РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Берковица, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100677 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. П. Т., с
която е предявила обективно кумулативно съединени искове против „РПК
НАПРЕД“ - гр. В. с правна квалификация:
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ – за заплащане на 1050 лева, неизплатено
трудово възнаграждение за периода 15.03.23 г.-14.05.23 г.
чл. 224, ал. 1 КТ– за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 2150 лева, от които за 2023 г. – 530 лева за
16 дни, за 2022 г. – 1285 лева за 26 дни и за 2021 г. – 335 лева за 10 дни.
Претендира и заплащане на законната лихва върху главниците от датата
на завеждане на делото до окончателното им изплащане.
Ищцата Ю. П. Т. твърди в исковата си молба и уточняваща молба от
30.01.24 г., че е работила в ответната кооперация „РПК НАПРЕД“ - гр. В., като
продавач консултант по постоянен трудов договор. Трудовото й
правоотношение било прекратено със Заповед № .... г. на основание чл. 326,
ал. 2 КТ. Твърди, че при прекратяване на трудовия й договор ответника
следвало да й изплати трудово възнаграждение в размер на 1050 лева за
периода 15.03.23 г.-14.05.23 г., както и обезщетение по чл. 224, ал 1 КТ в
1
размер на 2150 лева, от които 1750 лева – неизплатени отпуски за периода, в
който е работила и 400 лева – неизплатен отпуск, визиран в заповедта за
прекратяване на трудовия й договор, като с молбата от 30.01.24 г. е уточнила,
че претендира: за 2023 г. – 530 лева за 16 дни, за 2022 г. – 1285 лева за 26 дни и
за 2021 г. – 335 лева за 10 дни.
Поканила с нотариална покана ответника да й изплати посочените суми,
но същите не били изплатени.
Моли съда да постанови решение, с което ответната кооперация „РПК
НАПРЕД“ - гр. В. да бъде осъдена да й заплати сумите:
1050 лева, неизплатено трудово възнаграждение за периода 15.03.23 г.-
14.05.23 г., както и
2150 лева, обезщетение по чл. 224, ал 1 КТ за неползван платен
годишен отпуск до прекратяване на трудовия й договор на 05.07.23 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
делото до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответната страна „РПК НАПРЕД“ - гр. В. е подала отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявените искове в
дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Оспорва иска за неизползван годишен отпуск за сумата над 400 лева
до пълния претендиран размер.
Не спори, че ищцата има право на обезщетение за неизползван годишен
отпуск за 4 дни от 2022 г. и за 13 дни за 2023 г., поради прекратяване на
трудовия й договор със Заповед № .... г. на председателя на РПК НАПРЕД“ -
гр. В., което й е начислено по ведомост като дължимо, както й е начислено й
неполученото от нея трудово възнаграждение.
Поддържа, че до получаването на преписа от исковата молба чрез свои
служители няколко пъти е уведомявал ищцата да получи начислените й по
ведомост суми и въпреки това тя не е пожелала да ги получи, а вместо това е
сезирала Инспекцията по труда и е предявила съдебни искове, предмет на
настоящото дело.
В срока за отговор ответната страна „РПК НАПРЕД“ - гр. В. е
предявила насрещни обективно кумулативно съединени искове против
2
Ю. П. Т., които са приети за съвместно разглеждане в настоящото
производство с правна квалификация:
- чл. 220, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 690.30
лева;
- чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ - за заплащане
при условията на солидарност на сумата 5410.52 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до изплащането й изцяло,
представляващи общия размер на констатирани липси след инвентаризации,
извършени със Заповед .... г. и Заповед № .... г.
Претендира и заплащане на законната лихва върху главниците от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
По иска за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие
при прекратяване на трудовия договор в размер на 690.30 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното му
изплащане, твърди, че трудовият договор е прекратен по искане на Ю. П. Т.
без отработване на предизвестието;
По иска за заплащане на сумата 5410.52 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до изплащането й изцяло, представляващи
общия размер на констатирани липси след инвентаризации, извършени със
Заповед ... г. и Заповед № .... г. твърди, че с оглед изпълняваната от нея
длъжност продавач-консултант Ю. П. Т. е имала отчетнически функции. При
инвентаризация на 14.03.23 г. на търговския обект за периода 03.01.23 г. –
14.03.23 г. е констатирано, поради неотчитане на оборот, липса на заприходени
стоки на стойност 269.10 лева, дадени на кредит /вересия/ от Т. и липса на
заприходени стоки – дефицит в размер 4495.63 лева, за която липса твърди, че
носят пълна имуществена отговорност солидарно и четиримата продавач-
консултанти в търговския обект, работили в ревизирания период. При
инвентаризация на 02.11.2023 г. на същия търговски обект за периода 14.03.23
г. до 02.11.23 г. е констатирано поради неотчитане на оборот, че в периода
20.05.23 г. до 05.07.23 г. Т. е реализирала липса на стойност 645.79 лева, като
кредит /вересия/, за което лично е подписала разписка.
Претендира разноски по двата насрещни иска.
3
Подадени са отделни отговори по насрещните искове от Ю. П. Т. по
допустимостта и основателността на предявените искове в дадения й по чл.
131 от ГПК едномесечен срок.
Оспорва насрещните искове.
По иска за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие
твърди, че е поискала да прекрати трудовото правоотношение поради
неплащане на трудово възнаграждение, но председателката на
кооперацията я е накарала да подпише друга молба за прекратяване на
ТПО с предизвестие. Твърди, че са налице поправка в заповедта в
правното основание за прекратяване на ТПО.
По иска за заплащане на сумата 5410.52 лева за липси оспорва да
дължи претендираните суми. Заявява, че не й е връчвана длъжностна
характеристика и оспорва да е подписвала представената от
кооперацията длъжностна характеристика.
По делото с Определение № 288/07.08.24 г. /л. 431-432/ са
конституирани като трети лица – помагачи на страната на Ю. П. Т., като
ответник по насрещния иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във
вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ - Т. М. А., Н. Д. и Т. Г. П. с оглед твърдението на
ищеца по насрещния иск, че за част от претендираните липси другите три
материалноотговорни лица отговарят солидарно с ответницата Т..
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
ищцата е работила на длъжност продавач-консултант и което е било
прекратено със Заповед .... г.
на ищцата й е начислено и не е платено трудово възнаграждение в
размер на 1050 лева за периода 15.03.23 г.-14.05.23 г.,
на ищцата й е начислено и не е платено обезщетение в размер на 400
лева за неизползван годишен отпуск за 4 дни от 2022 г. и за 13 дни за
2023 г.
4
в същия търговски обект през периода, през който за който са
извършени инвентаризациите са работили като продавач-консултанти
още три лица.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
По делото е представен трудовия договор № .... г. /л. 15/, въз основа на
който страните не спорят, че между тях е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което Ю. П. Т. е назначена на длъжността
продавач-консултант в „РПК НАПРЕД“ - гр. В., като на 03.01.23 г. са сключили
допълнително споразумение към трудовия договор № ....г. /л. 17/, с което са
уговорили, че същият е сключен за неопределено време при основно трудово
възнаграждение в размер на 585 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 18 %, равняващо се
на 105.50 лева или общо размера на уговореното възнаграждение е 690.30
лева.
Не се спори, че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед ....г., считано от същата дата /приложена на л. 3, представена от
ищцата и на л.19 по делото, представена от ответната кооперация и
представена в оригинал на л. 470/, като относно разминаването в посоченото
основание за прекратяване в заповедта в приложените копия от страните, а
именно в първата „чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда“/л. 3/, а във втората „чл.
326, ал 1 от Кодекса на труда“ /л. 19/ съдът намира същото за несъществено
доколкото същата е приложена в оригинал на л. 470, където е отразено че
заповедта е издадена на основание чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда и не се
спори, че трудовото правоотношение е прекратено по молба на Ю. П. Т. от
05.07.23, която е приложена на л. 18 от делото и който факт изрично се
признава от нея в отговора на насрещния иск на л. 61. В молбата Ю. П. Т. е
поискала да бъде освободена на основание чл. 326, т. 2. Разпоредбата на чл.
326 КТ касае прекратяване на трудовия договор от работника с предизвестие –
в ал. 1 е регламентирано правото на работника да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работодателя, а ал. 2 на същата
разпоредба касае срока на предизвестието, който в случая не е спазен.
Предвид което съдът намира за доказано, че трудовият договор е прекратен с
посочената заповед на 05.07.2023 г. на основание чл. 326 КТ с писмено
предизвестие от Ю. П. Т..
5
По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза от вещото лице
П. П. /л. 490-499/, която не е оспорена от страните, от чието заключение на
вещото лице се потвърди, че подписът за „получил“ в длъжностна
характеристика на длъжността продавач-консултант от 18.07.2017 г.,
представена на л. 28 по делото не е подписана от Ю. П. Т. и е копие на подпис,
който не е изпълнен от посоченото лице. Предвид което съдът намира за
доказано оспорването по реда на чл. 193 ГПК от страна на Ю. Т. на
приложената на л. 28 длъжностна характеристика като на основание чл. 194,
ал. 2 ГПК същата следва да бъде призната за неистински документ в частта
относно подписа за получил и да бъде изключена от доказателствата по
делото.
Представена е нотариална покана /л. 4/, с която Ю. Т. е поканила
ответното дружество да й изплати дължимите суми за трудово
възнаграждение и неизползван отпуск, но няма доказателства същата да е
достигнала до „РПК НАПРЕД“ - гр. В.
На л. 94-131 е приложено заверено копие на личното трудово досие на
Ю. П. Т., в което се намира Експертно решение на ТЕЛК от 03.12.2020 г. /л.
110/, с което са й определени 60 % трайно намалена работоспособност със
срок до 01.12.22 г.
Във връзка с размера на неползвания платен отпуск от ищцата с отговора
на исковата молба „РПК НАПРЕД“ - гр. В. са представили копие от
разплащателна ведомост за месец януари 2021 г., молби за отпуск и заповеди
за разрешен платен отпуск – л. 68-72.
Представени са вътрешни правила за организация на работна заплата на
наетите по трудово правоотношение в „РПК НАПРЕД“ - гр. В. /л. 423-426/.
Относно предявеният от „РПК НАПРЕД“ - гр. В. насрещен иск за липси
са приети като доказателства Заповед за провеждане на инвентаризация от
14.03.23 г. /л. 29/, стоково-паричен отчет до 14.03.23 г. без начална дата на
периода /л. 31/; Заповед за провеждане на инвентаризация от 02.11.23 г. /л. 32/,
Декларация при започване на инвентаризацията от 02.11.23 г., която не е
подписана от Ю. Т. /л. 33/, стоково-паричен отчет за периода 01.11 до 02.11.23
г. /л. 34/, стокови разписки /лист за доставени стоки/ за месец януари 2023 г., за
месец февруари 2023г. и месец март 2023 г. /л. 132-148/, опис на стоково-
материални ценности в обект „Централен гастроном КООП“ от 14.03.23 г. /л.
6
413-422/.
Относно приложения частен документ от 20.05.23 г. /л. 412/ с посочени
дати и суми, в който фигурира името „Ю.“, съдът не може да приеме, че тези
записвания се отнасят именно за ищцата без да е ясно за какво се отнасят
същите, още по-малко пък че са вересии.
Като доказателство е приет и Отчет за постъпили суми от дневни
продажби за 14.03.223 г. за сумата 269.10 лева /л. 461/.
На л. 30 и л. 409 е приложена Декларация при започване на
инвентаризацията от 14.03.23 г., към която са приложени неподписани два
броя частни документи за вересии към 14.03.23 г. /на л. 410 и л. 411/ на обща
стойност 1693.46 лева– единият за 1222.66 лева, а другият за 470.80 лева, в
който фигурира името „Юла“, като тук важи казаното по-горе, че съдът не
може да приеме, че това записване се отнася именно за ищцата.
Декларацията при започване на инвентаризацията от 14.03.23 г. е
подписана от четири броя продавач – консултанти, включително от ищцата
Ю. Т., а именно – Н.М., Т. Г., Ю. Т. и Т. А., като видно от нейното съдържание
и четирите са декларирали, че има стоки продадени на кредит /вересии/ за
сумата от 1693.46 лева.
Така приложената декларация съдът намира, че представлява
извънсъдебно признание от ищцата Ю. Т., което се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за нея факти. Доколкото
обективираните в декларацията изявления са с неблагоприятно за нея
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат
неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е
висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така Решение №
116 от 22.02.2024г. по гр.д. № 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/.
Декларацията не е оспорена от ищцата. Отделно от това по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебното признание на ищцата. Напротив – същото се подкрепя от
повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Б. Ц. /л. 592 -597/.
От експертизата на вещото лице Г. Е. /л. 441-445/ и повторната
7
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -
597/ се установи, че:
към извършената на 14.03.2023 г. инвентаризация в обекта са работили
4 броя продавач – консултанти – Н. Марисовна /по лична карта Д.,
приложена на л. 91/, Т. Г., Ю. Т. и Т. А.;
- счетоводството на „РПК НАПРЕД“ - гр. В. не е водено редовно и
инвентаризациите не за извършени в съответствие с изискванията за това -
към началото на ревизията 19.06.23 г. /касаеща периода 01.10.2020 г. –
31.12.2022 г./ не е извършено годишно счетоводно приключване на 2022 г. и на
първо тримесечие на 2023 г.; няма данни, че МОЛ са запознати с резултатите
от инвентаризацията-няма подписи на МОЛ; в заповедта за инвентаризация
липсва комисия – назначен е само председател на комисията; липсва
инвентаризационен опис и акт за наличност; липсват сравнителни ведомости -
експертизата на вещото лице Г. Е. /л. 441-445/
- към началото на ревизията 19.06.23 г. /касаеща периода 01.10.2020 г. –
31.12.2022 г./ не е извършено годишно счетоводно приключване на 2022 г. и
на първо тримесечие на 2023 г.; липсват реквизити и подписи по документите
от инвентаризацията – в заповедта за инвентаризация има само председател,
няма комисия, в описа на стоково материалните ценности не е уточнено
количеството; няма сравнителна ведомост за резултата и данни, че
материално-отговорните лица са запознати с резултата от инвентаризацията -
повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Б. Ц. /л. 592 -597/.
Съдът не кредитира изготвената експертиза от вещото лице Г. Е. /л. 441-
445/ в останалата част, тъй като заключението е вътрешно противоречиво и
необосновано, като вещото лице не можа да отговори категорично на
поставените й задачи. Вещото лице не можа да отграничи сумите за
неизплатено трудово възнаграждение от сумата за неползван платен отпуск.
От заключението на вещото лице е видно, че е налице разминаване в
изчислените суми относно остатъка за дължимите суми за платен отпуск, като
вещото лице не можа да уточни от къде произтича посоченото от нея
разминаване в сумите. Вещото лице не можа да отграничи неплатените суми
за неползван платен отпуск от неплатените суми за ползван платен отпуск,
като смесваше същите с начислен неплатен, но ползван отпуск и не стана ясно
8
в крайна сметка какъв е отговорът на поставения въпрос и каква е дължимата
сума за неизползвания от ищцата платен отпуск. По отношение на липсите в
проведеното съдебно заседание стана ясно, че вещото лице не е направило
собствени изчисления, а „записала съм това, което беше записано по
техните на гърба на някакви листчета“, като същевременно не можа да
изясни кои липси са от вересии и кои от дефицит и заяви „така и не успях да
разбера какво точно са написали…Нямам идея. Това са само едни цифри,
които не знам как са писани и не може да се хване края“.
Съдът възприема изцяло повторната съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/, от която се установи следното:
размерът на брутното трудово възнаграждение на Ю. П. Т. към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед .... г. е в
размер на 690.30 лева;
относно неползвания от Ю. П. Т. платен годишен отпуск – вещото
лице е описало подробно по заповеди ползвания от ищцата платен
годишен отпуск в периода от 2018 г. до 2022 г. , като е установила, че
същата не е използвала 4 дни за 2022 г., за които й се дължат 131.48
лева и 13 дни за 2023 г., за които й се дължат 427.33 лева или общо 17
работни дни, за които й се дължат 558.81 лева.;
към 14.03.2023 г., като резултат от инвентаризацията се установява
липса в размер на 4492.64 лева, като в обекта са работили 4 броя
продавач – консултанти – Н.М., Т. Г., Ю. Т. и Т. А..
Съгласно допълнителната експертиза от вещото лице Б. Ц. /л. 631-
632/ липсва счетоводен документ – приходен касов ордер или банково бордеро
за внесени суми по вересии от лицето Ю. П. Т. в размер на 269.10 лева
декларирана вересия при инвентаризация към 14.03.2023 г. и 645.79 лева
декларирана вересия при инвентаризация към 02.11.2023 г. По време на
изслушването си вещото лице уточни, че представения по делото Отчет за
постъпили суми от дневни продажби за 14.03.223 г. за сумата 269.10 лева /л.
461/ представлява отчет за дневни продажби, тоест сумите вписани в него са
суми от извършени продажби на конкретната дата и включени в стоково-
парични отчет на инвентаризацията с дата 14.03. - 269.10 лв. в графа
реализиран стокооборот и вещото лице беше категорично, че тази сума и този
отчет е реализиран стокооборот.
9
Във връзка с изготвянето на допълнителната експертиза е представен
неподписан частен документ за вересии към 02.11.2023 г. /л. 618/, в който
фигурира името „Ю.“, като тук важи казаното по-горе, че съдът не може да
приеме, че това записване се отнася именно за ищцата.
По делото са разпитани свидетелките Н.Д. и Р.П.
Свидетелката Н.Д., която работи в „РПК НАПРЕД“ - гр. В. като
финансов ръководител даде показания, че няколко пъти е поканила ищцата да
получи начисленото й по ведомост трудово възнаграждение – първият път,
когато е дошла да си вземе трудовата книжка на 07.07.23 г., като Т. заявила, че
ще дойде пак да се разберат, но така и не дошла, после при случайна среща на
улицата през месец септември 2023 г. се опитала да я извика, но тя не й
обърнала внимание и втория път – през ноември 2023 г. й се обадила по
телефона, но ищцата й отговорила, че няма да дойде и ще се видят в съда.
Свидетелства, че в същия търговски обект през периода, през който за който са
извършени двете инвентаризации са работили като продавач-консултанти още
три лица – Т. М., Н. Д. и Т. П.. Като уточни, че по време на втората ревизия
ищцата Ю. Т. не е работила вече в търговския обект. Даде показания, че за
резултатите от ревизията и инвентаризацията не се уведомят всички продавач-
консултанти, а един екземпляр се връчва само на МОЛ за съответния обект,
който е в магазина в момента.
Свидетелката Р.П., която също работи в „РПК НАПРЕД“ - гр. В. от 53
години като магазинер или продавач-консултант и знае, че като продавач
консултант носи материална отговорност. Свидетелства, че познава ищцата,
като не даде показания за други факти, които да са относими към предмета на
спора.
По предявеният от Ю. П. Т. иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2
КТ – за заплащане на 1050 лева, неизплатено трудово възнаграждение за
периода 15.03.23 г.-14.05.23 г.
Ответната кооперация с отговора на исковата молба е признала иска по
отношение на дължимото трудово възнаграждение в посочения размер. .
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, че на ищцата й е начислено и не е платено трудово
възнаграждение в размер на 1050 лева за периода 15.03.23 г.-14.05.23 г.
10
Предвид което така предявеният иск се явява основателен и доказан, в
какъвто смисъл е и становището на ответната кооперация в представената по
делото писмена защита.
Съдът намира, че действително ответната кооперация не е дала повод за
завеждане на иска за заплащане на начисленото, но неизплатено до момента
трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. В случая липсва искане трудовото възнаграждение
да се изплаща на близки или на влог, което означава че същото е следвало да
се заплати лично на Ю. Т. по ведомост или срещу разписка.
Свидетелката Н.Д., която работи в „РПК НАПРЕД“ - гр. В. като
финансов ръководител даде показания, че няколко пъти е поканила ищцата да
получи начисленото й по ведомост трудово възнаграждение – първият път,
когато е дошла да си вземе трудовата книжка на 07.07.23 г., като й заявила, че
ще дойде пак да се разберат, но така и не дошла и втория път – през ноември
2023 г. й се обадила по телефона, но ищцата й отговорила, че няма да дойде и
ще се видят в съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар
същата да работи за ответника, тъй като в посочената част показанията й са
последователни и безпротиворечиви и не се опровергават от събраните по
делото доказателства. Предвид което съдът намира, че фактът, че същата
работи при ответника не дискредитира така дадените от нея показания и с
поведението си ответната страна не е станала повод за завеждане на делото,
тъй като ищцата Ю. Т. не се е явила при работодателя, за да получи
начисленото й възнаграждение, въпреки отправените й покани.
По предявеният от Ю. П. Т. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ –
за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
2150 лева, от които за 2023 г. – 530 лева за 16 дни, за 2022 г. – 1285 лева за 26
дни и за 2021 г. – 335 лева за 10 дни.
Ищцата Ю. П. Т. носи доказателствената тежест да докаже – че
не е използвала полагащите й се дни платен годишен отпуск за посочените
години, както и размера на претендираното обезщетение.
11
В личното трудово досие на Ю. Т. се намира Експертно решение на
ТЕЛК от 03.12.2020 г. /л. 110/, с което са й определени 60 % трайно намалена
работоспособност със срок до 01.12.22 г.
Съгласно чл. 319 КТ работниците и служителите с трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен
отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
На основание чл. 224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, което се изчислява по реда на чл.
177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно -
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни /ал. 1 на чл. 177 КТ/, а когато няма месец, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при
същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия
договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер /ал. 2 на чл. 177 КТ/.
Съгласно чл. 18, ал 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.
177, ал. 1 КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец, а
среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 КТ се
установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния
брой работни дни през съответната календарна година, като така
определеното среднодневно брутно трудово възнагарждение се коригира с
коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца,
приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се
ползва отпускът.
Съгласно заключението на вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/ ищцата Т. не е
използвала 4 дни за 2022 г., за които й се дължат 131.48 лева и 13 дни за 2023
12
г., за които й се дължат 427.33 лева или общо 17 работни дни, за които й се
дължат 558.81 лева.
Предвид което така предявеният иск се явява основателен и доказан за
сумата от 558.81, като следва да се отхвърли над този размер до пълния
претендиран размер от 2150 лева, в какъвто смисъл е и становището на
ответната кооперация в представената по делото писмена защита.
По предявеният от Кооперация "РПК НАПРЕД" иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 690.30
лева.
Ищецът “РПК НАПРЕД“ - гр. Вършец носи доказателствената тежест да
докаже, че договорът е прекратен от работника преди да изтече срокът на
предизвестието й, периода на неспазеното предизвестие и размера на
претендираното обезщетение.
В тежест на ответната страна Ю. П. Т. е да докаже, че не дължи
претендираното обезщетение.
Страните не спорят, че на 03.01.23 г. са сключили допълнително
споразумение към трудовия договор № .... г. /л. 17/, с което са уговорили, че
същият е сключен за неопределено време при основно трудово
възнаграждение в размер на 585 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 18 %, равняващо се
на 105.50 лева или общо размера на уговореното възнаграждение е 690.30
лева.
Не се спори, че трудовото правоотношение е било прекратено по
инициатива на Ю. Т., който факт изрично се признава от нея в отговора на
насрещния иск на л. 61
С писмена молба от 05.07.23 г. /л. 18 от делото/ Ю. Т. поискала трудовия
й договор да бъде прекратен, считано от датата на подаване на молбата –
05.07.23 г.
Същият ден със Заповед ....г. /л. 470/ “РПК НАПРЕД“ - гр. В. е прекратил
трудовия договор на Ю. Т. на основание чл. 326 КТ, в която като причина е
посочена подадената молба.
Не е налице нито една от предвидените в чл. 325 КТ хипотезите, в които
13
законът допуска трудовия договор да бъде прекратен без предизвестие.
Предвид което приложение намира разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ, че
работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работодателя.
Трудовият договор е сключен като безсрочен, предвид което относно
предизвестието приложение намира първото изречение на разпоредбата на чл.
326, ал. 2 от КТ.
Съгласно първото изречение на чл. 326, ал. 2 от КТ срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Тоест когато страните не са уговорили изрично срок на предизвестието
същият е 30 дни, като по-дълъг срок е приложим само, ако изрично е
уговорен.
В случая такъв по-дълъг срок не е уговорен между страните, предвид
което при липсата на изрична уговорка за по-дълъг срок на предизвестието
при прекратяване на договора, приложение намира общото правило на
първото изречение на чл. 326, ал. 2 от КТ, че срокът на предизвестието е 30
дни.
Срокът на предизвестието не е спазен и трудовия договор е прекратен в
същия ден, в който е подадена молбата на Ю. Т. за прекратяване на трудовото
правоотношение.
На основание чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието
Поради неспазване на срока на предизвестието Ю. Т. дължи на
работодателя “РПК НАПРЕД“ - гр. Вършец обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, тоест за 30
дни.
Съгласно повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
14
вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/ размерът на брутното трудово
възнаграждение на Ю. П. Т. към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е в размер на 690.30 лева и това е размерът на
обезщетението, което се дължи от Ю. Т. на “РПК НАПРЕД“ - гр. Вършец.
Поради изложените по-горе мотиви така предявеният насрещен иск за
заплащане на сумата 690.30 лева се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
По предявеният от Кооперация "РПК НАПРЕД" иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ - за заплащане
при условията на солидарност на сумата 5410.52 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до изплащането й изцяло,
представляващи общия размер на констатирани липси след инвентаризации,
извършени със Заповед 1/14.03.2023 г. и Заповед № 2/02.11.2023 г.
Ищецът “РПК НАПРЕД“ - гр. В. носи доказателствената тежест да
докаже размера на констатираните липси и периода, през който са установени
същите, съответно, че през посочения период Ю. П. Т. е била
материалноотговорно лице, на което като трудово задължение й е било
възложено да получава стоки със задължение да ги съхранява, разходва и
отчита и предава реализирания оборот.
По делото не е спорно, че ищцата Ю. Т. е заемала длъжността продавач-
консултант при ответника в периода 14.07.2017 г. до 05.07.2023 г., когато е
било прекратено трудовото й правоотношение.
Относно значението на длъжностната характеристика за
възникването на отчетническите функции:
По делото се установи, че подписът за „получил“ в длъжностна
характеристика на длъжността продавач-консултант от 18.07.2017 г.,
представена на л. 28 по делото не е подписана от Ю. П. Т. и е копие на подпис,
който не е изпълнен от посоченото лице. Предвид което съдът намира за
доказано оспорването по реда на чл. 193 ГПК от страна на Ю. Т. на
приложената на л. 28 длъжностна характеристика като на основание чл. 194,
ал. 2 ГПК същата следва да бъде призната за неистински документ в частта
относно подписа за получил и да бъде изключена от доказателствата по
делото.
15
Фактът дали Ю. Т. е получила или не длъжностната си характеристика и
дали действително се е запознала със същата обаче е без значение за
възникване на отчетническите й функции.
Това е така, тъй като придобиването на качеството отчетник не зависи от
вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена,
тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото
правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на
работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която
работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на
работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на ценности на работодателя /в този смисъл Решение № 493 от
23.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 586/2011 г., IV г.о./.
В случая длъжността, която е заемала Ю. Т., а именно продавач-
консултант по естеството си е такава трудова дейност, която съдържа като
присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране,
съхраняване, разходване и отчитане на ценности на работодателя, което се
потвърждава и от приложените по делото счетоводни документи /листове за
доставени стоки, декларацията при започване на инвентаризацията от 14.03.23
г./.
Относно съответствието на извършените инвентаризации със
законовите изисквания:
От експертизата на вещото лице Г. Е. /л. 441-445/ и повторната съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/ се
установи, че инвентаризациите не за извършени в съответствие със законовите
изискванията:
- няма данни, че МОЛ са запознати с резултатите от инвентаризацията-
няма подписи на МОЛ; в заповедта за инвентаризация липсва комисия –
назначен е само председател на комисията; липсва инвентаризационен опис и
акт за наличност; липсват сравнителни ведомости - експертизата на вещото
лице Г. Е. /л. 441-445/
- липсват реквизити и подписи по документите от инвентаризацията – в
заповедта за инвентаризация има само председател, няма комисия, в описа на
стоково материалните ценности не е уточнено количеството; няма
сравнителна ведомост за резултата и данни, че материално-отговорните лица
16
са запознати с резултата от инвентаризацията - повторната съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/.
Константна е съдебната практика на ВКС, че извършването на
инвентаризация в несъответствие със законовите изисквания не е пречка за
установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на
материалноотговорно лице.
Нещо повече дори неизвършването на годишна инвентаризация не е
пречка да бъдат установени липси и да се ангажира отговорността на
материалното отговорното лице /така Решение № 29 от 30.03.2016 г. на ВКС
по гр.д. № 3441/2015 г., IV г.о., Решение № 260 от 30.01.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о./.
По въпроса налице ли са липси за процесния период:
Тежестта да докаже наличието на липси и техния размер е на ищеца по
насрещния иск - “РПК НАПРЕД“ - гр. Вършец.
Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции
състав на увреждане. Отчетник не може да установява, че липсата не е вреда,
но работодателят трябва да докаже липсата, както и че привлеченият ответник
има съответното качество, за да отговаря за нея. Липсата - като недостиг в
касата, когато става въпрос за парични ценности, следва да се докаже от
ищеца.
В тази връзка в Решение № 252 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр.д. №
843/2015 г., III г.о. е разяснено, че когато искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ не се
основава на финансова ревизия при одит, а на счетоводни вписвания по
смисъла на чл. 182 ГПК, важат указанията по прилагането на тази норма.
Презумпция за редовно водене на счетоводните книги в предприятието не
съществува, затова съдът има и служебна роля при указването на
необходимите доказателства и доказателствени средства, при формулиране на
съответната задача на вещото лице по проверка на първичната счетоводна
документация при работодателя, което да обезпечи извода налице ли е
документна обоснованост на твърдението за липса при паричен отчет от
материално отговорно лице.
В случая претенциите на “РПК НАПРЕД“ - гр. В. за заплащане на липси
не се основават на финансова ревизия при одит, а на извършени вътрешни
17
инвентаризации – едната към 14.03.23 г., а другата към 02.11.23 г.
По делото се установи, че за процесния период не е била извършена
ревизия.
Този факти изрично се признава от ищеца по насрещния иск в молба-
становище на л. 92 по делото, където се сочи „от името на доверената ми
Кооперация „РПК НАПРЕД“ гр. В. заявявам, че за 2023 г., респ. за периода на
извършените инвентаризации, не е извършвана проверка от ЦКС София на
финансовата и счетоводна дейност на кооперацията, поради което няма и
ревизионен доклад на ЦКС София за 2023 г.“.
Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй
като се отнася за неизгодни за кооперацията факти. Според
гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или
неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея
факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена
стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето
преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела,
2012, стр. 270, 271/.
Това признание се подкрепя от вещите лица, изготвили експертизите по
делото.
От експертизата на вещото лице Г. Е. /л. 441-445/ и повторната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -
597/ се установи, че е извършена една ревизия към 19.06.23 г., но за периода
01.10.2020 г. – 31.12.2022 г. който е преди процесния период, за който за
извършени двете инвентаризации.
Съгласно заключението на вещото лице Г. Е. /л. 441-445/
счетоводството на „РПК НАПРЕД“ - гр. Вършец не е водено редовно и към
началото на ревизията 19.06.23 г. не е извършено годишно счетоводно
приключване на 2022 г. и на първо тримесечие на 2023 г.
В същия смисъл е заключението по повторната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/, която потвърди
че към началото на ревизията 19.06.23 г. не е извършено годишно счетоводно
приключване на 2022 г. и на първо тримесечие на 2023 г.
От където следва извода, че счетоводството на „РПК НАПРЕД“ - гр.
18
Вършец не е водено редовно, което поставя под съмнение данните от описа на
строително-материалните ценности /л. 413-422/, съответно данните от
извършените инвентаризации, още повече, че съгласно заключението и на
двете вещи лица няма сравнителна ведомост за фактически намереното и
търсеното по счетоводни данни, предвид което не е ясно как точно са
установени липсите и дали установения при инвентаризациите размер
съответства на действително дадените вересии и дефицити, които се твърдят
от ответната кооперация.
Предвид което не може да се приеме, че така установените при двете
инвентаризации размери на липсите доказват, че такива действително са
съществували и то именно в посочените от ответната кооперация размери.
Съдът намира за доказано, че към 14.03.23 г., когато е извършена първата
инвентаризация са съществували липси в размер на 1693.46 лева – толкова,
колкото са декларирали продава-консултантите в подписаната от тях
Декларация при започване на инвентаризацията /приложена на л. 30 и л. 409/.
Декларацията при започване на инвентаризацията от 14.03.23 г. е
подписана от Ю. Т., като е декларирала, че има стоки продадени на кредит
/вересии/ за сумата от 1693.46 лева.
Така приложената декларация съдът намира, че представлява
извънсъдебно признание от ищцата Ю. Т., което се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за нея факти. Доколкото
обективираните в декларацията изявления са с неблагоприятно за нея
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат
неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е
висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така Решение №
116 от 22.02.2024г. по гр.д. № 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/.
Декларацията не е оспорена от ищцата. Отделно от това по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебното признание на ищцата. Напротив – същото се подкрепя от
приложените към декларацията неподписани два броя частни документи за
вересии към 14.03.23 г. /на л. 410 и л. 411/ на обща стойност 1693.46 лева–
единия за 1222.66 лева, а другия за 470.80 лева, които не са оспорени по
делото, както и от повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
19
вещото лице Б. Ц. /л. 592 -597/.
Предвид което съдът приема за доказано, че при инвентаризацията към
14.03.23 г. са съществували липси в размер на 1693.46 лева, като твърдението
за липси над този размер съдът намира за недоказано с оглед данните, че
счетоводството на ответната страна не е водено редовно, което поставя под
съмнение данните за по-големи размери на липсите от декларираното в
Декларацията от 14.03.23 г.
Съдът намира за несъстоятелно твърдението на кооперацията, че част от
сумите били реализирани липси лично от Ю. Т., а именно липса в размер на
269.10 лева и 645.79 лева. Неподписаният частен документ за вересии към
14.03.23 г. на л. 411, в който фигурира името „Ю.“, срещу което е записана
сумата 269.10 лева, не доказва, че това записване се отнася именно за ищцата.
За приложеният частен документ от 20.05.23 г. /л. 412/ с посочени дати и суми,
в който фигурира името „Ю.“ и отразена сума 645.79 лева, съдът също не
може да приеме, че тези записвания се отнасят именно за ищцата без да е ясно
за какво се отнасят същите, още по-малко пък че са вересии.
Установи се, че в обекта са освен Ю. Т. са работили още трима продавач-
консултанти - Т. М., Н. Д. и Т. П., предвид което другите три
материалноотговорни лица отговарят солидарно с ответницата Т. за размера
на липсите.
При солидарната отговорност кредиторът може да търси цялото
задължение от всеки от съпричинителите. Платилият дълга има регрес спрямо
другите съизвършители, но в процеса срещу него не разполага с възражение,
че и други лица са отговорни за настъпване на вредата /в този смисъл
Решение № 29 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3441/2015 г., IV г.о./.
В цитираното по-горе Решение № 252 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 843/2015 г., III г.о. се поддържа, че при парична отчетност причинната
връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се
презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага
се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да
полага грижа по-голяма от обикновената (чл.126, т.8 КТ) и това е достатъчно
за ангажиране на пълна имуществена отговорност. Отчетникът следва да
разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата
презумпция за виновност, като въведе фактите (и връзките между фактите)
20
относно произхода на липсата и докаже , че тя не се дължи на негови действия
или бездействия, или че като вреда тя е резултат от нормален производствено
стопански риск; изпълнение на неправомерна служебна заповед, или се дължи
на обстоятелства, за които е отговорен работодателят В тази насока са дадени
указания с реш. № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на III г.о., решение №
380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на III г.о. и реш. № 423/2013 по гр.д №
2145/2013 ІV г.о на ВКС. Разменената доказателствена тежест означава, че
работодателят е освободен само от задължението да установява
презумираните факти , а в тежест на другата страна е да опровергае фактите,
за които съществува презумпция.
Ю. Т. не успя да докаже, че няма вина за липсите в декларирания от нея
размер от 1693.46 лева, съответно че са налице факти и обстоятелства, които я
освобождават от отговорност.
В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на
Ю. Т. представи Отчет за постъпили суми от дневни продажби за 14.03.223 г.
за сумата 269.10 лева /л. 461/.
Съгласно допълнителната експертиза от вещото лице Б. Ц. /л. 631-
632/ липсва счетоводен документ – приходен касов ордер или банково бордеро
за внесени суми по вересии от лицето Ю. П. Т. в размер на 269.10 лева
декларирана вересия при инвентаризация към 14.03.2023 г. и 645.79 лева
декларирана вересия при инвентаризация към 02.11.2023 г. По време на
изслушването си вещото лице уточни, че представения по делото Отчет за
постъпили суми от дневни продажби за 14.03.223 г. за сумата 269.10 лева /л.
461/ представлява отчет за дневни продажби, тоест сумите вписани в него са
суми от извършени продажби на конкретната дата и включени в стоково-
парични отчет на инвентаризацията с дата 14.03. - 269.10 лв. в графа
реализиран стокооборот и вещото лице беше категорично, че тази сума и този
отчет е реализиран стокооборот.
Ю. Т. не твърди други факти, които да обосноват освобождаването й от
отговорност, предвид което съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
размера за сумата от 1693.46 лева, като бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан над този размер по изложените по-горе мотиви.
Относно разноските:
Относно иска по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ разноски се дължат на ответната
21
кооперация на основание чл. 78, ал. 2 ГПК по изложените по горе мотиви, че
същата е признала иска и не е дала повод за завеждане на настоящото
производство, поради което й се дължат разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 44 договор за правна помощ е видно, че
е уговорен и платен един общ хонорар за двата иска предявени срещу
кооперацията в размер на 505 лева, без да е разграничено каква част от
хонорара по кой от двата иска е, предвид което съдът приема, че същият е
платен при равни части за всеки от двата иска, а именно – по 252.5 лева за
всеки иск, в какъвто размер следва да бъде осъдена Ю. Т. да заплати разноски
на ответната кооперация по този иск.
С оглед изхода на спора на всяка от страните се дължат направените от
тях разноски по останалите искове съобразно уважения /чл. 78, ал. 1 ГПК/,
респективно отхвърлените искове /чл. 78, ал. 3/.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ разноски се дължат на двете страни:
На Ю. Т. се дължат разноски за заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска по чл. 224, ал. 1 КТ, а
именно 0.26 %, в какъвто процент следва да се присъдят и направените
разноски. От приложения на л. 8 гръб договор за правна помощ е видно, че е
уговорен и платен един общ хонорар за двата предявени иска в размер на 454
лева, без да е разграничено каква част от хонорара по кой от двата иска е,
предвид което съдът приема, че същият е платен при равни части за всеки от
двата иска, а именно – по 227 лева за всеки иск. От така заплатената сума от
227 лева по иска по чл. 224, ал. 1 КТ на Ю. Т. се дължат 59.02 лева съобразно
уважената част от иска.
На Кооперация "РПК НАПРЕД" се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска, а именно 0.74 % от заплатеното адвокатско
възнаграждение на л. 44, което по изложените по-горе мотиви съдът е приел,
че е платено по равно за двата иска – по 252.5 лева, от които на ответната
кооперация се дължат 186.85 лева.
Относно насрещния иск по чл. 220, ал. 1 КТ:
Разноски се дължат на Кооперация "РПК НАПРЕД" в общ размер на 452
лева, от които за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
/за което е приложен договор за правна помощ на л. 20 гръб/ и ДТ в размер на
52 лева.
22
Съдът намира, че не се дължи отделно и сума за платения депозит за
вещо лице, тъй като посочената в списъка сума се претендира и като заплатен
депозит във връзка с иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ.
Като следва да се посочи, че така заплатения депозит, който е бил определен с
доклада по делото е бил заплатен във връзка с първоначалната експертиза на
в.л. Г. Е., към която кооперацията е била поставила задачи именно във връзка с
иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо съдът
намира, че така заплатената сума следва да се обсъжда като разноски именно
във връзка с иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ.
Относно насрещния иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2
КТ:
На Кооперация "РПК НАПРЕД" се дължат общо 644.03 лева разноски
съобразно уважената част от иска, а именно 0.31 %, в какъвто процент следва
да се присъдят и направените разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение на л. 35, от които на кооперацията се дължат 260.40 лева, от
платената ДТ се дължат 68.2 лева /съобразно претендираните в списъка 220
лева/ и от заплатения депозит за вещо лице се дължат общо 315.43 лева
/съобразно претендираните в списъка 1017.5 лева/.
Липсват доказателства Ю. Т. да е направила разноски във връзка с този
иск, поради което не й се дължат такива.
Ю. Т. е освободена от такси и разноски към съда, предвид което
държавните такси и разноските за иска по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, за който
ответника не е дал повод за завеждане, както и за отхвърлената част от иска по
чл. 224, ал. 1 КТ остават за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и
разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете
/така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Следователно ответника дължи държавна такса и разноски за уважената
23
част от иска по чл. 224, ал. 1 КТ. Дължимата държавна такса за уважената
част от иска се равнява на 50 лева – 4 % върху уважената част от иска на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, но не по-малко от 50 лева, която сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Берковица. По делото са направени разноски от бюджета на
съда в общ размер на 200 лева за възнаграждение за вещо лице по изготвената
по делото първоначална експертиза от в.л. Е., от които ответникът следва да
бъде осъден да заплати 52 лева съразмерно на уважената част на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ Кооперация "РПК
НАПРЕД" с ЕИК .... със седалище и адрес на управление – гр. В.,
представлявано от председателя С. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. П. Т. с ЕГН
********** от гр. В., СУМАТА от 1050 лева, неизплатено трудово
възнаграждение за периода 15.03.23 г.-14.05.23 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 22.11.23 г. - датата на завеждане на делото до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ Кооперация "РПК НАПРЕД" с
ЕИК ... със седалище и адрес на управление – гр. В., представлявано от
председателя С. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В.,
СУМАТА от 558.81 лева, от които 427.33 лева за 13 дни неизползван платен
отпуск за 2023 г. и 131.48 лева за 4 дни неизползван платен отпуск за 2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.23 г. - датата на
завеждане на делото до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния претендиран размер от общо 2150 лева, както и за дните над
посочените.
ОСЪЖДА на основание чл. 220, ал. 1 КТ Ю. П. Т. с ЕГН ********** от
гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "РПК НАПРЕД" с ЕИК ....със
седалище и адрес на управление – гр. В., представлявано от председателя С.
Н. Д., СУМАТА от 690.30 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната
лихва върху главницата от 28.12.23 г. – датата на предявяване на иска до
24
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2
КТ Ю. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация
"РПК НАПРЕД" с ЕИК .... със седалище и адрес на управление – гр. В.,
представлявано от председателя С. Н. Д., СУМАТА от 1693.46 лева,
представляваща общия размер на констатирани липси след инвентаризация,
извършена със Заповед .... г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.12.23 г. – датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от общо 5410.52 лева,
както и за инвентаризация, извършена със Заповед № ....г.
ПРИЗНАВА за доказано проведеното по реда на чл. 193 ГПК от Ю. П.
Т. с ЕГН ********** от гр. В. оспорване на представената длъжностна
характеристика от 18.07.2017 г., приложена на л. 28 от делото и я ПРИЗНАВА
за неистински документ, в частта относно подписа за получил, като на
основание чл. 194, ал. 2 ГПК я изключва от доказателствата по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.194 ал.2 от ГПК на РП-Монтана, ТО –
Берковица приложената на л. 28 по делото длъжностна характеристика, ведно
с копие от настоящото решение.
ОСЪЖДА Кооперация "РПК НАПРЕД" с ЕИК ....със седалище и адрес
на управление – гр. В., представлявано от председателя С. Н. Д., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Берковица държавна такса в размер на 50 лева, разноски за вещо лице в
размер на 52 лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Кооперация "РПК НАПРЕД" с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление – гр. В., представлявано от председателя С. Н. Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В., СУМАТА от 59.02 лева,
представляваща направени в производството деловодни разноски.
ОСЪЖДА Ю. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на
Кооперация "РПК НАПРЕД" с ЕИК ...... със седалище и адрес на
управление – гр. В., представлявано от председателя С. Н. Д., СУМАТА от
25
1535.38 лева, представляваща направени в производството деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието в процеса на Т. М. А. от гр. В.;
Н. Д. от с. Ч. и Т. Г. П. от с. Г., като трети лица – помагачи на страната на
Ю. П. Т. - ответник по насрещния иск с правна квалификация чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ във вр. ч. 208, ал. 1, т. 2 КТ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
26