Номер 129803.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502035 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.
Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 1484/2019г. на
Районен съд - Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. , ЕГН **********,
сумите: 1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до
окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени допълнителни
възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. - 30.09.2019г.; 231.86
лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до
датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв, представляваща разноски за възнаграждение
на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
1
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 263,03 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 136,22 лв. и 126,81 лв. и обезщетение за забава за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 38,66 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на
нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86
от ЗЗД /изменени в хода на производството/ от Д. З. З. срещу ОД на МВР-Варна за
заплащане на сумата от 1705.90 лв, представляваща обща стойност на неплатени
допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. -
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до
окончателното плащане, и сумата от 231.86 лв., представляваща обща стойност на лихва за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019г.
В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност „младши оперативен дежурен” в РУ Девня при ОД на
МВР Варна при Главна дирекция „Национална полиция” гр. София в периода 25.10.2016г.
до 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при
сумирано изчисляване на работното време. На основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съобразно чл.187 ЗМВР. На
основание чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР, работещи
на смени, се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния
период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В наредбата се
сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика
от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство и в частност чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време регламентираща
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, т.е. 1.143. Твърди, че в периода 25.10.2016г. до
30.09.2019г. е положил общо 1680 часа нощен труд, който, преизчислен към дневен, води до
извънреден труд 243.67 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и
увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е
за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответника счита
2
претенциите за неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност по щата на ОД
МВР Варна „младши оперативен дежурен” в РУ Девня при ОД МВР - гр.Варна.
Потвърждава, че ищецът е работил на 12-часови смени, в т.число нощни такива определени
в заповед №365з-3139 от 31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на
държавните служители в ОД МВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители
в МВР. Още повече, че в чл.179, ал.4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода
е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни
доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени
тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание
за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че
положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приобщените доказателства се установява, че
между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 25.10.2016 г. -
30.09.2019 г., по което ищецът е заемал длъжност „младши оперативен дежурен” в РУ Девня
при ОД на МВР Варна, и че в процесния период ищецът е работил на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за
исковия период е бил положен от ищеца реално нощен труд, който, съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от още 242,20 часа, заплащането на който, ако се
приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 1705,90 лв. Лихвата за забава
върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в размер на 231,86 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият закон,
3
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.
Спорният момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с
увеличение от 50%.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило
на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/,
4
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е
1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод
за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено
регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане, се явяват доказани по
основание и размер, поради което следва да се уважат.
Поради съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело №
1484/2019г. на Районен съд - Девня, с което Областна Дирекция на МВР-Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 е осъдена да заплати на Д. З. З. ,
ЕГН **********, сумите: 1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени
допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. -
30.09.2019г.; 231.86 лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на
съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв,
представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5