РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Варна, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110106554 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявения от
предявения от Ш. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу Т. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (психически и емоционален стрес и дискомфорт, безсъние и затруднения в работата),
като резултат от извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в
периода 03.11.2019 г. – 03.2022 г., на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на увреждането /03.11.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, която е получила лично
книжата. Съобщението за насрочване на съдебно заседание е връчено по реда на чл. 41, ал. 2
ГПК..
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът Ш. Н. А. твърди, че с влязло в законна сила Протоколно
определение № * г. по НОХД № *г. на ВРС ответницата Т. М. А. е призната за виновна за
извършено тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
(закана за убийство) спрямо него. Излага, че по наказателното дело е предявил граждански
иск, но го е оттеглил, поради което производството в тази част е прекратено с влязло в
законна сила на 04.05.2023 г. определение. В тази връзка отново предявява този иск в
настоящото производство, като претендира неимуществени вреди от извършеното от
ответницата престъпление, за което е нА.це одобрено споразумение от наказателния съд,
1
което има силата на влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна
за гражданския съд относно извършването на деянието, противоправността и виновността
на дееца. Твърди, че за дълъг период от време, докато е било извършвано престъплението
(близо 2 години и 4 месеца), както и към момента, заплахите за живота и здравето му и
обидите на ответницата са оказА. изключително отрицателно и негативно емоционално
въздействие върху него, което е било придружено от стрес и страх за живота му. Сочи, че
действията на ответницата са предизвиквА. ежедневен стрес, чести безсъния, липса на
апетит, здравословни проблеми, високо кръвно, припадъци, колабирания и липса на
концентрация, които състояния са предизвикА. и затруднения в работата му като
ветеринарен лекар. Излага, че във връзка с работата си получава постоянни входящи
повиквания от непознати номера, и е изпитвал стрес и тревожност дА. подсъдимата ще
звъни или пише да го заплашва, като поради тази причина не е отговарял и постоянно е
губил клиенти. Постоянно се оглеждал за непознати лица около дома му, които могат да
посегнат на живота му, като към момента все още не се е възстановил от тези страхове.
Твърди, че всички тези отрицатели и негативни преживявания са петнили и достойнството
му, като са оставили негативен спомен, който ще го съпътства дълъг период от време. Счита,
че са нА.це предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата за причинените от
действията й неимуществени вреди, поради което моли съда да я осъди да заплати
обезщетение, което той остойностява на 10 000 лв., както и да му присъди разноските по
делото.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квА.фикацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
10087 от 24.08.2023 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответницата не е упражнила право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
от които се установява, че срещу ответницата е проведено наказателно производство, в
което с влязло в сила споразумение е призната за виновна за извършено тежко умишлено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (закана за убийство) спрямо
ищеца.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на причиненото от ответницата непозволено увреждане, съдът намира в
значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло в предявения
размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на увреждането до окончателното
заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява нА.чието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Ищецът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Доколкото е освободен от предварително внасяне на държавна такса в размер на 400 лв.
същата следва да се възложи в тежест на ответницата, която е загубила делото страна /чл. 78,
ал. 6 ГПК/
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Н. А., ЕГН
2
**********, с адрес: гр. *, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически и емоционален стрес и
дискомфорт, безсъние и затруднения в работата), като резултат от извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в периода 03.11.2019 г. – 03.2022 г., на
основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането
/03.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ към Бюджета на
съда по сметка на Варненски районен съд, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща държавна такса в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3