№ 3572
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110106056 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. К. Б. срещу В. Н. К.
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за
продажба на право на строеж от 08.11.2021 г., обективиран в нотариален акт №
70, том V, рег. № 9529, дело № 775 от 2021 г., с който ищецът продава на
ответницата правото на строеж за изграждане на апартамент № 22,
разположен на третия етаж на предвидена за построяване жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор № *******.5477, с адрес: ***********, на
кота +5.60, със застроена площ от 52.13 кв.м., състоящ се от коридор, дрешник,
кухня с дневна и трапезария, спалня, баня- тоалет и тераса, при граници:
ап.21, коридор на входа, ап.23, ведно с припадащите се 2.0202% ид. ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 6,80 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че по силата на нотариален акт №106,
том I, дело № 273 от 1985 г., ищецът е собственик на ПИ с идентификатор №
*******.2085 (стар номер 2901 Б), с площ от 619 кв. м., находящ се в
***********. Впоследствие, с оглед учредяването на правото на строеж на
дружеството на „Х.Д.“ ООД, съгласно ПУП-ПРЗ, този имот бил обединен с
имотите на съседните собственици Б. И. Я., В.Р.Й. и Т.Р.Ч., в един общ имот с
1
идентификатор №*******.5477, съгласно Заповед №РД-18-92-/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота
********, с обща площ от 2881 кв. м. На 04.11.2021 г. на Б. И. Я., С. К. Б.,
В.Р.Й. и Т.Р.Ч. в качеството си на съсобственици на поземления имот взаимно
си учредили и запазвали правото на строеж върху имота, както и учредили
право на строеж на дружеството на „Х.Д.“ ООД, в качеството му на строител.
Съгласно т. 5 на нотариалния акт С. К. Б. си запазил правото на строеж, а
останалите учредители Б. И. Я., В.Р.Й. и Т.Р.Ч. му учредили правото на строеж
на апартамент № 6, разположен на първия етаж на сградата, със застроена
площ от 72.67 кв.м., както и апартамент № 22, разположен на третия етаж па
сградата, кота +5.60, със застроена площ от 52,13 кв. м., състоящ се от
коридор, дрешник, кухня с дневна и трапезария, спалня, баня тоалет и тераса,
при граници: ап. 21, коридор на входа, ап. 23, ведно с припадащите се 2.0202
% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,80 кв. м. В т.6 от
нотариалния акт страните се уговорили също ищецът да ползва открити
паркоместа № 35 и № 36, находящи се в околоблоковото пространство, с обща
площ от 48.50 кв. м.
Излага се, че няколко дни след сключването на договора от 04.11.2021
г. ищецът продал с нотариален акт от 08.11.2024 г. на ответницата, с която са
имали близки приятелски и интимни отношения, право на строеж на
горепосочения апартамент №22 за сумата от 12 452 лв., която продажна цена
съгласно уговореното в нотариалния акт трябвало да бъде заплатена по
банковата сметка на продавача, преди вписването на акта в СВ-Варна, случило
се на 08.11.2021 г.
Сочи се, че във връзка с продажбата на правото на строеж страните са
уговорили също, че след заплащате на продажната цена от страна на
ответницата, ще сключат договор за заплащането на строителството на имота
за сумата от 61 000 евро, което строителство е трябвало да бъде осъществено
от дружеството „Х.Д.“ ООД.
Поддържа се, че въпреки така постигнатите уговорки за заплащането
на продажната цена от 12 452 лв. по банковата сметка на ищеца и сключването
на договор за строителство, възползвайки се от близките си отношения с
ищеца, който от 15 г. е във фактическа раздяла със своята съпруга и живее сам,
ответницата не заплатила сумата от 12 452 лв., относно продаденото й право
2
на строеж, съгласно уговореното в нотариалния акт, както отказвала да
сключи договор и да заплати 61 000 евро относно строителството на имота.
Навежда се довод, че в края на 2023 г. здравословното състояние на
ищеца рязко се влошило. На 30.11.2023 г. му било извършено планово
оперативно лечение за катаракта на дясното око, но здравословното му
състояние не се подобрило и постепенно започнало по-силно главоболие и
настъпила почти пълна загуба на зрението и на двете очи, като при извършен
преглед на 26.04.2024 г. било установено заболяването кератит, както и
дегенерация на роговицата на очите.
Твърди се, че ответницата се възползвала от обстоятелството, че
ищецът е незрящ, както и от доверието, което той е имал към нея и го
принудила, без да му е разяснила и да го е запознала в конкретика с текста на
изготвени от нея документи, да подпише предварителен договор за
продажбата на правото на строеж на ап. 22 със стара дата - 05.11.2021 г., както
и декларация от 05.03.2024г., че е получил всички суми по този предварителен
договор и нямал никакви финансови претенции към нея. Сочи се, че след
подписването на тези документи, без да уведоми ищеца, ответницата отишла
при нотариус с peг. №194 - А. Г. и заверила тези документи нотариално. Два
дни след подписването на тези документи от ищеца ответницата му заявила,
че прекъсва всякакви отношения с него, тъй като е срещнала друг мъж живота
си и че повече не иска да контактуват, както физически така и по телефона.
Заявила също, че всички имуществени отношения между тях относно
подписването на нотариалния акт за прехвърлянето на правото на строеж били
решени с подписването от ищеца на предварителния договор и декларацията,
които е заверила нотариално при Нотариус А. Г., както и категорично отказала
да бъде сключен договор относно заплащането на сумата от 61 000 евро, във
връзка със строителство на имота, осъществено от дружеството „Х.Д.“ ООД,
въз основа на квотата на ищеца в УПИ и учреденото му с оглед на тази квота,
право на строеж. Заявила още, че след раздялата ще продаде правото на
строеж на ап. 22, което вече е реализирано, защото човекът когото е срещнала
и с когото ще живее е от гр. Пловдив.
Отчаян от така развилата се ситуация след раздялата, ищецът
анализирал в цялост отношенията си с ответницата и разбрал, че връзката им
била с цел личното, финансово и имотно й облагодетелстване. Няколко дни
3
по-късно при прегледа на компютъра на ищеца от неговата дъщеря
изненадващо открили проектите на предварителния договор и декларацията,
които ответницата е изготвила и накарала нейния баща да подпише, след
което ги е заверила нотариално, без да представи екземпляр от тях на ищеца,
като впоследствие поради пропуск не ги е изтрила от компютъра.
При тези съображения ищецът счита, че ответницата не е изпълнила
задължението си да му заплати продажната цена в размер на 12 452 лв.
относно продаденото й право на строеж според уговорените срок и начин и
към настоящия момент продължава неизпълнението й, с оглед на което за
ищеца е налице правен интерес от разваляне на сключения между страните
нотариален договор за продажбата на правото на строеж на ап. 22. В този
смисъл моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата В. Н.
К., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Сочи се, че с изявлението, което се прави с исковата молба, не
е валидно развалянето на сключения между страните договор за продажба на
правото на строеж от 08.11.2021 г., тъй като неизпълнението е резултат от
бездействието на кредитора. Излага се, че относно доводите за нищожност на
декларацията от 05.03.2024 г. има друг ред за защита – в отделно производство
или с инцидентен установителен иск. Оспорват се твърденията, че
ответницата не е заплатил продажната цена по договора. В нотариалния акт
било посочено, че сумата от 12 452 лв. е платена на продавача по банков път,
но в действителност уговорката между страните била, че продажната цена ще
бъде заплатена на продавача, съгласно постигната по предварителен договор
от 05.11.2021 г. договорка, а именно 6000 лв. капаро и 6452 лв. при достигане
до етап на строителство, който съответства на понятието „груб строеж“,
съгласно §5, т. 46 ЗУТ. Така между страните е съществувала една прикрита
сделка, която изпълнява всички изисквания на договора за продажба и
ответницата е заплатила изцяло продажната цена, което се удостоверявало с
подписаната от ищеца нотариално заверена декларация. С този документ
практически ищецът бил разкрил истинските отношения между страните, а
плащането било извършено по този начин, тъй като ищецът не предоставил
банкова сметка на ответницата. Оспорва се твърдението на ищеца, че към
датата на заверката същият бил с влошено зрение и не разбирал какво
4
подписва, тъй като нотариусът бил лицето, което да се увери, че страните
разбират свойството и значението на постъпките си и документа, който
подписват. Пред същия нотариус на 08.04.2024 г. ищецът придобил от
ответницата плавателен съд, като договорът е с нотариална заверка на
подписите на страните, от което било видно, че в същия период ищецът е в
съвсем редовно здраве. Излага се, че от страна на ищеца не са представени
доказателства, които да установяват, че не е разбирал какво подписва и е бил
принуден да подпише процесната декларация. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск.
В о. с. з. и в писмени бележки ищецът моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, редовно
уведомен, представлява се от адв. П., изразява становище по същество на
спора. В депозираните писмени бележки. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен
по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От представения нотариален акт № 106, том I, дело № 273/1985 г. на
нотариус И. К. е видно, че С. К. Б. е придобил правото на собственост върху
дворно място, с площ от 600 кв. м. ид. ч. находящо се в **********,
съставляващо пл. № 2901 а, цялото с площ от 1000 кв. м.
От съдържанието на нотариален акт № 61, том V, рег. № 9458, дело №
766 от 2021 г. на нотариус П.С., се установява, че В.Р.Й., Т.Р.Ч., Б. И. Р. и С. К.
Б. учредяват право на строеж срещу задължение за строителство от „Х.Д.“
ООД, като ищецът си запазва правото на строеж за апартамент № 6,
апартамент № 22 и открито паркомясто № 35.
В производството е безспорно сключването на Договор за продажба на
право на строеж от 08.11.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 70, том V,
рег. № 9529, дело № 775 от 2021 г., с който ищецът продава на ответницата
правото на строеж за изграждане на апартамент № 22. В съдържанието на
същия е посочена продажна цена от 12452 лева, платима по банковата сметка
5
на продавача след подписване на нотариалния акт и преди вписването му в
СВ-Варна.
Представен е предварителен договор за продажба на право на строеж с
посочена дата от 05.11.2021 г., по силата, на който ищецът продава на
отвтеницата правото на строеж за апартамент № 22, както и паркомясто № 35
срещу заплащане на сумата от 12452 лева, капаро – 6452 лева в деня на
подписване на предварителния договор и 6000 лева – след подписване на акт
14 за СМР за апартамент № 6. Същият е с нотариална заверка на подписа с
рег. № 1442 от 05.03.2024 г. на нотариус – Г..
От съдържанието на представената декларация от 05.03.2024 г. – С. Б. в
качеството си на продавач е декларирал, че във връзка с предварителния
договор за правото на строеж и нотариалния акт от 08.11.2021 г. няма
финансови претенции към купувача – В. К. /л. 16 от делото/. Представеният по
делото екземпляр на писмения документ не е подписан, макар и да е
представена справка от общия регистър на нотариус Г. за заверяването и
регистрирането на подписа на документа.
Видно от представения акт за приемане на конструкцията от 22.08.2022
г. сградата е изградена в груб строеж към този посочения момент.
В производството са представени медицински документи за
здравословното състояние на ищеца – епикриза от 30.11.2023 г., издадена от
АМЦСМП „С.Н.Ч.“ – гр. Варна за намалено зрение на дясното око, като от
епикриза от 07.12.2023 г., издадена от АМЦСМП „С.Н.Ч.“ – гр. Варна е видно,
че е след оператизно лечение е премахната катаракта на дясното око, както и
два броя амбулаторни листове от 05.02.2024 г. и от 26.04.2024 г., от които е
видно, че на С. Б. му е поставена диагноза кератит с придружаващо
заболяване – дегенерация на роговицата.
От събраните в производството гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите – Б. И. Я. и А. Т. Г., се установява
следното:
Свидетелят Г. при разпита си е посочил, че няма спомен дали през м.
март 2024 г. С. и В. са посетили нотариалната му кантора. Споделя, че след
извършена справка е установил, че на 05.03.2024 г. е извършено
удостоверяване на подписа на два документа – предварителен договор и
6
декларация. Няма спомен дали документите са били подписани предварително
или пред него, както и че у него не е възникнало съмнение за желанието на
страните.
Свидетелят Я. при разпита си е посочил, че е собственик на съседния
недвижим имот, който е обединен с този на ищеца във връзка със
строителство на сграда. Споделя, че знае, че С. си е правил операция на очите,
както и че го е молел той да му прочита документи. Сочи, че на 04.03.2024 г. е
бил при С. по повод на отклонения от проекта, като чул В. да казва, че не
искал да подпише документ, който С. му е разяснил, че касае паркомястото.
Излага, че няколко дни преди това В. му се е обадила, доколкото е финансист
за съвет как да избегне плащане в брой за паркомястото за около 12 000 лева,
като и посочил, че следва плащането да е по банков път, както и че в
паркомястото е нелогично да се остойностяват и приспадат СМР. Сочи, че
след проведен разговор със С. след две седмици, разбрал, че В. го е напуснала
и са ходили при нотариус да подписват някакви документи, като свидетелят го
посъветвал да отиде при нотариуса и да провери. Излага, че след проерка
установил, че е подписал предварителен договор и декларация, които не
успели да намерят в дома му, а открили на единия компютър. Споделя, че през
м. октомври 2024 г. сградата е въведена в експлоатация, като сградата е
довършена от „Х.Д.“ ЕООД, като не знае дали В. е плащала суми на
дружеството за довършване на сградата след акт образец № 14, както че
строителят е задължен да изгради апартамените изцяло.
В производството е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. От същото след предоставяне на персоналния компютър на ищеца и
разглобяването му от страна на вещото лице се установява, че файлът,
именуван предварителен договор е съставен на 01.03.2024 г. в 17.55 часа и е
последно редактИ. в 18:54 часа на 04.03.2024 г. Експерът е посочил, че файлът
съдържа три страници, които са посочени в приложение № 1 към
експертизата, сред което и е и представената по делото декларация и е налице
идентичност между приложените писмени доказателства и изследвания файл.
В производството е назначена съдебно-медицинска експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
7
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. От същото се установява, че на 30.11.2023 г. на С. Б. в извършено
оперативно планово лечение на катаракта на дясното око, като пълният
период за възстановяване е 1 месец, а в деня на изписването е със зритела
способност на това око от 10 5, а на 07.12.2023 г. с 50-60 %. Вещото лице е
посочило, че от наличната медицинска документация липсват данни за
състоянието на пациента към 05.03.2024 г., като към 05.02.2024 г. състоянието
му е било стабилно, без оплаквания, със зрителна острота на дясното око – 70
%, а на лявото от 50 %. Експертът в отговор на трети въпрос е уточнил, че
липсват данни за частична или пълна загуба на зрение, като описаната
симптоматика влошава качеството на живот и работа, но не възпрепятства
напълно зрителните възприятия за далечна и близка дистанция за работа с
компютър и разчитане на документи.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът приема следното:
Предявен е конститутивен иск за разваляне на договор за покупко-
продажба на право на строеж от 08.11.2021 г.
Доказателствената тежест се разпределя, съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК в тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен
процесният Договор за продажба на право на строеж от 08.11.2021 г., с който
ищецът продава на ответницата правото на строеж за изграждане на
апартамент № 22, разположен на третият етаж на предвидена за построяване
жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № *******.5477, с адрес
гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „55- та“, срещу насрещното задължение на
ответницата да заплати продажна цена в размер на 12 452 лв., настъпването на
падежа за заплащането на цената, по който договор ищецът е изправна страна,
както и твърдението си, че към датата на подписване на предварителен
договор за продажба на правото на строеж и декларация от 05.03.2024 г. е бил
незрящ, което негово здравословно състояние е възпрепятствало
възможността му да възприеме съдържанието на подписаните от него
документи. Ответницата следва да докаже, че е заплатила точно и в срок
дължимата продажна цена по процесния договор, съобразно уговорения
между страните начин, респ. наведените от нея възражения.
Развалянето на договора за има обратно действие – чл. 88, ал. 1, изр. 1
8
от ЗЗД. Правото да се развали договорът е преобразуващо. То се упражнява с
едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействие на насрещната
страна. Правото има акцесорен характер и възниква при наличие на
неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт, който следва по време
юридическия факт, породил двустранното правоотношение. Упражняването на
правото води до прекратяване на облигационната връзка. Правото се погасява
с петгодишна давност – чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът
са уредени в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Може да бъде развалян само действителен
договор, който не е прекратен на друго основание. Трябва да е налице
неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма
на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора – пълно
неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо
изпълнение. Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът
отговаря. Правилото на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД поставя граници на правото да се
развали договора. Договорът не може да се развали, когато неизпълнената
част е незначителна с оглед интереса на кредитора.
В разглеждания случай, не се оспорва възникването на валидно
правоотношение между страните по повод сключването на процесния договор
за продажба на право на строеж.
От заключението по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че представеният по делото предварителен договор
за покупко-продажба на право на строеж от 05.11.2021 г. е антидатиран, като
същият е изготвен на 01.03.2024 г. и последно редактиран на 04.03.2024 г.
Затова и уговорките, съдържащи се в него не следва да бъдат съотнасяни към
сключения между страните окончателен договор за покупко-продажба на
правото на строеж. От една страна следва да се съобрази обстоятелството, че
предварителният договор за покупко-продажба на правото на строеж за
апартамент № 22 е изготвен след въвеждане на сградата в екплоатация през м.
октомври 2024 г. Отделно от горното, в съдържанието на предварителния
договор е посочено, че касае бъдещо прехвърляне на право на строеж и за
паркомясто № 35, като посочената цена от 12 452 лева не е ясно за кой обект
от двата се отнася. Също така, в съдържанието на нотариалния акт от
08.11.2021 г. не е посочено, че между страните е подписан предварителен
9
договор, като не е посочено и да е извършвано плащане в брой във връзка със
същия в сочения размер от 6452 лева. За твърдяното плащане дори във връзка
с предварителния договор в брой в производството не са представени каквито
и да е доказателства за същото.
С оглед на горното, следва да се извърши преценка за плащането на
продажната цена от 12452 лева по посочения в съдържанието на нотариалния
акт от 08.11.2021 г. начин, а именно по банковата сметка на продавача.
В производството не са представени доказателства, а и не са наведени
твърдения от страна на ответника за плащане на сумата по банковата сметка
на ищеца. Наведено е единствено възражение за липсата на предоставяне на
такава, каквото съдът квалифицира като лиспа на оказано съдействие от
страна на продавача, на основание чл. 95 от ЗЗД. В съдебната практика се
приема, че за да се освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на
чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на
задължението му е било обусловено от определено съдействие от страна на
кредитора, което не му е било оказано или изпълнението не е било прието от
кредитора /така Решение № 164 от 3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1890/2014 г.,
I т. о., ТК/. В разглеждания случай, ответникът е бил възпрепятстван да
изпълни задължението си поради липса на данни за банковата сметка на
кредитора, като за да избегне неблагоприятните последици от неплащане на
задължението, същият е следвало да се възползва от предвидената в чл. 97, ал.
1 от ЗЗД възможност за освобождаване от отговорност чрез влагане на
дължимата сума в банка. За да е налице надлежно изпълнение е необходимо
длъжникът да представи доказателства, че освен предложението,
действително е предприел каквито и да било действия по влагане на сумата в
банка /в тази насока определение № 10 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3386/2021 г., I г. о., ГК, решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г. на
ВКС, І т.о. и решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г. на ВКС, I-во
т. о и др./. В производството липсват доказателства, като не е установено по
делото длъжникът да е вложил сумата в банка на името на кредитора или да е
направил в срок искане за открИ.е на сметка в полза на С. Б. и да е получил
отказ от банката, като в случай на такъв отказ, същият следва да е надлежно
удостоверен. Затова и следва да се приеме за неоснователно наведеното
възражение на ответника в тази насока.
10
На следващо място, в представената по делото декларация от
05.03.2024 г. на л. 16 от делото не съдържа подписа на ищеца. Затова и не
следва да се приеме, че материализираното в нея изявление е направеното и
изхожда от лицето, което се сочи за негов издател, поради което и не следва да
бъде ценена – формалната доказателствена сила на представената по делото
неподписана декларация.
Дори и да се приеме обратното и да се вземе в предвид представената
справка за наличието на нотариално удостоверяване на подписа на ищеца, то
следва да се съобрази, че същата не е с нотариална заверка на съдържанието и
в производството не са събрани данни ищецът предварително да е бил
запознат със съдържанието й. Отделно от горното, същата касае и задължения
във връзка с прехвърлянето и на паркомясто и уговорки и по повод на
предварителния договор от 04.03.2025 г. Същата е изготвена едностранно от
страна на ответницата, съобразно показанията на свидетеля Я. по повод на
желанието на ответника за избягване на плащане на сумата от 12 000 лева по
повод закупуване на паркомясто. От свидетелските показания на свидетеля Г.
се установява, че декларацията е възможно и да не е подписана пред него.
Също така, декларацията не би могла да се цени и като промяна на условията
за плащане, уговорени в представения по делото нотариален акт от 08.11.2021
г., доколкото не е подписана от двете страни по правоотношението. Отделно от
това, следва да се съобрази и обстоятелството, че дори и декларацията да се
цени като признание на неизгоден факти, същата следва да се цени съобразно
останалия доказателствен материал по делото. Както вече се изясни в
съдържанието на нотариалния акт, предварителния договор не се съдържа
отбелязване за плащане. Не са представени и други доказателства за плащане
на продажната цена, която е в размер над 10 000 лева и съобразно законовите
изискания следва да бъде заплатена по банков път.
Възраженията на ответника за непредоставяне на срок за изпълнение
на задължението за заплащане, не следва да бъдат кредитирани,. В съдебната
практика се приема, че при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 от
ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата
молба на ответника /така Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
60/2010 г., II т. о., ТК/. Ответникът е разполагал с подходящ срок в хода на
настоящото производство да извърши плащане на продажната цена,
11
доказателства за което не са представени.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките за
разваляне на договора за покупко-продажба на правото на строеж от
08.11.2021 г., поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на С. Б..
Същият претендира заплащането на разноски в общ размер на 3677,45 лева, от
които – 500 лева – държавна такса, 100 лева – депозит вещо лице, 50 лева –
депозит вещо лице, 12,45 лева – вписване исковата молба, 15 лева – вписване
искова молба, 3000 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК. В исковата молба, както и в о. с. з. е направено
искане от страна на ищеца за заплащане на сторените по делото разноски,
сред които са представени и доказателства за направата на разноски от 400
лева във връзка с депозита по назначената съдебно-медицинска експертиза,
както и 30 лева- депозит за призоваване на свидетел. Предвид цената на иска,
определяема съобразно продажната цена, доколкото е по-висока от данъчната
оценка, държавната такса възлиза на 124.52 лева, като страната е заплатила
сумата от 500 лева, която не следва да бъде възмездявана за разликата над
дължимата сума.
С оглед на горното, в полза на ищеца са дължими съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 3731,97 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор за продажба на право на строеж от 08.11.2021 г.,
обективиран в нотариален акт № 70, том V, рег. № 9529, дело № 775 от 2021 г.,
на нотариус П.С., рег. № 335 на НК, сключен между С. К. Б., ЕГН: **********
и В. Н. К., ЕГН: **********, с който ищецът продава на ответника правото на
строеж за изграждане на апартамент № 22, разположен на третия етаж на
предвидена за построяване жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор
№ *******.5477, с адрес: ***********, на кота +5.60, със застроена площ от
52.13 кв.м., състоящ се от коридор, дрешник, кухня с дневна и трапезария,
спалня, баня-тоалет и тераса, при граници: ап. 21, коридор на входа, ап. 23,
12
ведно с припадащите се 2.0202% ид. ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 6,80 кв.м., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати на
С. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************** сумата от 3731.97 лева
/три хиляди седемстотин тридесет и и един лева и дветдесет и седем
стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13