№ 33301
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110116250 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Геооргиев Г.
, ЕГН ........., с постоянен адрес в гр. София, ул ‚ вардар 6“ чрез пълномощника си адв. Б. З.,
със съдебен адрес гр. София, ........., Търговски комплекс, „............“, офис 14, адвокатска
кантора „Маринов и З., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40- 46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 16.07.2021г. между ищеца и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4205452, съгласно който „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер
на 600.00 лева,, като видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент
не е посочен срещу задължението на ищеца да върне същата на седмична вноска. Съгласно
клаузата на чл. 4 от Договора, договорът за заем е обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция.Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на
задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.На датата на
сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доверителя ми е сключил с
втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 4205452, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД задълженията на доверителя ми. Обезпечението се изразявало в наличие
на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз
основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този
начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен
годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите
парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора,
1
е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението
се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).
Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна
на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни
негови клаузи, включително и чл. 4, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно
и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в
тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски
регистър към АВ. Твърди се , недействителност на договора за поръчителство съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Договорът се оспорва и поради заобикаляне на закона -
чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за
потребителя по договора за кредит, включително и защото кредиторът е едноличен
собственик на капитала на поръчителя, поради което ще получи печалба от полученото
възнаграждение. Договорът се оспорва и като недействителен, на основание чл.143,ал.1 и
ал.2, т.12 ЗЗП,.
При изложените обстоятелства на предявените искове се иска :
Да се признае за установено в отношенията между страните Д. Г. Г. с ЕГН **********
и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров
Тодоров, че клаузата на чл.4 от от договор за паричен заем № 4205452 е нищожна.
Да се признае за установено в отношенията между страните Д. Г. Г. с ЕГН **********
и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № 4205452 е нищожен.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение
С исковата молба ищецът прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване първия
ответник Изи асет Мениджмънт да представи в цялост кредитното досие, включително
справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни
нареждания за погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на
лицето Д. Г. Г. с ЕГН ********** по Договор за паричен заем № 4205452, включително да
предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ, а втория ответник ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД да представи в цялост кредитното досие, включително справка от
счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за
погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето Д. Г. Г. с
ЕГН ********** по Договор за поръчителство № 4205452, включително да предостави копие
от договора, погасителен план и СЕФ.
Прави искане за издаване на съдебно удостоверение което да послужи пред БНБ,
дирекция „Регистри“ за получаване на информация за сключени договри от ищеца ,
коетосъдът оставя без уважение, поради това , че не е свързано с предмета на доказване в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се в
отговора, че договорът за паричен заем, както и неустоечната клауза, не противоречат на
закона и не го заобикалят, сключени са в съответствие с изискванията н Закона за
потребителските кредити. Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като
счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като
възнаграждението е определено след преценка на риска. Договорът е сключен, поради
2
възлагане от ищеца, като дружеството осигурява услугата срещу възнаграждение. Оспорва
се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП.
Останалите твърдения се оспорват с довод за неотносимост, тъй като ответникът не е страна
по договора за кредит. Излага подробни доводи за действителност на договор за
поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, действителността на
който договор също е предмет на предявения иск.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Противопоставя се на
исканията, направени в исковата молба. Сочи, че писмените доказателства, които ищеца
иска да бъде задължен ответника да представи, са документи, които следва да се намират у
него.
Ответникът по делото - „Файненшъл България“ ЕООД,оспорва предявения иск , като
неоснователен . като оспорва твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство
заобикаля или напротиворечи на разпоредби на Закона за потребителския кредит е напълно
неотносимо към този тип договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими единствено и само за
договори за потребителски кредит, каквито договорът за поръчителство категорично не е.
Сключеният между страните по делото договор за поръчителство не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит. В чл. 1 от Закона за потребителския
кредит е записано, че законът урежда изискванията към договора за потребителски кредит.
Под договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, законът има предвид
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Според него и дадената от
закона дефиницията, договорът за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит е договор с потребител, чийто предмет е предоставянето на
кредит. Процесният договор за предоставяне на поръчителство няма за предмет
предоставяне на кредит на потребител. обстоятелството, че дружеството-поръчител е
дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не превръща „Файненшъл България“
ЕООД в кредитор, в дружеството-кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито пък
трансформира договора за поръчителство в договор за кредит. Според законодателството,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са различни правни субекти, с
различен предмет на дейност. Пак според законодателството, договорите за поръчителство и
договорите за кредит са договори с различен предмет. Законът за потребителския кредит,
видно от разпоредбите му, се прилага единствено и само към договорите за паричен заем.
Твърденията на ищеца, че „със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит“, „в договора за поръчителство се уговаря
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД“ са несъстоятелни. Възнаграждението по договорите за поръчителство,
които „Файненшъл България“ ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната престация
срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни
сделки по занятие. Твърдението на ищеца, че „със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК“ също е несъстоятелно що се
отнася до ответното дружество. Договорът за поръчителство е сключен по инициатива на
ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него
задължение. Предоставянето на обезпечение от страна на дружество-гарант е само едно от
трите, обезпечения, предвидени, съгласно условията по договорите за паричен заем на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. С оглед на това обстоятелство, инсинуациите на ищеца за
заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството-ответник са
несъстоятелни. Ако ищецът, сключвайки договор за поръчителство, е целял да заобиколи
посочената разпоредба на Закона за потребителския кредит, то ответното дружество не е
знаело за тези цели и намерения на ищеца. „Файненшъл България“ ЕООД сключва
гаранционни сделки по занятие.Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за
поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е несъстоятелно.
„Файненшъл България“ ЕООД предоставя гаранционни сделки по занятие – обезпечава
изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Оспорва се твърдението на
ищеца, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като съгласно разпоредбите на чл.
3
138 – 148 ЗЗД, договорът трябва да се сключи между поръчител и кредитор, а не между
длъжник и поръчител е несъстоятелно.Разпоредбите на чл. 138 – 148 ЗЗД са относими към
отношенията между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, това
правоотношение е акцесорно на главното – между кредитополучателя и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по повод кредита.„Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД имат сключен писмен договор, който урежда отношенията между тях като
поръчител и кредитор. Правоотношението между креитополучателя и „Файненшъл
България“ ЕООД е самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не
предостави някое от другите обещани обезпечения на заемодателя. Договорите за
поръчителство, които „Файненшъл България“ ЕООД сключва с клиенти, урежда техните
отношения по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на
клиента.Като се позовава, че в Закона за задълженията и договорите липсва изрична
регламентация на възмездното поръчителство, което е разбираемо, тъй като законът е
обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката никога не е съществувало схващане,
че възмездното поръчителство е недопустимо или пък нарушава законова
разпоредба.Оспорва се и твърдението , че договорът за предоставяне на гаранция е сключен
в противоречие с добрите нрави е неоснователно и неаргументирано.Като преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с
добрите нрави ищецът следва да докаже противоречието и да докаже нарушаването на
определен морален принцип, какъвто не е посочен. Договорът за поръчителство не нарушава
нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. Ответникът сочи , че договорът за поръчителство се
сключва в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.Ответното
дружество задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията
на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по
Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротивПосочва се,
че при всеки алеаторен договор, престацията по договора за поръчителство на пръв поглед
изглежда нееквивалентна. Но поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но
в полза на ищцовата страна, а не в полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.Дължимото му се
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство е определено след
извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок,
то тя изобщо не би сключила договора. Както споменах в началото на отговора, към момента
на сключване на всеки от договорите, по времето на тяхното изпълнение/действие и до
приключването им спор между страните не е съществувал. Съгласно Определение № 381 от
14.04.2016 г. по гр. д. № 1275 / 2016 г. на ВКС, „Нееквивалентността на престациите не води
до нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни
престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на
договора, ако той е сключен поради крайна нужда.“Отделно се сочи , и че при сключване на
договори, ответното дружество действа добросъвестно. Клаузите в договора за
поръчителство за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи
на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица
или банкова гаранция.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Съдът намира за частично основателни исканията на ищеца за задължаване на
ответното дружество да представи писмени доказателства, като счита, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следва да бъде задължено да представи само договора за паричен заем №
3196849, сключен на 10.04.2018 г. и справка дали задълженията на заемодателя по този
договор са платени (изцяло или частично), която справка да е по пера, както и изрична
справка дали ищеца е заплатил неустойка дължима на основание чл. 2вр. чл. 4 от Договора и
ако да – в какъв размер.
4
СЪОБЩАВА на страните, от публичната страница на ТР в интернет, е видно, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата на сключване на
двата договора, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както че вписаният предмет на дейност на
ответното дружество в ТР е „Гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и
друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3 и чл.За от ЗКИ), търговско
представителство и посредничество, консултантска и проучвателна дейност, както и
всякакви други дейности, незабранени със закон.“.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и допуска представените писмени документи с ИМ , като
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 190
ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи,
включително в преписи за ищеца, договора за паричен заем №№ 4205452, сключен на
16.07.2021 г. и справка дали задълженията на заемодателя по този договор са платени
(изцяло или частично), която справка да е по пера, както и изрична справка дали ищеца е
заплатил неустойка дължима на основание чл. 2вр. чл. 4 от Договора и ако да – в какъв
размер.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Файненшъл България“ ЕООД „ на основание чл. 190
ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи,
включително в преписи за ищеца, да представи в цялост кредитното досие, включително
справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни
нареждания за погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на
лицето Д. Г. Г. с ЕГН ********** по Договор за поръчителство № 4205452, включително да
предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, направени с
исковата молба
Съобщава на страните , че проекта за доклад по делото относно обстоятелства на
които се позовава ищеца и възражения на ответника е съгласно мотивната част на
настоящото определение
Правната квалификация на предявените искове: Предявени са установителни
искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите
нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП.чл. 143
т. 5 от ЗЗП (в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр. 57 от 2015 г.) вр. чл. 146 от
ЗЗП и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Правна квалификация на възраженията на ответника: чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК.
1. В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответното дружество възнагражденеи
за поръчителство и че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
поръчителство, твърдението си, че ответното дружество и кредитора са свързани лица,
твърдението, че поръчителят е избран от кредитора.
2. УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си
5
възнаграждението му е определено след преценка на риска, за което не сочи
доказателства.
3. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
4. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца -
препис от отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.10.2025 г., 15,55 часа, за която дата и час да
бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6