№ 239
гр. гр. Добрич, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500352 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалби рег.№№ 2534/09.02.2023 год. и 8302/11.05.2023 год. на Е. С. С., ЕГН
**********, от гр. Д., ул. „Х.* срещу решение № 27/16.01.2023 год. по гр. д.№
20213230102293/2021 год. и определение № 934/21.04.2023 год. по гр. д.№
20213230102293/2021 год. на Районен съд Добрич ,с които са отхвърлени
предявените от нея срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „Т.М.** :1./ иск с
правно основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
1554. 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*,
кл. № ***, обективирани във фактури, издавани в периода 29.12.2007 г. –
31.07.2018 г., поради погасяване на вземането по давност;2./ иск с правно
основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1546. 67
лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху главните
задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер на законната
1
лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня,
следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението до
30.07.2021 год., поради погасяване на вземането по давност и 3./иск с правно
основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 866, 84
лв., представляваща държавни такси, мораторни лихви и такси ЧСИ/ДСИ,
съгласно опис-фактури, изготвен от ответното дружество за неплатени
задължения за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*, кл. № ***,
поради погасяване на вземането по давност, както и е оставена без уважение
молба по чл. 250 от ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. №
2534/09.02.2023, уточнена с молба с вх. № 4388/09.03.2023 год., с която е
поискала допълване на решение№ 27 /16.01.2023 год. по гр. д. № 2293 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 год.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и
постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила се претендира отмяната му, като предявените искове по чл. 439 ал.1
,във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК бъдат уважени ,респ. да бъде отменен отказа
за допълване на съдебния акт с произнасяне по заявеното в исковата молба
искане относно титулярството на партидата. Страната възразява срещу
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на част от
претенциите й относно сумата от 866.84 лв. ,което вземане не е такова,
удостоверено в изпълнителен лист, формирано е от произволно включени в
него суми от ответника, вкл. за такси по премирано изпълнително дело
67/2012 год. ,които са за сметка на взискателя съгласно чл.79 ал.1 т.1-3 от
ГПК, вън от горното според заключение на вещо лице е погасено в по-
голямата си част чрез плащане. Съдът не отчел ,че вещото лице посочило ,че
счетоводството на дружеството не е било водено редовно, че за период на
отчитане по-голям от 9 години ,през който е била начислявана служебна
консумация е съставена фактура след повече от 3 години след последния
служебен запис и в нарушение на принципа за текущо начисляване по чл. 4
ал.1 т.1 от ЗСч, че е била съставена фактура от 06.12.2013 год. за
задължение за обезщетение за забава за период ,следващ датата на
издаването й до 01.01.2015 год. За неправилен счита и извода на съда , че
ищцата е била конституирана от ЧСИ като длъжник по делото ,в качеството й
на наследник на длъжник въпреки липсата на предприети действия по
2
надлежен ред ,както и образуване на изпълнително дело № 297/2021 год.
срещу починало преди повече от 6 години лице и без изпълнителен титул-
изпълнителен лист. Оспорва да е признала задълженията към дружеството
,което да е основание за прекъсване на давността. В тази връзка в
обсъжданите от съда предписания от 08.09.2017 год. и 06.06.2019 год. ,тя не
била посочена като титуляр на предписанията или като абонат, а начина на
оформлението на текста и полагането на подписи, липсата на нарочно
връчване ,не можели да я ангажират с признание на задълженията.
Въззивникът счита за незаконосъобразно и определението за оставяне
без уважение на молбата му по чл. 250 от ГПК ,като възразява срещу
направения извод ,че не е формулирал петитум по осъдителен иск за реално
изпълнение : дружеството да бъде задължено да заличи като титуляр на
партидата С.Р.М.,поч.05.03.2015 год. и партидата да бъде вписана на името на
Е. С. С. .Първоинстанционния съд се бил позовал на определение на Окръжен
съд Добрич ,постановено по друг повод и по което сила на пресъдено нещо не
било формирано.
При данни, че постановените неизгодни ва въззивника съдебни актове
са му били връчени на дати 24.01.2023 год. и 26.04.2023 год., жалби рег.№№
2534/09.02.2023 год. и 8302/11.05.2023 год. ,изпратени по пощата на дати
07.02.2023 год. и 09.05.2023 го. са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,
чл. 250 ал.3 във връзка с чл. 259 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и
са процесуално допустими.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД счита
жалбите за неоснователни и настоява да не бъдат уважавани, доколкото
първоинстанционния съдебен акт не страдал от сочените от въззивника
пороци, а искането за допълването му не съответствала на установителния
характер на заявените претенции и дадената в нормативни актове и ОУ
уредба на смяната на партида на починал титуляр.
Относно жалба рег.№№ 2534/09.02.2023 год. срещу решение №
27/16.01.2023 год. по гр. д.№ 20213230102293/2021 год.:
Решението на Районен съд Добрич в обжалваната му част е постановено
по заявена с искова молба рег.№ 5263/ 16.07.2021 год. претенция на Е. С. С.
,ЕГН **********, от гр. Д., ул. „Х.* за установяване ,че не дължи
заплащането на сума в общ размер от 3 968.25 лв. : 1554.74 лв.- неплатени
3
задължения за предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес:
гр. Д., ул. „Х.*, кл. № ***, обективирани във фактури, издавани в периода
29.12.2007 год. – 31.07.2018 год. ;1546.67 лв.- сбор от обезщетенията за забава
върху главните задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер
на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано
от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението до 30.07.2021 год. и 866. 84 лв .- държавни такси, мораторни
лихви и такси ЧСИ/ДСИ, съгласно опис-фактури, изготвен от ответното
дружество поради погасяване по давност на вземанията на „Водоснабдяване и
канализация Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Д., бул. „Т.М.** .Претенцията е основана на твърдения ,че е наследник по
закон /низходяща от първа степен / на починалия на дата 05.03.2015 год.
С.Р.М. ,ЕГН ********** ,носил и имената С.Р.М.. Негови наследници са и
още пет лица /низходящи от втора степен/:А.И. С. , Р.И.С. и З.И.С. -деца на
починалия на дата 14.03.2003 год. И.С.Д. и И.С.С. и М.С. С.-деца на
починалия на дата 14.03.2003 год. С.С.Р.. С договор от дата 05.03.2014 год.
,сключен с нотариален акт № 080 т. 1 рег.№ 1825 дело № 077 /05.03.2014 год.
на нотариуса с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Д. с
вх.рег.№2191/05.03.2014 год. ,АКТ №7 т.5 дело № 743 , С.Р.М. е продал на
съсобственика си Е. С. С. ,собствените си 3/6 ид. ч. от съсобствен недвижим
имот в гр. Д., ул. “Х.* , а именно : масивна едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със ЗП от 64.00 кв.м., като си е запазил пожизнено правото
на ползване върху имота. Партидата в ответното дружество за посочения
имот била заведена на името на С.Р.М. , клиентски № ***. В партидата за
имота при ответното дружество фигурират неплатени задължения в
размерите посочени по-горе. Сумата от 3 968.25 лв. не била дължима ,
поради погасяване на всички задълженията за периодични плащания по
давност на основанието по чл. 111 буква „б“ от ЗЗД. Отделно задълженията за
държавни такси, мораторни лихви и такси ЧСИ/ДСИ са погасени по давност
поради това, че ответникът –взискателят по изпълнително дело
2013***90401067 по описа на ЧСИ С.С., рег. № *** на КЧСИ, а именно, не е
поискал извършването на изпълнителни действия, в продължение на повече
от две години, обусловило прекратяването с влязло в сила на 09.07.2021 год.
постановление, постановено на основание чл. 433 ал. 1 , т. 8 от ГПК.
Ищцата е подала заявление до ответното дружество партидата на имота да
4
бъде заведена на нейно име, но получила изричен отказ поради неплатени
задължения. Подала е и молба процесните вземания да бъдат заличени като
погасени по давност.
Ответникът е оспорил претенцията с доводи за неоснователност
,основани на предвижданията на чл. 62 от Общите си условия и липса на
предпоставките да настъпи погасяване на вземанията му по давност.
На основание чл.416 от ГПК и заповед № 383/02.10.2013 год. по ч. гр. д.
№ 4206 /2013 год. на Районен съд Добрич ,за тази сума е бил издаден
изпълнителен лист от дата 28.10.2013 год. ,като С.М.Р., ЕГН **********, от
гр.Д.,ул.“Х.* е осъден да заплати на “Водоснабдяване и канализация Д.“ АД
задължение в размер от 1554. 74,представляващо стойност на предоставена
услуга –водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в периода
01.11.2004 год. до 21.06.2013 год. ,ведно със законната лихва ,считано от
01.10.2013 год. до окончателното изплащане; сумата 817.93 лв.
,представляваща обезщетение за неизпълнение на главното парично
задължение в размер на законната лихва за периода от 01.01.2005 год. до
01.10.2013 год. , както и сумата 47.45 лв. ,представляваща направени по
делото разноски. Въз основа на подадена от дружеството молба рег.№
07732/06.12.2013 год. е било образувано изпълнително дело №
2013***0401067 на ЧСИ С.С. с рег.№ *** на КЧСИ. Последните
изпълнителни действия ,които взискателят е поискал да бъдат предприети са
посочени в молба вх. № 05716 /16.06.2014 год. : налагане на запор на
трудово възнаграждение; налагане на възбрана на недвижим имот и налагане
на запор на банкови сметки. Като е направил констатация ,че след тази дата
взискателят в продължение на две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия ЧСИ С.С. е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , с постановление от дата 02.06.2021 год.
Постановлението е влязло в сила на 09.07.2021 год. Ответното дружество е
депозирало молба с вх. № 03546/09.07.2021 год. за връщане на
изпълнителния лист и въз основа на него е било образувано изпълнително
дело №2021 ***040297 на ЧСИ С.С. с рег.№ *** на КЧСИ.
В предписание № 009866 /08.09.2017 год. за изплащане или
разсрочване на задължения , издадено от служител на ответното търговско
дружество ,получено от ищцата срещу подпис , са вписани натрупани
5
задължения за процесния обект в размер на 3020. 65 лева за периода от 2007
год.-2013 год. по изпълнително дело, както и задължение по изпълнително
дело в размер на 1001. 67 лева, за периода от 2013 год. до 2017 год. В
предписание № 029826 / 06.06.2019 год. за разсрочване на задължения ,
издадено от служител на ответника, е отразено, че за процесния обект има
натрупано задължение в размер на 4705. 93 лева (л. 122). Ищцата е подписала
документа на същата дата и в него е обективирано изявление, че като абонат
на “ВиК Д. “ АД ищцата признава, задължението си за предоставени Ви К
услуги в посочения размер.
В заключения рег.№№ 15101/01.09.2022 год. и 19883/15.11.2022 год.
,вещото лице изготвило назначените по делото съдебно-счетоводни
експертизи е посочило размера на задълженията по партидата съобразно
осчетоводяването им от ответното търговско дружество като натрупани в
размер от 5 474, 57 лева, от които:
1./ 3 648.20 лв. за предоставени услуги с период на отчитане от
28.09.1994 год. до 19.06.2013 год. по фактури ,предмет на издадения
изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 4206/2013 год. на ДРС ,въз основа на който е
образувано изп.д.№ 1067/2013 год. на ЧСИ С.С. ,включваща : А./1554. 74
лева, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за
обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*, кл. № ***, обективирани във
фактури, издавани в периода 29.12.2007 год. – 21.06.2013 год. ; Б./817. 93
лева, представляваща лихви за забава по изпълнителен лист; В./ 1218. 08 лева,
представляваща лихви за забава за периода след образуване на
изпълнителното дело от 06.12.2013 год. – 30.07.2021 год., начислени върху
всяка една главница; Г./10. 00 лева – такса ЧСИ по т. 31 от ТТРЗЧИ;Д./ 47. 45
лева – разноски по изпълнителен лист;
2./ 1238. 99 лева, представляваща неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*,
кл. № ***, обективирани във фактури, издавани в периода 19.07.2013 год. –
23.09.2021 год.;
3./587. 38 лева, представляваща лихви за забава за периода, считано от
деня следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението до 30.07.2021 год.
Вещото лице е установило, че са извършени плащания в размер на
6
2397. 54 лева, от които са погасени всички задължения по издадени фактури
през периода от 19.07.2013 год. до 23.09.2021 год. - главница 1238. 99 лева и
лихви за забава в размер на 587. 38 лева.
Неизплатения остатък от процесните вземания възлиза на сумата от
2 993.77 лв., съответно по всяко едно от процесните вземания :
1./ 1464. 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*,
кл. № ***, обективирани във фактури, издавани в периода 29.12.2007 год. –
21.06.2013 год., вкл. по образуваното изп.д.№ 1067/2013 год. на ЧСИ С.С.;
2./ 1226. 62 лв., сбор от обезщетенията за забава върху главници по
фактури, предмет на изп. д.№ 1067/2013 год. на ЧСИ С.С. ;
3./ 302. 41 лв. – вземане за държавни такси, мораторни лихви и такси
ЧСИ, съгласно опис-фактури.
Предявените отрицателно установителни искове са на собственик и
ползвател на водоснабден обект , който е и наследник на лице, между което и
ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение, по силата
на което „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД се е задължило да му
предоставя водоснабдителни услуги за обект с административен адрес: гр. Д.,
ул. „Х.*, кл. № ***, а абонатът се е задължил да заплаща предоставените
услуги. Претенциите на ищцата Е. С. обхващат вземанията на дружеството
към наследодателя в пълен размер, а не само частта от тях, съответстваща на
наследствения й дял. Интерес от предявяването им за цялото вземане е
налице, защото последиците от неплащането на процесните суми, изразяващи
се в преустановяване на водоподаването в процесния имот, засягат същата
като настоящ ползвател на имота.
Заявени са по реда на чл. 439 и чл.124 от ГПК за отричане вземания на
ВиК дружеството , погасяване на които е настъпило по давност. Установено е
от заключение на вещо лице размера на вземанията за стойност на
предоставени водоснабдителни услуги, обезщетения за забава и натрупани
разноски за събирането им по изпълнително дело. Установява се ,че част от
вземанията са били предмет на издадена заповед за изпълнение №
383/02.10.2013 год. по ч. гр. д.№ 4206 /2013 год. на Районен съд Добрич ,въз
основа на която на дата 06.12.2013 год. е било образувано изпълнително
дело № 2013***0401067 на ЧСИ С.С. с рег.№ *** на КЧСИ, по което
7
взискателят е поискал да бъдат предприети последни изпълнителни
действия на дата 16.06.2014 год. ,преди то да бъде прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , с влязло в сила на дата 09.07.2021 год.
постановление. Вземанията за неплатени водоснабдителни услуги са такива
за периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.В случаите обаче ,когато същите са
удостоверени в заповед за изпълнение ,приложимо е правилото по чл. 117 ал.
2 от ЗЗД за погасяване на вземания ,установено със съдебно решение , поради
идентичните им правни последици, а именно с изтичане на петгодишна
давност. При липса на данни , кога е влязла в сила заповедта за изпълнение ,
то петгодишната давност считано от датата на издаването на заповедта на
02.10.2013 год. изтича на 02.10.2018 год.
Изпълнителното дело е образувано за принудителното събиране на
вземанията по време на действие на ППВС № 3/1980 год. , съгласно
постановките на което, погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело
№ 2 /2013 год. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980
год. С тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год. по тълкувателно дело №
3/2020 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпросите ,от кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 год , извършена с т. 10 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2 /2013
год. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му ,респ. прилага
ли се нормата на чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015 год. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно
дело № 2 /2013 год. на ОСГТК на ВКС. Посочено е ,че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 год.
на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2 /2013
год. на ОСГТК на ВКС.С оглед на горното ,давността за вземанията по
изпълнителното дело на ЧСИ С.С. , започнала да тече на посочената дата по-
горе дата изтича на 26.06.2020 год.
Преди изтичането й, ищцата е подписала предписание № 029826 /
8
06.06.2019 год. за разсрочване на задължения , издадено от служител на
ответника, в което е отразено, че за процесния обект има натрупано
задължение в размер на 4705. 93 лева и в него е обективирано изявлението й ,
че като абонат на “ВиК Д. “ АД признава, задължението си за предоставени
Ви К услуги в посочения размер .
Признанието отговаря на изискванията на тълкувателно решение №
4/14.10.2022 год. по тълкувателно дело №4/2019 год. на ОСГТК на ВКС да
прекъсне давността по чл. 116 б.“а“ от ЗЗД ,от което прекъсване започва да
тече нова давност-чл.117 от ЗЗД, която към датата на завеждане на делото -
16.07.2021 год. не е изтекла.
Установява се по делото от заключението на вещото лице, че част от
вземанията ,чието отричане по давност се претендира по делото са било
погасени с плащане от ищцата, вкл. и в хода на производството. Законът
свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т. е. с
възможността кредиторът да иска изпълнение (чл.114 от ЗЗД), и го
санкционира при бездействие - с изтичане на давностния срок кредиторът
губи държавната защита по принудителното изпълнение, а длъжникът може
да изпълни само доброволно (чл.118 от ЗЗД ). Длъжникът може да изпълни
задължението си и след изтичане на давността, но няма право да иска
обратно платеното –чл.118 от ЗЗД ,т.е. претенцията му за отричане на
вземанията е безпредметна и благоприятни последици за него от
евентуалното уважаване на исковете няма да настъпи.
Исковете следва да бъдат отхвърлени. Този извод обжалваното решение
съдържа, поради което и следва да бъде потвърдено.
Относно жалба рег.№ 8302/11.05.2023 год. срещу определение №
934/21.04.2023 год. по гр.д.№ 20213230102293/2021 год. на Районен съд
Добрич:
Определението за оставяне без уважение на молба по чл. 250 от ГПК
,инкорпорирана във въззивна жалба рег.№ 2534/09.02.2023 год. е постановена
по съображения , че с решение № 27/16.01.2023 год. съдът се е произнесъл по
всички заявени с исковата молба претенции и няма основание за неговото
допълване, така както и е било указано в определение № 677/13.12.2021 год.
по ч. гр. д.№ 776/2021 год. на Окръжен съд Добрич. Искането на ищцата
ответникът да бъде задължен да заличи като титуляр на партидата в имот с
9
административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*, кл. № ***, С.Р.М., починал на
05.03.2015 год., и партидата да бъде вписана на името на Е. С. С., не е
формулирано като петитум по осъдителен иск за реално изпълнение на
договорно задължение, по който съдът дължи произнасяне,т.е. определението
е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/16.01.2023 год. по гр. д.№
20213230102293/2021 год. и определение № 934/21.04.2023 год. по гр. д.№
20213230102293/2021 год. на Районен съд Добрич ,с които са отхвърлени
предявените от нея срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „Т.М.** :1./ иск с
правно основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*,
кл. № ***, обективирани във фактури, издавани в периода 29.12.2007 г. –
31.07.2018 г., поради погасяване на вземането по давност;2./ иск с правно
основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1546, 67
лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху главните
задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер на законната
лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня,
следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението до
30.07.2021 год., поради погасяване на вземането по давност и 3./иск с правно
основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 866, 84
лв., представляваща държавни такси, мораторни лихви и такси ЧСИ/ДСИ,
съгласно опис-фактури, изготвен от ответното дружество за неплатени
задължения за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „Х.*, кл. № ***,
поради погасяване на вземането по давност, както и е оставена без уважение
молба по чл. 250 от ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. №
10
2534/09.02.2023, уточнена с молба с вх. № 4388/09.03.2023 год., с която е
поискала допълване на решение№ 27 /16.01.2023 год. по гр. д. № 2293 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 год.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11