№ 107
гр. Кнежа, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20241430100573 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.**,чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.",вписано в регистър
БУЛСТАТ под №*********, фирмено дело №24/2021г. по описа на 24св. Софийски градски
съд, с адрес на упражняване па дейността: гр.С.,бул.„***"***,представлявано от Д. М. М.–
Управител е предявила против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:гр.С.,р-н„***",ж.к.***,
бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. с цена на
установителен иск: неоценяем.
Ищцата твърди,че между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №1235539, съгласно който договор е приложим ЗПФУР, като
страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600лв. Ищцата сочи,че
съгласно договора, е следвало да погаси заема в срок от 3м./три месеца/,като е следвало да
върне сумата. Та описва ,че посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%
като в чл.5 от Договора е уговорено,че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Ferratum Bank" в полза на дружеството ответник.
Според ищцата при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено
в съдържанието на договора,какъв е размерът на възнаграждението за предоставяте на
гаранция от свързано с кредитора дружество като след като усвоила сумата от 600лв.,ищцата
установила, че освен заемната сума от 600лв.,са и изчислили такса за обезпечение с
поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД,в размер на
300лв/триста лева/.
Ищцата счита процесния договор за недействителен, поради следните причини: дължимите
вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително
условие за кандидатстването,каквото се явява всъщност.
1
Ищцата твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран,нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсва съгласие. Тя твърди, че не е подписвал договор за
поръчителство,както и че такъв не й е бил представян.
Ищцовата страна смята,че процесният договор е нищожен на основание чл.10,ал.1 вр.чл.22
от ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закона форма,както и на евентуалния договор
за допълнителна услуга.
Ищцовата страна твърди,че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК,защото
противоречи на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия,респ. общо дължимата сума по него. Тя сочи,че е
посочено само ГПР в %,но не е посочен начина на изчисляването му, поради което счита, че
договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Според ищцовата страна на следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по
предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора,а това е следва да бъде
направено,защото ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит
без да му бъде предоставен поръчител,за което събира допълнителни възнаграждение като с
това допълнително плащаме се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,съгласно чл.19,aл.1 от ЗПК,при
което същият би надхвърлил законовото ограничение,вземайки предвид сегашния му размер
и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Ищцовата страна счита,че посочения в договора годишен процент на разходите и обща
дължима сума не отговарят на действителните такива, защото посочените в договора за заем
по-ниски стойности,представляват невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във
вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,тъй според нея като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК изискванията на чл.11,ал.1,т. 10 ЗПК и не му позволява да
предени реалните икономически последици от сключването на договора. /В който смисъл са
цитираните от ищцовата страна: Решение №260123 от 25.09.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.
№1214/2020г.;Решение №682 от 7.07.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№880/2020г.;Решение
№1375 от 22.11.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№1983/2019г.;Решение №220 от
18.02.2020г,на ОС-Пловдив по в, гр.д.№2957/2019г.;Решение №1411 от 29.11.2019г. на ОС-
Пловдив но в.гр.д.№1207/2019г.;Решение №1510 от 13.12.2019 г. па ОС-Пловдив по в. гр.д.
№2373/2019г. и Решение №33 от 8.01.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№2344/2019г./.
Ищцата счита,че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК.
Ищцовата страна счита,че при сключването на процесния договор за потребителски кредит
и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство,което е свързано с
допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,е заобиколена императивната
разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита,защото действителният размер на ГПР по процесния договор,с
включените и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство,е в
размер пад 70% като предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент
на разходите и общата сума,дължима от потребителя,не съответстват на действително
уговорените такива,поради което счита,че е налице неяснота при определяне на ГПР,което
води до недействителност на договора /чл.22 от ЗПК/.
Ищцовата страна изтъква,че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособност на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Според ищцовата
страна в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:
„В условията па разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
2
кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражнява! необходимия надзор с цел
избягване на закова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране па кредиторите в случаите, в които те процедират но този начин".
Ищцовата страна счита,че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет
за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова
гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто
размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме
клауза,с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и
потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
Ищцовата страна освен това счита,че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит №1235539 е нищожна,като неравноправна по смисъла на чл.143,т.9 от
ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а,ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Въз основа на изложеното,ищцата иска от съда да приеме,че са налице
пороци,обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №1235539 сключен
между нея ответната страна „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********,: със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н„***",ж.к. ***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет. *,
ап,офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н./на основание чл.22 от ЗПК във вр.с
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.чл.22,вр.с чл.11,чл.19 ЗПК,
чиято недействителност иска да бъде прогласена.
Ищцата иска в условията на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли първоначалния й
иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1235539, сключен между А. И. Л.,с ЕГН:********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
н“***’",ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.
Освен това ищцата иска от съда да й бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски,включително адвокатско възнаграждение.
Ищцовата страна е направила до съда доказателствени искания:
Съдът на основание чл.190 от ГПК да задължи ответното дружество да представи
предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга,погасителен
план и СЕФ,от където да се установят всички компоненти,които следва да се включат в ГПР
по договор за предоставяне на потребителски кредит №1235539;
Да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице-
счетоводител,след представяне на изисканите от ответнотото дружество доказателства и
като се запознае с материалите по делото, да отговори :
1.Какво е начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора,и
използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от
ЗПК,какъв е действителният размер па ГПР?
Да й бъде издадено съдебно удостоверение,което да й послужи пред Българска народна
банка с код по Булстат ********* със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н „***",пл.
„***"№*,на базата на което да се снабдя с информация относно сключените сделки между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК200599406 и А. И. Л.,с ЕГН:**********,както и
движението по тях.
Ищцовата страна е направила особено искане:
Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба,не се яви на първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,на основание
3
чл.238,ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Ако е редовно призована за първото заседание на делото,но не се яви, на основание
чл.238,ал.2 от ГПК делото да се гледа в нейно отсъствие.
С оглед становището на ответната страна, да й бъде дадено възможност да ангажира други
доказателства и да направи и други доказателствени искания.
По делото се събраха следните писмени доказателства на страните :
1.Заверено копие от пълномощно на ищцовия представител;
2.Внесена д.т. в размер на 50лв.;
3.Заверено копие от Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от
31.01.2023г.;
4.Погасителен план към Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от
31.01.2023г.;
5.Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ЕООД ;
4.Заверено копие от Преддоговорна информация /стандартен европейски формат/;
5.Справка за получени плащания по Договор за кредит №1235539;
6.Тарифа към общите условия от 18.03.2025г.;
7.ПМС №426/18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени
парични задължения,обн.ДВ,Бр.106/23.12.2014г.,в сила от 01.01.2015г.;
8. Договор за правна защита и съдействие и
9.Заверено копие от Фактура №**********/25.11.2024г.за заплатено адвокатско
възнаграждение от общо 1800лв. с включено ДДС;
В материалите по делото не е представен и приложен Договор за гаранция/ поръчителство/
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в законния срок по ГПК,от
чиито съдържания е видно ,че оспорват исковата претенция и развиват доводи и аргументи
за отхвърлянето на исковете като неоснователени и недоказани.
Ответната страна описва,че с депозираната искова молба,ищецът е предявил иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД, с който цели прогласяване нищожността на чл.5 от Договор за
потребителски кредит №1213644/17.11.2022г. /навярно има предвид Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г./,сключен между ищцата и
ответника.Тя описва,че с посочената клауза е уговорено обезпечаване на задължението на
ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез
поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта) като иска от съда да приеме иска
за неоснователен.
Ответната страна описва,че ищцата сочи, че на 31.01,2023г. между нея и ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с ЕИК200599406,е сключен Договор за предоставяне
потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г. като по силата на договора,ответното
дружество е отпуснало кредит на ищцата за сума в размер на 600лв. Ответната страна
твърди,че е уговорено че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати
лихвите по кредита в срок до 3 месеца като по силата на чл.5 от договора ищцата е била
длъжна също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюд Банк (Малта).
Относно твърдението на ищцата,че чл.5 от Договорът за кредит е нищожен,ответната страна
иска от съда да приеме,че твърдението на ищцата е неоснователно.
Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на
обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства,ответната страна сочи,че
твърдението,че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта)е задължително условие за
сключване на кредитен договор,е неоснователно защото кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Ответното дружество
4
изтъква,че според сайта на „Фератум България“,потребителят сам избира обезпечението и
следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Според ответното дружество исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна,която е
Мултитуюд Банк,а не е „Фератум България“ ЕООД.
Ответното дружество сочи,че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице,банкова
институция,лицензирана в Малта,която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги,съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт,и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ.
Ответното дружество изтъква,че Договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение,по което Фератум България не е страна,а прогласяването на Договора
за гаранция за нищожен,съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк
и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищцата.
Предвид изложеното ответното дружество счита,че ищцата е завела исковете за
прогласяването на нищожността,съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото,поради което същите следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими.
Ответната страна счита,че ищцата сама е избрала Мултитуюд Банк (Малта)като
поръчител в електронния формуляр и,след като е била информиран за дължимите такси,е
подала заявление за кредит.
Ответното дружество описва,че ищцата е получила преддоговорна информация по e-
mail,която изрично посочва,че за сключването на договора за кредит „Фератум България“
изисква поръчителство.Описва се,че ищцата е получила и документи от Мултитуюд
Банк,включително Договор за гаранция и след като е била информирана, ищцата е
потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора.
Ответната страна счита,че с оглед на това,не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл.68е от ЗЗП и ответното дружество не е въвело ищцата в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми.Според ответното дружество на всеки
етап ищцата е била информирана за последствията от своя избор,включително за сумите,
дължими на Мултитуюд Банк,ако избере нея за поръчител.
Според ответната страна претенциите на ищцата не са подкрепени с убедителни
доказателства,а исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти
и документи,и не представя ясни доказателства за плащания,възникнали отношения или
суми.
Ответната страна счита,че твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП са неоснователни,тъй
като чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищцата опция за поръчител,без задължение
за сключване. Според ответното дружество в СЕФ и договора за гаранция са подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк,които
ищцата е приела доброволно.
Ответното дружество относно твърдяното нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК,счита че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице,а разходът за нея не се
включва в ГПР,тъй като е незадължителна. Ответната страна счита,че твърдението на
ищцата за допълнителни разходи е неоснователно,тъй като обезпечението е резултат от
оценка на кредитоспособността по закон,а „Фератум България“ е предоставило
необходимата информация за ГПР и условията,като ищцата е имала време да избере
обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок,но не е упражнил това си право.
Съобразно изложеното ответното дружество иска от съда с оглед на изложените по-горе
обстоятелства и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, да
отхвърли предявения иск като неоснователен на изложените основания.
Да присъди на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с ЕИК200599406, направените по делото
5
разноски.
Ответното дружество изтъква ,че „Фератум България“ЕООД и „Мултитуюд Банк“ЕАД
оперират като отделни икономически субекти,които имат отделни банкови сметки (видни
от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция,приложени по
делото) и българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между
длъжник и поръчител да бъде възмезден. Ответната страна счита,че при определянето на
ГПР няма допуснати нарушения и ищцата е имала цялата необходима информация и
време,за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за нея.
По делото беше допусната,извършена,изслушана и приета съдебно-икономическа
експертиза от експерта И. Г. И.,от чието съдържание е видно,че:
В Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г.
ГПР/Годишният процент на разходите/ е 49,05%,като в него са включени начислените
разходи за лихва в размер на 31,42лв./тридесет и един лев и четиридесет и две ст./. Според
експерта действителният размер на ГПР е 618,37%, с включено възнаграждение от 108лв.за
предоставяне на поръчителство по чл.5 от договора. Експертът е посочил ,че
действителният процент ГПР ,с включен разход за предоставяне на гаранция,надвишава 10
пъти допустимия ГПР по Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от
31.01.2023г.
Съдът счита експертното заключение на експерта И. И. за не обективно и недостоверно,
тъй като липсват данни и доказателства,че действителния размер на ГПР по Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г. е 618,37%/шестотин и
осемнадесет цяло и тридесет и седем процента/, поради което не му дава вяра и не го
кредитира.
Сумата от 30,18лв./тридесет лева и осемнадесет ст./посочена в чл.3 и чл.4 от Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г. по никакъв начин не е ГПР
от 618,37%/шестотин и осемнадесет цяло и тридесет и седем процента/ на годишна база за
предоставен кредит в размер на 600лв./шестотин лева/,дори и с включена сума от 108лв./сто
и осем лева/за обезпечението на кредита,която последна сума не влиза в ГПР по договора
съгласно §1.1 от ЗПК и е недопустимо да се смята там по силата на закона.
Ищецът е заявил претендирани разноски от общо 2381,96лв./две хиляди триста
осемдесет и един лев и деветдесет и шест ст./,от които 50,00лв./петдесет лева/държавна
такса,516,96лв./петстотин и шестнадесет лева и деветдесет и шест ст./възнаграждение на
вещо лице,1800лв./хиляда и осемстотин лева/адв.възнаграждение с ДДС и
15,00лв./петнадесет лева/куриерска услуга.
Ответната страна не е посочила изрични разноски в настоящото производство,а иска от
съда да й заплати същите,но такива по размер не са установени да са направени по делото.
По делото се проведоха пет о.с.з. на 26.11.2024г.,23.01.2025г.,18.03.2025г,29.05.2025г. и
10.07.2025г. като за последното страните са били редовно призовани.
Ищцата чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от САК поддържа исковата си
претенция с изрична молба по изложените в исковата молба и молбата съображения и
доводи.Съответно иска от съда да му присъди направените разноски.
Ответната страна чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа отговора на
исковата молба като иска от съда да отхвърли исковата претенция и да й присъди
направените разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и съвкупно,съдът
счита за установено от фактическа страна следното:
Между ответното дружество и ищцата е имало преддоговорни отношения,обективирани в
предоставените заверени преписи на Преддоговорна информация/Стандартен европейски
формат/ от общо 8 бр.страници,където е посочена сумата на кредита в размер на
600лв.,условията за получаването на кредита и начина,срока на кредита и падежа на
6
плащането му,посочена е общо дължима сума от 630,18лв./шестотин и тридесет лева и
осемнадесет ст./,необходимост от Договор за предоставяне на поръчителство
/гаранция,подписан от кредитополучателя,посочен е ГПР от 49,06%. Изрично в т.4.3 на
Преддоговорната информация е посочено,че ако кредитополучателя избере да сключи
договор за гаранция с гарант,предложен от кредитора очакваните разходи за
кредитополучателя ще бъдат в размер на 162,00лв./сто шестдесет и два лева/,както и ,че
посочените разходи не се включват в ГПР по кредита,защото не влизат в общия разход
по кредита съгл.§1.1 от ЗПК,доколкото касаят допълнителна услуга,която не е
задължително условие за предоставяне на кредита. Там са посочени и други изискуеми
преддоговорни разяснения.
По делото не е представен изрично Договор за гаранция/поръчителство/,дори и от
експерта,но е логично да се счита,че начислената за това сума следва да е в съответствие с
преддоговорната информация между страните.
Между страните е бил сключен Договор за предоставяне потребителски кредит
№1235539 от 31.01.2023г.,който формално е съобразен с изискванията на Директива 2008/48
на ЕС и /Закон за потребителския кредит/ЗПК/ по структура и реквизити.Там е договорено
отпускането на заем в размер на 600лв./шестотин лева/ и ГПР/годишен процент на
разходите по заема/ в размер на 49,06%,изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ включващ
разходите ,включени в общия размер на кредита,изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит,чиито размер е определен като сума като общия
разход по кредита е 30,18лв./тридесет лева и осемнадесет ст./при лихвен процент 30,18%.
Кредитът е обезпечен с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на ответното
дружество.
В случая има изначална яснота като в тази насока се зная ясно и категорично за заемния
период от време в случая 2 месеца за периода от 31.01.2023г. до 02.03.2023г. освен
главницата от 600лв./шестотин лева/,какви точно допълнителни разходи като парична сума
следва да бъдат заплатени от кредитополучателката.
Съдът счита за безспорно установено,че в съответствие с формалните изисквания на
Директива 2008/48 на ЕС и ЗПК между страните е имало преддоговорни отношения с
предоставена Преддоговорна информация, като чак след запознаването с нея ищцата е
сключил от разстояние Договор за гаранция/поръчителство/ от 31.01.2023г. с Мултитюд
Банк Малта,както и Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от
31.01.2023г. Съгласно изискването на чл.13,ал.1 от Закон за електронния документ и
електонния подпис/ ЗЕДЕП/, в чл.6,т.2 и т.3 на Договор за гаранция/поръчителство/ и чл.7
от Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г. е уредено
подписването с електронен подпис от страните по тях,което е в насока,че ищцата е
подписала договора от разстояние с електронен подпис изразен цифром като:565221
31.01.2023, а съгласно чл.13,ал.4 от Закон за електронния документ и електонния
подпис/ЗЕДЕП/-правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните,какъвто е настоящия случай.
Спорно е дали Договор за гаранция/поръчителство/от 31.01.2023г. и Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г. отговарят на правната
уредба на чл.10,ал.1 вр.чл.22 от ЗПК от към форма.
Спорно е дали Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г.
отговарят на правната уредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от към съдържание.
Спорно е дали ГПР по Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от
31.01.2023г. е съобразен с чл.19,ал.1 от ЗПК по съдържание.
Видно от цитираните по-долу разпоредби на ЗПК/Закон за потребителския кредит /:
„Чл.10.(1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
7
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора.
(2) Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит.
(3)Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете
страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за
промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора.
(4)(Нова -ДВ,бр.35 от 2014г.,в сила от 23.07.2014г.) Едностранна промяна на общия разход по кредита за
потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:
1.в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход
по кредита;
2.обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са
обосновани и не зависят от волята на кредитора.
(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Всяка уговорка, която противоречи на условията по ал. 4
или ги заобикаля, е нищожна.“
„Чл.11.(1)Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
10.годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;“
„Чл.19.(1)Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение №1,като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
(3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1.които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
2.различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3.за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както
и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
(6) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по
кредита.
(7) (Нова (*), отм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (*)“
8
„Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*])
Годишен процент на разходите по кредита
1. Изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР)
Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по следната формула:
където:
X е ГПР, който може да се изчисли по алгебричен път или чрез последователни приближения, когато другите
параметри в уравнението са известни;
m - общият брой усвоявания по кредита;
k - поредният номер на усвояване по кредита, следователно 1 GBP k GBP m;
Ck - размерът на съответното поредно (k) усвояване по кредита;
tk - интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и
датата на съответното усвояване (k) на суми по кредита, следователно t1 = 0;
m' - общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи;
l - поредният номер на погасителната вноска или плащането на разходи;
Dl - размерът на съответната поредна (l) погасителна вноска или плащане на разходи;
Sl - интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и
датата на съответната (l) погасителна вноска или плащане на разходи.
2. Изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на следните общи положения:
а) платените от страните по договора суми по различно време не е задължително да са равни и да се заплащат на
еднакви периоди от време;
б) за начална дата се смята датата на първото усвояване;
в) интервалите между датите, използвани при изчисленията, се изразяват в години или в части от годината, като
се смята, че годината има 365 дни (или 366 през високосните години), 52 седмици или 12 осреднени месеца;
приема се, че един осреднен месец съдържа 30,41666 дни (т.е. 365/12), независимо от това, дали годината е
високосна или не;
г) резултатът от изчисленията се изразява с точност до поне един знак след десетичната запетая; когато
следващото число след десетичната запетая е по-голямо или равно на 5, предходното след десетичната запетая
число се закръгля с една единица нагоре;
д) уравнението по т. 1 може да се преобразува в сбор от положителни или отрицателни парични потоци (Ak), т.е.
усвоените и погасените суми ще бъдат получени или погасени за периодите от 1 до k, изразени в години, по
следния начин:
където S е настоящият баланс на паричните потоци; при равенство между положителните и отрицателните
парични потоци тази стойност следва да е нула.
3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при
отчитане на следните допълнителни допускания:
а) договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят
ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора;
9
б) при договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент и
на стойността или размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не могат да получат конкретно
стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на
срока на договора;
в) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото
усвояване, допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло;
г) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото
усвояване, но предвижда ограничения по отношение на сумата по кредита и срока при различните начини на
усвояване, кредитът се смята за усвоен на най-ранната дата, предвидена в договора, и съобразно предвидените
ограничения за усвояването му;
д) ако договорът за кредит предлага на потребителя различни начини на усвояване с прилагане на различни
лихвени проценти или на различни разходи, приема се, че общият размер на кредита е усвоен при най-високите
стойности за лихвен процент и разходи, обичайно приложими при усвояване на средства по този вид договори за
кредит;
е) при договор за кредит под формата на овърдрафт се приема, че общият размер на кредита е усвоен изцяло и за
целия срок на договора; ако срокът на договора за кредит под формата на овърдрафт не е известен, при
изчисляването на ГПР се приема, че срокът на договора е три месеца;
ж) при договор за кредит с неопределен срок, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт, посочен
в буква "е", се приема, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му
усвояване, и че окончателното плащане, направено от потребителя, погасява остатъка от главницата, лихвата и
други разходи, ако има такива; главницата се погасява от потребителя на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде
погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите
усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от потребителя, настъпват в рамките на
период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на
главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.
Договор за кредит с неопределен срок по тази буква е договорът за кредит без определен срок, в т.ч. договорът за
кредит, който трябва да бъде погасен изцяло в рамките на или след определен период от време и който, след като
веднъж е бил погасен, може да бъде усвояван отново;
з) при договор за кредит, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт, посочен в буква "е", и от
договора за кредит с неопределен срок, посочен в буква "ж", се приема, че:
- ако датата или размерът на вноска за погасяване на главницата, която потребителят следва да плати, не може да
бъдат установени, се смята, че погасяването е извършено на най-ранната дата и в размер на най-ниската сума,
предвидени в договора за кредит;
- ако датата, на която е сключен договорът за кредит, не е известна, за дата на първоначално усвояване на кредита
се приема датата, от която остава най-кратък период от време между датата на първоначалното усвояване на
кредита и датата, на която потребителят трябва да направи първата вноска;
и) когато датата или размерът на вноската, която потребителят следва да плати, не може да бъдат установени въз
основа на сключения договор за кредит или на допусканията, посочени в букви "е", "ж" или "з", се приема, че
плащането е извършено съобразно датите и условията, изисквани от кредитора, а когато те не са известни, се
приема, че:
- лихвите се плащат едновременно с погасяването на главницата;
- разходи, различни от лихвите, изразени като еднократна сума, се плащат на датата, на която е сключен
договорът за кредит;
- разходи, различни от лихвите, изразени като няколко плащания, се плащат на равни периоди от време, считано
от датата на първото погасяване на главницата, и ако размерът на тези плащания не е известен, се приема, че те са
10
с еднакъв размер;
- окончателното плащане погасява остатъка от главницата, лихвата и другите разходи, ако има такива;
к) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) ако договорът за потребителски кредит не предвижда общ размер на кредита,
се приема, че той е 1500 евро;
л) ако за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни
разходи, се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора за кредит, са тези с
най-високите стойности;
м) при договор за потребителски кредит, за който е договорен фиксиран лихвен процент за началния период на
договора, в края на който се определя нов лихвен процент, който впоследствие периодично се коригира в
съответствие с определен договорен индекс, при изчисляването на ГПР се приема, че считано от края на периода,
който е с фиксиран лихвен процент, лихвеният процент е същият като в момента на изчисляване на ГПР в
зависимост от стойността на договорения в този момент индекс.“
Чл.22.(Доп. - ДВ,бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.) Когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“
„Чл.23.Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
Изложеното е в насока,че формално и от към съдържание Договор за
гаранция/поръчителство/ и Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539
от 31.01.2023г. са съобразени с изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК по форма.
Според съдът Договор за предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г.
отговаря и на правната уредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като е изготвен на разбираем
език и съдържа яснота относно размера на годишния процент на разходите по кредита
като сума и за общата сума,дължима от потребителката,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.Там са посочени взети предвид допускания,използвани при
изчисляване на ГПР/годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин/.
Съдът счита,че посочения ГПР в Договор за предоставяне потребителски кредит
№1235539 от 31.01.2023г. е съобразен с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,тъй като има
яснота в случая какви общи разходи по кредита за потребителя изразява, настоящи
или бъдещи лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от
всякакъв вид ,в т.ч. дължими на посредници за сключване на договора,изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Описаното дава пълна,обективна и вярна информация на потребителката- ищца
относно реалния размер на дължимите от нея суми общо и по отделно и не е пречка да
може да разбере и прецени своите възможности за бъдещото изплащане на
задължението,което да й помогне да реши дали може да си позволи вземането на такъв
кредит.
Икономически силната страна в лицето на кредитодателя- ответник е в съответствие с
Директива 2008/48 на ЕС и ЗПК като освен ясна и пълна информация за кредита е
предоставил и такава и за всички свързани с тяхното отпускане разходи,разноски и т.н.
плащания, за да може кредитополучателката още при вземането на кредита е наясно
относно реалните размери на сумите,които ще дължи след вземането му.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отхвърли
предявените искове на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
11
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,с
които се иска съда да приеме,че са налице пороци,обуславящи нищожността на Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г., сключен между страните
на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК или евентуално на основание
чл.26,ал.2 ЗЗД, вр.чл.22,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК,чиято недействителност да бъде прогласена
като неоснователни и недоказани.
Да отхвърли предявения иск на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,с
който се иска от съда в условията на евентуалност,в случай, че отхвърли първоначалния
иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне
потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г.,сключен между страните, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum
Blink" в полза на ответното дружество като неоснователен и недоказан.
Съответно да отхвърли искането на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*, ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.
да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,включително и
адвокатско възнаграждение от общо 2381,96лв./две хиляди триста осемдесет и един лев и
деветдесет и шест ст./,от които 50,00лв./петдесет лева/държавна такса,516,96лв./петстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и шест ст./възнаграждение на вещо лице,1800лв./хиляда и
осемстотин лева/адв.възнаграждение с ДДС и 15,00лв./петнадесет лева/куриерска услуга
като неоснователно.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,с
които се иска съда да приеме,че са налице пороци,обуславящи нищожността на Договор за
предоставяне потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г., сключен между страните
на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК или евентуално на основание
чл.26,ал.2 ЗЗД, вр.чл.22,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК,чиято недействителност да бъде прогласена
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,с
който се иска от съда в условията на евентуалност,в случай, че отхвърли първоначалния
иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне
потребителски кредит №1235539 от 31.01.2023г.,сключен между страните, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum
Blink" в полза на ответното дружество като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. И. Л., с ЕГН:********** с постоянен
адрес:гр.Кн.,ул."***"*,вх.*,ет.*,ап.** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-
12
н„***"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*, ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.
да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,включително и
адвокатско възнаграждение от общо 2381,96лв./две хиляди триста осемдесет и един лев и
деветдесет и шест ст./,от които 50,00лв./петдесет лева/държавна такса,516,96лв./петстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и шест ст./възнаграждение на вещо лице,1800лв./хиляда и
осемстотин лева/адв.възнаграждение с ДДС и 15,00лв./петнадесет лева/куриерска услуга
като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване чрез РС-гр.Кнежа пред ОС-Плевен в 14 дневен
срок от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
13