Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2252 26.09.2019 год.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На осемнайсети септември
две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Анелия Такова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 6960 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от В.А.Х.,
с ЕГН**********, като майка и законен представител на малолетното дете Б.А.Х.,
родено на *** г., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника
адвокат Р.С. ***, с адрес на кантората: град Бургас, ул. Стара планина № 12,
вх. Б, ет. 3, офис 11, телефон: 0888/670942, срещу К.А.Ч., с ЕГН **********,
с адрес *** и А.Р. Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците
солидарно да му заплатят сумата от 5000.00 лева, с която
неоснователно са се обогатили, платена по развален предварителен договор от
16.12.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сумата от 2211.90
лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от
17.03.2014 г. до 24.07.2018 г. и сумата от 72.00 лева-разноски по събиране
на вземането, за периода до 24.07.2018 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението по частно гражданско дело №
5547/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК-25.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото
разноски.
Обективно съединените искове по делото са процесуално допустими и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 88, чл. 78 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Предявени са от лице, имащо правен интерес от
защита, срещу надлежни ответници, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът К.Ч., чрез
особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, не оспорва главния иск, а
оспорва акцесорната претенция за лихва, с правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза кратка
3 г. погасителна давност, на основание чл. 111 от ЗЗД. Не ангажира
доказателства.
Ответницата А. Ч., чрез
особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че по отношение на нея предварителният
договор не е надлежно развален, тъй като липсват по делото доказателства за
нейната родствена връзка с лицето, получило нотариалната покана, вписано от
нотариус Симеон Илиев като свекър, оспорва и наличието на брачна връзка с
другия ответник по делото. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че главният и акцесорният
искове по делото са частично основателни, а осъдителният иск за разноските от
изпълнението изцяло неоснователен, поради следното:
Детето-ищец Б.А.Х.,
родено на *** г. е единствен наследник по закон на починалия си баща А.Х.Х., с ЕГН **********, починал на …г., което съдът
установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници,
изх. № 94-01-28530 от 22.08.2018 г., издадено от длъжностно лице при Община
Бургас.
Не се спори между
страните по делото, че на 16.12.2013 г. ответниците К.А.Ч.
и А.Р.Х., в качеството на продавач са сключили с наследодателя А.Х.Х., като купувач, процесния предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ
от 320 /триста и двадесет/ квадратни метра, за което е отреден УПИ XVI-968
/шестнадесети, имот с пл. номер деветстотин шестдесет и осем/ в кв. 83
/осемдесет и трети/ по плана на гр. К…. /сто шестдесет и едно/, при граници:
североизток - улица, югоизток - УПИ ІІI- 969,970, югозапад - УПИ П-969,
северозапад - УПИ І-968. По т. 4 от него страните са постигнали съгласие да
сключат окончателен договор до 16.03.2014 г., което не е сторено. Продавачите
не са изпълнили задължението си по т. 5 от договора, в уговорения срок да
прехвърлят собствеността и своевременно предаде владение върху него, съгласно
условията на чл. 2 от договора-за сумата от 5000.00 лева, която е получена
изцяло при подписване на договора и представлява цялата продажна цена на имота.
Договорът има и правната стойност на разписка за плащането, за което в него е
включена и изрична клауза по т. 3.1. Към момента на сключването на договора и
крайния срок за изпълнение-16.03.2014 г. ответниците
по делото, като продавачи по сделката, не са били съпрузи. От служебната
справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на
населението-Национална база данни „Население” съдът установява, че бракът между
тях е сключен на 08.05.2014 г., когато ответницата е приела и фамилното име на
своя съпруг-Ч.. По тази причина в договора е с фамилното име Х..
Договорът е надлежно
развален, с представената по делото нотариална покана от нотариуса Симеон
Руменов Илиев, вписан в регистъра на Нотариалната камара под peг. № 699, с район на действие Районен съд-Бургас, редовно
връчена на 05.05.2018 г., чрез бащата на ответника Ч..
В тази връзка не могат основателно да се слушат по делото оспорванията
на ответната страна за липсата на брачна връзка между ответниците
по делото и нередовно връчване на поканата.
По частно
гражданско дело № 5547/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, с разпореждане
от 01.08.2019 г. е отхвърлено
заявлението по реда на чл. 418 и 417 от ГПК, за процесните
суми, по съображения на съда, че в договора от 16.12.2013 г. за покупко-продажба
на недвижимия имот липсват поети от длъжниците
задължения за заплащане на сумите, които се търсят със заявлението, а
обстоятелствата, на които заявителят основават вземанията си, са извън
несъдебното изпълнително основание.
Освен в определените
от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена, по предвиждането на чл. 121 от ЗЗД. В
конкретния случай, такова договаряне по процесния
договор няма, не съществува предвиждане и в закона за такава солидарна
отговорност. Следователно, не могат основателно да се слушат по делото доводите
на ищцовата страна за формирането на един продавач от
ответниците ч., поради единност и неделимост на
задълженията по договора. Задължението по предварителния договор за продажба на
недвижимия имот е делимо и всеки бъдещите продавачи отговаря до размера на
идеалните си части от съсобствеността. Аргумент в тази насока е валидността на
сделка за продажба на идеални части от имот. Настоящият съдебен състав споделя и
практиката на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, с решение № 244 от 13.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова, която приема, че ако в сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот солидарна
отговорност не е уговаряна, за него и по закон не е предвидено възникване на
солидарна отговорност. Когато
съсобственици обещават да продадат общ имот всеки обещава да продаде своята
част. Ответниците ч. са неизправна страна по договора
и по тази причина той е бил развален, с всички последици по закон.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна, съдът приема, че е налице основание за разделна
отговорност на продавачите ч., които към
настоящия момент нямат основание да задължат полученото/ чл.
55, ал. 1, предл. 3-то, вр.
чл. 88 от ЗЗД/, по договора от 16.12.2013 г. за покупко-продажба на недвижимия
имот. По общото правило, развалянето
има обратно действие, кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. В тази хипотеза, установената съдебна практика, с решение
№ 234/12.10.2017 по дело № 4348/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., от производство по реда
на чл. 290 от ГПК, докладчик
съдията Боян Цонев, приема, че е налице разделност на
отговорностите на двамата продавачи при заявена неоснователна солидарност. За
съда съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно
отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на
материалното право.Това е така, защото когато е сезиран за нещо повече от
действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе
за по-малкото. Касае се за метериалноправна фигура, а
не за процесуална. Когато законът разрешава по-голямото, значи разрешава и
по-малкото/ Quando licet id quod majus videtur
licere id quod minus/.
Принципно, за да
бъде уважен искът по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
трябва да се установи, че е престирано от ищеца на
ответника при налично основание, което в последствие е отпаднало с обратна
сила, поради унищожаемост, разваляне или настъпване
на прекратителното условие на договора. Наред със
задължителните разяснения по приложението на чл. 55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД, дадени в Постановление на
Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г., е налице по този материален състав и съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която страната която
претендират последиците от развалянето на договор поради неизпълнение, както в
конкретния случай, е необходимо да установи, при условията на пълно и главно
доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора и законовите
предпоставки на чл. 87 ЗЗД-виновно неизпълнение на задължението на длъжника, за
което той носи отговорност и изправност на кредитора, каквото годно доказване има
проведено по делото. Ето защо, съдът приема, че малолетният ищец Б.Х. е правоимащ да получи от всеки от ответниците
ч. половината от платеното от неговия наследодател по разваления предварителен
договор от 16.12.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, в размер на
2500.00 лева, общо 5000.00 лева от двамата бъдещи продавачи. Главният иск по
делото, като основателен и доказан, следва да бъде уважен при условията на разделност и отхвърлен в частта на претендираната
солидарност.
Основателността на
главния иск при условията на разделност повлича
частична основателен на акцесорният иск по делото по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на
главницата-2211.90 лева, за периода от 17.03.2014 г. до 24.07.2018 г. В периода
на забавата за плащане кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да
ползва парите си. Няма срок за паричното задължение, който да кани за плащане длъжниците/срокът по договора е за прехвърлянето на имота/,
поради което поканата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД е необходима. Тя е редовно връчена
по нотариален ред на 05.05.2018 г. и следователно периодът
на обезщетението основателно може да се търси по делото от момента на
връчването на нотариалната покана до 24.07.2018 г. Обективно с това се стига до
поглъщане на периода по основателното възражение на ответника Ч./17-03.2014
г.-25.07.2015 г./, за изтекла в негова полза кратка 3 г. погасителна давност, по
реда на чл. 111 от ЗЗД. По делото
липсват доказателства за размера на обезщетението, поради което съдът го
определя, по реда на чл. 162 от ГПК,
помощта на програма Апис-Финанси, Изчисляване
на законна лихва в левове, в размер на 56.25 лева върху главницата от 2500.00
лева. До този размер против всеки от ответниците ч. акцесорната претенция, като основателна и доказана, следва
да бъде уважена, а в останалата част отхвърлена.
Неоснователен е по
делото третият осъдителен иск, за заплащане на разноските по изпълнението от
72.00 лева, на основание чл. 78 от ЗЗД. Действително, по законовото предвиждане
разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, но по делото липсват
доказателства за направени такива.
С оглед изхода на делото,
на основание по чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответниците
ч., съобразно уважената част от исковете, следва да бъде възложено заплащането
на направените от ищцовата страна разноски по делото,
предвид събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в
размер на 645.31 лева за всеки от тях.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.А.Ч., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на малолетното дете Б.А.Х., родено на ***
г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.Х., с ЕГН**********
двамата с адрес ***, сумата от 2556.25 лева(две хиляди петстотин петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), от която 2500.00(две хиляди и петстотин) лева-главница, с която
неоснователно се е обогатил, платена по развален предварителен договор от
16.12.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот и 56.25 лева(петдесет
и шест лева и двадесет и пет стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на
главницата, за периода от 05.05.2018
г. до 24.07.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението по частно гражданско дело № 5547/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-25.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.Р. Ч., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на малолетното дете Б.А.Х., родено на ***
г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.Х., с ЕГН**********
двамата с адрес ***, сумата от 2556.25 лева(две хиляди петстотин
петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), от която 2500.00(две хиляди и петстотин)
лева-главница, с която неоснователно се е обогатил, платена по развален
предварителен договор от 16.12.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот и 56.25 лева(петдесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за
периода от 05.05.2018 г. до 24.07.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по
частно гражданско дело № 5547/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-25.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните
искове по делото, за заплащането на задълженията при условията на
солидарност.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния
иск, за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от уважения общ
размер 112.50 лева до претендирания размер от 2211.90
лева и за останалата част от периода/17.03.2014 г.-04.05.2018 г./.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащан на сумата от 72.00 лева-разноски по събиране на вземането, за периода
до 24.07.2018 г.
ОСЪЖДА К.А.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на малолетното дете Б.А.Х.,
родено на *** г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.Х.,
с ЕГН********** двамата с адрес ***, направените по делото разноски, в размер
на 645.31 лева(шестстотин четиридесет
и пет лева и тридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА А.Р. Ч., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на малолетното дете Б.А.Х., родено на ***
г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.Х., с ЕГН**********
двамата с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 645.31 лева(шестстотин
четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.