№ 64
гр. София , 22.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500370 по описа за 2021 година
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от П. ИВ. П. чрез адв. И. от САК
срещу определение от 25.02.2021 год. по гр.д. № 449/2020 год. оп описа на РС-Елин Пелин,
с което съдът е спрял производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Моли съда да го отмени и да върне делото на ЕлПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът И.Д. оспорва подадената частна жалба.
След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред ЕлПРС е образувано по подадена искова молба от П.П. срещу
И.Д., в която твърди, че страните са съсобственици на дворно място, находящо се в с. А.,
съставляващо парцел V-86 в кв. 30 по плана на селото, заедно с построените в него
жилищна сграда и стопански сгради, като всеки от съсобствениците притежава в
изключителна собственост построена въз основа на отстъпено право на строеж вилна сграда.
Тъй като страните не могат да се разберат по въпроса за разпределяне ползването на
дворното място, ищецът предявява иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. С молба от
04.02.2021 год. ответникът е поискал спиране на производството по делото, тъй като е
висящо производство по гр.д. № 1073/2020 год. по предявен от И.Д. иск за делба на
процесния урегулиран поземлен имот. Представено е копие от искова молба, без данни за
дата на постъпване в съда и за образуване на гражданско дело, с която И.Д. е предявил
против П.П. иск за делба на УПИ V-86 в кв. 29 по плана на с. А..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
1
Съгласно разясненията по приложението на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, дадени в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5
на ТР № 7/31.07.2017 год. по т.д. № 7/2014 год. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването
на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на
пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Връзката между
делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в
това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по
разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Поради това
наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско,
административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното
дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието
на процеса по обусловеното дело.
В конкретния случай съдът намира, че молбата за спиране е неоснователна. На първо
място, не са налице данни за образувано и висящо производство по представената от
ответника искова молба, с която са предявени искове за делба на процесния поземлен имот.
Липсват каквито ида било данни тази искова молба да е входирана в ЕлПРС и въз основа на
нея да е образувано твърдяното гражданско дело. Дори това обстоятелство да беше
установено, настоящият състав намира, че не е налице връзка на преюдициалност между
двете дела, която да обуславя спиране на производството по предявените искове с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Претенцията по спряното производство е за определяне начин на реално ползване на
процесното дворно място, по отношение на което няма спор за правата на съсобствениците
– не се спори, че страните са съсобственици на имота при равни квоти, като всеки от тях
притежава в изключителна собственост ползваната от него сграда въз основа на отстъпено и
реализирано право на строеж. Съдебната практика е категорична, че в производството по чл.
32, ал. 2 от ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения, касаещи правата в
2
съсобствеността. С оглед това няма отношение на преюдициалност между производството
по евентуален висящ спор за делба /по отношение на който няма данни на какъв етап е/ и
производството по иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Относно предвидената привременната мярка
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, същата се налага, когато имотите се ползват само от част от
съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от
съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо използване на
делбените имоти от всички съделители докато трае дългото делбено производство.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения, като решението по него разпределя ползването на имота занапред
неограничено във времето, поради което евентуална привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от
ГПК /каквато няма данни да е поискана в делбеното производство/ няма как да е обуславяща
за изхода по настоящия спор. Напротив, решението по настоящото дело по чл. 32, ал. 2 от
ЗС следва да бъде взето предвид в делбеното производство при преценка за това дали всеки
съсобственик ползва имотите съобразно правата си в съсобствеността.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение
е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане на спора по същество.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 25.02.2021 год. по гр.д. № 449/2020 год. по описа на РС-
Елин Пелин, с което съдът е спрял производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1 , т.
4 от ГПК и ВРЪЩА делото на РС-Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3