Определение по дело №127/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молбата на адвокат Н. Г. М. в качеството му на упълномощен представител на жалбоподателя Р. Д. Д., за изменение на Решение № 1948/13.05.2025г. постановено по адм. д. № 127/25г. в частта му за разноските. Молбата е подадена на 11.06.2025г., което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване на решението. Молителят претендира, че неправилно не му е присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 1 600 лв. Твърди, че на съдебно заседание, проведено на 14.04.2025г. от адвокат М. е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между него и жалбоподателя, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв., който договор се счита и за разписка за получаването на договорената сума. Счита, че е налице достатъчно доказателство за действително плащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като сочи и тълкувателна практика на ВКС в този смисъл.

Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в приложено становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските, счита същата за неоснователна, тъй като по делото е било представено единствено пълномощно за процесуално представителство, но в него липсвала уговорка за възнаграждение, както и не е бил представен друг документ, който да удостоверява реално извършено плашане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. Моли съдът да отхвърли искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като недоказано.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е поцес3уално допустима, но неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, които са заплатени. Следователно, следва да се представи по делото доказателство за вече заплатено адвокатско възнаграждение и моментът за това е до приключване на съдебното дирене. Договорът за адвокатска услуга се сключва в писмена форма и следва да бъде представен пред съда в същата форма, за да служи като доказателство за направеното заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно ТР №6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС свободата на договаряне на адвокатско възнаграждение не позволява разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, като по делото няма данни за договаряне на по-късен момент на заплащане на адвокатско възнаграждение. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че на съдебно заседание на 14.04.2025г. е представен договор за правна помощ и съдействие между жалбоподателя Р. Д. и адвокат Н. М.. Видно от протокола от проведеното на 10.04.2025г. съдебно заседание, адвокат М. е представил единствено списък с разноските, направени от неговия довереник, който списък е приложен на стр. 71 от дело № 127/2025г. по описа на АС Стара Загора. Правилно се твърди, че договорът за правна помощ има характер и на разписка за направено плащане в брой на адвокатско възнаграждение, но такъв договор не е представен по делото. Списъкът с разноски, съгласно чл. 80, изр. 2 и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, но този списък не може да служи за доказването на тези разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Д. Д. за изменение на Решение № 1948/13.05.2025г., постановено по адм.д. № 127/25г. по описа на АС Стара Загора в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.