Присъда по НОХД №68/2025 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 16
Дата: 18 ноември 2025 г. (в сила от 4 декември 2025 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20253320200068
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Кубрат, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
СъдебниМИЛЕНКА АЛ. ПЕТКОВА

заседатели:ИВА М. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20253320200068 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Б. А. – родена ***, с пост./наст. адрес в ***, с
българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с основно образование, безработна,
ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че през периода 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. в
Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление и на
посредствено извършителство чрез Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б. С. от ***, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Х. К.
– гражданин на Република Турция, роден на ********** г., живущ в ***, с което е
създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й
положение, за желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция, че ще
отиде при него в Република Турция, за да сключат граждански брак и с това му е
причинила имотна вреда в размер на 5 801.74 лева, представляващи левовата
равностойност на 3 524 евро, с което от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и по
реда чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което
на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, НАМАЛЯВА с една
трета, поради което НАЛАГА на подсъдимата Д. Б. А. наказание лишаване от свобода
1
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното
наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимата Д. Б. А., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на ОП – Разград сумата 443.30 лева (четиристотин четиридесет и три лева,
тридесет ст.) – разноски на досъдебното производство, както и по сметка на РС –
Кубрат сумата 432.00 лева (четиристотин тридесет и два лева, нула ст.) – разноски на
съдебното следствие, както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

На основание чл. 301, ал. 1 т. 11 от НПК веществените доказателства по
делото: оригинали на формуляр за получаване преведена сума в размер на 900.00
(деветстотин) евро, референтен номер: 606-976-4435 от 28.10.2020 г.; формуляр за
получаване преведена сума в размер на 1000.00 (хиляда) евро, референтен номер: 651-
816-0388 от 27.10.2020 г.; формуляр за получаване преведена сума в размер на 482.99
(четиристотин осемдесет и два евро и деветдесет и девет цента) евро, референтен
номер: 740-014-2488 от 30.10.2020 г.; формуляр за получаване преведена сума в размер
на 1141.01 (хиляда сто четиридесет и едно евро и един цент) евро, референтен номер:
223-178-5493 от 30.10.2020 г., приложени по досъдебното производство да бъдат
ВЪРНАТИ на „Юробанк България“ АД, след влизане в сила на присъдата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС –
Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 16/18.11.2025 Г. ПО НОХД № 68/2025 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ


Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно
производство № 57/2022 г. по описа на ОСлО – ОП – Разград срещу
подсъдимата Д. Б. А. от *** за това, че през периода 27.10.2020 г. – 30.10.2020
г. в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление
и на посредствено извършителство чрез Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б.
С. от ***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у Х. К. – гражданин на Република Турция, роден ***, живущ в
***, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и
социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до
Република Турция, че ще отиде при него в Република Турция, за да сключат
граждански брак и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5 801.74
лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро – престъпление
по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура
поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.
Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимата, установяват по
безспорен начин авторството й в извършване на инкриминираното деяние.
Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за извършеното
престъпление наказание ориентирано на минимума – една година лишаване от
свобода, което с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие да бъде намалено с една трета, изтърпяването на което следва да
бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен
срок.
В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице
Х. К. не предявява граждански иск и не претендира да бъде конституиран
като частен обвинител.
Подсъдимата Д. Б. А., както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание се признава виновна в извършване на деянието, за което е
обвинена. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за установяване на
тези факти, като прави искане за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че събраните на ДП
доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му установяват
извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за
1
постановяване на осъдителна присъда, като заявява, че наказанието следва да
бъде определено при приложението на чл. 55 от НК предвид разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4 от НПК. Поддържа становището, че са налице условията за
приложение института на условното осъждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. Б. А. е 26-годишна, с българско гражданство, неомъжена,
неосъждана, с основно образование, безработна.
Св.Х. К. живеел в ***.
Подс.Д. Б. А. е с постоянен адрес и живее в ***, *** заедно със своята
майка – свидетелката Т. П. Ц..
През 2020 г. турският гражданин Х. К. ползвал телефон с № ***. На
неустановен ден и дата през месец октомври 2020 г. на посоченият телефонен
номер св.К. получил съобщение за приятелство от българска гражданка, а
именно подсъдимата Д. Б. А., която се представила като Ф. Т. от телефон с №
***.
Подс.А. решила да изпрати съобщение на св. К. с намерение да го
измами, за да набави за себе си имотна облага. В изпълнение на
предварително взетото решение, подс.А. започнала да го въвежда в
заблуждение, като започнала да му разказва различни истории провеждайки
видео разговори по „WhatsApp“. А. обяснила на пострадалия К., че е от
гр.Бурса, но когато била на 5 години заедно със семейството си се установили
в България. Разказала му, че родителите й са починали, но от тях има
останало наследство. Заявила му, че тъй като чичо й не и разрешавал да отиде
в Турция, така и не успяла до този момент да получи наследството от
покойните си родители, което било на стойност 250 000 щатски долара.
Обещала му, че ако успее да отиде в Турция ще се ожени за него.
По този начин – разказвайки измислени истории, подсъдимата успяла да
заблуди св. К. и той повярвал, че тя наистина има огромно наследство, но
изпитва затруднения, за да пристигне в Република Турция, както и че желае да
се омъжи за него. Продължавайки да го въвежда в заблуждение, подс.А.
поискала пари от Х. К. по различни причини – за семейното и социалното й
положение, обещание да отиде при него в Република Турция, както и за
сключване на граждански брак с него. Въведен в заблуждение от подсъдимата
Д. А., пострадалият Х. К. в периода от 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. изпратил
парични суми на името на различни лица в България посочени от
подсъдимата, а именно посредствените извършители – Т. П. Ц. от ***, К. А. А.
от *** и В. Б. С. от ***. Св. Ц. и св. С. изобщо нямали представа за
намеренията на подсъдимата А., а смятали, че й вършат услуга, като
получават парите изпратени от св.К., които впоследствие предавали на
подс.А.. Общата стойност па парите, които Х. К. е изпратил на подсъдимата Д.
А., за които са приобщени документи в оригинал е 3 524 евро с левова
2
равностойност 5 801,74 лева. Х. К. повярвал на думите на подс.А. и изпратил
от Република Турция по системата за парични преводи „Western Union“ бързи
парични преводи на обща стойност 5 801,74 лева, представляващи левовата
равностойност на 3 524 евро. Св. К. изпратил два превода на св.Т. Ц. получени
с формуляри с референтен номер: 651-816-0388 от 27.10.2020 г. – сумата от
1955.83 лв. и референтен номер: 606-976-4435 от 28.10.2020 г. – сумата от
1760.25 лв. Парите били получени от св.Ц. в офис на „Ай голд“ в гр. Завет,
обл. Разград. К. изпратил на св.Валентин С. един превод получен с формуляр
референтен номер: 740-014-2488 от 30.10.2020 г. сума от 944.65 лв. Парите
били получени в офис на „Ай голд“ в гр.Завет, обл.Разград. К. изпратил на К.
А. един превод получен с формуляр референтен номер: 223-178-5493 от
30.10.2020 г. – сумата 1141.01 лв. Парите били получени в офис в гр.Шумен.
Оригиналите на посочените разписки за получени парични преводи са
приобщени като веществени доказателства по делото.
Св.К. се усъмнил, че е измамен и подал жалба срещу жената
представила се Ф. Т. – подс. Д. А..
В действителност Д. Б. А. в инкриминираният период е живеела в ***.
Установено е, че св.Т. П. Ц. е майка на А.. Подсъдимата живеела няколко
години на семейни начала със св.О. Ю. А. от гр.Русе. Докато А. бил в Англия
на работа Д. поддържала телефонна връзка с няколко мъже от Турция, единият
от които бил пострадалият Х. К.. Родителите й били живи, а не са починали
както тя заявила на св.К.. А. не е имала намерение да напуска страната и да
заминава за Република Турция. Историите, които разказвала на пострадалия
били единствено с цел да набави за себе си имотна облага по незаконен начин.
Установено е, че посоченият телефонен номер *** е закупен по време на
съжителството й с О. А.. Този телефонен номер продължава да се използва от
подсъдимата и от майка й св.Т. Ц..
От заключението на изготвената финансово-икономическа експертиза е
видно, че общият размер на изпратените от св.Х. К. суми възлизат на 5 801.74
лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро.
От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза е видно,
че саморъчните подписи за клиент в парични преводи с № 651-816-0388 от
27.10.2020 г. и № 606-976-4435 от 28.10.2020 г. са изпълнени от Т. П. Ц..
Саморъчният подпис за клиент в паричен превод с № 223-178-5493 от
30.10.2020 г. е изпълнен от К. А. А.. Саморъчният подпис за клиент в паричен
превод с № 740-014-2488 от 30.10.2020 г. е изпълнен от В. Б. С..
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимата самопризнания относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото
самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на
3
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите К., Ц., С.,
И., М., Б., А. и П., справка за съдимост, съдебно икономическа експертиза,
съдебно-почеркова експертиза, оригинали на бланки за получаване на пари с
референтен номер: 606-976-4435 от 28.10.2020 г.; референтен номер: 651-816-
0388 от 27.10.2020 г.; референтен номер: 740-014-2488 от 30.10.2020 г. и
референтен номер: 223-178-5493 от 30.10.2020 г. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимата.
От правна страна:
С действията си подсъдимата Д. Б. А. е осъществила състава на
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през
периода 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. в Република Турция, действайки в
условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство
чрез Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б. С. от ***, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Х. К. – гражданин на
Република Турция, роден ***, живущ в ***, с което е създала неправилна
представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за
желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция, че ще отиде при
него в Република Турция, за да сключат граждански брак и с това му е
причинила имотна вреда в размер на 5 801.74 лева, представляващи левовата
равностойност на 3 524 евро.
От обективна страна: Подсъдимата Д. Б. А. при разговорите през
социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.Х. К., че
ще отиде при него в Република Турция, за да получи огромното наследство,
останало след смъртта на родителите й, ще се омъжи за него, но трябва да й
изпрати пари за различни формални процедури. Освен, че създала тези
неправилни представи, подсъдимата и поддържала заблуждението, като
посочила къде да й бъдат преведени парите. Формираните в съзнанието на
свидетеля неверни представи са повлияли на волята му да извърши
разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги
извършил без заблуждението, в което е бил въведен, поради което
предоставил на подсъдимата исканите средства, в резултат на което А.
установила фактическа власт върху движимите вещи – пари. В резултат на
тези разпореждания, извършени вследствие на неправилните представи, е
настъпила и имотната вреда за пострадалия, която всъщност е била целта на
подсъдимата, тъй като има характер на облага за нея и с това е и довършено
престъплението.
Установява се, че в инкриминирания период – от 27.10.2020 г. до
30.10.2020 г. е извършила няколко деяния, които осъществяват поотделно
един и същ състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
4
субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното
от нея следва да се квалифицира в условията на продължавано престъпление –
чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и видно от действията й,
водена от користни мотиви е искала настъпването на тези последици.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Д. Б. А. за виновна в
извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност, чисто съдебно минало,
млада възраст, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи
– няма. Отчитайки предходното съдът определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума – една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а от
НК, предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
намали с 1/3, поради което наложи на подсъдимата наказание осем месеца
лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието
не е над три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и
генералната превенция ще се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
С оглед този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимата Д. Б.
А. следва да заплати в полза на ОП– Разград, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, направените по делото разноски на досъдебното производство в размер
на 443.30 лева (четиристотин четиридесет и три лева, тридесет ст.) и по
сметка на РС – Кубрат сумата 432.00 лева (четиристотин тридесет и два лева,
нула ст.) – разноски на съдебното следствие.
С присъдата съдът разпореди на основание чл. 301, ал. 1 т. 11 от НПК
веществените доказателства по делото: оригинали на формуляр за получаване
преведена сума в размер на 900.00 (деветстотин) евро, референтен номер: 606-
976-4435 от 28.10.2020 г.; формуляр за получаване преведена сума в размер на
1000.00 (хиляда) евро, референтен номер: 651-816-0388 от 27.10.2020 г.;
формуляр за получаване преведена сума в размер на 482.99 (четиристотин
осемдесет и два евро и деветдесет и девет цента) евро, референтен номер: 740-
014-2488 от 30.10.2020 г.; формуляр за получаване преведена сума в размер на
1141.01 (хиляда сто четиридесет и едно евро и един цент) евро, референтен
номер: 223-178-5493 от 30.10.2020 г., приложени по досъдебното
производство да бъдат върнати на „Юробанк България“ АД, след влизане в
сила на присъдата.
5
В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.

Председател:
6
Съобщи за изтекли лични данни