Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 25.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 84 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С исковата молба вх. № 263320/19.04.2021 год. по описа на СОС на К. „З.т.“, ЕИК е предявен срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 01.02.2018 год. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който К. „З.т.“ се задължава да продаде на „Т.“ ЕООД за сумата от 33 500 лева с ДДС следния свой недвижим имот – неурегулиран поземлен имот с идентификатор 43092.36.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-582/27.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.01.2021 год., с площ на имота от 9 999 кв.м., находящ се в землището на село Л., община Своге, Софийска област, трайно предназначение на територията – земеделска, категория на земята при неполивни условия – десета, начин на трайно ползване – ливада, местност „Тръстеная“, при съседи на имота : поземлен имот с идентификатор 43092.36.28, поземлен имот с идентификатор 43092.36.10 и поземлен имот с идентификатор 43092.36.24, заедно е построената в имота през 1966 – 1970 год. в режим на търпимост масивна двуетажна с тавански полуетаж сграда с идентификатор 43092.36.9.3 /четиридесет и три хиляди деветдесет и две, точка, тридесет и шест, точка, девет, точка, три/ със застроена площ от 116 кв.м. с предназначение – курортна, туристическа сграда, представляваща хижа „Тръстеная“.

            С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим имот, както и че с ответника сключили предварителен договор от 01.02.2018 год. за покупко-продажбата му, по силата на който кооперацията се задължила да го продадена на „Т.“ ЕООД за сумата от 33 500 лева с ДДС в срок до една година и шест месеца след сключването на договора – до 01.08.2019 год. Сочи се, че и до момента страните не са сключили окончателен договор във формата на нотариален акт, което обуславя интереса на ищеца от предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е признал предявения иск и е сочил, че не е станал повод за завеждане на делото, като са налице основанията за възлагане на разноските по делото върху ищеца.

С отговора се сочи, че не ответникът, а ищецът е неизправна страна по предварителния договор, тъй като последният е причината за забавата за сключването му в нотариална форма. Сочи се, че с оглед на горното и по силата на чл.11, ал.1 от договора ищецът му дължи максималната лимитирана в договора мораторна неустойка в размер на 10 % от продажната цена или 3 350 лева, поради което прави нарочно изявление за прихващане на сумата от 3 350 лева от общата договорена продажна цена на имота от 33 500 лева.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната. С ДИМ се сочи, че причината за това да не бъде сключен окончателен договор при условията на процесния предварителен и в посочените от него срокове е наложената възбрана върху имота, предмет на предварителния договор, която била вдигната непосредствено преди завеждането на иска. С горната възбрана било извършено свръхобезпечение на незначително в съпоставка с пазарната цена на имота вземане спрямо кооперацията, докато в патримониума на ищеца е имало достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора по изпълнителното дело. Моли се съда да постанови решение по реда на чл.237 от ГПК при признание на иска, като се отчете извършеното от ответника прихващане с неустойката по договора.

Препис от ДИМ е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба. С допълнителния отговор се сочи, че ответникът не може да носи отговорност за това, че имуществото на ищеца е било възбранено, макар и за свръхобезпеченост на чуждо задължение, както и че ищецът е могъл да оспори по съдебен ред действията на съдебния изпълнител в случай на неправомерно действие. Сочи се, че забавата на ищеца не е обусловена от форсмажор или други обективни препятствия, поради което същият дължи неустойка и не може да претендира разноски в производството.

            Ответникът претендира направените по делото разноски.

В първото по делото о.с.з., насрочено за 12.10.2021 год. страните не са изпратили представители, поради което с оглед направеното от ответника с отговора на и.м. признание на иска и изявлението на пълномощника на ищеца в ДИМ – за постановяване на решение при признание на иска, на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение в срока по чл.235, ал.5 от ГПК.

            С оглед на изложеното съдът намира следното :

            Налице са предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска – с отговора на и.м. ответникът е признал същия, признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда; ищецът е направил нарочно изявление за постановяване на решение при признание на иска, поради което на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието, за което – с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат други мотиви, освен че решението се основава на признанието на иска.

            Поради изложеното съдът, като намери, че представените по делото писмени доказателства удостоверяват правото собственост на продавача по предварителния договор върху процесния имот, на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да

обяви предварителния договор от 01.02.2018 год. за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.

            При обявяването на предварителния договор за окончателен съдът следва да редуцира договорената в него продажна цена със сумата от 3 350 лева – с оглед нарочното изявление от ответника за прихващане на сумата от 3 350 лева от общата договорена продажна цена на имота от 33 500 лева – дължимата му по чл.11, ал.1 от договора мораторна неустойка в размер на 10 % от продажната цена; по делото страните не спорят, а и ищецът не оборва, че той е станал причината за забава за сключването на договора в нотариална форма, както и че дължи максималната лимитирана в чл.11, ал.1 неустойка от 10 % от продажната цена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.364, ал.1 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати : 1. по сметка на Софийски окръжен съд – на основание чл.87 от ЗННД нотариална такса в размер на 321.70 лева, определена по реда на чл.8 от Тарифата за нотариалните такси; 2. по сметка на Агенция по вписванията – такса в размер на 15 лева за вписване на възбрана върху имота до изплащане на разноските по прехвърлянето, дължима съгласно т.37 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед изхода на делото ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на Община Своге местен данък за придобиване  на имущество по възмезден начин в размер на 753.75 лева, дължим на осн. чл.45, ал.1 във вр. с чл.46, ал.2, т.1 ЗМДТ и чл.39, ал.2 от Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге (2.5 % от 30 150 лева).

            Доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати направените по делото разноски в размер на 2 000 лева, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна помощ сер. А, № 988029, сключен с адв. Д.Б. от САК /л.46 от делото/.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителен договор от 01.02.2018 год. за покупко-продажба на недвижим имот, с който К. „З.т.“, ЕИК продава на „Т.“ ЕООД, ЕИК за сумата от 30 150 лева /тридесет хиляди сто и петдесет лв./ с ДДС следния свой недвижим имот – неурегулиран поземлен имот с идентификатор 43092.36.9 /четиридесет и три хиляди деветдесет и две, точка, тридесет и шест, точка, девет/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-582/27.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.01.2021 год., с площ на имота от 9 999 /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет/ кв.м., находящ се в землището на село Л., община Своге, Софийска област, трайно предназначение на територията – земеделска, категория на земята при неполивни условия – десета, начин на трайно ползване – ливада, местност „Тръстеная“, при съседи на имота : поземлен имот с идентификатор 43092.36.28, поземлен имот с идентификатор 43092.36.10 и поземлен имот с идентификатор 43092.36.24, заедно е построената в имота през 1966 – 1970 год. в режим на търпимост масивна двуетажна с тавански полуетаж сграда с идентификатор 43092.36.9.3 /четиридесет и три хиляди деветдесет и две, точка, тридесет и шест, точка, девет, точка, три/ със застроена площ от 116 /сто и шестнадесет/ кв.м. с предназначение – курортна, туристическа сграда, представляваща хижа „Тръстеная“.

ОСЪЖДА на осн. чл.364, ал.1 от ГПК във вр. с чл.87 от ЗННД К. „З.т.“, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд нотариална такса в размер на 321.70 лева /триста двадесет и един лв. и седемдесет ст./.

ОСЪЖДА на осн. чл.364, ал.1 от ГПК във вр. с т.37 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К. „З.т.“, ЕИК да заплати по сметка на Агенция по вписванията такса в размер на 15 лева /петнадесет лв./ за вписване на възбрана върху имота до изплащане на разноските по прехвърлянето.

ОСЪЖДА на осн. чл.45, ал.1 във вр. с чл.46, ал.2, т.1 ЗМДТ и чл.39, ал.2 от Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге  „Т.“ ЕООД, ЕИК да заплати по сметка на Община Своге местен данък за придобиване  на имущество по възмезден начин в размер на 753.75 лева /седемстотин петдесет и три лв. и седемдесет и пет ст./.

ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл.364, ал.1 от ГПК възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето му.

ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от решението до удостоверяване от ищеца на заплащане на разноските по прехвърлянето и до удостоверяване от ответника на заплащане на дължимия местен данък за придобиване  на имущество по възмезден начин.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.2 от ГПК К. „З.т.“, ЕИК ********* да заплати „Т.“ ЕООД, ЕИК направените по делото разноски в размер на 2 000 лева /две хиляди лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :