О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на единадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа търговско дело № 2802/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, за осъждане на „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, да му
заплати сумата 34625,08 лева без ДДС, представляваща погрешно прихванати
задължения по специфични условия – бонус върху оборота, разходи за реклама и
логистична такса в рамките на продажбено правоотношение при общи условия на
системата за доставки в Метро.
При
дължимата служебна проверка на исковата молба съдът е констатирал
несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като ищецът
твърди съдебно предявеното вземане да е възникнало в рамките на едно продажбено
правоотношение, но да се формира от три различни вземания – бонус за постигнат
оборот, разходи за реклама и логистична такса, като всяко от тези вземания има
различен правопораждащ фактически състав, поради което на ищеца е указано да
уточни размера на всяка от сумите, които претендира като погрешно начислени му
задължения по специфични условия, в рамките на общо предявения размер от
34625,08 лева.
В
изпълнение на указанията „А.Т.“ ЕООД е депозирало молба, в която уточнява, че
претендираната сума е формирана като сбор от три вземания: бонус за постигнат
оборот в размер на 4181,43 лева, разходи за реклама в размер на 21888,70 лева и
логистична такса в размер на 8554,95 лева, възникнали в периода 01.01.2015 г. –
30.06.2019 г..
Съгласно
чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по
търговски дела с цена над 25000 лева, а цената на никой от предявените
обективно, кумулативно съединени искове не надхвърля посочената сума. Действително всички парични вземания произтичат
от едно и също правоотношение между страните, но по естеството си представляват
различни материални субективни права, всяко от които е предмет на самостоятелен
иск, тъй като фактическите състави, които пораждат вземанията на ищеца включват
различни допълнителни елементи. Родовата подсъдност се определя от цената на
всеки предявен иск, а не от общия размер на всички предявени искове. Ищецът в
рамките на диспозитивното начало определя цената на всеки от предявените
искове, респ. дали претендира вземането си с начислен ДДС или без такъв – в случая
изрично ищецът претендира да е насител на вземания без ДДС. Цената на никой от обективно,
кумулативно съединените искове не надхвърля сумата 25000 лева.
Съгласно
чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и тъй
като цената на всеки от предявените искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, изискващ разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция,
компетентен да се произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото
следва да бъде изпратено по подсъдност.
СЪДЪТ, на основание чл. 119, ал. 1 вр. чл. 104, т. 4 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг.
дело № 2802/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-16 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: