власт върху процесния имот, към
датата на подаване на исковата молба, а и към датата на приключване на
съдебното дирене, се упражнява единствено от ответницата. Не се установи
ищецът или неговият праводател да е давал съгласието си ответницата да
ползва процесния имот или между тях да е налице правоотношение, въз
основа на което тя да владее същия на валидно правно основание. Заявеното
твърдение, че ищецът има свободен досттъп до имота е бланкетно и ползва
единствено защитната теза на ответницата, като същото категорично се
опровергава от събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. и от
показанията на св. Кр. Н., който заявява, че собственик на имота е
ответницата, като след това се поправя, че не знае.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на ½ ид. ч. от дворното
място, както и на ½ ид.ч. от жилищната сграда, построена в поземления имот.
Въведеното от П. А. възражение за неоснователност на предявения иск е, че е
придобила останалата ½ ид.ч. от недвижимите имоти въз основа упражнено от
нея давностно владение с начало 2005 г.
По въведеното възражение, съдът намира следното.
Според разрешението дадено с т.2 от ТР №4/2012 г. на ВКС, ОСГК,
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
С релевиране на възражението в отговора на исковата молба, ответницата
заявява, че в правната сфера вече е възникнало правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като тя е собственик както на целия
поземлен имот, така и на построената в него жилищна сграда. Съгласно
разпоредбата на чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако
същото е недобросъвестно и 5 години, ако владението е добросъвестно. За да
се зачетат последиците на придобивната давност, следва да бъде установено,
при условията на пълно и главно доказване, че елементите на фактическия
състав по чл.79 ЗС са налице, както и че няма пречки, които да изключат
приложимостта на този придобивен способ. Според нормата на чл.68 ЗС,
9
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Изискването е за кумулативно
наличие на двата елемента – фактическа власт върху вещта и намерението за
своене, а за да може владението да породи правните последици на
придобивната давност, трябва то да бъде постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно /така решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. №
439/2012, ВКС, ІІ г.о./
От събраните по делото гласни доказателства не се установи
ответницата да е владяла целия имот постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно, а чрез показанията на водените от нея свидетели не се
събраха данни нито кога е установена, нито с какви действия е била
упражнявана фактическата власт върху вещта, нито периода, през който е била
упражнявана тази власт. По делото не събраха доказателства, чрез които да се
установи, че през 2005 г. ответницата е установила фактическа власт върху
целия поземлен имот, с намерението да свои същия. В действителност, такива
доказателства не са налице и по отношение на който и да е последващ период
от време. С. Й. и П. А. са съжителстващи в процесния имот, но на съда е
служебно известно, че след установяване на връзката си двамата
първоначално са живели в гр. Варна, а години по-късно са се преместили в
къщата, в с. ****.
Чрез показанията на водените от нея свидетели, ответницата се стреми
да опровергае собствените си възражения, заявени с отговора на исковата
молба. В последния, ответницата твърди, че е единствен собственик на
поземлен имот ***** и на построената в него сграда с идентификатор *****.1,
като сама е поискала да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, обстоятелството, че не допуска Н. Б. Н. и неговия син – М. Н. Б. в
дворното място; че поземленият имот е ограден с ограда, като достъпът до
него се осъществява чрез врата, която се заключва, ключ за която имат само
ответницата и съжителстващият с нея мъж. По делото не се събраха
доказателства ответницата да е стопанисвала имота през сочения период, да е
обработвала цялото дворно място, като в тази връзка съдът се основава и на
служебно известните му факти, установени в хода на гр.д. №14077/2022 г. по
описа на ВРС. Анализът на приетите по делото доказателства сочи, че в нито
един момент преди придобиване на процесните идеални части от поземления
имот, от ищеца, през 2022 г., ответницата не е манифестирала намерение за
10
своене на целия имот. Тя не е демонстрирала нито пред съсобствениците си,
нито пред трети лица, че възприема себе си за единствен собственик на целия
имот.
П. А. не е собственик нито на целия поземлен имот с адрес: село ****,
община ***, област Варна, ************, нито на изградената в него сграда и
това е установено с влезлите в сила решение по гр.д. № 15596/2021 г., и
решение по гр.д. №14077/2022 г. по описа на ВРС. В хода на двете съдебни
производства ответницата е въвела същото защитно възражение, а именно, че
е придобила целия имот въз основа на упражнено от нея давностно владение,
установено през 2005 г., но с решенията и по двете дела това възражение е
било намерено за неоснователно.
С оглед изрично заявеното от ответницата, с отговора на исковата молба,
а именно, че именно тя не допуска Н. и М. Б.и в имота, съдът не кредитира
показанията на водените от ответницата свидетели, в частта, в която същите
твърдят, че са виждали ищеца в имота, че Н. Н. има свободен достъп до него,
както и че П. А. не създава каквито и да е пречки свързани с упражняване
правото на собственост, в пълнота. В тази връзка следва да се посочи, че
възражението на ответницата, че след извършения през м.09.2024 г., въвод във
владение, ищецът има свободен достъп до целия имот, поради което искът е
неоснователен, не може да бъде споделено. Производството по гр.д.
№15596/2021 г. по описа на ВРС има за предмет възникнал правен спор по
отношение на 5/38 ид.ч. от дворното място, дарени на Н. Б. Н. през 2019 г., а
настоящото – 5/38 ид.ч., дарени на ищеца през 2022 г. Нито в отговора на
исковата молба, нито в последващ момент ответницата не твърди, нито
ангажира доказателства, че ищецът има свободен достъп до собствените си
общо 10/38 ид.ч. от дворното място, както и че същият може свободно да
упражнява владение върху същите. Съдът, при отчитане възможната
заинтересованост на водените от ищеца свидетели, от изхода на спора, и при
съобразяване изискването на чл.172 ГПК, кредитира показанията им като
достоверни. Същите са последователни, основани са на лични наблюдения и
възприятия и не противоречат на останалия доказателствен материал по
делото, като еднозначно сочат, че ищецът не може да влиза свободно в
процесния имот и не може да ползва каквато и да е част от него.
Съгласно разрешението дадено с т.2а от ТР №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по
11
т.д. №4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съдът сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. По
делото бе безспорно установено, че ищецът е собственик на процесните
идеални части от поземления имот, поради което искът следва да се уважи в
установителната му част, като на същия се признае правото на собственост
върху 5/38 идеални части (5/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот,
представляващ дворно място с идентификатор *****, с площ от 459 кв. м,
находящ се в село ****, община ***, област Варна, ул. *****, при граници и
съседи: имоти с идентификатори: *****, *****, ******, ****. Тъй като
ответницата не доказа, че владее имота на правно основание, както и че не
допуска ищеца в него, то осъдителната част на иска, касаеща предаване на
владението, също следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените по делото разноски в общ размер на 2500 лева,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П. Г. А. ЕГН
**********, с адрес: с. ****, община ***, област Варна, ул. *****, че Н. Б. Н.
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. **************** е собственик на
5/38 ид.ч. (5/19 ид.ч. от 1/2 ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно
място с идентификатор *****, с площ от 459 кв. м, находящ се в село ****,
община ***, област Варна, ул. *****, при граници и съседи: имоти с
идентификатори: *****, ******, **** и *****, придобити въз основа на
договор за дарение от 11.01.2022 г., сключен с М.а С. Н., обективиран в
нотариален акт № **, *** от 2022 г. на нотариус В. П.- peг. № *** в НК, вписан
в Служба по вписванията – Варна, вх. рег.№*** от 11.01.2022 г., дв. вх. рег.
№***, акт №***, т. I
ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, община ***, област
Варна, ул. *****, ДА ПРЕДАДЕ на Н. Б. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ****, ****, владението върху 5/38 ид.ч. (5/19 ид.ч. от 1/2 ид.ч.) от
недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор *****, с площ
12
от 459 кв. м, находящ се в село ****, община ***, област Варна, ул. *****, при
граници и съседи: имоти с идентификатори: *****, ******, **** и *****,
придобити въз основа на договор за дарение от 11.01.2022 г., сключен с М.а С.
Н., обективиран в нотариален акт **, *** от 2022 г. на нотариус В. П.- peг. №
*** в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег.№*** от 11.01.2022
г., дв. вх. рег.№****, акт №***, т. I.
ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, община ***, област
Варна, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Б. ЕГН ******, адрес: гр. Варна,
******, сторените разноски по делото, в размер на 2500 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13