№ 219
гр. София , 23.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емилия Колева
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.И. Н. И., служебен
защитник на осъдения Е. П. Й., срещу определение от 08.02.2021г.
постановено по ЧНД №172/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без
уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложено му след групиране с определение по
НЧД№5728/2020г. на РС Пловдив общо наказание лишаване от свобода за
срок от една година при първоначален общ режим. В жалбата се твърди, че по
отношение осъдения Й. са налице кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1
от НК изисквания за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.
Софийски градски съд направил неправилни правни изводи при
приложението на закона относно липсата на кумулативно изискуемите
материално правни предпоставки по чл.70 от НК. Безспорно била налице
първата такава предпоставка по чл.70 от НК, тъй като осъденият Е. П. Й. бил
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода, като му остава да изтърпи размер от 2 месеца и 13 дни. Неправилен
бил извода на първоинстанционният съд въз основа на събраните
доказателства, че не били налице убедителни доказателства за поправянето на
1
осъдения и нагласата му към законосъобразен начин на живот извън
пенитенциарното заведение.
Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно
предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Е. П. Й. е постъпил в затвора - гр. ***,
ЗООТ-*** на 12.02.2020г. като е изтърпял наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца, приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
по НОХД №605/2016г. на PC Ихтиман, до 12.06.2020г., от която дата
изтърпява едно общо най-тежко наказание от 1 (една) година лишаване от
свобода, определено по НЧД№5728/2020г. на PC Пловдив за престъпления по
чл.195 и чл.244 от НК.Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице
първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко
от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният
съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно
доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката му по чл. 155
ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -49 т., като
първоначалната оценка при постъпването му в затвора е била определена на
44т. При наличните данни правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения
доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият първоначално е
имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Бил е
назначен на работа на външен обект, но за допуснато дисциплинарно
нарушение е наказан със Заповед №121/14.08.2020г. и освободен от работа.
На 14.09.2020г. е постъпил отново на работа като общ работник в сграда на
дирекция „Миграция" със заповед №150 /11.09.2020г., като впоследствие
отново е бил дисциплинарно наказан за влизане в словесен конфликт със
служител от затворническата администрация и му е наложено дисциплинарно
наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената
за срок от 7 дни" със заповед №189/11.12.2020г. От събраните доказателства
от първоинстанционния съд е видно, че осъдения Е.Й. е извършил още две
дисциплинарни нарушения и са му наложени нови дисциплинарни наказания
съответно - „Лишаване от хранителна пратка" за срок от един месец и
„Изолиране в наказателна килия" за срок от пет дни. .Не е награждаван.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащия процес на
поправяне при постигнатите временни резултати и очертаващите се
2
перспективи не е удовлетворителен и не е приключил. Твърдяното от
защитника добро поведение на осъдения, по същността си представлява
изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от
режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение.
Същевременно е видно от наложените наказания, че спазването на
задълженията му на лишен от свобода е било съпътствано и с няколко
дисциплинарни нарушения. Характера на последните е довел до завишаване
на оценката на риска от рецидив. Превъзпитателния процес продължава през
целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като
необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване
на присъдата. Именно поради това, евентуалното предсрочно освобождаване
е условно, а не безусловно. Необосновано е да се твърди, че целите на
наказанието са изпълнени преди изтичане срока на наказанието, още по-
малко, че осъденият се е поправил, защото е търпял наказание „през дълъг
период“. В случая престоя в затвора е за извършени три отделни
престъпления с висока степен на обществена опасност, като осъденият е
изтърпял изцяло наказанието за едното от тях. Доказателствата съдържащи се
в затворническото досие дават основание на въззивният съд да приеме, че
поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било
„изключителност“ и в случая не позволява само по себе си да обоснове извод,
че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.
Напротив, освен, че е осъден за престъпление извършено в изпитателния срок
на наказание наложено му по предходно осъждане, с оглед очертаните
дефицити в няколко проблемни зони, рискът от сериозни вреди за
обществото остава висок.
Поради това въззивният съд приема, че осъденият е дал признаци за
поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на
този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до съществено
снижаване на оценката за риска от рецидив, а напротив-до нейното
завишаване, защото е бил съпътстван с поведение, което е дало основание за
четирикратното му наказване. Доказателствата позволяват да се направи
извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се наблюдава
съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, поради
което корекционната работа с осъдения Й. би следвало да продължи в насока
изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот. Във всички случаи е неправилно да се
смята, че превъзпитателния процес, който следва да протече при изтърпяване
на наказание лишаване от свобода, е обусловен единствено от действията на
затворническата администрация. Вярно е, че при изпълнението на
наказанието служителите в местата за изтърпяване на наказания лишаване от
свобода имат възложени функции, включително и за оказване на съдействие
на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за
осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения
и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и
средата там. Осъдения Й. е бил привидно уважителен към администрацията,
3
но в определени ситуации, които е преценявал като неизгодни за себе си, е
ставал вербално агресивен и това е проявено на фона на продължаващата
неспособност да разпознае в тяхната цялост факторите, допринесли за
криминалното му поведение. Осъзнаването на ценностите към които
осъденият следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква
съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на
изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от
социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му
субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната
му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В
случая съдът правилно е отделил внимание на променената в негативна
насока оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони.
Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно
поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат известния
напредък в процеса на неговото превъзпитание, и са показателни, че осъдения
Й. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е
поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2021г. постановено по ЧНД
№172/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Е. П. Й. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5