№ 19938
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110163510 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П. Х. В. е предявила отрицателен установителен иск срещу ответника „Т С“
ЕАД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 547,40 лв. - разноски съгласно изпълнителен лист
от 17.10.2019 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, от които 415, 59 лв.
разноски за исковото производство и 131, 81 лв. разноски за заповедното производство, за
принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № ..2020 г. по опис на
ЧСИ М Б
Ищцата твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело № ..2020 г. по описа
на ЧСИ М Б по което изпълнително дело тя е длъжник. Посоченото изпълнително
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2019 г., издаден по
гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, съгласно който ищцата е била осъдена
да заплати на ответника сумата от 415,59 лева - разноски в исковото производство и сумата
от 131,81 лева - разноски в заповедното производство. Твърди, че с решение, постановено по
гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, влязло в сила на 25.09.2014 г. е била
осъдена да плати на ответника сторените от последния съдебни разноски в производството в
общ размер на 547,40 лева. Сочи, че независимо от влизане в сила на съдебния акт,
представляващ и изпълнително основание по смисъла на чл.404 от ГПК, ответното
дружество е подало молба и се е снабдило с изпълнителен лист едва през 2019 г., т.е. почти
пет години след влизане в сила на съдебното решение. Сочи, че запор върху трудово
възнаграждение и банкови сметки е бил наложен от съдебния изпълнител на 12.03.2020 г. и
на 22.05.2023 г. Сочи, че от датата на влизане в сила на горецитираното съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, т.е. от 25.09.2014 г., до
датата на първите по време принудителни изпълнителни действия по изп.д.№ ..2020 г. по
описа на ЧСИ М Б е изтекъл срок по-дълъг от пет години, с изтичането на който правото на
принудително изпълнение на вземането на ответника по изпълнителния лист от 17.10.2019 г.
се е погасило по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден
изпълнителен лист от 17.10.2019 г., въз основа влязло в сила решение от 08.08.2014г. по гр.д.
№ 11097/2013г. по описа на СРС, 82 състав, по силата на който длъжникът П. Х. В. е осъдена
да заплати сторените от дружеството разноски в исковото, респ. заповедното производство,
като въз основа на така издадения изпълнителен лист, на дата 19.02.2020г. е образувано
изпълнително дело № ..2020г. по описа на ЧСИ М Б Сочи, че с молбата за образуване е
изискал извършването на пълно проучване имущественото състояние на длъжника, като
същевременно е възложил на съдебния изпълнител правомощията, визирани в разпоредбата
на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че в хода на производството са извършвани множество
изпълнителни действия, както по инициатива на органа по принудително изпълнение, така и
по повод депозирани от взискателя молби за способ, последната от които датира от
09.02.2023г. (вх. № 7826). Последните изпълнителни действия, осъществени в хода на
производството са от 22.05.2023г., когато са наложени запори на банкови сметки и
микросметки, по които титуляр е длъжникът. Посочва, че погасителната давност е спряла да
тече за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Счита, че с оглед многократното прекъсване
на давността предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
С решение от 08.08.2014 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, е било
признато за установено по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, че
ищцата П. Х. В., дължи на ответника „Т С“ ЕАД сума за топлинна енергия и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху нея, както и разноски в общ размер 547, 40 лв., от
които 415, 59 лв. разноски за исковото производство и 131, 81 лв. разноски за заповедното
производство. Съдебното решение е влязло в сила на 25.09.2014 г., а на 17.10.2019 г. е бил
издаден изпълнителен лист за присъдените разноски.
На 19.02.2020 г. ответникът е подал молба до ЧСИ М Б с която е поискал да бъде
образувано изпълнително дело срещу ищцата въз основа на издадения изпълнителен лист.
По молбата е било образувано изп.д. № ..2020 г. по описа на ЧСИ М Б
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент
на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на
давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от
датата на влизане в сила на постановеното по делото съдебно решение – 25.09.2014 г. По
силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД процесното вземане за разноски се погасява с изтичане на
петгодишен давностен срок, т.е. то се е погасило по давност на 25.09.2019 г. Ответното
дружество е подало молба за образуване на изпълнително производство едва на 19.02.2020 г.
2
– след изтичане на погасителната давност и не е ангажирало доказателства, от които да се
установява, че в периода след влизане в сила на съдебното решение до подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство са настъпили обстоятелства, довели
до спиране и/или прекъсване на давността, поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 50 лв.
държавна такса за разглеждане на предявените искове. В полза на адв. Р. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в размер на 400 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Х. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, жк „Л.“, бл.., вх..., офис на партерен етаж, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № ..., отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
547,40 лв. - разноски съгласно изпълнителен лист от 17.10.2019 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по
описа на СРС, ГО, 82 състав, от които 415, 59 лв. разноски за исковото производство и 131,
81 лв. разноски за заповедното производство, за принудителното събиране на които е
образувано изпълнително дело № ..2020 г. по опис на ЧСИ М Б
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“
№ ..., да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, жк „Л.“, бл..,
вх..., офис на партерен етаж, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на
50 лв.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“
№ ..., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, САК, с адрес: гр. София, жк „Л.“, бл..,
вх..., офис на партерен етаж, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца по делото безплатна
правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3