Решение по дело №465/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. К. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ап.18, подадена чрез пълномощника му адв. Н. К. П. от АК – Сливен, срещу Заповед № Л-1765 от 14.04.2025г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която заповед на младши инспектор Г. Г. на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост; за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, както и за издаването на акта в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.206, ал.1 от ЗМВР за изслушване на служителя от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, като счита, че с предоставената възможност единствено за представяне на писмени обяснения, е нарушено правото му на защита. Сочи се в жалбата, че от формулировката на дисциплинарното обвинение не е ясно колко нарушения са вменени като извършени, съответно не е ясно, ако е прието извършването на две дисциплинарни нарушения, дали е наложено едно общо наказание или е санкционирано само едно нарушение. Жалбоподателят твърди, че при ангажирането на дисциплинарната му отговорност не е извършена необходимата преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, като изложените съображения за вида и размера на дисциплинарната санкция са бланкетни и формални, без да е взето предвид многократното награждаване на служителя и липсата на предходно наложени му дисциплинарни наказания. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения за формалната, материалната и процесуалната незаконосъобразност на оспорения административен акт, вкл. за необоснованост и недоказаност с надлежни доказателства на дисциплинарното обвинение за виновно извършено от мл. инспектор Г. Г. нарушение на служебната дисциплина, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1, предл. трето от ЗМВР, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага подробни съображения, че заповедта, като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административнопроизводствени правила и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От гл. инспектор Р. Н. – ЗН РНОД, е изготвена Докладна записка рег. № ИЗ – 1040 от 12.02.2025г. до Началника на Затвора – Стара Загора, относно извършена проверка на видеозаписите от камерите на ДП ФЗД, позиционирани в лавка корпус (л. 16 по делото). Сочи се в докладната записка, че във връзка със Заповед № Л5814/ 15.11.2023г., която определя начина на пазаруване на лишените от свобода в лавка корпус и възложената на гл. инспектор Н. задача да осъществява контрол по изпълнението на заповедта, е била извършена проверка на записите от камерите за видеонаблюдение на ДП ФЗД. Констатирано е, че на 21.02.2025г. в часовия диапазон от 13.12ч до 13.33ч и на 22.01.2025г. от 13.13ч до 13.22ч, при провеждане на престоя на открито на лишените от свобода от IV група, в затворническия магазин влизат повече от един лишен от свобода, като между тях се осъществяват възмездни дейности и пазаруване с чужда карта. Във връзка с извършените нарушения от лишените от свобода от IV група и от назначените на длъжност „магазинер лавка“ л.св., били изготвени докладни записки. Сочи се в докладната записка, че постовите надзиратели и в двата случая не са осъществили необходимия контрол при пазаруването на лишените от свобода, като са нарушили т.3 от Заповед № Л5814/ 15.11.2023г. При извършена проверка в ежедневната ведомост е констатирано, че на 21.01.2025г. постови на групата е бил мл. инспектор Г. К. Г., а на 22.01.2025г. – мл. инспектор М. Д. Ч.. Направено е предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу двамата служители. Към докладната записка са приложени ежедневни ведомости на служители от НОС, докладните записки, изготвени по случая и видео записите от камерите на ДП ЗФД.

На основание чл.205, ал.2 от ЗМВР във вр. с постъпилата Докладна записка рег. № ИЗ – 1040/ 12.02.2025г. от гл. инспектор Р. Н. – ЗН РНОД, със Заповед № Л-703 от 14.02.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора, е разпоредено извършването на проверка на постъпилите данни, че мл. инспектор Г. К. Г. - надзирател I-ва степен в Затвора гр. Стара Загора I-ва категория, в качеството си на постови надзирател на 21.01.2025г., е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол на лишени от свобода от IV група при пазаруване в затворническата лавка. Разпоредената проверка на служителя е мотивирана с наличието на данни за извършено от мл. инспектор Г. нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Със заповедта са определени и състава на комисията, която да извърши проверката и срока за изготвянето на писмената справка за резултатите от проверката. Заповедта е връчена на мл. инспектор Г. Г. на 17.02.2025г., като с връчването на заповедта служителят е уведомен за правата му по чл.205, ал.3 и ал. 4 от ЗМВР. Съгласно удостовереното в изготвения Протокол от 17.02.2025г. (л. 9 по делото), на мл. инспектор Г. Г. е предоставена възможност да даде устни или писмени обяснения. На служителя са предоставени и Докладна записка рег. № ИЗ – 1040/ 12.02.2025г. от гл. инспектор Р. Н. – ЗН РНОД и Заповед № 5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора – Стара Загора, като мл. инспектор Г. е заявил, че евентуално допълнително ще представи обяснения и на този етап не желае да дава такива.

От проверяващата комисия е изготвена Писмена справка рег. № 1255 от 21.02.2025г. относно резултатите от извършената проверка срещу мл. инспектор Г. Г. (л. 12 и сл. по делото). В справката подробно са описани извършените от Комисията процесуални действия, в т.ч по приобщаване на писмени доказателства, изискване на документи, преглед на записите от системата за видеонаблюдение на камерите, позиционирани с обсег – лавка корпус и с обсег вътрешен двор (каре) на Затвора – Стара Загора, във времевия интервал от 13.12 часа до 13.33 часа на 21.01.2025г. и възпроизвеждането им в Протокол от 17.02.2025г. В справката е възпроизведено съдържанието на изготвените докладни записки от гл. инспектор Р. Н. - ЗН РНОД в Затвора – Стара Загора; описано е възпроизведеното в Протокола от 17.02.2025г. съдържание на видеозаписите; обективирани са констатации, направени въз основа на изискани от счетоводството на Затвора – Стара Загора документи досежно налични парични суми, приходите и направени разходи от лишени от свобода лица по личните им партиди. Прието е за установено, че на 21.02.2025г., в интервала от 13.12 часа до 13.33 часа, в обекта – затворнически магазин (лавка) влизат поименно посочени в справката лишени от свобода лица, като лишените от свобода не влизат по един в обекта и за времето, през което лишен от свобода пазарува, останалите не изчакват своя ред отвън, а е констатирано пазаруване на един лишен от свобода, в присъствието на друг лишен от свобода. Посочени са лишените от свобода, за които е установено пазаруване на фонокарти и на стоки с парични средства от личните им партиди, както и лишените от свобода, които са влезли в лавката, но не са пазарували. Направени са констатации и за предаване на вещи между лишени от свобода лица, както и за престояване на закупени продукти в кашони в затворническия магазин и за предположение за получаване на пари от един лишен от свобода, по личната партида на друг лишен от свобода. В заключение Комисията е приела за установено, че мл. инспектор Г. Г., като не е осъществил контрол на лишените от свобода от IV група при пазаруване от затворническия магазин (лавка), е допуснал едновременно движение на повече от един лишен от свобода в лавката, с което е нарушил т.1 и т.3 от Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора – Стара Загора. В резултат на неосъществения контрол се е стигнало и до предаване на карта за пазаруване и до предаване на вещи от един лишен от свобода на друг, в нарушение на законоустановения ред, както и до оставяне на закупени продукти в чанти/кашони вътре в магазина и изнасянето им от магазина на по-късен етап, в т.ч и от лишен от свобода, който не е пазарувал. От проверяващата комисия е формирано заключение, че мл. инспектор Г. Г. - надзирател I-ва степен в Затвора гр. Стара Загора, е извършил нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, с оглед на което е предложено да му бъде наложено предвиденото в чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“.

На основание чл.207, ал.11, предл. първо от ЗМВР, мл. инспектор Г. Г. е поканен да се яви за да се запознае с изготвената писмена справка рег. № 1255/ 21.02.2025г. за резултатите от проведеното дисциплинарно производство. Съгласно съставен Протокол от 21.03.2025г., след извършеното запознаване с изготвената Писмена справка и с приложените към справката документи и записи от системата за видеонаблюдение, мл. инспектор Г. е декларирал, че не желае да се възползва от възможността да представи писмени обяснения в допълнително дадения му срок от 3 работни дни и писмени обяснения или възражения от мл. инспектор Г. не са постъпвали в деловодната система на Затвора – Стара Загора в посочения срок. На 11.04.2025г. на мл. инспектор Г. Г. е връчена покана от дисциплинарно-наказващия орган за даване на писмени обяснения, с предоставена на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР възможност в 24-часов срок да представи писмени обяснения до Началника на Затвора – Стара Загора. При връчването на поканата мл. инспектор Г. е обективирал писмено изявление, че съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР не му е била дадена възможност да бъде изслушан. Съгласно съставен Протокол на основание чл.207, ал.11, изр. второ от ЗМВР, след извършена справка по Дневника на входящата поща на деловодната система на Затвора – Стара Загора, е констатирано, че в указания срок в деловодството не са постъпвали писмени обяснения или възражения от мл. инспектор Г. Г..

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Л-1765 от 14.04.2025г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.194, ал.2, т.1, предл. трето, чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и ал.2 от ЗМВР, на младши инспектор Г. К. Г. на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от 6 месеца. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че на 21.01.2025г., по време на 12 часово дежурство (08.45ч – 21.15ч.) в Затвора Стара Загора, мл. инспектор Г. К. Г. на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, носи постова служба на пост №3В, с местоположение IV група. По време на провеждане на престой на открито (12.30ч – 14.00ч) на лишените от свобода от IV група на югоизточното каре на Затвора Стара Загора, в часовия интервал от 13.12ч до 13.33ч, мл. инспектор Г. Г. не осъществява контрол спрямо лишени от свобода, влизащи в затворническия магазин (лавка), така че лишените от свобода да влизат по един в лавката и за времето, през което един лишен от свобода се обслужва от лишените от свобода с възложена работа – магазинер лавка корпус, останалите да изчакват своя ред отвън. В резултат на неосъществен контрол се е стигнало до едновременно движение на повече от един лишен от свобода в лавката, както и пазаруване на един лишен от свобода в присъствие на други лишени от свобода; до предаване на карта за пазаруване и до предаване на вещи от един лишен от свобода на друг, в нарушение на законоустановения ред – чл.97, т.2 от ЗИНЗС, както и до оставяне на закупени продукти в чанти и кашони вътре в магазина и изнасянето им от магазина на по-късен етап, в т.ч от лишен от свобода, който не е пазарувал. Прието е, че с горното действие мл. инспектор Г. Г. – държавен служител по чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, в качеството си на длъжностно лице от състава на наряда на 21.01.2025г. – постови надзирател на пост № 3В, е допуснал неизпълнение на задължения по т.1 „В затворническия магазин пазаруването да се осъществява, като в обекта лишените от свобода влизат по един и за времето, през което лицето се обслужва от магазинерите, останалите да изчакват своя ред отвън“ и по т.3, изр. първо „Контрола при пазаруването на лишените от свобода от затворническия магазин да се осъществява от постовия надзирател….“ от Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора. По съображения, основани на тежестта на нарушението (неспазване на вътрешна заповед, касаеща всички служители от НОС и всички ЛС пазаруващи от лавката), обстоятелствата, при които е извършено деянието (по време на постова служба проявена липса на бдителност пред голям брой лишени от свобода, ползващи престой на открито) и настъпилите от него последици (едновременно движение на повече от един лишен от свобода в лавката и предаване на вещи от един лишен от свобода на друг в нарушение на законоустановения ред), при форма на вина (умишлено – служителят е запознат с издадената заповед и е бил длъжен да съобрази поведението си), цялостното поведение на държавния служител по време на служба (награждаван многократно, няма налагани дисциплинарни наказания), на мл. инспектор Г. Г. е определено и наложено дисциплинарно „порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и ал.2 от ЗМВР.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на мл. инспектор Г. Г..

Допуснато е събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на К. А. П. – надзирател в Затвора – Стара Загора и колега на жалбоподателя Г. Г.. Свидетелят подробно описва месторазположението на затворническия магазин и на другите обекти и съоръжения в карето, където се провежда престоя на открито на лишените от свобода в Затвора Стара Загора. Заявява, че предвид броя и разположението на физическите обекти и съоръженията, които постовият надзирател е длъжен да наблюдава и съотв. броя на провеждащите престой на открито лишени от свобода, чието поведение трябва да контролира, е обективно невъзможно един надзирател да осъществява едновременното наблюдаване/контролиране на обектите, съоръженията и провеждащата престой на открито група лишени от свобода.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед № Л-1765 от 14.04.2025г., с която на мл. инспектор Г. К. Г. на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, е постановена от материално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС - Началника на Затвора Стара Загора.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на проведеното дисциплинарно производство. Спазени са процесуалните изисквания, регламентирани в ЗМВР. В хода на дисциплинарната процедура на служителя е предоставена възможност да се запознае с всички актове и материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в него, при подробно разясняване на процесуалните му права, вкл. правото му да представи доказателства, да прави искания и възражения и да даде писмени обяснения. Във връзка с твърдяното от пълномощника на жалбоподателя допуснато нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР поради неизслушването на служителя от Началника на Затвора Стара Загора следва да се отбележи, че законът регламентира като задължение на ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения т.е изслушването на служителя и приемането на писмените на писмените му обяснения са предвидени като алтернативни, а не като кумулативни изискуеми се действия. Поради което и с осъществяването на което и да е било от тези действия, императивното задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР се явява изпълнено от ДНО. В случая след запознаване на служителя с обобщената справка, с Покана peг. № 2304/ 09.04.2025г. Началникът на Затвора – Стара Загора, в качеството му на ДНО, е отправил покана до мл. инспектор Г. Г. за даване на писмени обяснения, като на служителя е предоставена възможност в определен срок от връчването на поканата да представи писмени обяснения или възражения до Началника на Затвора – Стара Загора по резултатите от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната му квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание. Неупражняването от служителя на нормативно регламентираните му права се свързва изцяло с процесуалното бездействие на мл. инспектор Г. да реализира тези права, а не произтича от допуснати от ДРО или от ДНО процесуални нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство - по никакъв начин не е била ограничена възможността на мл. инспектор Г. да участва в това производство и да упражни в пълен обем процесуалните си права.

Обжалваната заповед обаче е издадена в нарушение на императивните изисквания по чл. 210 от ЗМВР за съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая оспорената заповед не съдържа всички законово изискуеми се реквизити. В обстоятелствената част на заповедта липсва описание на конкретните данни, факти и обстоятелства, послужили като основание за образуването и провеждане на дисциплинарното производство и съотв. липсва посочване на фактическите основания за издаването на заповедта – конкретните факти и обстоятелства, които според дисциплинарно-наказващия орган обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл.210 от ЗМВР е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на някоя от хипотезите на чл. 194, ал.2 от ЗМВР. Това от една страна е от значение за осъществявания съдебен контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в акта деяние (действие или бездействие) на дисциплинарно наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 206, ал.2 от ЗМВР. От друга страна чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В случая вмененото на мл. инспектор Г. Г. нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като описанието на нарушението се свежда до обективирания извод, че на 21.01.2025г. „по време на провеждане на престой на открито (12.30ч – 14.00ч) на лишените от свобода от IV група на югоизточното каре на Затвора Стара Загора, в часовия интервал от 13.12ч до 13.33ч мл. инспектор Г. Г. не осъществява контрол спрямо лишени от свобода, влизащи в затворническия магазин (лавка), така че лишените от свобода да влизат по един в лавката и за времето, през което един лишен от свобода се обслужва от лишените от свобода с възложена работа – магазинер лавка корпус, останалите да изчакват своя ред отвън“, без обаче да са посочени въз основа на кои приети за установени конкретни факти и обстоятелства, е формиран този извод. За административните актове, с които се ангажира дисциплинарната отговорност на служителите, не се прилага тълкувателно изведеното изключение за допустимо излагане на мотивите (фактическите основания) на актовете в документи, подготвили тяхното издаване. Следователно съставомерните от обективна и субективна страна факти и обстоятелства, обуславящи вмененото на дисциплинарно наказаното лице нарушение, следва да се съдържат в акта за налагане на дисциплинарно нарушение, тъй като те не само са основен елемент от императивния реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл.210, ал.1 от ЗМВР, но чрез тях се лимитират и пределите на дисциплинарното обвинение от фактическа страна. В този смисъл изложените в изготвените докладни записки от гл. инспектор Р. Н. – ЗН РНОД в Затвора Стара Загора и в протокола, възпроизвеждащ съдържанието на видеозаписите, констатации за наличието на съставомерни фактически обстоятелства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като обстоятелства по извършване на нарушението. С обективирания в заповедта фактически извод, че в резултат на неосъществения контрол се е стигнало до „едновременно движение на повече от един лишен от свобода в лавката, както и до пазаруване на един лишен от свобода в присъствие на други лишени от свобода; до предаване на карта за пазаруване и до предаване на вещи от един лишен от свобода на друг, в нарушение на законоустановения ред“, се обосноват последиците от нарушението, а не самото нарушение. Пропускът да се посочат конкретните факти, въз основа на които е направен този фактически извод, представлява непълнота на дисциплинарното обвинение от фактическа страна, защото липсва посочване на съставомерни обстоятелства, обуславящи правната квалификация на поведението на мл. инспектор Г. като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Дисциплинарните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на дисциплинарните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на дисциплинарната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава акта за налагане на дисциплинарно наказание и е основание за неговата отмяна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ЕГН и адресът на дисциплинарно-наказания служител, не представляват задължителни реквизити от съдържанието на заповедта по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което възражението за формална незаконосъобразност на оспорения акт поради непосочването на ЕГН и адреса на мл. инспектор Г. Г., се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението, че от формулировката на дисциплинарното обвинение не е ясно колко нарушения са вменени като извършени, съответно че не е ясно дали е наложено едно общо наказание или е санкционирано само едно нарушение. Вмененото на служителя нарушение е едно и се свързва с неизпълнение на задължението по т.3 от Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора за осъществяване на контрол при пазаруване на лишените от свобода от затворническия магазин. Позоваването в обжалвания акт и на т.1 от посочената заповед, очевидно се свързва със съдържанието на правилата за пазаруване от лишените от свобода, спазването на които постовият надзирател е длъжен да контролира.

Всяко едно нарушение, вкл. дисциплинарното нарушение, изисква установяване съставомерност на деянието не само от обективна, но и от субективна страна. За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване, но е необходимо и деянието да е извършено от служителя виновно. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което на мл. инспектор Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Съответно нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР регламентира неизпълнението на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на преките ръководители като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Вмененото на мл. инспектор Г. Г. нарушение на служебната дисциплина по см. на 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, от правна страна е обосновано с нарушаване (неизпълнение) на задължението по т.1 „В затворническия магазин пазаруването да се осъществява, като в обекта лишените от свобода влизат по един и за времето, през което лицето се обслужва от магазинерите останалите да изчакват своя ред отвън“ и по т.3, изр. първо „Контрола при пазаруването на лишените от свобода от затворническия магазин да се осъществява от постовия надзирател….“ от Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора. За да е налице виновно неизпълнение на задължение, произтичащо от заповед на прекия ръководител, при форма на вината умисъл (както е прието от ДНО), в случая е било необходимо по несъмнен начин да бъде доказано, че служителят е бил запознат със Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора и с произтичащите от заповедта задължения за служителя в качеството му на длъжностно лице от състава на наряд – постови надзирател. В случая такива доказателства липсват. Заявеното от Началника на Затвора – Стара Загора в представеното по делото писмо вх. № 4223/ 17.06.2025г., че „всяка издадена заповед, касаеща всички служители от надзорно-охранителния състав се свежда до знанието им многократно по време на провеждащия се инструктаж при встъпване на дежурство, от съответния служител, провеждащ инструктажа – Зам. Началник РНОД/ДГН/КО“ и че „общите заповеди и произтичащите от тях задължения за служителите от НОС, съгласно чл.304 от ППЗИНЗС се поставят и на всеки един пост на територията на Затвора Стара Загора/ Дежурната стая и са на разположение на постовия надзирател“, не представлява удостоверителен документ за запознаването на мл. инспектор Г. Г. със Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора и съотв. с вмененото му задължение по т.3 във вр. с т.1 от заповедта. Посочената заповед не може да бъде определена като утвърдена от Началника на Затвора – Стара Загора инструкция по чл.304 от ППЗИНЗС. Представената ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 21.01.2025г., с удостоверяване на извършен инструктаж на мл. инспектор Г. Г. като постови надзирател на пост №3В с местоположение IV група, също не доказва запознаването на служителя със Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, тъй като липсва удостоверяване на обема и съдържанието на проведения инструктаж. В този смисъл единственото доказателство за предоставянето на служителя на Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, е удостовереното в съставения Протокол при запознаването на мл. инспектор Г. Г. на 17.02.2025г. със заповедта на Началника на Затвора – Стара Загора за извършването на дисциплинарна проверка на постъпили данни за допуснато от постовия надзирател на 21.01.2025г. дисциплинарно нарушение, основано на неизпълнение на Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. Следователно наличието на умишлено (по см. на чл.11, ал.2 от НК) поведение на мл. инспектор Г., квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, основано на знанието на служителя за произтичащите от Заповед № Л-5814/ 15.11.2023г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора задължения за постовия надзирател, се явява недоказано. Недоказаната съставомерност от субективна страна на деянието, обуславящо и обосноваващо дисциплинарното обвинение за вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина, има за последица материална незаконосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед разпоредбите на чл. 44, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, чл.88, ал.1 от ППЗИНЗС и чл. 6 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година

относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО - Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД), обработването по см. на § 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, на личните данни на служителите от пенитенциарната администрация, нито е недопустимо, нито е нелегитимно, макар и без нарочна декларация на субекта на данни за съгласие за използване на технически средства за контрол, съотв. за събирането и обработването на личните данни, респ. няма процесуална пречка записите от системата за видеонаблюдение в мястото за лишаване от свобода да бъдат приобщавани като доказателства в хода на провеждано дисциплинарно производство.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед № Л-1765 от 14.04.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора, като издадена при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание и при неправилно приложение на материалния закон с оглед недоказаното виновно извършено от мл. инспектор Г. Г. дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде възложено заплащането на Г. Г. на сумата от 1010 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като този размер на адвокатското възнаграждение не надвишава съществено предвидения размер на възнагражденията по чл. 8, ал. 2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа. Доколкото по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на делото, на репариране подлежат само направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство (държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат), липсва основание за присъждане от съда на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред ДНО в хода на административното (дисциплинарното) производство.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. К. Г. с [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ап.18, Заповед № Л-1765 от 14.04.2025г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която на младши инспектор Г. К. Г. на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Г. К. Г. с [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ап.18, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 211, изр. трето от ЗМВР.