№ 18550
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110161856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано е по
искова молба вх. № 331766/18.10.2024 г., подадена от П. Р. Б. с ЕГН
**********, гр. София, Л, бл.902, вх.Д, ет.07, ап.110, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№...., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-
2, ет. 5, офис 5.3., представлявано от адвокат Д. М. М. – Управител, e-mail:
********@*****.*** против „АТЕГ“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, КВ.Л, УЛ.С 16, ет.8, БЛ. ПЛОЦ, представлявано от СА,
чрез процесуален представител мл. Адв. В. Б.-К., съдебен адрес: гр. София,
ул. Ш № 18, ет. 1, с която са предявени евентуално съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № 305453/02.02.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника, а при условията на евентуалност иск по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, чл.
19 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение № 5
към Договор за потребителски кредит № 305453/02.02.2023 г., сключен между
ищеца и ответника, която клауза предвижда заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство от трето лице
1
в полза на ответника; осъдителен иск за сумата от 14.79 лв., представляваща
платена сума без основание – иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Претендираната сума
по осъдителния иск е изменена с Определение от 07.10.2025 г. по реда на чл.
214 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.02.2023 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 305453. Твърди, че при
подписването на договора не са му били представени изискуемите документи,
съгласно чл. 10 от ЗПК, липсвало посочване на сумата по договора, годишния
лихвен процент и други съществени елементи от правоотношението, които
били посочени в отделно приложение към договора. В чл. 1 от Приложение №
5 към договора било посочено, че най-късно до следващия ден
кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита. Счита, че
условията били неизпълними за предоставяне на исканата гаранция. В чл. 4 от
Приложение № 5 към договора било посочено, че при непредставяне на
исканото обезпечение, то дължи неустойка в размер, посочен в погасителния
план. Твърди, че основните параметри на договора за заем, уговорени в
Приложение № 1 от договора, били уговорена сума по кредита в размер на 300
лв., срок на погасяване 02.06.2023 г., размер на погасителната вноска от 81.51
лв. с одобрено обезпечение и 12184 лв. без одобрено обезпечение. Счита, че
уговорената неустойка противоречи на множество императивни норми на
ЗПК. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Ищецът
твърди, че договорът за паричен заем е изначално недействителен, понеже,
като договор за потребителски кредит, той не отговаря на необходимите
изискванията на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от от ЗПК. Смята, че
възнаграждението за поръчителство следва да бъде включен в ГПР, съгласно
нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 4 от Договора е
недействителна като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗПП
и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и
ал. 4 от ЗПК.
Моли съдът да прогласи нищожността на договора като цяло, а при
евентуалност – на клаузата на чл. 4 от същия, на посочените основания, както
и да осъди ответника да му заплати претендираната сума като недължимо
платена. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
2
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба, твърди, че не съществуват посочените
в исковата молба Приложение № 1 и Приложение № 5 към процесния договор
за кредит. Оспорва твърденията, че процесният договор е нищожен и че не са
спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Възразява срещу твърденията, че
сключеният между страните договор за кредит нарушава разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита за неоснователно и оспорва твърдението, че
неустойката, установена в сключения между страните договор била
недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП,
както и поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на
нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради
накърняване на добрите нрави. Сочи, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично
предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на
неустойка в настоящия случай се извършвало и произтичало от неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Годишният
процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му
разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за
кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са
поставени под условие че кредитополучателят не изпълни задължението си по
договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит
бил съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид
допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Оспорва
изцяло тълкуването на ищеца на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, в който
смисъл размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното
неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение.
Въпросната неустойка за непредоставено обезпечение следвало да се отличава
от забавата за плащане на паричните задължения, поради което ограничението
за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични
задължения, не следвало да се прилага по аналогия. Сочи, че съгласно чл. 33,
ал. 2 от ЗПК предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Следователно, ограничението за размера на обезщетението
3
по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но
не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други
задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит.
Счита, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка противоречала
на чл. 71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна, като излага съображения, че
чл. 71 ЗЗД предвижда правото на кредитора да поиска обявяване на
предсрочна изискуемост на главницата по кредита, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Това обаче е
право на кредитора и той по своя преценка може да обяви даден кредит за
предсрочно изискуем или да се възползва от предвидените в договора
неустойки, законът не задължава кредитора да извърши някое от
горепосочените действия. Счита, че твърденията на ищеца за
недействителност на неустойката поради противоречие с чл. 71 от ЗЗД не
почива на никаква правна логика. Оспорва твърденията на ищеца и счита
всички съображения относно Приложение № 5 към процесния договор за
неоснователни и необосновани. Моли съда да има предвид, че такова
приложение № 5 не съществува. Счита, че процесният договор е изцяло
действителен и са спазени всички законови условия. Оспорва и предявения
осъдителен иск. Счита исковата молба за неоснователна и моли съда да я
отхвърли и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че същите са сключили и са
страни Договор за кредит „Гет Кеш“ № 305453 от 02.02.2023 г., като на ищеца
е предоставена и е усвоена заемната сума в размер на 300 лева, на основание
чл. 146 от ГПК.
Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
4
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
В чл. 4.4. от Договора е посочено формално, че размерът на ГПР по
кредита се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от
ПЗРЗПК и са посочени допусканията, при които е изчислен ГПР. Видно от
Анекс към договора, сключен на 03.02.2023 г., ГПР възлиза на 49.62 %,
лихвата е 26.04 лева, а размерът на погасителната вноска е 81.51 лв. Размерът
на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 6.6.
от Договора за кредит е 161.32 лв. за целия срок на погасяване. Не са посочени
разходите, които са взети предвид за изчисляването на ГПР, като по този
начин е нарушено изискването на правото на ЕС, в който смисъл е Решение от
20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на непосочването на
ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази, в която
договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна
ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията
по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването
му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му.
Съгласно чл. 6.1. от договора за кредит заемателят се задължава да
обезпечи кредита с поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция в размер на 326.04 лв- със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за погасяване на всички задължения по договора. Поръчителите следва
5
да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит, а по преценка на кредитодателя последният може да изиска
осигуряване на повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит.
Поръчителите следва да са физицески лица, всеки от тях трябва да има нетен
размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да е на възраст на 20
години, да работят по безсрочен трудов договор и с не по-малко петгодишен
трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по
друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други
кредитни или финансови институции, или ако има – кредитната история на
поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„редовен“. Независимо от това, дали поръчителите отговарят на посочените
условия, кредитодателят не е длъжен и по своя преценка може да откаже да
приеме предложените поръчители.
От съдържанието на клаузата може да бъде направен извод, че
предоставянето на обезпечение чрез поръчители, които да отговарят на всички
посочени по-горе условия, не предполага гарантирано получаване на искания
кредит. Срокът за предоставяне на обезпечението е денят, следващ деня, в
който е предоставен кредита. Респективно, този срок важи и за обезпечение
чрез банкова гаранция, като изискванията са подробно изложени в чл. 6.5.
Съгласно чл. 6.6., ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията, посочени в договора
и общите условия към него, или действието на обезпечението бъде
прекратено, то той дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за
който не е предоставил обезпечение в размер, посочен в погасителния план
към съответния транш по кредита. Неустойката се начислява и се заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска за периода на
непредоставено обезпечение.
От представените в оригинал документи от ищеца е видно, че същият е
заплатил срещу разписка сумата от 318.55 лв. за погасяване на кредита на
13.02.2023 г.
От изслушаната и приета по делото като неоспорена и компетентно
изготвена ССЕ се установява, че с плащането, направено от ищеца на
13.02.2023 г. в размер на 318.55 лв. са погасени главница в размер на 300 лв.,
6
възнаградителна лихва от 3.76 лв. и неустойка в размер на 14.79 лв. Вещото
лице е установило, че при изпълнение условията на договора и начислената
неустойка в размер на 161.32 лв. при срок на кредита 4 месечни вноски,
годишният процент на разходите би достигнал 822.67 %.
При така установеното, с оглед вписаните в договора за кредит условия
за предоставяне на обезпечения в срок един ден след предоставянето на
искания кредит, както и с оглед на това, че дори при предоставяне на двама
поръчители, които да отговарят цялостно на изискванията на кредитора,
последният не е длъжен да предостави искания кредит, съдът приема, че се
касае за неравноправна клауза, която няма данни да е уговорена индивидуално
с потребителя, поради което като такава същата е нищожна. Неустойката в
процесния договор е едно допълнително скрито възнаграждение в полза на
кредитора, предвидена, ако кредитополучателят не съумее да предостави
исканите обезпечения в посочения кратък срок и с множество изисквания на
конкретните обезпечения да отговаря за това със сума, която е в размер,
надвишаващ половината от задължението за главница. В случай, че това
задължение за неустойка бъде включено като „общ разход по договора за
кредит“, тъй като още от самото начало при сключване на договора е ясно, че
кредитополучателят няма възможност за един ден след отпускане на кредита
да предостави исканите обезпечения, то и ГПР по договора за кредит
надвишава 50 %, следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице
нарушение на императивна разпоредба.
От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че без да са
необходими специални знания е видно, че при включване на
възнаграждението дължимо на поръчителя в годишния процент на разходите
по кредита, то същия би бил в размер по-висок от законоустановения
максимум.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
7
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, съдът намира, предявеният като главен, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № 305453/02.02.2023 г., сключен между ищеца и
ответника, поради липса на посочване на компонентите, включени в ГПР,
както и невключването в същия на предвидената неустойка, която всъщност
има различни функции, различни от обезпечителните и обезщетителните
функции, предвидени в ЗЗД, при неизпълнение, както и че същата надвишава
повече от половината главно задължение за главница, за основателен. Поради
основателността на главния иск, съдът намира, че не дължи произнасяне по
предявения като евентуален иск за прогласяване на отделни клаузи от
договора.
8
По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14.79 лв., представляваща
платена сума без основание, съдът счита, че същият се явява доказан, предвид
това, че при нищожност на договора за кредит кредитополучателят дължи
връщане само на главницата, тоест на онова, което реално е получил, но не и
неустойки и възнаградителни лихви. Тъй като вещото лице е установило, че
ищецът е заплатил за неустойка сумата от 14.79 лв., то тази сума се явява
платена без основание, предвид това, че договорът е нищожен. Не е налице
друго основание за нейното заплащане, поради което ответникът дължи
нейното връщане.
С оглед изложеното, следва исковете да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 50 лева платена
държавна такса и сумата 400 лева за депозит за вещо лице, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, определено от съда за двата иска,
предвид обстоятелството, че установителният иск е предпоставка за
осъдителния и с оглед липсата на фактическа и правна сложност, по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата, предвид това, че не се касае за реално
заплатено възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът го
определя в посочения размер, съобразявайки релевантните обстоятелства за
неговото определяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от П. Р. Б. с ЕГН
**********, гр. София, Л, бл.902, вх.Д, ет.07, ап.110, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№...., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-
2, ет. 5, офис 5.3., представлявано от адвокат Д. М. М. – Управител, e-mail:
********@*****.*** против „АТЕГ“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, КВ.Л, УЛ.С 16, ет.8, БЛ. ПЛОЦ, представлявано от СА,
9
чрез процесуален представител мл. Адв. В. Б.-К., съдебен адрес: гр. София,
ул. Ш № 18, ет. 1, че Договор за потребителски кредит № 305453/02.02.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника, е недействителен, на основание 124, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА „АТЕГ“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, КВ.Л, УЛ.С 16, ет.8, БЛ. ПЛОЦ, представлявано от СА
да заплати на П. Р. Б. с ЕГН **********, гр. София, Л, бл.902, вх.Д, ет.07,
ап.110 сторените по делото разноски в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АТЕГ“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, КВ.Л, УЛ.С 16, ет.8, БЛ. ПЛОЦ, представлявано от СА
да заплати на адвокат Д. М. М. от САК с адрес на упражняване на дейността в
гр. София, ж.к. МЛ, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, сумата в размер на 480
(четиристотин и осемдесет) лева за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10