Решение по дело №451/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 14
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20211240200451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Разлог, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200451 по описа за 2021 година, като:

Производството е образувано по повод жалба от М.П.П., ЕГН*, съд. адрес: г.Р., у.„Р.“2
против НП №21-3794-000212/18.08.2021 г. на Н-ка на РУ на МВР-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното НП, както и че
при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди
се, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като
жалбоподателката не е извършила вмененото адм. нарушение по ЗДвП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна - редовно призована, също не изпраща представител и не изразява
становище по депозираната жалба.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Около 00.46 часа на 30.07.2021 г. в г.Б. на у.„Г.“, полицейските служители Д.Д. и С.Д.,
забелязали лек автомобил м. „М.“, рег. №*, който се движел с включени дълги светлини на
осветен участък от пътя. Поведението на водача на лекия автомобил на платното за
движение усъмнило контролните органи за употреба на алкохол, поради което същият бил
спрян за проверка. Контролните органи от РУ-Б. установили, че водач на МПС е
жалбоподателката М.П., като същата била тествана с техническо средство „Дрегер 7510“ с
ИН 0019. Техническото средство отчело проба с концентрация 0.96 промила алкохол в
кръвта, измерен в издишвания от жалбоподателката въздух.
1
На жалбоподателката бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №0061178, в
който е отразен отчетеният от техническото средство резултат. С издадения талон за
изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в ФСМП-Б. в срок до 45 минути,
считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със
залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на М.П. в 01.25 ч. на
30.07.2021 г. /л.6/. В талона същата отразила, че приема резултатите от техническото
средство и не желае да бъде изследвана с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта.
При така направените констатации, свидетелят Д.Д. приел, че жалбоподателката е
нарушила разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което в нейно присъствието и на
свидетеля Д. съставил срещу жалбоподателката АУАН серия №729256.
По делото не са ангажирани доказателства за явяване на жалбоподателката в ФСМП г.Б.
за провеждане на медицинско изследване относно наличието на алкохол в кръвта.
Въз основа на АУАН серия №729256/30.07.2021 г. Н-ка на РУ-Б., издал обжалваното НП,
което е връчено на жалбоподателя на 02.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Д. и Д.. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване,
ЗПАМ, разпечатка от отчетените резултати с техническо средство „дрегер“, заповеди на
Министъра на ВР относно компетентността на органите издали НП и АУАН, справка за
нарушител водач, справка за преминал технически преглед на техническо средство Дрегер
7510.
При изграждане на фактически си изводи, съдът се довери показанията на свидетелите Д.
и Д., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията
им с разпечатката от техническото средство, с което жалбоподателят е изпробван за наличие
на алкохол в издишания въздух и с издадения талон за изследване.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на
последователното възпроизвеждане на непосредствено възприети от тях относими към
предмета на доказване обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от
доказателствената съвкупност.
От показанията на свидетелите, съставения АУАН и разпечатка от "Дрегер" 7510, съдът
установи всички съществени елементи от нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателката, а именно - движението на автомобила, мястото и посоката на движение,
мястото на спирането за проверка и извършването на самата проверка, самоличността на
водача, извършената й проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническото
средство и установеният от тази проверка резултат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 02.09.2021 г., а жалбата е о т
08.09.2021 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган – „мл. автоконтрольор“ В РУ-
2
Б. в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.1.2 на приложената заповед №8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на ВР, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на
основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т.2.11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него адм. наказание. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е
връчен и подписан от него.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН
реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира НП, предмет на настоящия съдебен контрол и за материално-
правно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, по императивен начин на водача на ППС е
забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От обективна страна на 30.07.2021 г. около 00.46 часа по у.„Г.“ в г.Б., жалбоподателката
М.П.П. е управлявала МПС – лек автомобил м. „М.“, рег. №*, собственост на Б.К.Р., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.96 на хиляда, установено
с техническо средство "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
Съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство.
По делото се установява, че след като свидетелите Д. и Д. констатирали управлението на
МПС от жалбоподателя и с оглед възникнало в тях съмнение за употреба на алкохол от него,
извършили проверка на жалбоподателя за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му
с техническо средство "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
На същата дата е съставен и АУАН и попълнен талон за изследване №00061178, който на
основание чл.6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017 г. е връчен на жалбоподателя, като са вписани
мястото, където да се извърши изследването – ФСМП-Б. и срокът за явяване /съобразен с
чл.6, ал.6, т.2 Наредба №1/19.07.2017г/ – 45 минути, считано от връчването на талона в 01.25
ч. на 30.07.2021 г.
Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.6/ жалбоподателят е
вписал, че приема показанията на техническото средство.
При конкретиката на съответния случай, на основание чл.6, ал.9 от Наредба
№1/19.07.2017 г., според който концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта при неявяване на жалбоподателя в определения срок на посоченото място, напълно
законосъобразно концентрацията на алкохол в кръвта му е установена посредством
резултата от извършената с "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
Изложените съображения и отсъствието на данни за процесуални нарушения, които да
компрометират процедурата по извършената с техническото средство проверка, обуславят
извод за стриктно спазване на регламентирания с Наредба №1/19.07.2017 г. ред за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на М.П..
С оглед горното съдебният състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал МПС, с
3
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.96 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо средство "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния характер на
престъплението /- пряк умисъл.
Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, може да се извърши само умишлено, като не е
необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ.
наличието над 0, 5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на формалното
извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен престъпен
резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както
и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната от умисъла му е
ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол,
въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията
си пряко ги е целял.
Независимо от липсата на такива доводи според настоящият съдебен състав извършеното
от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл.28
ЗАНН. Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да
било вредни последици, като същевременно не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с управляването на МПС след
употреба на алкохол от жалбоподателя са поставени в опасност обществените отношения
свързани с безопасността на участниците в пътното движение. Ето защо обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, непозволяващ
на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.
Предвид абсолютно определените от законодателя вид и размер на санкциите, с оглед
установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 0.96 на хиляда, съдът не
разполага с възможността за евентуалното им ревизиране.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №21-3794-000212/18.08.2021 г. на Н-ка на РУ на МВР-Б., с което
на жалбоподателя М.П.П., ЕГН*, съд. адрес: г.С., у.„Д.З.“3 за извършено адм. нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено
адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Бл.АС, в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4