ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12677
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110160367 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Г. В., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал.1, пр.1-во и пр. 3-то от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Вива Кредит”
АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване съдебно-счетоводна експертиза Съдът намира
доказателствените искания за допускане събирането на представените от ищеца
документи като писмени доказателства по делото за относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния между страните спор, предмет на
настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да бъде
уважено и искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искания съдът служебно
да направи справка в деловодната система на СРС за установяване на обстоятелството
за заведени от ищеца срещу ответника на други дела с предмет нищожност на договор
за кредит, както и дали и по тях ищецът претендира за плащане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в полза на адвокат Д.. Иска се още съдът да
задължи ищеца да посочи кой е титуляр на посочената в исковата молба банкова
сметка, както и да задължи ищеца да представи стандартен европейски формуляр към
договора за кредит, който е изготвен в един екземпляр и е даден на ищеца преди
сключване на договора. Съдът намира, че исканията на ответника за служебна справка
1
за водените от ищеца дела в Софийски районен съд срещу ответника и други
финансови институции по повод нищожност на договори за кредит за неотносимо към
предмета на спора, поради което следва да бъде оставено без уважение, както и
искането ищецът за декларира чия е банковата сметка, която е предоставена с исковата
молба, като намира, че това обстоятелство също е неотносимо към предмета на делото
и е от обстоятелствата, които следва да се преценяват единствено от ищеца с оглед
свободния му достъп до правосъдие. Следва да бъде уважено искането на ответника по
чл.190 ГПК, а именно съдът да задължи ищеца да представи стандартен европейски
формуляр към договора за кредит, който е изготвен в един екземпляр и е даден на
ищеца преди сключване на договора
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните и съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с
оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада
нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да
поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9
ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура
по медиация, от която страните също могат да се възползват. Следва да им бъде
съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото
по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 400,00 лева, платимо от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице В.. Д.. П.. – тел. 0886.., тел. 0877 .., което да се призове след внасяне на депозита.
ОТХВЪРЛЯ доказателствени искания на ответника съдът служебно да направи
справка в деловодната система на СРС за установяване на обстоятелството за заведени
от ищеца срещу ответника на други дела с предмет нищожност на договор за кредит,
както и дали и по тях ищецът претендира заплащане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в полза на адвокат Д., както и съдът да задължи
ищеца да посочи кой е титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца посредством процесуалния му представител на
основание чл.190 ГПК да представи стандартен европейски формуляр към договора за
кредит, който е изготвен в един екземпляр и е даден на ищеца преди сключване на
договора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.04.2025 г. от 10.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
2
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем от разстояние № 5662845/09.01.2021 г., по силата на който на ищеца
била предоставена сумата от 800,00 лева срещу задължението да върне същата сума
при лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР 49,38 % за срок от 44 седмици, на 22
двуседмични вноски, всяка с размер от 63, 20 лв., с дата на първата вноска 23.01.2021
г. и дата на последната вноска 13.11.2021г. Ищецът навежда твърдения, че
кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса за експресно
разглеждане в размер на 440,53 лева, която следвало да заплати на разсрочено – на
равни части и да се включи в размера на всяка погасителна вноска. Счита процесният
договор за изцяло недействителен, поради законови нарушения, всяко от които на
самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК. Навежда твърдения за
нищожност на клаузите за неустойка и за заплащане на такса за експресно
разглеждане, по договора, сключени в противоречие с добрите нрави и неспазване на
нормите на ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че неправилно е приложен ГПР, надхвърлящ
максимално допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК. Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит, както
и да осъди ответника да му заплати сумата от 196,80 лв. като недължимо платена по
договор за паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., ведно със законната лихва от
11.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането. При условията на евентуалност
предявява иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора – клаузата
предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 400, 00 лв.,
клаузата за годишен процент на разходите, клаузата определяща изисквания за срок за
предоставяне на обезпечение и клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечения в размер на 293,26 лв. Претендира деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
счита предявеният иск за недопустим, поради отсъствие на правен интерес. Навежда
твърдения, че ищецът не сочи защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал.1, пр.3
ЗЗД правен интерес. Твърди още, че таксата за експресно разглеждане не е
задължителна, а опционална, допълнителна, която клиентът сам е избрал да ползва и
не следва да бъде включена в ГПР. Навежда твърдения, че правото на иск за
установяване на нищожност на клаузи от сключения договор е недопустим. Прави
3
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Счита, че не
са налице основанията за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД доколкото и
съобразно задължителните постановки на Постановление № 1от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма,
респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли исковете и да присъди сторените в производството разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че
предмет на делото са предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1-во и пр. 3-
то от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1
от ЗЗП и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
отдели обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит
паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., между страните е възникнало облигационно
правоотношение.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствената тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор,
евентуално на клаузите по чл. 1, ал. 3, чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, с оглед заявените
правни основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е
законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на
пълно и главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване
на ищеца със заплащането на сумата в размер на 196,80 лв., платена по договор за
потребителски кредит паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., представляваща такса
за експресно разглеждане, начислена въз основа на оспорения договор; обогатяване на
ответника с получаването на сумата в размер на 196,80 лв.; че договорът за паричен
заем е нищожен, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е. моментът на
даването/получаването на сумата.
Ответникът следва да установи, че я е получил на валидно правно основание.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5