№ 4877
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110202368 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. С. К. против заповед за задържане на лице
рег. № 1266 зз – 213/03.11.2021 г., издадена от Г. Б. на длъжност инспектор в
ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа.
Жалбоподателят, излага подробни съображения за незаконосъобразност
на заповедта и моли за отмяната й. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски орган при 04 РУ-СДВР, чрез своя
процесуален представител излага съображения за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт.
С. Р. П. – редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери
1
законосъобразността на административния акт, намери за установено
следното:
С оспорената заповед (л. 12 от нахд № 17095/2021 г. на СРС, НО, 1-ви
състав) полицейски орган е наложил принудителна административна мярка
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя, на основание чл. 72 от ЗМВР
във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК, а
именно избягване, установяване и неплащане на данъчни задължения в
особено големи размери, като лицето е било задържано на 03.11.2021 г. в
13:00 часа и е било освободено на следващия ден в 12:00 часа.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от приложеното
по делото заверено копие на материални от досъдебно производство (ДП) №
225/2021 г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 20108/2021 г. по описа на СГП, се
установява, че същото е било образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с
извършено претърсване и изземване на 03.11.2021 г. на помещение обитавано
от жалбоподателя, който е бил заподозрян в извършване на данъчно
престъпление, поради което същият е бил задържан. По време на задържането
на жалбоподателя са били извършвани и действия по разследването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото няма спор, а това се установява и от
доказателствата по делото, че Г. Б. е заемал длъжност инспектор в ГДБОП.
Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР и заеманата
длъжност го определят като полицейски орган по Глава пета, Раздел I от
ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за задържане по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР.
При издаването на оспорения административен акт са спазени
административнопроизводствените правила и не е било допуснато
съществено процесуално нарушение, в това число атакуваният
административен акт е бил и надлежно мотивиран, като са били посочени
фактическите и правните основания за постановяването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма
по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на
2
лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите
на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т.
2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е
посочено не само правното основание, но конкретните фактически
обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед
има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно
основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР допълнително са изложени фактически
данни за данъчно престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на
мотиви. Противно на твърденията в жалбата, в заповедта по чл. 72, ал. 1
ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй
като тези обстоятелства се установяват в съответното наказателно
производство. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на
данни за извършено престъпление, което изискване в случая е спазено с
фактическото посочване на данни за извършено престъпление.
С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и
нарушения на материалния закон. По правната си същност, мярката
"задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение,
че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което
законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането
като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да
се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
3
вече доказано такова. В този смисъл, следва изрично да се направи
разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от
НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно
производство). За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението. Това дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е
изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко се
изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или
съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е
извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда
на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да
обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Атакуваният административен акт съответства и на целта на закона,
като правомощията на административния орган не са били упражнени
превратно. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на
заподозряното лице в извършването на престъпление да се укрие, или да
извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване по
отношение на вече извършено престъпление. В случая е установено, че
жалбоподателят е бил задържан защото срещу него са били събрани
доказателства за съпричастност към разследваното престъпление – същият е
бил задържан и в дома му е било извършено претърсване и изземване, с цел
събиране на доказателства, касаещи разследваното данъчно престъпление и
ако жалбоподателят не е бил задържан е имало реална опасност да бъдат
укрити някои доказателства. Поради тези съображения съдът намери, че
заповедта е издадена и в съответствие с целта закона, а не произволно и при
превратно упражняване на властнически правомощия.
При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
4
обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, съдът не
констатира наличие на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна
или изменение на административния акт, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, намира претенцията на АО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на АО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. С. К. против заповед за задържане на лице рег.
№ 1266 зз – 213/03.11.2021 г., издадена от Г. Б. на длъжност инспектор в
ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, Е. С. К. с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГДБОП, сума в размер на 80 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5