Решение по дело №182/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на С. Г. К. с постоянен адрес: [населено място],***, [улица], чрез адв.М. Х. от * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000022/28.03.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ-Тополовград, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС [номер] на С. Г. К. до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована, незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, както е и немотивира, т.к. оспорващият не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,38 промила, както и поради обстоятелството, че АУАНН е съставен в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, поради което се претендира за отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Х., която подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски по доводи доразвити в пледоарията й.

За ответната страна в съдебно заседание не се явява представител, като в придружителното писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.03.2025 г. около 20:23 часа в община Тополовград на път трети клас III-7602, км.6.100 С. Г. К. като водач на МПС Ф. П. с peг.№ [рег. номер], собственост на В. Т. Н., е бил участник в ПТП, в която връзка служители на ОД на МВР-Хасково, РУ-Тополовград са поетили местопроизшествието и са установили, че С. Г. К. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.38 промила, измерено чрез обема на издишания от него въздух с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фаб. номер ARPL-0569 в 20:23 часа на 28.03.2025 г.

На водача е бил издаден талон за изследване номер 100461, прудружен от 7 бр. холограмни стикери, като лицето е придружено от служител до медицинско заведение, но е отказало да даде кръв за анализ.

Посоченото се констатира по безспорен и категоричен начин от съставените писмени дкументи и от разпитаните по делото свидетели Р. Н. Д., Р. Г. Д. и А. Х. Ф., чиито показания са непротиворечиви и изграждат цялостна и логична последователност на описваните от тях събития. По отношение на факта, че С. Г. К. е управлявал единия от участвалите в ПТП автомобили, свидетелите са единодушни, че са го установили както от показанията на пътуващите в другия автомобил, така и от факта, че оспоравият е бил сам в колата си и не е имало друг, който да го управлява.

Горното не се оборва с други доказателствени средства, като в тази насока не могат да се ползват приложените с жалбата съдебно-медицинско удостоверение на живо лице№ 10-І/20225/09.04.2025 г., болничев лист и епикриза, които са съставени дни след произшествието и не установяват правнорелевантни за спора факти и обстоятелства.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000022/28.03.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ-Тополовград на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС [номер] на С. Г. К. до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца, която заповед е била връчена на адресата и подписана на 31.03.2025 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000022/28.03.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ-Тополовград, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС [номер] на С. Г. К. до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ-Тополовград в рамките на неговата компетентност, поради което оспорения акт не е нищожен.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Посочената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В тази връзка трябва да се посочи, че чл.171, ал.1 ЗДвП урежда ясно задължението да се прилагат посочените принудителни административни мерки при наличие на предвидените предпоставки, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения.

Що се касае за резултатите от проверката с техническото средство, то те са отразени в талона за изследване и в АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и с които оспорващия е бил запознат.

Въпреки дадените на страната изрични указания за носената от нея доказателствена тежест, не бяха ангажирани доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата или да се опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.

Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли ведно с искането за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Г. К. с постоянен адрес: [населено място],***, [улица], чрез адв.М. Х. от * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000022/28.03.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ-Тополовград.

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. К. с постоянен адрес: [населено място],***, [улица], чрез адв.М. Х. от * за присъждане на направените по делото разноски.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.