РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП / № 19-1030-006590 от
26.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на З. С. Й. ЕГН:********** с адрес ***** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца; е наложено наказание за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на
10/десет/ лева.
Жалбоподателят, се явява, редовно призован. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител адв. М.. Пълномощникът
поддържа изложените в жалбата възражения срещу НП. Моля за отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.06.2019 г. от актосъставителя Ат. Н. Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против З. С. Й.
ЕГН:********** , за това, че на 29.06.2019 г. около 19:52 часа в община
Марица, на път Автомагистрала № А-1-АМ „Тракия“ км.117, посока гр.
Бургас като водач на лека автомобил Фолксваген Пасат с рег.№*****, лична
собственост като на автомагистралата се движи в лентата за принудително
спиране. Не носи контролен талон към св. за правоуправление.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушения на разпоредбите на чл.58 т.3 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. Н. заявява, че
поддържа съставения от него акт, сочи, че след километър 117 на АМ, има
бензиностанция, която е близо около километър и половина от мястото.
Нарушението било изпълнено в пълен състав, тъй като по него глобата била
голяма, полицейските служители изчаквали нарушението да бъде изпълнено в
пълен състав – да видят, че автомобилът се движи в аварийната лента,
особено когато не е сигнализиран и не е в тяхно присъствие.
В съдебно заседание на 14.03.22г. е разпитана св. Л. Х.. Същата била
пътник в лекия автомобил на жалбоподателя. Св. Х. сочи, че месец юни 2019г
с жалбоподателя пътували по АМ Тракия посока Пловдив за концерт, като
преди гр.Пловдив се оказало, че свършва горивото в автомобила и скоростта
на колата започнала да спада рязко, даже под 50 км/ч. Водачът пуснал
аварийни и свидетелката го накарала да управлява л.а. в аварийната лента,
защото минавали тирове със висока скорост. Същевременно, пред тях видели
бензиностанция на около 100 метра и в това време били спрени от патрулен
автомобил на полицията. Обяснили проблема, като полицейските служители
им направили проверка и съставили АУАН.
Съдът намира, че така събраният доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административни нарушения на 58 т.3 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата се явяват доказани по несъмнен начин.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – справката за нарушител/водач, заповеди, по безспорен начин
се установява наличието на обективния елемент – процесният лек автомобил
е бил управляван от жалбоподателя на посочените в АУАН и НП дата и
място. На следващо място от показанията на свидетел Н., който лично и
пряко е възприел движещият се лек автомобил се установява, че същият бил
2
управляван в лентата за принудително спиране.
От друга страна в показанията на св. Х. не се отрича л.а. да се е движил
по лентата за принудителни спиране, както и че, л.а. бил спрян от
намиращите се в нея полицейски служители. Причината, която изтъква
относно навлизането и управляването от водача на МПС-то в тази лента е, че
било свършило горивото на л.а., поради което мощността му паднала.
Не се кредитират показания на св. Х., за причината за навлизане в
лентата за спиране, че горивото в МПС било свършило и л.а. намалил
скоростта си на движение. Показанията на свидетелката в тази част, съдът
намира за недоказани и поддържащи защитната позиция на нарушителя,
изложена в жалбата му.
От една страна намалението или липсата на гориво в МПС не е един от
нормативните признаци обуславящи движение или спиране в аварийната
лента, съобразно чл.58 т.3 от ЗДвП, а именно такова право има водачът само
при повреда на ППС или здравословен проблем на водач или пътници. Няма
данни при спиране за проверка на лекия автомобил от органите на МВР да е
искана помощ за свършило гориво или за някаква техническа повреда, или
здравословен проблем. Следователно жалбоподателят без да е имал
основателна причина от технически характер за автомобила или здравословен
проблем не е съобразил правилата за движение по автомагистрала, навлязъл е
в лента за принудително спиране, като не е имал такава необходимост, и се
придвижил по нея, като чрез това си поведение е нарушил вмененото му
задължение.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН/преди
редакцията му с ДВ бр.21/21г/. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и
при спазване на правото на възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за движение по
автомагистрала, навлизане в лентата за принудително спиране и движение в
нея, без да са налице нормативно предвидените обстоятелства даващи такова
право – повреда на л.а., здравословни проблеми на водача и пътниците в
превозното средство.
3
Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. В тези
случай по реда на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП на водача-нарушител му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се
има предвид от една страна, че административното нарушение е първо от
този вид – жалбоподателят не е системен нарушител, което налага извода за
по-ниска обществена опасност.
От друга страна не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които
да обуславят по-ниско по размер административно наказание предвид
обстоятелството, че Наказанието което му е наложено е точно определено по
размер, като не е предвиден минимум и максимум, поради което съдът не
счита, че не следва да обсъжда размера на санкцията.
Съдът счита, че следва да отбележи факта, че мястото на което е
извършено нарушение е високо скоростен път и се отличава с висока
концентрация на ПТП.
Съгласно чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП при движението си водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. В настоящият случай безспорно е установено, че при извършената
проверка на изискващите се документи, жалбоподателят Й. не представил
контролния талон към свидетелството за правоуправление, с което по
същество бил осъществен състава на нарушения по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП,
за което съдът кредитира отразените констатации в АУАН, съставен в
присъствието на нарушителя.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63д и сл. от ЗАНН
въззиваемата страна има право на такива, с оглед изхода на спора, но след
като няма нарочно искане за присъждането им, съдът не дължи произнасяне в
тази част.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-006590
от 26.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на З. С. Й. ЕГН:********** с адрес ***** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца; е наложено наказание за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на
10/десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5