Р Е Ш Е Н И Е
№1402
гр. Пловдив, .07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното
от председателя Мариана Шотева адм. дело № 852 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на Н.С.А., ЕГН ********** ***, понастоящем в Арест Пловдив, чрез
адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София,
бул. ***за присъждане на:
- сумата в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в
периода от 17.11.2016 г. до 26.01.2017 г.;
- сумата в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в
периода от 25.05.2017 г. до 31.05.2017 г.;
- сумата в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в
периода от 02.06.2017 г. до 21.12.2017 г.;
- сумата в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
Пловдив в периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020 г.;
- сумата в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в
периода от 17.08.2020 г. до 30.03.2022 г. (датата на предявяване на исковата
молба).
Вредите се
твърди, че се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, като конкретните оплаквания се изразяват в:
липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3
кв.м. нетна жилищна площ); без постоянно течаща топла и студена вода; наличие
на дървеници, хлебарки, гризачи в килиите; без осигурени изследвания и лечение
за получените два инсулта. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Периодите на пребиваване във всяко едно от заведенията, както и
претендираните суми, първоначално са заявени с исковата молба и впоследствие
уточнени с молба от 16.02.2023 г. (л. 153), във връзка с което е допуснато и
изменение на иска в последното по делото о.с.з. Претендира се присъждане на
сторените разноски в размер на 10 лева – внесена държавна такса.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
По отношение на исковата претенция, касаеща Арест
Пловдив.
Съгласно Справка
рег. № СА-551, екз. № 1 от 12.04.2022 г. на Началник Сектор „Арести“ ОСИН –
Пловдив (л. 29) и приложената към нея Обобщена справка за Арест Пловдив (л.
25), ищецът е постъпил в Арест Пловдив на 24.05.2020 г. и е пребивавал в него
до 17.08.2020 г. (когато е бил изпратен в Затвора Пловдив), като е бил настанен
в килия № 119 на ет. 1, която е с площ от 14,74 кв.м. и санитарен възел с площ
от 1,4 кв.м., т.е. нетната площ на килията е 13,34 кв.м., съответно същата е с
капацитет до 3 л.св., като е съжителствал с още две задържани лица и
предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемата по стандарт. Всяка
килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на
бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Извеждането до банята
става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично
най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното
предписание. Коридорите и всички общи помещения се установява, че се почистват
и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на чистотата в килиите се осъществява
от задържаните в тях лица, след предоставяне на препарати и средства за
почистване от страна на ареста, което действие става под контрола на служители
в НОС. Относно дезинфекцията на арестните помещения се сочи, че има сключени
централни договори за ДДД обработка на цялата площ на Арест Пловдив, като
мероприятията се извършват от съответната фирма – изпълнител по график, както и
при необходимост – по заявка от страна на ареста, в подкрепа на което са
приложени протоколи за извършени услуги в периода 18.06.2020 г. – 04.08.2020 г.
(л. 27 – 28).
По отношение на исковите претенции, касаещи Затвора
Пловдив.
Съгласно
становище от 07.04.2022 г. на ИСДВР В.И. *** и в системата на ГДИН единственият
меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по
спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, което по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Съгласно
наличната информация, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, както следва:
1) от 17.11.2016
г. (когато е постъпил) до 26.01.2017 г. (когато е бил освободен), като е бил
настанен в Пета група, стая № 59, която е с площ от 26,64 кв.м., без данни за
л.св., настанени в тази стая;
2) от 25.05.2017
г. (когато е постъпил) до 31.05.2017 г. (когато е бил освободен), като е бил
настанен в Трета група, стая № 37, която е с площ от 46,55 кв.м., без данни за
л.св., настанени в тази стая;
3) от 02.06.2017
г. (когато е постъпил) до 21.12.2017 г. (когато е бил освободен), като е бил
настанен в Трета група, стая № 37, която е с площ от 46,55 кв.м., без данни за
л.св., настанени в тази стая;
4) от 17.08.2020
г. (когато е постъпил) до 30.03.2022 г. вкл. (датата на предявяване на исковата
молба), като е пребивавал последователно, както следва:
- от 17.08.2020
г. до 20.08.2020 г. в Приемно отделение, стая РЦ, която е с площ от 27,04 кв.м.
и с капацитет до 6 л.св., като в периодите: от 17.08.2020 г. до 18.08.2020 г.
вкл. и на 20.08.2020 г. в това спално помещение са пребивавали между 7 и 8
л.св., а на 19.08.2020 г. - 6 л.св.;
- от 21.08.2020
г. до 08.03.2021 г. вкл. в Трета група, стая № 25, която е с площ от 31,32
кв.м. и с капацитет до 7 л.св., като в периодите от 21.08.2020 г. до 24.09.2020
г. вкл., от 27.10.2020 г. до 29.11.2020 г. вкл., от 15.12.2020 г. до 21.12.2020
г. вкл. и от 26.12.2020 г. до 08.03.2021 г. вкл. в това спално помещение са
пребивавали между 8 и 10 л.св., а в останалите периоди – до 7 л.св.;
- от 09.03.2021
г. до 30.03.2022 г. вкл. в стая № 27, която е с площ от 39,02 кв.м. и с
капацитет до 9 л.св., като в периодите от 09.03.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл.,
от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл.,
от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл.,
от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл., от 28.01.2022 г. до 06.02.2022 г. вкл.
и от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г. вкл. в това спално помещение са пребивавали
между 10 и 12 л.св., а в останалите периоди – до 9 л.св. През този период със
Заповед № 2168/20.08.2021 г. ищецът е бил назначен на работа в затворническата
кухня.
От Становище към
рег. № 2591/05.04.2022 г. от 07.04.2022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К.(л. 50)
се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. А.,*** не
са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал, но са извършвани
текущи ремонти – извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, като не е допускано да има
счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова (ПВЦ),
поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, подът на която е с
мозайка, а стените - с фаянсови плочи, всички работещи л.св. използват баня
след приключване на работния ден, в този смисъл и ищецът е имал възможност да
ползва баня всеки работен ден. С постъпването си в затвора, на всеки л.св. се
осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св.
домакинът осигурява колкото комплекта са необходими, съответно има право да
ползва лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на
самия л.св. – в пералнята на затвора или чрез изнасяне за пране от близките.
Всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат
неограничен достъп до тях. В затвора отоплението се осигурява чрез централно
парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация, като проветряването се извършва от л.св., настанени в
съответното помещение, никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не
би следвало да има мухъл. ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на
всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по
който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията, в подкрепа на което
са представени Договор № 650/20.01.2022 г., Договор рег. № 11179/13.11.2018 г.
и Договор рег. № 10812/08.11.2016 г., ведно с протоколи за ДД обработки и
фактури (л. 30 – 46, л. 51 – 88).
Като свидетели по
делото са разпитани М.Р.Л., В.П.И. и З.Т.Т..
От показанията
на свидетеля Л. се установява, че познава ищеца от доста години, както и че в
момента са заедно на Трети пост от около две години, като са били заедно в една
стая. Знае, че ищецът е болен и постоянно има нужда от медицински грижи –
постоянно ходел на лекар, викали са му линейка, искал е да се освидетелства от
ТЕЛК и са му насрочили дата. Твърди, че ищецът се е изнервял и вдигал кръвно,
защото са го лъгали – имало е време, когато в затвора е нямало лекар, сега от
време на време му обръщали внимание, но не му осигурявали необходимата
медицинска грижа. На следващо място свидетелят посочва, че в помещенията са
били по 10-12 души, а килията била 25-30 кв.м. заедно с мебелите, вишките и
санитарния възел, в който водата била студена и през зимата и през лятото,
токът се спирал в 22,00 часа и ставало тъмно, било пълно с хлебарки и
дървеници, през зимата парното се спирало, когато било най-студено, а лятото
било много топло, защото покривът бил с ламарина. Последно свидетелят посочва,
че е бил в килия № 27 на Трети пост, килиите имали прозорци, като в по-голямата
килия били два прозореца, а в по-малката – един, размерите им били около метър
на метър, но се отваряли само до половината, таванът бил висок три метра и
прозорците били недостатъчни за проветряване, паркетът бил на 30-40 години и
отгоре имало балатум и постоянно влизала влага отдолу, миризмите били като на
бунище, нямало как да се проветрява, ремонти не се правили и ставало по-зле,
пръскали против хлебарки, но нямало ефект, целият затвор се пръскал за около
два часа, дървениците денонощно ги хапели и чаршафите били с петна от кръв. За
леглото на ищеца посочва, че имало страшно много дървеници и като си вдигнел
дюшека, излизали стотици.
От показанията
на свидетеля И. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора
Пловдив, се установява, че познава ищеца, не може да каже точно колко време е
прекарал в затвора, тъй като доста често е влизал, откакто свидетелят е на
работа. До колкото му е известно, ищецът е получил инсулт, изкарван е в болница
и след това на прегледи. Не може да каже кога се е оплаквал, защото това било
медицински въпрос, но когато имал медицински проблем, се обръщал към лекаря,
към свидетеля се е обръщал за лекарства, за оплаквания - не може да каже. Твърди,
че ищецът е бил на Трети пост, където таванът в килията бил на ламарина и вероятно
давало отражение лятно време да е горещо, а зимно да е студено, стаята на
свидетеля също била при л.св. и лятото се отваряли прозорци, проветрявали се, предполага,
че ламарината влияе, тъй като имало разлика между керемиди и ламарина. Топла
вода в килията твърди, че няма, не може да каже точно колко човека са били в
килията, през лятото затворниците си сушали дрехите на карето - имало помещения
за сушене, но някои л.св. си ги сушали в стаите. Посочва, че ищецът може да му
се е оплаквал, че го боли главата и не му е добре, но не знае дали е било преди
инсулта или след това. Когато л.св. имат здравословен проблем свидетелят
твърди, че те се обръщат към постовия надзирател, тъй като трябвало да се
координира с дежурния надзирател, ако трябва да се придружи и ако се налагало,
се викала и „Бърза помощ“, като това се отразявало в книги за дежурния
надзирател. При надзирателя твърди, че имало график за медицинско обслужване за
л.св., които желаят да отидат на лекар и зъболекар. В пералното в затвора по
молба на л.св. се носели дрехите - по принцип свидетелят твърди, че има
перално, но не знае в момента дали е в изправност пералното.
От показанията
на свидетеля Т. се установява, че същият е бил в една килия с ищеца - няколко
присъди са изтърпявали заедно, след това е изтърпявал 4 години и пак са били
заедно – ищецът е изтърпявал 3 години и нещо, като всеки път различно са били в
килията – понякога са били по 12 – 13 човека, след това са намалявали. Последно
свидетелят е излязъл преди месец, от 2019 г. на 21.3. е влязъл и на 5.1.2023 г.
е излязъл, от тогава са били заедно с ищеца в една килия. В килията твърди, че
е имало дървеници и гризачи, условията били лоши – килията била влажна, имало дървеници,
хлебарки, много хора били, нямало въздух, с един прозорец били, трябвало да са
4 души, но били 8, понякога и по 10 – 12 човека, ползвали една тоалетна всички
общо, храната не била както трябва, лекари нямало постоянно. Преди ищецът да
получи инсулт, свидетелят твърди, че много пъти се е оплаквал на г-н И., но той
е казвал, че нищо не зависи от него и няма лекари, дори когато е получил инсулт,
е дошла линейката, закарали са го, след това е трябвало да ходи на прегледи, но
е нямало възможност, защото е нямало лекари - оплаквал се е, писал е до
началника, но никой не му обръщал внимание. Не знае за диета, но знае, че както
е бил болен, така са го изкарали да работи – ходел е на работа, за да си купува
лекарства, изкарали са го да мие пода и няколко пъти е падал. Покривът на
килията свидетелят твърди, че бил ламаринен и лятото било много горещо, дрехите
си ги сушали в стаята, било влажно и свидетелят се разболял и затова водел дела
срещу ГДИН.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
По делото е
изслушано и прието без заявени възражения от страните заключение по
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р Д.Л.К. – специалист по
кардиология и инвазивна кардиология. Въз основа на представените по делото
доказателства, вещото лице е установило, че преди исхемичния мозъчен инсулт и
преди хоспитализацията по нестабилна ангина пекторис, ищецът е бил с множество
рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови инциденти – тютюнопушене,
дислипидемия, хипертонична болест, не се споменава наследствена обремененост.
Според рисковата характеристика – мъж, пушач, нелекувана хипертонична болест,
дислипидемия, ищецът според експерта се причислява към висок риск, червена зона
в таблиците SCORE за развитие на сърдечно-съдов инцидент и смърт до
10 години на Европейското дружество по кардиология. Като такъв, пациентът не е
получавал медикаменти за първична превенция на сърдечно-съдови инциденти преди
мозъчния инцидент, както и не е осъществявал редовен контрол на артериалното
налягане. Продължителният прием на НСПВС (нестероидни противовъзпалителни
средства), изписани от невролози, общопрактикуващ лекар или ортопед, поради
възпалителни или дегенаративни заболявания на опорно-двигателния апарат,
допълнително се сочи, че влошава състоянието при артериална хипертония, поради
задръжка на соли в бъбрека и респ. задръжка на течност, поради което се засилва
застойния оточен синдром, повишава се артериалното налягане. От резултатите от
образните изследвания – рентгенографии на ищеца, експертът е установил, че се
забелязват артозни изменения с подобаващи оплаквания от страна на
опорно-двигателната система – от Амбулаторен лист № 1307/19.11.2018 г. от д-р В.
С. се забелязват предписание за редовен прием на Дексовен (НСПВС). Като
обобщение от медицинската документация, според вещото лице, може да се каже, че
претърпеният мозъчно-съдов инцидент през 2020 г. и хоспитализацията по повод
нестабилна ангина пекторис, са в тясна връзка и следствие на нелекувана
артериална хипертония, тютюнопушене и дислипидемия, не са в следствена връзка с
условията в местата за лишаване от свобода. В заключение се сочи, че условията
в Затвора Пловдив не са в тясна причинно-следствена връзка със заболяванията на
ищеца, поради характера на рисковите фактори, от които те произлизат. Условията
в Затвора Пловдив не усложняват хроничните заболявания, поради факта, че се
полагат редовни прегледи от медицинската служба, получаване на медикаменти по
НЗОК и липса на адекватно физическо натоварване при хора, лишени от свобода.
През периода на пребиваване на ищеца в затвора са констатирани оплаквания,
характерни за исхемичен мозъчен инсулт и нестабилна ангина пекторис, породени от
изявена атеросклероза на съдовете, поради голяма рискова характеристика,
приложено е адекватно лечение с хоспитализация и редовно приемана
медикаментозна терапия след инцидентите. В храната, според експерта, трябва да
се избягва предимно солта, не трябва да се консумират солени храни, както и
богати на мазнини храни и пържени храни. При хора с хронични заболявания следва
да се поставят в режим на подобни пациенти – преустановяване на вредните
навици, редовен прием на предписаната терапия, редовни прегледи в медицинския
център на затвора или контролни/консултативни прегледи в лечебно заведение или
специализиран център, както и в лечебно заведение на предходна хоспитализация,
като няма изисквания към смяна на средата.
Допълнително в
о.с.з. вещото лице уточнява, че се е запознал с представената нова епикриза на
ищеца (от 03.09.2022 г. - на л. 134), като посочва, че тя е сходна с
предходната епикриза, с първата ангиография, която е проведена, като вторият
път е проведена само диагностика и вътре-съдова морфология, установено е
гранична стеноза на предна десцендентна артерия, проведено е вътрекоронарно
изследване, преценено е, че пациентът не е подходящ за пластика на коронарни
съдове и е изписан на консервативно лечение, без коронарна ангиопластика. След
първата хоспитализация е установено, че пациентът не е имал ангинозна симптоматика,
стенокардна симптоматика, което, според експерта, говори за адекватно
провеждано лечение. Като рисков профил е посочено и в експертизата, че ищецът е
високо рисков за развитие на сърдечно-съдови инциденти, тъй
като е пушач с хипертония на рисковата характеристика и предразполага към висок
риск за развитие на такива заболявания. Рисковите фактори продължават, в този
случай те не са свързани със средата, тези процеси са започнали много преди
това. Погледнато медицински атеросклерозата д-р К. посочва, че е на цялото тяло
- няма единствено и само в сърцето, мозъка и крайниците. Не е правена адекватна
диагностика за момента и ще бъде необратимо, ако не се вземат мерки и не се
отстранят рисковите фактори. Пациентите с хронични заболявания имат регулярни
прегледи в медицинския център в затвора и самите затвори осигуряват лекарства и
здравеопазване. Експертът не е запознат с менюто, но посочва, че се избягват
твърде солените и твърде мазните храни.
Съдът кредитира
съдебната експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата
ще бъде коментирана при разглеждане на спора по същество.
Като
доказателства по делото са приети, освен цитираните по-горе документи, така и заверени
копия на медицински документи от медицинското досие на ищеца (л. 92 – 109 и л.
137 – 156). Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
По отношение на исковата претенция, касаеща Арест
Пловдив.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в
Арест Пловдив на 24.05.2020 г. и е пребивавал в него до 17.08.2020 г. – датата
на която е преместен в затвора.
Във връзка с
направеното от ответника възражение за изтекла петгодишна погасителна давност,
следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в
закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а
съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.
Следва да бъде съобразено също така и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им, е от момента на преустановяването им. В конкретния случай,
както вече се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е постъпил в Арест Пловдив на 24.05.2020 г. и на
17.08.2020 г. е бил преместен в Затвора Пловдив. При това положение следва да
се приеме, че на 17.08.2020 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия от страна на затворническата администрация в Арест Пловдив са
преустановени, следователно, искът за периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020 г.
може да бъде предявен най-късно до 17.08.2025 г. Исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, е депозирана на 30.03.2022 г., т.е.
преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Следователно,
искът за този период не е погасен по давност.
Установява се на
следващо място, че ищецът през целия период на пребиваване в Арест Пловдив е
бил настанен в спално помещение № 119, в което на всеки задържан е била
осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м., наличен се установи и да е
санитарен възел с постоянно течаща студена вода и топла – подавана сутрин и
вечер. Топла вода е осигурена и в банята, до която задържаните лица имат достъп
два пъти седмично. Като недоказани настоящият съдебен състав приема и твърденията
за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в разглеждания
период в Арест Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на
което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ,
препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията
на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на
ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти
и/или гризачи в Арест Пловдив. Действително, от твърденията на ищеца, е
възможно да се приеме, че помещенията, в което е пребивавал, са с лоши хигиенни
условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица,
които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп
през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла
вода сутрин и вечер. Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на
изследвания и лечение за претърпените от ищеца два инсулта, от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства същите да касаят престоя му в Арест Пловдив, поради
което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
тези твърдения са недоказани. При това положение следва да се направи извод, че
спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни действия/бездействия на
специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Или, исковата
претенция в размер на 20 000 лева за периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020
г. вкл. за понесени от А. неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Арест Пловдив, следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По отношение на исковите претенции, касаещи Затвора Пловдив.
В Затвора
Пловдив се установи, че ищецът е пребивавал в следните периоди: от 17.11.2016
г. до 26.01.2017 г. (когато е бил освободен), от 25.05.2017 г. до 31.05.2017 г.
(когато е бил освободен), от 02.06.2017 г. до 21.12.2017 г. (когато е бил
освободен) и от 17.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл. (датата на предявяване на
исковата молба), които съвпадат изцяло с исковите периоди.
С оглед
направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна
давност и установеното, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 17.11.2016 г.
и е пребивавал в него до 26.01.2017 г., когато е бил освободен, като през целия
период е пребивавал единствено и само в това затворническо заведение, следва да
се приеме, че на 26.01.2017 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора Пловдив са
преустановени, тъй като ищецът на тази дата е бил освободен. Следователно,
искът за периода от 17.11.2016 г. до 26.01.2017 г. вкл. (първата искова
претенция) може да бъде предявен най-късно до 26.01.2022 г. Исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 30.03.2022
г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което и вземането следва да се счита погасено и този иск подлежи
на отхвърляне като погасен по давност.
Или, предявеният
иск за сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив в периода от
17.11.2016 г. до 26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен по давност.
Не така стои
въпросът с останалите искови периоди, доколкото следващото преустановяване на
твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия е сторено на 31.05.2017
г., а исковата молба е депозирана на 30.03.2022 г., т.е. преди 31.05.2022 г.,
когато би изтекла давността. По идентичен начин стои въпросът и с периода от 02.06.2017
г. до 21.12.2017 г., а по отношение на последния период - от 17.08.2020 г. до
30.03.2022 г. е достатъчно да се посочи, че към 30.03.2022 г. твърдените
незаконосъобразни действия и/или бездействия не са били преустановени.
Следователно,
исковите претенции за периодите от 25.05.2017 г. до 31.05.2017 г. (втората
искова претенция), от 02.06.2017 г. до 21.12.2017 г. (третата искова претенция)
и от 17.08.2020 г. до 30.03.2022 г. (петата искова претенция), не са погасени
по давност и следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се на
следващо място, че на А. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м.
в следните периоди: от 25.05.2017 г. до 30.05.2017 г. вкл. (общо 6 дни),
доколкото на 31.05.2017 г. ищецът вече е бил освободен, който период касае
втората искова претенция и от 02.06.2017 г. до 20.12.2017 г. вкл. (общо 202
дни), доколкото на 21.12.2017 г. ищецът вече е бил освободен, който период
касае третата искова претенция, с оглед доказателствената тежест в процеса и
факта, че от страна на ответника не са представени доказателства с каква площ
са били спалните помещения, в които е бил настанен, съответно с колко други
л.св. е пребивавал в едно спално помещение. Пренаселеност се установява и в
периодите от 17.08.2020 г. до 18.08.2020 г. вкл. и на 20.08.2020 г., когато
ищецът е пребивавал в Приемно отделение, стая РЦ, която е с площ от 27,04 кв.м.
и с капацитет до 6 л.св. и в това спално помещение са пребивавали между 7 и 8
л.св., от 21.08.2020 г. до 24.09.2020 г. вкл., от 27.10.2020 г. до 29.11.2020
г. вкл., от 15.12.2020 г. до 21.12.2020 г. вкл. и от 26.12.2020 г. до
08.03.2021 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Трета група, стая № 25, която
е с площ от 31,32 кв.м. и с капацитет до 7 л.св. и в това спално помещение са
пребивавали между 8 и 10 л.св., от 09.03.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., от
25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от
05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от
19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл., от 28.01.2022 г. до 06.02.2022 г. вкл. и
от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в стая № 27,
която е с площ от 39,02 кв.м. и с капацитет до 9 л.св. и в това спално
помещение са пребивавали между 10 и 12 л.св. (общо 451 дни), който извод се
подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. и Т.. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че за посочените по-горе периоди ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство, не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
В останалите
периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и в тези, в които е пребивавал ищецът А.,
е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че
ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки,
дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой
на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на инсекти и гризачи. И тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши
хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да
бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил
настанен ищецът.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за неосигуряване
на лечение и изследвания за получените от ищеца инсулти. Тук е мястото да се
посочи, че от приетото и неоспорено от страните заключение по СМЕ се
установява, че заболяванията на ищеца не са в тясна причинно-следствена връзка
с условията в Затвора Пловдив, поради характера на други рискови фактори, от
които те произлизат, а именно: тютюнопушене, дислипидемия, хипертонична болест.
Не се установява и условията в Затвора Пловдив да усложняват хроничните
заболявания на ищеца, поради факта, че се полагат редовни прегледи от медицинската
служба, получаване на медикаменти от НЗОК и липса на адекватно физическо
натоварване. Все в тази насока и следва да се посочи, че вещото лице, след
преглед на наличната по делото медицинска документация, е установило, че по
отношение на ищеца е приложено адекватно лечение с хоспитализация и редовно
приемана медикаментозна терапия след инцидентите, който извод на експерта е
подкрепен с последващо представена от ищеца епикриза, въз основа на която д-р К.
посочва, че след първата хоспитализация пациентът не е имал ангинозна
симптоматика, стенокардна симптоматика, което говори за адекватно провеждано
лечение. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитания по делото
свидетел Л., който твърди, че ищецът постоянно ходи на лекар, викана му е
линейка, искал е да се освидетелства от ТЕЛК и са му насрочили дата.
Действително, същият посочва и че в затвора преди е нямало лекар и сега от
време на време му обръщали внимание, но не му осигурявали необходимата
медицинска грижа, но следва да бъде съобразено, че свидетелят няма медицинско
образование, няма и данни да е бил запознат със заболяванията на ищеца,
назначената медицинска терапия и начинът на нейното провеждане. По идентичен
начин стои въпросът и с показанията на свидетеля Т., доколкото същите
са твърде общи, а и противоречат на приложената и неоспорена по делото
медицинска документация и заключението по СМЕ, установяващи адекватно лечение с
хоспитализация, контролни прегледи и редовно приемана медикаментозна терапия. Ето
защо, всички наведени в тази връзка твърдения, следва да се приемат като
недоказани. Що се касае до поставените на вещото лице въпроси, касаещи
осигуряване на диетично хранене и показанията на свидетели в тази насока, е
необходимо да се посочи, че от страна на ищеца липсват наведени твърдения за
назначена специална диета, респ. нейното неосигуряване - както в исковата
молба, така и в уточнението към нея, поради което и съдът не дължи произнасяне
по възражения, с които не е бил сезиран.
С оглед на
всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените
бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите:
- от 25.05.2017
г. до 30.05.2017 г. вкл. (общо 6 дни), който период касае втората искова
претенция;
- от 02.06.2017
г. до 20.12.2017 г. вкл. (общо 202 дни), който период касае третата искова
претенция;
- от 17.08.2020
г. до 18.08.2020 г. вкл., от 20.08.2020 г. до 24.09.2020 г. вкл., от 27.10.2020
г. до 29.11.2020 г. вкл., от 15.12.2020 г. до 21.12.2020 г. вкл., от 26.12.2020
г. до 22.06.2021 г. вкл., от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021
г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022
г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл., от 28.01.2022
г. до 06.02.2022 г. вкл. и от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г. вкл. (общо 451
дни), който период касае петата искова претенция.
Това от своя
страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за
тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния, с изключение на
периода от 25.05.2017 г. до 30.05.2017 г. вкл., за който по-долу в решението ще
бъдат изложени конкретни съображения.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2017 г. и 2020 г.
– 2022 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 810 лева за третия исков период
(02.06.2017 г. – 21.12.2017 г.) и 2 260 лева за петия исков период (17.08.2020
г. – 30.03.2022 г.), съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук
е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от
това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2017 г. и 2020 г.
– 2022 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 202 дни през третия исков период и 451 дни през петия
исков период е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е
пребивавал ищецът, именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят
претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват
на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото
факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Съответно,
спрямо този размер на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 30.03.2022 г. до окончателното й
изплащане.
В останалите
части тези искове (третата и петата искови претенции) следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Ще следва да
бъде отхвърлен и искът за присъждане на сумата в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 25.05.2017 г. до
31.05.2017 г. (втората искова претенция). Това е така, защото по отношение на
установената пренаселеност в периода 25.05.2017 г. – 30.05.2017 г. вкл. следва
да бъде съобразен фактът, че ищецът не е пребивавал продължително време при
неблагоприятни условия, доколкото се установи, че същият е постъпил на
25.05.2017 г., т.е. не е пребивавал непрекъснато (т.е. 24 часа) в стая № 37, а
на 31.05.2017 г. вече е бил освободен. Или, на практика се установява, че е
пребивавал във въпросната стая само 5 денонощия, поради което и не може да се
приеме безспорно, че е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, тъй
като ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да бъде отчетен в съвкупност от преживяното. В конкретния случай ищецът
е влизал и излизал от затвора за кратки периоди от време, т.е. интензитетът на
породените негативни емоционални преживявания, дори и да са били настъпили такива
за период от 5 дни, е нисък, поради което и според настоящия съдебен състав, за
този период не следва да му бъде присъждано обезщетение. Друг е въпросът и че
въпросната пренаселеност е приета от съда за установена, с оглед
доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са ангажирани
конкретни доказателства, а не - че по безспорен начин е установена крайна липса
на място в затворническата килия, което според пилотното решение на ЕСПЧ по
делото Нешков и други срещу България има голяма тежест при оценката на това
дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив
сумата в размер на 206 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо
лице от бюджета на съда.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Н.С.А., ЕГН **********
***, понастоящем в Арест Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, бул. ***за присъждане на сумата в размер на 20 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от
17.11.2016 г. до 26.01.2017 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Н.С.А., ЕГН **********
***, понастоящем в Арест Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, бул. ***за присъждане на сумата в размер на 20 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от
25.05.2017 г. до 31.05.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. ***да заплати на Н.С.А., ЕГН ********** ***, понастоящем
в Арест Пловдив, сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 02.06.2017 г. до
21.12.2017 г., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 202 дни в
посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба, а именно 30.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния й предявен размер от 20 000 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Н.С.А., ЕГН **********
***, понастоящем в Арест Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, бул. ***за присъждане на сумата в размер на 20 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в
периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. ***да заплати на Н.С.А., ЕГН ********** ***, понастоящем
в Арест Пловдив, сумата от 2 260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода
от 17.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ за 451 дни в посочения период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 30.03.2022
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 20 000 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. ***да заплати на Н.С.А., ЕГН ********** ***, понастоящем
в Арест Пловдив, сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. ***да заплати по сметката на Административен съд –
Пловдив за държавни такси сумата от 206 (двеста и шест) лева, представляваща
направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ***за присъждане на
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: