№ 730
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000700 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 2 от 20.05.2021 г. по т. д. № 124/ 2020 г., Софийски
окръжен съд е отхвърлил предявените от Сдружение „Ловно – рибарско
дружество Годеч“ срещу Ловно сдружение „Свидня“ и ТП Държавно горско
стопанство „Годеч“ обективно съединени искове, както следва
1.иск за установяване, че решението на Общото събрание проведено на
21.06.2020 г., на Ловно - рибарска дружина Голеш, за преминаване и
членуване в СНЦ „Ловно сдружение Свидня“ е незаконосъобразно, поради
противоречието му с разпоредбите на чл. 35, ал. 2 и 3 от Устава на Сдружение
„Ловно – рибарско дружество - Годеч“, действал към датата на провеждане на
ОС, както и че Сдружение „Ловно – рибарско дружество - Годеч“ е носител
на правото по чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча да
регистрира Ловно-рибарска дружина „Голеш“ като свой член и да поддържа
регистрацията с произтичащите от това правни последици;
2. иск за установяване, че СНЦ „Ловно сдружение „Свидня“ не е
носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред
1
ТП Държавно горско стопанство „Годеч“ регистрация на Ловно-рибарска
дружина „Голеш“ като свой член и да поддържа регистрацията с
произтичащите от това правни последици;
3. иск за установяване, че сключеният на основание чл. 29, ал. 8 и 9 от
Правилника за прилагане на ЗЛОД Договор № 14/01.09.2009г. за
предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от
ЗЛОД между Сдружение „Ловно – рибарско дружество - Годеч“ и ТП
Държавна горско стопанство „Годеч“ за предоставяне и стопанисване на
дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД относно ловностопанския район
на Ловно-рибарска дружина „Голеш“ не е прекратен.
Недоволен от решението е останал ищецът Сдружение „Ловно рибарско
дружество - Годеч“, който обжалва решението с доводи за неправилност и
необоснованост и моли да бъде отменено.
Поддържаните с жалбата възражения са насочени срещу изложените от
съда мотиви, че доколкото са налице данни за наличието на процесуални
нарушения при свикването на общото събрание на ЛРД „Годеш“, то те са без
правно значение за законосъобразността на взетите решения, тъй като на
събранието са присъствали и решенията са взети с мнозинство повече от
половината членове на ЛРД.
Според разбирането на въззивника, като член на СЛРД - Годеч, ЛРД
„Голеш“ е длъжно да съблюдава заложените в устава правила, част от които
били и тези за реда по който се свиква събранието и уведомяването на
членовете на дружината за него, чрез изрични писмени покани от
управителния съвет на сдружението.
Въззиваемите страни ЛС „Свидня“ и СЗДП ТП „Държавно горско
стопанство - Годеч“ оспорват жалбата и молят решението да бъде
потвърдено, като застъпват тезата, че поначало, реда за прекратяване на
членството на дружината в сдружението и преминаването й към друго ловно
сдружение, не е регламентирано никъде, поради което и не изисква решение
на общото събрание на дружината.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва решението лице и в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови
атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения за
установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към
които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.
По направените с жалбата възражения, САС намира следното:
Съобразно даденото с решение № 249/ 18.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
2920/2015 г. разрешение, ловната дружина е обединение на най – малко 20
ловци съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗЛОД и няма статут на юридическо лице,
поради което и неоснователно е възражението за приложение по аналогия на
разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Законодателят е придал правно значение само на
определени елементи от понятието правосубектност на ловната дружина, но
не и пълна правосубектност. Такова правно значение има учредяването на
ловно сдружение съгласно чл. 30 от ЗЛОД и чл. 27 ППЗЛОД, като е
предвидено в чл. 30, ал. 6 ЗЛОД, че една дружина може да участва само в
едно сдружение. Следователно, въпросът с членството в сдружението е в
компетентност само на членовете на съответната дружина и само те per
argumentum a contrario, могат да решат дали да преминат от едно ловно
сдружение към друго. Доколкото този въпрос следва да бъде разрешен
съобразно устава на сдружението, то това е единствено, ако в него, в частта
относно дружините, са уредени изрични правилата по провеждането на общо
събрание за тази цел, каквито в случая обаче, липсват.
С чл. 35, ал. 2 от Устава е предвидено, че свикване на общото събрание
на дружината се извършва по решение на управителния съвет на
сдружението, било то инициирано от самия управителния съвет или въз
основа на искане на 1/3 от членовете на дружината. Съдът намира, че в този
вид, като обуславя свикването на събранието на дружината от волята на
управителния съвет на сдружението, разпоредбата ограничава правата на
членовете на дружините. Че това е така става ясно от бланкетните и формални
мотиви с които в случая, управителния съвет на сдружението отказва да свика
събрание на ЛРД „Голеш“, въз основа на депозираното искане на 1/3 от
членовете, тъй като пред събранието е поставен въпрос, който очевидно не в
интерес на сдружението - за преминаване на дружината към друго сдружение.
Но дори и в обратната хипотеза, каквито и други съображения да бяха
изложени в отказа, спрямо отказа на управителния съвет, дружината няма
3
никакъв правен способ за защита. Така при липсата на граници в отказите на
управителния съвет, дружината на практика е поставена пред факта, никога да
не бъде свикано събрание, когато то има за предмет неизгодни за
сдружението въпроси. Едновременно с това, въвеждането на правила от този
тип – изискващи санкцията на управителния съвет, не само относно
свикването на общо събрание на дружината, но и относно реда на провежда
на същото е в нарушение на принципа на доброволност при сдружаването,
защото препятства вземането на решение от дружината за прекратяване на
членственото й правоотношение, в основата на което е изцяло волята на
отделните лица.
Неприложими са и правилата на чл. 35, ал. 3 от устава, относно
поканите за общото събрание на дружината, за които е посочено, че с тях се
известяват членовете по ред и начин определен от управителния съвет, тъй
като това е също ограничение в правата на лицата и създава условия в случаи
като настоящия, когато въпросите на общото събрание са неизгодни за
сдружението, управителния съвет да препятства връчването на поканите, още
повече, при липсата на предварително разписани правила за тази процедура.
Така единствената разпоредба от устава, относима към проведеното
общо събрание на дружината е чл. 35, ал. 4 според която, общото събрание е
законно, ако присъстват повече от половината от всички членове на
дружината, заверили членството си за съответната година и удостоверили
присъствието си с подпис в присъствения лист, неизменна част от протокола.
При условие, че за преминаване към друго сдружение не е предвиден по
различен кворум от общия, то изискването за редовно общо събрание се
изчерпва с необходимостта от присъствието на повече от половината от
всички членове на дружината. За факта, че това условие е спазено не се спори
по делото, а и от доказателствата се установява, че на проведеното на
21.06.2020 г. общо събрание на ЛД“Голеш“ са присъствали 26 членове, от
общо 43 по списъчен състав. От тях 22 са гласували за преминавана на
дружината към ЛС „Свидня“, поради което и решението е законосъобразно.
Законосъобразността на атакуваното решение на ЛРД „Голеш“,
обуславя неоснователността на предявените установителни искове. Затова и
като ги е отхвърлил, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
4
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивникът дължи направените от
въззиваемите разноски, но такива не се претендират, поради което и не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 20.05.2021 г. по т. д. № 124/ 2020 г.
по описа на Софийски окръжен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5