№ 976
гр. П., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720103845 по описа за 2022 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, И. А. П. с ЕГН:**********, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." - АД, гр.П., ЕИК: *********, че не дължи на ответното дружество
сумата от 758,63лв. представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2009г. до 30.04.2012г. за която сума има издаден изп. лист от 01.10.**г. по ч.гр.д. №**
по описа за **г. на ПРС поради погасяването и по давност, като му се присъдят и
направените разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело №** по описа на ЧСИ - А. В. за
**г., че е бил осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на 758,63лв.
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009г. до
30.04.2012г. За това задължение е бил издаден изпълнителен лист от 01.10.**г. по ч.гр.д.
№** по описа за **г. на ПРС. За събиране на вземането си ответното дружество е
образувало изп.д. №** по описа на ЧСИ - А. В. за 201 Зг. с нарочна молба от 26.11.**г. В
хода на това изпълнително дело взискателят е депозирал няколко молби, с които иска ЧСИ,
да направи справки за имущественото състояние на длъжника и предприеме изпълнителни
1
действия за събиране на вземането му, чрез налагане на запор а именно на 28.10.2015г. с
молба от взискателя за справки и налагане на запори върху вземания от трети лица. На
12.07.2016г. молба от взискателя за справки и налагане на запор върху получавана пенсия
или трудов доход. На 21.12.2016г. Молба за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. На 29.05.2018г. молба за справка в БНБ и запор на б. сметки и налагане на запор.
Съдебният изпълнител на 20.08.2020г. е постановил прекратяване на изпълнителното дело
№**/13г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК., като е посочил, че последното изпълнително
действие е било сторено на 29.05.2018г.
След прекратяване на изп. дело №** по описа на ЧСИ- А. В. за **г. взискателят, за
събиране на вземането си, е образувал ново изпълнително дело №** по описа за **г. на
ЧСИ- С. Б. на 12.02.** г. с нарочна молба, с приложен процесния изп. лист.
Съдът не споделя, доводите на ищцовата страна. В случая безспорно е било налице
производство по реда на чл.410 ГПК и сл., като изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на т.14. ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС
е застъпено становището, че едностранните производства без участието на длъжника не
прекъсват давностния срок по смисъла на чл.116 ЗЗД, като самото тълкуватлено решение
касае производство за издаване на изп. лист по на извънсъдебно основание по отменения
ГПК. В случая в произдството по чл.410 и сл. от ГПК, неподаването на възражение от
длъжника от една страна е признание на вземането на кредитора, което по смисъла на
чл.116, б.”а” от ЗЗД, също прекъсва давностния срок, като връчването на заповедта на
длъжника и възможността за оспорване на вземането правят производството двустранно. С
неподаването на възражение също така възпрепятства образуването на исково производство,
поради липса на правен интерес, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила.
Последната получава стабилитет, към момента на издаването и, и длъжника в последствие
може оспорва вземането, само като се позовава на факти настъпили след издаването и.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, на която разпоредба се позовава и ищцовата
страна.
Настоящият състав обаче поддържа становището, че след като за вземането за е
издадена заповед за изпълнение, то последното също следва да се погасява с общата
петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков процес и имаше
постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по
същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила
заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа
на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е
разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от
ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно
2
вземането, доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването
на влезли в сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна
практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.** г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/** г., IV г. о., ГК).
От горното следва, че първоначално изпълнително дело е било образувано на
26.11.** год., което е било прекратено /перимирано/ по право на 29.05.2020г.. До 2015г.,
не е текъл давностен срок, доколкото цитираното тълкувателно решение е постановено през
2015г. и до този момент е действала практика, че при висящ исков процес не тече давностен
срок. Този давностен срок е бил прекъснат на 12.07.2016г., на 21.12.2016г. и на
29.05.2018г. с депозиране на цитираните молби с които се иска предприемане на
принудителни изпълнителни действия.
Въз основа на процесния лист е образувано ново изпълнително дело на 12.02.** год.
В случая следва да се има предвид, че и съгласно чл.3 от Закона за мерките и действия по
време на извънредно положение за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират давностни срокове на 14.06.2020 г,.
Настоящия състав не споделя и доводите на ищцовата страна която се позовава на
практика на ВКС, а именно, че в мотивите към своето решение №37/24.02.**г. постановено
по гр.д. №1747/20г. на ВКС, IV г.о. по реда на чл.290 ГПК, относно това кои действия
прекъсват течащата погасителна давност, от кои момент и кои не я прекъсват, според които
когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение - такива са
наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с опис, които ще
прекъснат давността, но с ефект от поискването им. освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното
прилагане.
Настоящия случай не е такъв, наистина по приложеното изпълнително дело няма
доказателства, че взискателят е заплатил дължимите се държавни такси, за проучване
имуществото на длъжника и налагането на запари по депозираните молби цитирани по горе.
В този случай съдебния изпълнител е бил длъжен, съобразно правилата на ГПК, да укаже на
взискателя, че следва да заплати съответните държавни такси, като посочи техния размер и
определи срок за внасянето им. По цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ А.В.,
няма данни това да е било сторено от съдебния изпълнител. Даването на указания и
неизпълнението им в срок от взискателя биха довели да неуважение на молбата за
3
проучване имуществото и налагане на запари, което може да се счете за бездействие на
взискателя което не прекъсва давностния срок. Следва да се има предвид, че съдебния
изпълнител може за своя сметка да осъществи исканите действия, като в последствие
възложи всички разноски на длъжника, доколкото в ГПК е посочено, че всички разноски са
за него, без да иска предварително внасяне на дължимите се държавни такси. Взискателя не
можа да знае дали това не е било сторено, без изрично уведомление от съдебния изпълнител
и същия не може да отговаря за бездействие на съответния съдебен изпълнител, което да се
тълкува в негова вреда, като следва да бъде отбелязано, че самия съдебен изпълнител е
приел, че последното действие по принудително изпълнение е било предприето на
29.05.2018г..
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от И. А. П. с ЕГН:**********, от гр.П., кв. "Т." **
** с които моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." - АД, гр.П., ЕИК: *********, че не дължи на ответното дружество
сумата от 758,63лв. представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2009г. до 30.04.2012г. за която сума има издаден изп. лист от 01.10.**г. по ч.гр.д. №**
по описа за **г. на ПРС, тъй като същите са погасени по давност, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА И. А. П. с ЕГН:**********, от гр.П., кв. "Т." ** ап.28, да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино", сумата от 100.00 лева, юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4