№ 1577
гр. Русе, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520102188 по описа за 2025 година
Е. Р. И. заявява, че на 27.10.2011г., Районен съд – Русе издал срещу нея, на „******“
ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №**********г. за сумите: 1671.49
лева – главница по Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от
18.05.2006г., ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на сумата; 554.73 лева –
лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски.
По молба на банката, въз основа изпълнителния лист, ЧСИ В. М. образувал ИД
№*****г., което прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление от
24.01.2016г. Пояснява, че последното валидно изпълнително действие по делото е
извършено през м.април – м.май 2012г.
През 2025г. ищцата получила уведомление за образувано срещу нея изпълнително
дело №*******г. по описа на ЧСИ В. М., инициирано от „*******“ ЕООД. Взискателят се
позовал на цесия от 30.10.2017г., която Е. И. твърди, че не и е съобщавана. В тази връзка
сочи, че за цедиране на вземането узнала от уведомлението на съдебния изпълнител, в което
били посочени два договора за прехвърляне на вземането: от „******“ ЕАД на „**********“
ЕАД – на 04.06.2012г. и от „**********“ ЕАД на „*******“ ЕООД – на 30.10.2017г. Отделно
от това предмет на цесията бил Договор за потребителски кредит от 07.09.2009г., а не
Договор за стоков кредит чрез банкова карта, сключен на 18.05.2006г.
Поддържа, че вземането, за което е образувано ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.
№*** е погасено по давност, за което излага следните аргументи:
Давността била прекъсната с влизане в сила Заповедта за изпълнение и факта на
образуване ИД №*****г. Последните валидни изпълнителни действия по посоченото
изпълнително дело били извършени през м.април – м.май 2012г., поради което през м.април
1
– м.май 2014г. делото следвало да бъде прекратено. За периода от м.май 2014г. до
14.02.2025г. (датата, на която било образувано ИД №*******г.) не били предприети каквито
и да е действия по изпълнение, т.е. давността не била прекъсната.
Позовавайки се на приетото с ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
счита, че не дължи сумите, предмет на новообразуваното изпълнително дело, тъй като
вземането на ответника към 14.02.2025г. е погасено по давност.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, *******, че не дължи на дружеството сумите: 1671.49 лева –
главница по Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на сумата; 554.73 лева – лихва за
периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски по ЧГД №**********г. по описа
на РРС, за което е образувано изпълнително дело №*******г. по описа на ЧСИ В. М., поради
погасяване вземането по давност. В условията на евентуалност, на същото основание, моли
съда да признае за установено, че не дължи сумата над 618.55 лева, формирана за периода
14.02.2022г. – 14.02.2025г. до 2370.67 лева за периода 22.10.2011г. – 14.02.2025г. за начислена
законна лихва върху главницата 1671.49 лева.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, юрисконсулт М. М. – пълномощник на „*******“ ЕООД е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Пояснява, че на 18.05.2006г. ищцата сключила с „******“ ЕАД Договор за
предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта, а на 07.12.2009г. – допълнително
споразумение към него, с което бил променен вида на кредита – от стоков кредит в кредит за
текущо потребление. Поради неизпълнение задълженията произтичащи от контракта,
банката инициирала заповедно производство, завършило със заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа който било образувано
изпълнително дело №*****г. по описа на ЧСИ с рег.№***.
На 04.06.2012г. „******“ ЕАД прехвърлила на „********** ********“ ЕАД
вземанията по процесния договор, след което дружеството било конституирано като
взискател по изпълнителното дело.
На 30.10.2017г. „********** ********“ ЕАД цедирало вземането на „*******“ ЕООД.
Предвид уведомлението, приложено към исковата молба, счита, че длъжникът е
уведомен за цесиите.
Намира за недопустим искът, предявен в условията на евентуалност.
Поддържа, че в настоящия случай намира приложение общият петгодишен давностен
срок, който съобразно разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Счита, че ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.№*** е образувано преди да изтече
установения давностен срок и взискателят своевременно е поискал да бъдат извършени
изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора.
2
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа заповед за изпълнение №*******г., издадена по ЧГД №**********г., на
27.10.2011г. Районен съд – Русе издал изпълнителен лист с който Е. Р. И. М. и Н. К. Х. са
осъдени, солидарно да заплатят на „******“ ЕАД сумите: 1671.49 лева – главница по
договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2011г. до окончателното й изплащане; 554.73 лева – лихва
за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г. и 250.53 лева – разноски по делото.
По молба на банката е образувано ИД №*****г. по описа на ЧСИ с рег.№***, което е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление №503/24.01.2016г., тъй като
в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. Последното изпълнително действие е извършено през м.април 2012г. – наложен
запор върху банкови сметки на ищцата.
В настоящото производство е прието ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.№*** –
В. М., образувано на 14.02.2025г. по молба на „*******“ ЕООД, въз основа изпълнителен
лист от 27.10.2011г., издаден от Районен съд – Русе по ЧГД №**********г. Взискателят
уведомил съдебния изпълнител, че 30.10.2017г. вземането е прехвърлено от първоначалния
кредитор, като в подкрепа на твърдението представил договор за цесия от същата дата.
В хода на изпълнителното производство са извършени следните действия:
- на 14.02.2025г. са изискани справки за налични банкови и платежни сметки;
действащи трудови договори, сключени с длъжника; наложени са запори върху банкови
сметки на ищцата;
- на същата дата Е. И. е уведомена за образуваното изпълнително производство;
- на 07.03.2025г. ищцата депозирала възражение за погасяване вземането по давност;
- на 11.03.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. И.;
- с постановление №8766/05.05.2025г. изпълнителното производството е спряно на
основание чл.432, ал.1, т.7 ГПК.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които
изключват или погасяват спорното право.
Процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение на парични задължения,
3
въз основа документ по чл.417 ГПК, която е влязла в сила (не са наведени твърдения, че
ищецът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК) и придала на вземанията качеството на
съдебно установени по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Поради това, правото на принудително
изпълнение по отношение на тях се погасява с петгодишна давност.
Първоначално давността е била прекъсната с образуването на ИД №*****г. по описа
на ЧСИ с рег.№***, прекратено на 24.01.2016г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Второто изпълнително дело е образувано на 14.02.2025г. С молба от същата дата
взискателят – „*******“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху установени банкови
сметки на длъжника.
Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че след 24.01.2016г., когато е
прекратено първото изпълнително дело, в продължение на 5 години са поискани, съответно
извършвани изпълнителни действия, които съгласно даденото в т.10 на ТР №2/26.06.2015г.
по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК задължително тълкуване да са прекъснали давността,
поради което същата е изтекла на 24.01.2021г.
Въз основа изпълнителния лист от 27.10.2011г. по молба на ответника, депозирана на
14.02.2025г. е образувано ново изпълнително производство – ИД №*******г. по описа на
ЧСИ с рег.№***, като в молбата е посочен конкретен изпълнителен способ, но молбата е
подадена след изтичане на давностния срок по чл.110 ЗЗД и към този момент правото на
принудително изпълнение върху вземанията, предмет на изпълнителния лист, е било
погасено по давност. Това налага извод за недължимост на сумите, за които е издаден
изпълнителния лист, като погасени по давност, на което основание предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявената
в условията на евентуалност претенция за признаване установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата над 618.55 лева, формирана за периода 14.02.2022г. – 14.02.2025г. до
2370.67 лева за периода 22.10.2011г. – 14.02.2025г. за начислена законна лихва върху
главницата 1671.49 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. Същите възлизат на 1665.78 лева, от които 900
лева – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №*******г. и 450 лева –
възнаграждение за процесуално представителство по ВЧГД №******г. по описа на РОС.
Съдът намира за основателно, релевираното от ответната страна възражение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки видът на спора, интереса, вида и количеството извършена
работа, фактическата и правна сложност и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът счита, че
адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 650 лева – адвокатско възнаграждение по
ГД №*******г. и 250 лева – по ВЧГД №******г. При това положение дължимите на ищеца
разноски възлизат на 1215.78 лева.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „*******“ ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр.София, *******, представлявано от управителите Р. М.-
Т. и Т. В., че Е. Р. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе, ***** не дължи на
дружеството сумите: 1671.49 лева – главница по Договор за предоставяне на стоков кредит
чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на
сумата; 554.73 лева – лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски по
ЧГД №**********г. по описа на РРС, за което е образувано изпълнително дело №*******г.
по описа на ЧСИ В. М., поради погасяване вземането по давност.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Е. Р. И., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1215.78 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5