№ 6382
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501957 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 23490 от 30.12.2024г., постановено по гр.д. № 26475/2024г. по описа на
СРС, 42-ри състав, е отхвърлен предявеният от А. А. М. срещу К. А. А. осъдителен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на употребени думи и изрази в периода от м.08.2021г. до
м.09.2021г. Със същото решение А. А. М. е осъдена да заплати на К. А. А. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 750 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата А.
А. М., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателката сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел исковата претенция
за недоказана, тъй като нА.чието на противоправно поведение на ответницата се
установявало от показанията на свидетеля М., който сочил в показанията си, че бил свидетел
на доста неща от страна на ответницата – нападки и караници по повод това, че ищцата не
си вършила работата, като ответницата наричала ищцата с цинизми от сорта на
„компаньонка“. Свидетелят давал показания за това, че ответницата обиждала ищцата като
случаите били по време на работа и свидетелят чувал думата „компаньонка“ ежедневно,
когато се карА.. Когато ответницата обиждала ищцата, хуквала на някъде, после се връщала
изнервена и полудяла. Въззивницата счита, че съдът бил игнорирал тези показания с мотиви,
че свидетелят бил на 16 години през този период, както и че изречените обиди по адрес на
1
ищцата били по повод бавна и неконцентрирана работа, които аргументи счита за
неотносими. Такива били и останА.те изложени от СРС аргументи за отхвърляне на иска,
свързани със създадената конфликтна ситуация на работата на ищцата и с липсата на опити
на ищцата да си смени работодателя или да се премести в друго заведение. Счита, че били
нА.це предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата К. А. А. е подала отговор на въззивната
жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна
счита, че първоинстанционният съд правилно бил оценил показанията на св. М., който бил
заявил неверни обстоятелства относно цялостната обстановка, време и поведение на
страните, по който повод бил подаден сигнал до прокуратурата. Сочи, че свидетелят не бил
работил през месеците август, септември и октомври на 2021г., а бил работил само 8 дни
през м. август 2021г., след което самоволно бил напуснал. Оспорва да са нА.це
предпоставките за уважаване на иска. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е вА.дно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже нА.чието на виновно
противоправно поведение на ответницата, причинените неимуществени вреди, техният
характер и интензитет, както и тяхната причинно-следствена връзка с поведението на
ответницата. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно такова, не е
нА.це спор между страните по въпроса, че през процесния по делото период м, август 2021г.
и м. септември 2021г. ищцата А. А. М. е била служител по трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 141 от 03.08.2020г. между нея и работодателя
„Витаферо“ ЕООД, за изпълнение на длъжността „сандвич артист“ на пълно работно време с
място на работа: гр. София, бул. „България“ № 69, България Мол. Освен безспорния му
характер, това обстоятелство се установява от приетия трудов договор, както и от приетото
2
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение 09.08.2023г. и препис от влязло
в сила съдебно решение по иск за отмяна на уволнение. Няма спор и по въпроса, а и от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че по същото време
ответницата К. А. А. също е била служител по трудово правоотношение с работодателя
„Витаферо“ ЕООД, като е изпълнявала длъжността „мениджър“ в същото заведение, в което
е работела и ищцата.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно
твърдяното противоправно поведение на ответницата, респективно претърпените от ищцата
неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с него. В тази насока съдът намира
следното.
От събраните от СРС показания на свидетеля Й.А. М. се установява, че свидетелят
познавал и двете страни от доста време, като К. А. му била работодател, а А. му била
колежка в мол „България“, на бул. „България“. Позицията на свидетеля била
сандвич[1]артист. Започнал работа през 2021 г., когато бил на 16 години и работил около 2-3
месеца може би някъде през месеците август – септември на 2021г., като през цялото време
А. му била колежка, а К. – негов началник. Сочи, че бил свидетел на много неща от страна
на К. - нападки, караници по повод това, че А. не си вършела работата, но това не било
вярно. Имало караници, спорове, обиди от страна на К. към А.. Наричала я с цинизми, от
сорта, че била компаньонка. Когато А. не си свършила работата, К. я глобявала. Докато
свидетелят правел сандвичи, А. била на каса и с нея се разбирал добре. Свидетелят
присъствал лично докато се карали, когато по думи на К., А. била отказала да обслужи
клиенти на английски, въпреки, че тя знаела английски. Никога не бил ставал свидетел да
дойде англоговорящ и тя да откаже да го обслужи. Не бил ставал свидетел А. да обижда К..
К. била обиждала А., като случаите били по време на работа. Ако А. искала да почива, К. не
я пускала и излизало, че едва ли не тя не се подчинява на заповедите. К. си позволявала да
обижда А., като казвала, че не става, че не могла да си върши работата, че била бавна,
кьопава – от този тип. Това се случвало почти ежедневно. Към свидетеля също имало обиди.
Думата „компаньонка“ свидетелят бил чувал ежедневно, като се скарали. Когато К. я
обидела, хуквала на някъде, после се връщала изнервена, полудяла. Нямало регламентирани
почивки, излизали, когато се разберяли или когато тяхната шефка К. ги пуснела. Пред
клиенти също имало такива ситуации, двама познати на свидетеля го питали какво се
случва, защото била крещяла пред тях, независимо, че се познават. Преди всичко те били
клиенти. Свидетелят бил приятел с А., поддържали отношения. Докато А. била там, не й се
ходело на работа, но нямало как, когато се чули за последно била разплакана от
отношението, което продължавало и до момента. А. не се била връщала да работи там след
уволнението. Другият свидетел, собственикът на заведението идвал само, когато К. го
извикала, не стоял постоянно там. Два пъти го виждал след извикване от страна на К., за да
ги смъмрел. Той дошъл, за да се скара на свидетеля, защото не си бил вършил работата или
бил отговарял на К.. Другите колеги също били ставА. свидетели. След като виждали как К.
се държи с А., колегите също започвали да я обиждат и да се държат „гадно“ с нея. ОпитвА.
3
се да се държат така и със свидетеля М.. Те обиждали А., а тя не го правела, защото не била
такъв човек. Другите били повлиявани от К.. Ако тя се държала лошо с някой и те се
държали лошо с него. Според свидетеля, А. е работила в това заведение 3 години и
половина или 4 години. Не знае дА. А. е опитвала да работи в друго заведение от веригата.
Свидетелят работил в заведението 2-3 месеца, разполагал с договор от септември-октомври
2021 г. К. глобявала с 50 лв. за несвършена работа и глобата се събирала като се изплащала
по-ниска заплата, намалена с размера на наложената глоба. За извършената работа
свидетелят не бил получил и една стотинка от тази фирма, не бил взимал и заплата.
Заведението работило от 6:00 до 22:00 часа вечерта и се работело по график. Свидетелят
работил по 4-6 часа, а А. по 10-12 часа и винаги бил в смяна с К. и А.. Не си спомня А. да е
почивала. А. се опитвала да говори с управителя, но не могла да го направи пряко. Не знае в
писмена форма дА. е обърнала внимание на ръководството за взаимоотношенията им. Не
знае А. да се е обръщала към 112 или към охраната. Не знае дА. е имала възможност да
работи на друго място от веригата. Събрание нямало.
От показанията на свидетеля Л.К. се установява, че същия познава ищцата и тя
работела от около 2021г. /не си спомня точно/ до преди август 2023г. Служителите освен
трудов договор, подписвали и длъжностна характеристика, в която били описани
задълженията и работата, която трябвало да свършат. В обекта на бул. „България“ освен К.
имало още шифт мениджър и мениджър на смяна, които като нея я няма осъществявали
управлението. В периода, в който работила ищцата, имало оплаквания от сорта, че се
уморявала, че не успявала добре да си свърши работата, за някакви нормални неуредици,
защото там, където имало някаква работа, имало и някакви умерени конфликти. А.
споделяла на свидетеля, че не успявала да си свърши работата на време, че трябвало да си
тръгне в еди колко си часа, пък не била успяла да приключи това, което трябвало да
приключи, че не се разбирала с някой човек, че имала проблеми с клиенти и такива неща.
Свидетелят бил говорил с А. за проблемите й с К., защото в този дълъг период от време, в
който тя работила, имало моменти на неразбирателство между двете. Свидетелят се
намесвал и се опитвал да разбера коя страна е права и коя греши. Според свидетеля по-скоро
от страна на А. имало обиди. Тя била лабилна, имало случаи, в които да хвърля и удря
предмети. Даже имало случай с един нож на пода, паднал, който тя го била ритнала. Била
изпадала в истерични състояния. К. винаги се опитвала да бъде в себевладение, да не
повишава тон, като мениджър да действа с авторитет, а не повлияна от емоционални неща.
Свидетелят не бил чувал оплаквания от А., освен тези от настоящия момент. Било лесно
служителите да се обърнат към свидетеля. Всеки служител разполагал с телефона на
свидетеля, вайбър, и ги използвали. Свидетелят посещавал заведението всяка седмица, поне
по 4-5 пъти, прекарвал поне по 1-2 часа всеки път. Имали два обекта, като другият бил в
„Сердика център“, така че не му било трудно да отделя време за това. С А. се работело
трудно, защото не била склонна, когато има проблем да го споделя. Много пъти се оказвало,
че в миналото, ако е имало проблем, тя не го казвала, обаче го помнела и натрупвала някакво
напрежение, което избивало под формата на гневни изблици. Свидетелят ги бил виждал
лично, когато започнал да се намесва по-сериозно, когато А. започнала да изпраща сигнА.
4
до всички институции по проблеми, които били чисто работни и могли да се разрешат в
колектива. Приел тежко случай, когато А. била започнала да се заяжда с шифт-
мениджърката С., да пуска сигнА. срещу нея и да се обажда на телефон 112, на МВР или
прокуратурата. По тези сигнА. не било установено нищо. Спомня си случай, в който А.
звъняла на телефон 112 и обяснила, че е била заключвана в „Събуей“, при положение, че
имало нисък плот, който се прескачал и физически не било възможно някой да бъде
заключен. Свидетелят обяснявал на А., че очаквал първо да се успокои, да поговори с
човека, ако не се разбере с него да отиде при К., ако и там не се разберат - да дойде при него.
К. разказвала на свидетеля за проблеми, свързани с А. - че била по-бавна, че не си вършела
добре работата, понякога отказвала да обслужва клиенти. Нейното ниво работа било
осезаемо по-ниско, отколкото средното в екипа. К. отправяла упреци, но не и обидни думи.
Свидетелят не бил чувал К. да отправя обидни думи към никой от персонала. Всички
служители били на трудов договор и им се изплащало възнаграждение. Нямало глоби, а
вместо това се редуцирА. бонусите, които служителите получавА. към заплатата, когато не
могли да се справят с работата си. К. имала влияние върху това кой колко ще взима, защото
тя била човекът, който постоянно работел с тях. Влияние имали и шифт мениджърите, като
размерът на бонуса на всеки човек се определял по няколко параметъра: единият бил колко
работа е имало - при повече работа, бонусът бил по-голям, а другият бил ролята на човека в
екипа в този ден, защото имало хора, които работили повече, както и други, които били на
по-къса смяна или не били час-пик. Когато свидетелят разговарял с А. относно
възстановяването й на работа, А. споделила: „Само да ти кажа една добра новина. Тази
кучка ще я ритам от тук, по ескалатора надолу до долния етаж“. Ставало въпрос за шифт-
мениджъра С.. Свидетелят казал на А., че това е недопустимо, но тя не изразила съжаление.
Свидетелят сочи, че чистенето било една от работите, които се вършели и когато се
планирала работата, това било едно от нещата. Всичко било планирано така, че ако си
вършели нормално работата, всичко да се свършило в работното време. Ако се налагало
понякога някой да остане след работно време, това било защото бил работил много бавно.
Според свидетеля с А. това било системен проблем. Проблемът бил, че ако едно чистене
отнемало 10 минути, на който и да е човек от екипа, за А. отнемало 20 минути, едно
измиване на мивка с посуда отнемало 15 минути, за нея било 40 минути. Много били
случаите, в които А. изпадала в истерично състояние, в повечето от тях свидетелят не бил
там и К. му се обаждала, че има някакъв проблем, и свидетелят идвал. Свидетелят лично бил
виждал А. в такова състояние и се опитвал да й обясни, че в такива моменти трябвало да се
успокои и да води диалог, но било трудно, защото постоянно се връщала към стари
проблеми, които вече били разрешени. Откакто не работила в заведението, тя обикаляла мол
България и се опитвала да заговаря служителите. Двама бивши служители уведомили
свидетеля, че им била предлагала пари, за да свидетелстват за нея в съда. На свидетеля не се
било случвало да я изгонва от мола.
От така събраните гласни доказателствени средства се установява по безспорен
начин, че през процесния по делото период от месец август до месец септември на 2021г.
5
между ищцата А. А. М. и ответницата К. А. А. били нА.це обтегнати служебни отношения
по повод твърдения на ответницата /като мениджър на ресторант „Събуей“, находящ се в
мол „България“/, че ищцата /като сандвич артист/ не вършела качествено своята работа. Това
обстоятелство довело до чести пререкания между двете, респективно до необходимостта от
намесата на свидетеля К. като мениджър на дружеството, в което двете работели. Тези
обстоятелства също така водели до налагане на т.нар. „глоби“ на ищцата, изразяващи се
според св. К. в намаляване на бонуса за свършена работа, който ищцата получавала като
допълнение към нейното основно трудово възнаграждение.
Именно на този фон следва да бъдат подложени на внимателен анА.з показанията на
св. М., които съставляват единственото доказателствено средство в подкрепа на твърденията
на ищцата, че е била обиждана от ответницата през посочените месеци с думата
„компаньонка“. В тази насока съдът отчита на първо място обстоятелството, че свидетелят
М. е приятел на ищцата, който е поддържал взаимоотношения с нея /по негови думи/, и
същевременно изразява отчетливо негативно отношение към ответницата и управлението на
заведението, като включително заявява, че самият той е бил обиждан от ответницата, че му
се били карА., защото не си бил вършел работата, че нямал възможност да ползва почивки,
както и че не бил взел „една стотинка“ за работата, която бил свършил в заведението. В тази
насока съдът отбелязва и изказаното от свидетеля мнение, че било невярно твърдението на
ответницата, че ищцата не си вършела работата качествено, макар свидетелят да не е заемал
длъжност, позволяваща му да извършва преценка на нейната работа в съответствие с
изискванията на работодателя. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в показанията си
св. М. коментира доведения от ответника свидетел К. преди той да бъде разпитан като сочи,
че той не пребивавал постоянно в заведението и идвал само когато ответницата го извикала,
за да ги смъмри. Свидетелят М. заявява, че бил виждал св. К. само два пъти, когато бил
дошъл да му се кара. От тези показания се установява стремеж на св. М. да дискредитира
евентуалните показания на доведения от ответницата свидетел, преди те да бъдат дадени,
което излиза извън функциите, предопределени от неговото процесуално качество.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства сочи нА.чие на тенденциозност в показанията
на свидетеля.
На следващо място показанията на св. М. разкриват, че свидетелят не излага
информация за конкретни факти и обстоятелства, настъпили в хода на работата, докато е бил
служител в заведението. Свидетелят не си спомня с яснота и точния период на работата си
там, като веднъж сочи периода август – септември на 2021г., а след това септември –
октомври на същата година. По отношение на поводите за скандА.те между страните
свидетелят излага общо, че те били породени от твърденията на ответницата, че ищцата не
си вършела работата добре, но без да дава сведения за конкретни факти от работата, станА.
причина за тези скандА., извън това, че в един случай според ответницата тя била отказала
да обслужи англоговорящ клиент. При сведенията на свидетеля, че пререканията са се
случвА. почти всеки ден, от показанията му остава неясна фактическата причина за тяхното
ежедневно възникване, особено предвид изказаното от свидетеля мнение, че ищцата
6
всъщност вършела работата си качествено. Свидетелят не пресъздава и смисъла на
разменените реплики между страните при техните скадА., нито изяснява контекста, в
рамките на който ответницата е използвала думата „компаньонка“ по отношение на ищцата
при спор относно качеството на нейната работа в заведение за хранене.
На практика единствените ясни и конкретни показания на св. М. относно споровете
между страните по време на работата се свеждат до това, че при всеки от тях ответницата е
използвала пред свидетеля описаната в исковата молба дума „компаньонка“ по отношение
на ищцата в нейно присъствие.
Предвид гореизложеното въззивният съд се солидаризира с извода на
първоинстанционния, че показанията на св. М. не пресъздават по обективен начин
възприети от него факти и обстоятелства, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Ето защо съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява по категоричен начин нА.чието на обтегнати взаимоотношения и скандА. между
страните през процесния период по повод изпълнението на трудовите задължения на ищцата
в ресторанта, но не се установява при условията на пълно и главно доказване ответницата да
е изрекла посочените в исковата молба унизителни за честта и достойнството думи и изрази.
Поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на предявения
деликтен иск – извършено от ответницата противоправно поведение – останА.те
предпоставки не следва да бъдат обсъждани. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. При пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна К. А. А.. Същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, платени изцяло в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. Релевираното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. С оглед липсата на проведено
съдебно дирене пред въззивната инстанция, приключването на делото в едно открито
съдебно заседание без явяване на процесуален представител на въззиваемата страна,
ниското ниво на фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес по него,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23490 от 30.12.2024г., постановено по гр.д. №
26475/2024г. по описа на СРС, 42-ри състав.
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на К. А. А., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева,
7
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8