ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.466/19.07.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 360/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, чрез процесуален представител юрисконсулт П. против
определение № 1681/04.06.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
547/2019г. и с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
привличане на Администрацията на Министерски съвет като трето лице-помагач на
страната на ответника, на основание чл.219 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че
същото е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.219 ал.1 ГПК и чл.223
ал.1 ГПК, като се оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на правен
интерес от исканото привличане. Счита се, че предоставянето на процесния имот,
като част от Стопанство „Е.“ за стопанисване на Министерския съвет е достатъчно
основание, което обосновава основателността на направеното от жалбоподателя
искане за привличане на третото лице в процеса. Иска се от настоящата инстанция
да отмени атакувания съдебен акт и уважи молбата им.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – ищците Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С.,
всичики представлявани от адв.Т., в който се излага становище за
неоснователност на чалбата.
Частната
жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Първоинстанционното производството е
образувано по предявени от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С.
против Държавата искове за приемане за установено, че ищците са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Долна Трака“, с площ от 3 330
кв.м. по документи за собственост, а по скица 3 342 кв.м., заснет като
имот с идентификатор 10135.2567.12 по КККР на гр.Варна, на основание чл.124
ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК исковете са
оспорени, отричайки претендираните от ищците права върху същия, основани на
извършена по реда на чл.4 вр. чл.3 ЗВСНОНИ реституция и последващи
разпоредителни сделки и заявявайки права на собственост в полза на Държавата.
Наведени са твърдения, че още от отчуждаването му и като част от Стопанство
„Евксиноград“ имотът винаги е бил публична държавна собственост, като към
настоящия момент е предоставен за стопанисване и управление на Администрацията
на МС. Именно, с оглед на последното и доколкото Администрацията на МС
разполага с допълнителни писмени доказателства и информация относно правото на
собственост на Държавата, с отговора е направено искане за привличането на това
учреждение като трето лице-помагач на страната на ответника.
С обжалваното пред настоящата инстанция
определение първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от
привличането на Администрацията на МС, тъй като по същество се иска привличане
на друг държавен орган, а не друг правен субект, различен от Държавата.
Настоящият състав изцяло споделя извода на ОС
– Варна, че не са налице предпоставките на чл.219 вр. чл.218 ГПК.
Титуляр на правото на собственост върху
имотите – публична или частна държавна собственост е Държавата /чл.2 ал.1 ЗДС
вр. чл.2 ал.1 ЗС/. По силата на изричните законови разпоредби на чл.9 вр.
чл.14-чл.31 ЗДС Държавата упражнява своите правомощия по управление на
собствеността си чрез държавните органи, на които е предоставен конкретния
имот. Това не променя субекта на правото на собственост, независимо, че
съответния държавен орган може да притежава самостоятелна юридическа
правосубектност. Не променя титулярството и обстоятелството, че като упражняващ
правата на управление съответният държавен орган е легитимиран да предявява и
защитава от името на държавата правото й на собственост. Постановеното срещу
Държавата съдебно решение по спор относно правото на собственост върху
конкретен недвижим имот ще я обвърже със СПН като субект, чието право на
собственост е отречено или признато, независимо дали е била страна по съдебния
спор или искът е бил предявен от съответния държавен орган като неин
процесуален субституент. С оглед на това и доколкото държавата функционира чрез
своите органи, то това решение ще е противопоставимо винаги и на всеки държавен
орган, упражняващ правата й на управление върху спорния имот.
Поради това и в настоящия процес
Администрацията на МС ще бъде обвързана от съдебното решение независимо, че
няма да участва в него. Ето защо, липсва правен интерес от привличането й като
самостоятелен правен субект в качеството й на трето лице – помагач на страната
на Държавата.
Не обосновава основателност на искането по
чл.219 ГПК и довода, изложен в отговора по чл.131 ГПК, че Администрацията на МС
разполага с доказателства и информация, релевантни за спора. Жалбоподателят,
действащ в случая чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство
разполага с възможността да организира защита си, снабдявайки се с
доказателства, независимо в държането на който и да са държавен орган.
С оглед на гореизложеното, като е оставил без
уважение искането на Държавата за конституиране на Администрацията на МС като
трето лице-помагач на страната на ответника, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1681/04.06.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
547/2019г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
привличане на Администрацията на Министерски съвет като трето лице-помагач на
страната на ответника, на основание чл.219 ГПК.
Определението не подлежи на касационно
обжалване /т.9а ТР № 1/2013г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.