Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 09.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2064 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС

 

Предявени са искове от Д.Е.П., ЕГН **********,***,  чрез пълномощника, адв. Д. Ц.,  МАК, срещу П.М.Г., ЕГН **********,***,  с правно основание – чл. 30, ал. 3 ЗС.

След завеждане на делото, на 15.02.2019 год. ищецът е починал.

С изрична молба наследниците му Ц. Г.П., ЕГН **********, Т.Д.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,*** заявяват, че желаят да встъпят в процеса, като го заместят и потвърждават извършените до момента процесуални действия, включително и представителната власт на пълномощника.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на земеделски имоти, които са предмет на делбено производство по гр.д. № 147/2013 год., което е във  фазата на извършване на делбата.

За стопанската 2015/2016 год. за имотите не е имало сключени арендни или наемни договори и те са били включени в картата на „белите петна“ по см. Чл. 37в ЗСПЗЗ. На 14.10.2016 год., ответникът бил получил съответното рентно плащане за всички имоти.  Не изпълнил задължението си да разпредели сумата между останалите съсобственици, според правата им. Ищците му изпратили нотариална покана за доброволно изпълнение, но такова не последвало.

Иска се от съда: Да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца Д.П. сумата от 1023,17 лв., с която се е обогатил за негова сметка, мораторна лихва за забава в размер на 208,64 лв., начислена върху главницата, считано от датата на настъпване изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на и.м. ;

Претендират се и разноските по делото.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си ответникът счита искоете за допустими, но неоснователни.

Признава ги до размер от 408,90 лв., която сума твърди, че е изплатил. Над този размер ги оспорва като неоснователни.

По делото е не е спорно това, че страните са съсобственици на посочените имоти, които за стопанската 2015/2016 год. са били земи, включени в разпределението по чл. 37в ЗСПЗЗ и рентното плащан е получено от ответника.

Признато е задължение на ответника в размер на 408,90 лв., платено в хода на делото.

Оспорва се претенцията по размер.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Д. Ц., МАК, който поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени. Излага съображенията си в писмена защита, като претендира разноски и представя списък  по чл. 80 ГПК.

Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че е изпълнил, но е налице забава на кредитора, изразяваща се в отказ на ищците да приемат извършеното от него с пощенски запис плащане. В условията на евентуалност счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като квотите на страните не са ясни, доколкото в делбеното производство не е взето предвид завещателно разпореждане в полза на част от съделителите, между които неговата майка Н.Ф.Г.като наследник на Н.М.П..

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

След смъртта си, на 13.11.1946 год., Н.М.П.,*** оставил наследниците:

1.       К.Н.П., син, поч. 28.04.1946 год., с наследници:

a.        Ф. Н. П., съпруга, поч. 04.09.1982 год.,

b.       Й. К. П., син, поч. 23.12.2003 год., с наследници:

                                                                                     i.       Р. Й. П., син,

                                                                                  ii.       К. Й. П., дъщеря;

c.        Е. К. П., син, поч. 19.12.2002 год., с наследници:

                                                                                     i.       Д.Е.П., син, поч. 15.02.2019 год., с наследници:

·       Ц.Г.П., съпруга,

·       Т.Д.П., дъщеря и

·       Л.Д.П., син,

d.       Т. К. П., син, поч. 10.07.2012 год., с наследници:

                                                                                     i.       Р. Т. П., син, поч. 25.11.2016 год., с наследници:

·       Т.Р. П., дъщеря и

·       М. Р. П., дъщеря,

                                                                                  ii.       К.Т. П.-Д., дъщеря;

2.       С.Й. К., дъщеря, поч. 15.07.1968 год., с наследници:

a.        Е. Й. Д., дъщеря, поч. 01.02.1986 год., с наследници:

                                                                                     i.       Г. М. Д., съпруг, поч. 12.08.1998 год.,

                                                                                  ii.       Н. Г. Л., дъщеря, поч. 24.08.2013 год., с  наследници:

·       М. С. Л., съпруг,

·       К. М. Л., син,

·       Е. М. М., дъщря;

                                                                                iii.       Б. Г. Й., дъщеря, поч. 09.01.2008 год., с наследници:

·       В. С. Ф., дъщеря;

3.       К. Н. П., дъщеря, поч. 10.05.1971 год., с наследници:

a.        Ф. А. П., съпруг, поч. 02.09.1982 год.,

b.       Г. Ф. Н., дъщеря, поч. 10.05.2001 год., с наследници:

                                                                                     i.       Н. О. Д., син, поч. 14.04.2006 год., с наследници:

·       М. Т. Д., съпруга,

·       М. Н. С., дъщеря и

·       О. Н. Д., син;

c.        Н. Ф. Г., дъщеря, поч. 13.11.2015 год., с наследник:

                                                                                     i.       П.М.Г., син.

Видно от горното, първоначалният ищец и ответника са втори братовчеди, което не е спорно по делото.

Не е спорно и, че на наследниците на Н.М.П., с Решения № 756Г/20.10.1999 год., по преписка № 5306/27.02.1992 год., № 7976/04.11.1994 год., по преписка № 6244/28.02.1992 год., № 508З/04.06.1998 год., по преписка № 8145/29.04.1992 год.  и № 5323А/04.11.1994 год., по преписка № 8145/29.04.1992 год., всички на ПК Вълчедръм, обл. Монтана е възстановена собствеността по отношение на следните земеделски имоти, в землищата на селата Златия и Горни Цибър, обл. Монтана:

1.       Нива от 1,510 дка, трета категория, имот № 026005 в м. Мъртвица, в землището на с. Горни Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639;

2.       Нива от 5,660 дка, пета категория, имот № 048017 в м. Ръпето, в землището на с. Горни Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639,

3.       Нива от 7,134 дка, четвърта категория, имот № 179008 в м. Валя Лунга в землището на с. Горни Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639,

4.       Нива от 7,970 дка, четвърта категория, имот № 350006 в м. През барата, в землището на с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,

5.       Нива от 85,645 дка, трета категория, имот № 035004 в м. Язовините, в землището на с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,

6.       Нива от 5,305 дка, трета категория, имот № 060005 в м. Совата, в землището на с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,

С Решение от 13.09.2013 год., и Решение за поправка на явна фактическа грешка от 20.11.2013 год., двете по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, е допусната делба на описаните по-горе имоти между съсобствениците, като видно от решението, правата на първоначалния ищец са по 1/6 ид.ч., и още 20 дка от нивата от 85,645 дка в м. язовините, Правата на ответника /по-точно на неговата майка Н.Г., чиито единствен наследник е той/ са 1/8 ид.ч.

След служебна справка в електронната деловодна система на съда се установява, че в първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по дупускане на делбата по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, проведено на 27.05.2015 год., искания за сметки не са били предявени.

Установява се също, че с Решение от 28.04.2017 год. е извършена делбата между страните, като това решение е влязло в сила на 12.07.2018 год.

От извлечението от електронния регистър по реда на чл. 75а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за землищата на с. Горни Цибър и с. Златия, двете обл. Монтана за стопанската 2015/2016 год. се установява, че като имоти по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ са отразени и имоти, останали в наследство от общия на страните наследодател Н.М.Пакрашков:

- Имот № 179008 – нива от 7,134 дка,

- Имот № 26005 – нива от 1,425 дка,

- Имот № 60005 – нива от 5,305 дка,

- Имот № 35004 – нива от 85,645 дка,

- Имот № 350006 - нива от 7,970 дка 

С две Платежни нареждания от 14.10.2016 год. за имотите в землищата на с. Златия и с. Долни Цибър, обл. Монтана са платени общо 3940,91 лв. от ОД Земеделие – Монтана.

И за петте имота ответникът е декларирал, че като сънаследник ще предаде на останалите съсобственици полагащите м се съг. чл. 30, ал. 3 ЗС дялове от сумите, получени от него на осн. чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ.

С Нотариална покана с рег. № 16613/27.07.2017 год. на Нотариус и. Д., рег. № 039 в РНК, р-н СРС, първоначалният ищец Д.Е.П. е поканил ответника в 7-модневен срок от получаването да му изплати полагащата се част от получените суми за горните имоти, в размер на 894,06 лв. – за стопарската 2015/2016 год.

Поканата е връчена на ответника на 28.08.2017 год. – лично, в кантората на нотариуса.

От своя страна той, с пощенски запис от 20.12.2018 год. (в хода на делото, при подаването на писмения отговор) превел на първоначалния ищец Д.Е.П. сумата от 408,90 лв. (получателят, първоначален ищец е починал на 15.02.2019 год.)

С молба до Български пощи АД от 03.10.2019 год. ищцата Ц.П. е поискала писмена справка за състоянеито на пощенския запис и видно от предоставеният й отговор, записът е бил на съхранение до 09.04.2019 год., а на следващия ден – 10.04.2019 год. е получен обратно от изпращача. 

С пощенски запис от 05.12.2019 год. ответникът отново превел същата сума – 408,90 лв., вече на ищцата Ц.Г.П..

С молба до Български пощи АД от 05.02.2020 год. ищцата Ц.П. отново е поискала писмена справка за състоянеито на пощенския запис и видно от предоставеният й отговор към 17.02.2020 год., два дни преди заключителното съдебно заседание сумата записа не е получена, а се намира на съхранение в отдел КПППО, на разположение за изплащане на една от двете страни – подател или получател.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Онтосно главният иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС

Иска се от съда: Да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца Д.П., заместен в хода на делото от наследниците си Ц. Г.П., Т.Д.П. и Л.Д.П.,***23,17 лв., с която се е обогатил за негова сметка, мораторна лихва за забава в размер на 208,64 лв., начислена върху главницата, считано от датата на настъпване изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на и.м.

Съгласно този текст от Закона за собствеността, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговият дял в съсобствеността.

Понятието „ползи” включва в случая не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове.

Чл. 30, ал.3 ЗС намира приложение и когато съсобственикът отдава под наем съсобствената вещ и получава суми в повече от дължимите му съобразно неговия дял в съсобствеността, тъй като това  води до получаване на граждански плод от вещта, полза по смисъла на чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗС.

За да се уважи иска по чл. 30, ал.3 от ЗС следва да се докаже от ищеца наличието на елементите от фактическия състав, включващ: съсобствена вещ между страните, ответникът да не е ползвал съсобствената вещ пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея /добиви – естествени или граждански/, както и като е събирал тези доходи, да не е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.

При наличието на тези предпоставки задължението възниква от момента, в който е реализиран съответният доход, като писмена покана не е необходима на основание чл. 93 от ЗС, съгласно който добивът от вещта като плодове, прираст от добитък, наем и др. такива, принадлежи на собственика й.

Правото по чл. 30, ал. 3 от ЗС законът урежда като безсрочно вземане.

Дължимото без срок се дължи веднага - чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

В случая, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че ответникът е получил за стопанската 2015/2016 год., общо сумата от 3940,91 лв. за петте имота, посочени в исковата молба, които са били съсобствени между страните и останалите наследници на Н.М.П..

Според влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата от 20.11.2013 год. по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, делът на първоначалния ищец Д.Е.П. е 1/6 ид.ч.  от всички имоти, допуснати до делбата и още 20 дка от нивата с обща площ 85,645 дка в м. Язовините (т.е. от имот № 035004, трета категория, м. Язовините в землището на с. Златия, обл. Монтана.

Преценява се като неоснователно искането на ответника, заявено с писмената му защита за възобновяване на съдебното дирене за прилагане към настоящото производство на гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, доколкото с исковата молба вече е приложено влязлото в сила решение по допускане на делбата.

Общата площ на съсобствените на страните имоти е 107,564 дка.

Това, установено чрез просто пресмятане означава, че ответникът е получил по 36,64 лв./дка за имотите.

Съответно, /установено отново чрез просто пресмятане, доколкото ищците не ангажират доказателства, от които да се установи как са формирали претенциите си по размер/, делът на първоначалния ищец Д.П. от допуснатите до делба имоти е 37,927 дка, а частта му от получените от ответника суми за съсобствените им имоти е 1389,65 лв.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 1023,17 лв.

Следователно, предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 С следва да се уважат до претендирания размер.

От тази сума в хода на делото ответникът е направил опит да изплати – първоначално на Д.Е., а в последствие на заместилата го ищца Ц.П. сумата от 408,90 лв. – с пощенски запис, като сумата не е получена от тях, а е оставена на  съхранение в пощенската станция – включително и към датата на последното открито заседание по делото.

Ищцата Ц.П. е отказала да приеме изпълнението, поради което и на осн. чл. 95 и следв. ЗЗД ответникът следва да се освободи от неблагоприятните последици от забавата си по отношение на нея.

Искът следва да отхвърли изцяло по отношение на ищцата Ц.П., а по отношение на ищците Т.П. и Л.П. да се уважи до размера на остатъка – за сумата от 614,27 лв., или  по 307,14 лв. за всеки от тях.

По отношение на претенциите за лихва:

За да настъпят последиците на забавата, доколкото търсената лихва е по същината си обезщетение за вреди от забава, без да е нужно те да се доказват,  според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е  необходимо длъжника да бъде поканен да изпълни доброволно.

Едва изтичането на срока за изпълнение по такава покана без да има изпълнение, поставя длъжника в забава -  чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Изискуемостта на едно вземане по чл. 69 и сл. от ЗЗД и забавата на длъжника по чл. 84 от ЗЗД законът урежда като два различни правни института.

Обстоятелството, че вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС е уредено като безсрочно, и следователно изискуемо с възникването му, не означава, че задълженото по това притезание лице изпада  в забава още с възникване на дълга.

По делото е установено, че с нотариална покана, получена от ответника на 28.08.2017 год. Първоначалният ищец Д.П. е поканил ответника в 7-модневен срок от получаването на поканата да му изплати получената сума от ОСЗ Вълчедръм, за бели петна за стопанската 2015/2016 год., в размер на 894,06 лв. Срокът е изтекъл на 04.09.2017 год., следователно ответникът е в забава по отношение на сумата, за която е поканен да плати от 05.09.2017 год.

За това лихва за забава върху сумата от 894,06 лв. се дължи от 05.09.2017 год. до датата на завеждане на иска – 15.10.2018 год.

Изчислена с помощта на електронен калкулатор (http://balans.bg) лихвата за посочения период е в размер на 100,57 лв.

В  горепосоченият размер искът за присъждане на лихва е основателен и следва да се уважи, а над него – до претендираните 208,46 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Следва да се присъди и законната лихва върху уважената част от претенцията – 614,27 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Относно разноските:

Ищците претендират разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК, видно от който общият размер на сторените от тях разноски е 511,40 лв. От тях доказани с писмени доказателства, приложни по делото са общо 450 лв. – д.т. и адв. хонорар. Предявените искове са с обща цена 1231,81 лв. (главница и лихва), а уважената част е общо 1123,74 лв. (отново главница – включително сумата от 408,90 лв., за която искът се отхвърля поради изпълнение в хода на делото и лихва), или 91,23%.

Предвид изхода от делото, в ответникът следва да бъде осъден да заплати на тримата ищци 410,54 лв., или по 136,85 лв.на всеки от тях – разноски за водене на делото пред първата инстанция.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.М.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,***, като наследници на Д.Е.П., ЕГН **********,***,  сумата от 614,27 лв., или  по 307,14 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 15.10.2018 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на ищцата Ц. Г.П., ЕГН ********** ***, за сумата от 408,90 лв., представляваща частично изпълнение в хода на делото, неприето от кредитора.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД П.М.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г.П., ЕГН **********, Т.Д.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,***, като наследници на Д.Е.П., ЕГН **********,***0,57 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 1023,17 лв., считано от датата на изпадането в забава – 05.09.2017 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.10.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият до претендираният размер от 208,64 лв. – за  периода от 14.10.2016 год. до 04.09.2017 год. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.М.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г.П., ЕГН **********, Т.Д.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 410,54 лв., или по 136,85 лв. на всеки от тях – разноски по водене на делото пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: