№ 16497
гр. С., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110121311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на В. Ц. Д., ЕГН **********, малолетна, действаща
чрез законния си представител и нейна майка Е. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
.............. срещу „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ........... с която е предявен за разглеждане
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 000,00 лева –
част от вземане в общ размер на 15 000,00 лева, претендирана като дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания в резултат
от получена черепна травма, настъпила при удар от входната врата на ответното лечебно
заведение на 09.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.11.2022
г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 09.11.2022 г. в гр. С., при
влизане в „................. за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П. тригодишната към
тази дата В. Д. била ударена в дясната част на главата, вкл. в областта на дясното ухо, от
входната врата на лечебното заведение тип „летяща врата“. В резултат на удара ищцата
изпаднала в безсъзнание. При описания инцидент тя била придружена от своята майка Е. С.,
пред която непосредствено след реализиране на инцидента служители на болничното
заведение изразили възмущението си, че това не е единичен случай и други пъти се е
случвало въпросната врата да удря пациенти и служители на болницата. Посещението в
болничното заведение било извършено с оглед на оплаквания на ищцата от болки в областта
на лявото ухо, но вследствие на настъпилия удар било уст.ено кървене в областта на другото
ухо, вкл. ищцата била във видимо неадекватно състояние, с изразено сънено поведение. По
преценка на медицинския екип, погрижил се за нея след инцидента, ищцата била настанена
в Клиника по неврохирургия, където била поставена под наблюдение и й били извършени
множество изследвания. Констатирано било счупване на малка костица в страничната част
на черепа. Престоят на ищцата в болничното заведение продължил 13 дни, а възст.ителният
1
период след това 2 месеца. Непосредствено след претърпения инцидент ищцата
непрекъснато спяла, което силно притеснило цялото й семейство, тъй като тя била
тригодишно, много жизнено дете. В хода на възст.ителния процес детето започнало да
проявява агресия след силния стрес, плачело, страхувало се да заспи, имало неспокойни
нощи с бълнувания. Наложило се да бъде спряно от детска градина с оглед на постоянното
му наблюдение у дома. Поддържа се, че така претърпените неимуществени вреди са
настъпили в резултат на противоправното поведение на ответната болница, която не е
осигурило безопасни условия за пребиваване в лечебното заведение, вкл. е позволило
ползването в него на необезопасена и неконтролирана врата. Моли се за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения, че не се
доказва къде и при какви условия е настъпил инцидентът, вкл. че това е станало в резултат
на удар с врата, собственост на болничното заведение. Поддържа, че всички врати в
последното са били напълно изрядни към датата и часа на твърдения инцидент, както и че
................. за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П. отговаря на всички изисквания
за безопасни условия на труд и безопасни условия за пациентите, като в тази връзка
ежегодно се извършват редица инспекции, чиято цел е именно тяхното подсигуряване.
Оспорва вида и интензитета на твърдените от ищцата неимуществени вреди. Намира
размера на претендираното обезщетение за прекомерен, некореспондиращ с принципа за
справедливост, уст.ен в чл. 52 ЗЗД. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на
вредите от настойника на ищцата – нейната майка, за която се твърди, че не е положила
необходимото внимание при влизането в лечебното заведение спрямо малолетното си дете.
С тези доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и се прави искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за уст.ено от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за раждане № .............. (л. 16) В. Ц. Д. е родена на ...............
г., с родители Е. К. С. и ........
Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО (л. 142), на 09.11.2022 г., в 12:10
часа, е извършен преглед на В. Ц. Д. в Консултативен кабинет по УНГ, при който й е
поставена основна диагноза „травма на главата, неуточнена“. По снета анамнеза, детето е
ударено силно от рязко отваряща се врата преди 40 минути в дясната част на главата,
имала болки в лявото ухо вчера. Детето е напуснало кабинета на 09.11.2022 г., в 12:19 часа.
По делото е представен и приет документ, наименуван История на заболяването с
№ .......... (л. 132), изготвен от приемащ лекар в отделение „..............“ при „................. за
активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, видно от който на 09.11.2022 г., в 12:34
часа, В. Ц. Д. е била приета в посоченото отделение, с поставена диагноза „счупване на
основата на черепа“ и е била насочена към хоспитализация. Към този документ е
приложено Направление за хоспитализация от 09.11.2022 г. (л. 133-134).
По делото е представена и приета като писмено доказателство Епикриза от
15.11.2022 г., издадена от „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.
ЕАД (л. 11), на В. Ц. Д., тригодишна, удостоверяваща приемането на пациентката в
болничното заведение на 09.11.2022 г., и изписването й на 15.11.2022 г. По данни на родител
е снета следната анамнеза за пациентката: постъпва в 111 кабинет по повод травма на
главата след удар от врата. Не съобщават за загуба на съзнание или повръщане. Без
оплаквания за гадене, световъртеж или главоболие. Образуване на подутина на мястото
на удара вдясно челно и се наблюдават следи от засъхнала кръв в десен външен слухов
канал. От няколко дни детето е с висока температура до 38 градуса. В деня на инцидента
2
е било на преглед при УНГ по повод болки в ухото и наличие на големи количества ушна кал,
които са прочистени по време на прегледа. Отразено е, че обективното състояние на детето
е добро; с лека подутина вдясно фронтотемпорално, със засъхнала кръв на входа на
външния слухов проход, без данни за активно натичане. Изброени са предприетите спрямо
пациента изследвания и консултации, в т. ч. КТ – образно изследване на главен мозък –
нативно, и 2 броя консултации със специалист УНГ. Пациентът е изписан с препоръки за
ХДР и домашно лечение, както и извършване на контролни прегледи. Констатациите на
специалиста в отделение УНГ са отразени в документ от 10.11.2022 г., находящ се на л. 140
от делото, видно от който по анамнеза на лицето, същото съобщава, че не чува с дясното
ухо.
По делото е представено извлечение от Амбулаторна книга, водена при ответната
болница в периода 04.11.2022 г. – 13.11.2022 г. и удостоверяваща посещенията в спешен
кабинет педиатрия (л. 126-128), видно от което в посочения кабинет е била приета В. Ц. Д..
В извлечението липсва отбелязване на конкретната дата на прием на лицето.
По делото е представено извлечение от Амбулаторна книга, водена при ответната
болница в периода 04.11.2022 г. – 09.11.2022 г. и удостоверяваща посещенията в 111
неврохирургучен кабинет (л. 123-125), видно от което на 09.11.2022 г., в 12:30 часа, в
посочения кабинет е била приета В. Ц. Д.. .
По делото е представено и прието изследване по Образна диагностика № 145512 от
10.11.2022 г., извършено на В. Ц. Д. от рентгенолог при „................. за активно лечение и
спешна медицина Н. И. П. ЕАД (л. 10), при работна диагноза „счупване на основата на
черепа“. Според констатациите, отразени в изследването, не се уст.яват убедителни данни за
фрактура; не се отграничават огнищни или травматични промени в мозъчния паренхим
супра- и инфратенториално; не личат кръвеквивалентни колекции епи- и/или субдурално,
както и по хода на субарахноидните пространства; вентрикулна система по срединна линия,
недилатирана; наличие на течно-еквивалентно съдържимо в мастоидните клетки
двустранно, като вляво са почти напълно обезвъздушени. По клинична преценка е уместно
контролно изследване след анестезия.
По делото е представено извлечение от Амбулаторна книга, водена при ответната
болница в периода 15.11.2022 г. – 30.12.2022 г. и удостоверяваща посещенията в УНГ
кабинет (л. 129-131), видно от което в посочения кабинет е била приета В. Ц. Д.. В
извлечението липсва отбелязване на конкретната дата на прием на лицето. Констатации
относно състоянието на лицето при преглед, извършен на 15.11.2022 г. в УНГ, се съдържат в
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО на л. 169 от делото.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Епикриза от
21.11.2022 г., издадена от „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.
ЕАД (л. 9), на В. Ц. Д., тригодишна, удостоверяваща приемането на пациентката в
болничното заведение на 15.11.2022 г., при поставена диагноза „Остро гнойно възпаление на
средното ухо“, и изписването й на 21.11.2022 г. По данни на майката е снета следната
анамнеза за пациентката: дете на 3 г., доведено за преглед по повод болка в лявото ухо от
08.11.2022 г. в „П. на 09.11.2022 г. При влизане в болницата е ударено силно в дясната част
на главата от рязко отворена врата. На УНГ консултация са уст.или съмнения за
фрактура на базата на черепа /хематом по горнозадната стена на десния ушен канал,
непосредствено до тъпанчето и хемотимпанон, аспирирана била ясна кръв – от
медицинската документация/. След консултация от неврохирург детето е прието в
клиниката по .............. – „П. със съмнение за фрактура на базата на черепа – средна дясна
черепна ямка. След проведените образни изследвания не се уст.яват убедителни данни за
фрактурата на базата на черепа. След проведеното консервативно лечение детето е
изписано от .............. с подобрение. Постъпва в УНГ отделение за продължаване на
лечението поради наличие на жълтеникава, примесена оскъдно с кръв ексудация от ухото и
3
субфебрилитет. Отразено е, че обективното състояние на детето е леко увредено, ало- и
автоориентирано, субфебрилно, в дясното ухо се уст.ява наличие на единични коагулуми и
крусти в слуховия канал, хематом по задно-горната стена на канала с редуцирани
значително в сравнение с 09.11.22 г. размери, с оскъдна кръвениста ексудация от него;
инецерана тъпанчева мембрана с призиращ жълтеникав ексудат. Не са констатирани
усложнения. Назначени са диагностични процедури, в т. ч. пълна кръвна картина, биохимия
и ушен секрет, както и медикаментозно лечение по схема в домашни условия и извършване
на контролни прегледи.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице Ц. Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Според експертното
заключение на д-р Г., изготвено въз основа на събрания по делото писмен доказателствен
материал, в т. ч. приложената медицинска документация, което съдът кредитира като
безпристрастно и компетентно изготвено, при извършените прегледи на детето В. Ц. Д.
обективно е уст.ена и описана подутина в мястото на удара /травматичен оток/ вдясно челно
и над външния край на дясна вежда странично, уст.ени са и данни за кървене от десен
външен слухов канал, като при специализирано изследване – отоскопия, е описано, че
засъхваща кръв покрива частично ушния канал и тъпанчевата мембрана, наличие на
кървене и хематом на задната стена на ушния канал, както и данни за хемотимпаноум
/наличието на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо/. Касае се за травматично
увреждане в дясна част на главата. Контактното увреждане е от механично действие на
твърд тъп предмет, като за да се причини счупване на черепната основа, то е било
нанесено със значителна травмираща сила. Контактът е локализиран вдясно челно-
слепоочно. Отчитайки особеностите на детските черепни кости, експертът е уточнил, че от
удар в тази област може да се причини по индиректен начин травмиране със счупване на
черепната основа в дясната половина на седна черепна ямка, особено, ако травмата е
нанесена с голяма травмираща сила и с предмет със сравнително широка контактна
повърхност, каквито данни се твърдят в случая – удар, нанесен с рязко отворена врата.
Вещото лице е изяснило, че диагнозата „счупване на средна черепна ямка в дясно“ е
поставена като окончателна в епикриза на И.З., въпреки, че от проведено високо-
информативно изследване /КТ на глава/ няма доказано счупване на черепна кост, което се
обосновава с конкретно уст.еното в клиниката – обективна находка за травма на главата,
наличен хематом на задно-горна стена на слухов проход и хемотимпанум и натичане на кръв
в слуховия канал. Предвид конкретиката на разглеждания случай и изнесеното в исковата
молба относно състоянието на детето след инцидента, вещото лице не изключва вариант в
резултат на удара при детето да е настъпила лека мозъчна травма, но категорично
изключва възможността травмирането да е протекло с пълна загуба на съзнание.
Експертът посочва, че получената от детето черепна травма е съпроводена със силни болки
и страдания за поне 2 – 3 седмици след инцидента, както и функционални нарушения –
намаляване на слуха с дясно ухо. Изяснил е, че при травма, като получената от ищцата, се
създават условия за възникване на инфекция, а с това и риск от възпаление на мозъчни
обвивки и мозъка и с това опасност за живота. В случая, при контролни прегледи на детето
на 11 и 14.11.22 г., е констатирана възникнала инфекция в областта на наранени тъкани на
ухото - „.. дясно ухо с гноевидна ексудация...”. При липса на ангажирани по делото
изследвания за слуха – тонални аудиометрии, не може да се прецени в каква степен и за
колко време е било налице нарушение на слуха, като продължителността му е в зависимост
от преодоляване на възникналото като усложнение гнойно възпаление. В случая е налично
неразместено пукване на кост, което увреждане не е в състояние да причини нараняване на
мозъчен паренхим чрез проникване.
За уст.яване на обстоятелства около настъпването на инцидента, състоянието на
ищцата след него и техническото състояние на процесната врата, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ........ ..............
4
От разпита на свидетеля ............, баща на В. Ц. Д., се уст.ява, че в деня на процесния
инцидент той, заедно с ищцата и нейната майка, са отишли в П. поради оплаквания на
детето от болки в лявото ухо. Свидетелят Д. спрял управлявания от него автомобил на
аварийни пред входа на болничното заведение, при което В. и майка й слезли от колата и се
насочили към болницата. Е. държала В. за ръката, като на входа на болницата се разминали с
друг жена. Вратите на болницата били тип „летящи“, като жена му и детето минавали през
едната врата, а другата жена – през другата. След като излязла другата жена, тя пуснала
вратата, през която минала, и последната ударила В. вдясно по главата. В резултат на удара
детето се свлякло на земята. Свидетелят Д. веднага слязъл от колата и се притекъл на
помощ, при което вдигнали В. и той казал на жена си да отидат в болничния кабинет, а той
отишъл да паркира автомобила си. Върнал се и чакали пред кабинета по УНГ. Докато
чакали, детето се унасяло да заспи и било видимо унило. При прегледа на В. се уст.ило, че
същата има кръв в дясното ухо. Свидетелят си спомня, че след инцидента е комуникирал със
служители на болницата, които изразили възмущението си относно случая, който не бил
първи такъв, а такива инциденти се случвали постоянно. По спомени на бащата детето
останало в болницата между 10 и 12 дни. След изписването й се наложило да ходят за
контролни прегледи във ВМА. В резултат на инцидента В. била стресирана продължително
време, като всяко болнично посещение било съпроводено с неприятни емоции за детето.
Към днешна дата физически то е добре, но продължава да изпитва страх от лекари. Посочва,
че механизмът на вратата е бил такъв, че тя автоматично и много силно се затваря, когато
бива пусната. Свидетелят си спомня, че вечерта преди инцидента детето се оплаквало от
болки в лявото ухо, други инциденти преди процесния не са се случвали.
От разпита на свидетеля ............... се уст.ява, че семейството му и това на ищцата се
намират в близки семейни отношения от около 5-6 години. Свидетелят заявява, че познава С.
от съвсем малка и дори тя го нарича чичо. Известен му е инцидентът с вратата в П..
Семейството на С. му споделило, че при влизане в болницата вратата е ударила детето. По
същото време бащата на С. бил ангажиран и с майка си, която била приета в тежко
състояние в друго болнично заведение, поради което потърсили помощ от свидетеля.
Последният си спомня, че е ходил на посещения на детето, купувал му е и носил лекарства.
При посещенията на детето му направило впечатление, че то видимо изпитва страх, все
търсело да гушне някого, оплаквало се от абоката на ръката си. След изписването му от П.,
се е случвало свидетелят Й. да го води на лекар във ВМА за прегледи във връзка с травмата
от удара, при които случаи си спомня, че С. били уплашена, раздразнителна и се държала за
дясната страна на главата.
От разпита на свидетеля Ан. Страхилов Шум. се уст.ява, че той е служител на
ответната болница, в отдел „Поддръжка сграден фонд“, от около 15 години. Свидетелят
посочва, че в задълженията на екипа, част от който е и той, е ежедневната проверка на
сградния фонд на болницата, вкл. уточнява, че има дежурни служители, които при подаване
на сигнал, следва незабавно да отреагират и отстранят сигнализирания проблем. Свидетелят
Шум. посочва, че вратата в преддверието на детското спешно отделение е тип „летяща
врата“, с две крила – всяка с широчина около 1,80 м. и височина около 2,20 м., които се
отварят в двете посоки. Крилата на вратата нямат допирна точка и се връщат автоматично в
затворено положение, като пантите им са по-особени, тъй като работят в двете посоки, и
прибират крилата много плавно. Свидетелят заявява, че няма спомен за процесния
инцидент. Посочва, че към датата на разпита – януари 2025 г., въпросната „летяща“ врата
вече не е налична в детското отделение, но не помни кога и причината за премахването й. В
момента на нейно място няма никаква врата. Спомня си, че в годините са извършвани
ремонти на вратата. Същата работи изрядно, ако вратите се затварят плавно. Няма спомен
тази врата някога да е била връзвана с бинт. Човек на средна височина би имал видимост към
нея – над 60-70 см., ако застане на булеварда пред входа.
Към писмения отговор на исковата молба са приложени документи относно
5
техническото състояние на сградния фонд на „................. за активно лечение и спешна
медицина Н. И. П. ЕАД. След запознаване с тях, съдът констатира, че сред тях липсват
доказателствени източници относно техническата изправност конкретно на процесната
врата, находяща се в детското отделение на болницата, поради което не се налага техния
отделен и подробен анализ. За неотносими по делото съдът приема документите, приложени
на л. 31-34, л.39-45, л.61-63, л.88-93, л.97-98, касаещи техническото състояние на сградния
фонд към момент, следващ датата на процесния инцидент.
При така уст.ената фактическа обст.ка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезира с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД за сумата от 1 000,00 лева – част от вземане в общ размер на 15 000,00 лева,
претендирана като дължимо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания в резултат от получена черепна травма,
настъпила при удар от входната врата на ответното лечебно заведение на 09.11.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Забраната е универсална, важи за всички правни субекти, за целия кръг права, интереси и
ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в ППВС
№ 7/30.12.1959 г., юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е уст.ено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /д.ие, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между д.ието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се уст.ява осъществяването на
всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на ответната болница.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал – в т. ч.
приложената медицинска документация, гласните доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите ........ ..............и неоспорените констатации на заключението на СМЕ, което
преценено по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, съдът намира за уст.ено по
6
делото, че на 09.11.2022 г. тригодишната към тази дата В. Д., придружена от своята майка Е.
С., е посетила детското отделение на „................. за активно лечение и спешна медицина Н.
И. П. ЕАД, с оплаквания от болки в лявото ухо. Вратата в преддверието на отделението била
от типа „летяща врата“, с две крила, като Е. С., държейки за ръка В., отворила лявото крило
на вратата, водещо навътре към болничното заведение, в който момент през дясното крило
излязла друга жена. Излизайки от болницата, последната пуснала дясното крило на вратата,
което автоматично и рязко се върнало назад и ударило в дясната част на главата В., вкл.
ударило и дясното й ухо, в резултат на което детето се свлякло на земята, без да губи
съзнание. След инцидента детето било прегледано в Консултативен кабинет по УНГ,
отделение „..............“ и спешен кабинет „Педиатрия“ със съмнения за „счупване на основата
на черепа“. При извършените прегледи на В. Ц. Д. обективно е уст.ена и описана подутина в
мястото на удара /травматичен оток/ вдясно челно и над външния край на дясна вежда
странично, уст.ени са и данни за кървене от десен външен слухов канал, като при
специализирано изследване – отоскопия, е описано, че засъхваща кръв покрива частично
ушния канал и тъпанчевата мембрана, наличие на кървене и хематом на задната стена на
ушния канал, както и данни за хемотимпаноум /наличието на кръв в тъпанчевата кухина на
средното ухо/. Касае се за травматично увреждане в дясна част на главата. За да приеме за
доказан посочения механизъм на получаване на телесно увреждане при ищцата, съдебният
състав съобрази данните, отразени в медицинската документация, изготвена в деня на
инцидента и в дните, непосредствено след него, кореспондиращи в пълна степен помежду си
и с констатациите на вещото лице по неоспорената СМЕ, сочещи, че конкретно получената
при ищцата увреда се явява резултат от контактно увреждане от механично действие на
твърд тъп предмет със сравнително широка контактна повърхност, какъвто представлява
крилото на болничната врата, като за да се причини счупване на черепната основа, то е било
нанесено със значителна травмираща сила. В тази насока, съобразявайки заключението на
СМЕ в частта му, сочеща, че увреждания като получената от ищцата могат да бъдат
получени в резултат на удар „със значителна травмираща сила“, преценявано съвкупно с
непосредствените впечатления на свидетеля Цв. Д. относно механизма на затваряне и
отваряне на процесната врата в деня на инцидента, които по същество не се оспорват на
ответната страна, а именно, че вратата автоматично и много силно се затваря, когато бива
пусната, и изложеното от свидетеля Ан. Шум., в чийто трудови задължения е възложена
поддръжката на сградния фонд на болницата, че за да работи процесната врата изрядно,
пантите следва да се затварят „много плавно“, съдът намира за доказано в хода на процеса,
че във въпросния ден дясното крило на вратата на детското болнично отделение не е
отговаряла на изискванията за изправност, като същата се е затваряла рязко, а не плавно, и в
резултат на това е причинен удар в дясната част на главата на ищцата, довела до черепна
травма. В подкрепа на така приетото е и заявеното от свидетеля Ан. Шум., че към момента
процесната врата е премахната, което само по себе си възпрепятства изследването на
техническите й характеристики, както и че през годините назад е имало нееднократно
оплаквания във връзка с механизма на нейното затваряне/отваряне. Съдът цени показанията
на свидетеля Ан. Шум. с висока доказателствена стойност поради заеманата от него
длъжност и обстоятелството, че същият е служител на ответната болница. С оглед на тези
показания и описаните от свидетеля конкретни трудови функции, възложени на екипа, част
от който е и той, съдът намира за уст.ено по делото, че констатираната неизправност на
вратата е допусната поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на служители
на ответника, включващи ежедневно наблюдение на елементите от сградния фонд на
болницата, в т. ч. наблюдение за появата на неизправности, технически надзор,
профилактични прегледи и пр. Индикации за неизпълнение на възложените задължения се
съдържат и в приложената към писмения отговор документация – така напр. писмо рег. №
561700—98/10.02.2023 г., на л. 36 от делото, в което се констатират неизпълнения на
предписани мероприятия в сградния фонд, предписани с разпореждане от 30.09.2022 г.,
7
разпореждане № ПР-ПБЗН-СД6-06-31/30.09.2022 г. на л. 52 от делото, в което са
констатирани технически неизправности на различни елементи от сградния фонд и др. В
тази насока е и изявлението, направено в отговора по чл. 131 ГПК, че във връзка с
настъпилия инцидент, от страна на изпълнителния директор на болницата е отправено
предложение към родителите на ищцата лечението на същата да бъде поето от болницата,
което съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно
наличие на обстоятелства, обуславящи отговорността на болницата за полученото от детето
увреждане. В отговор на възраженията на ответната страна и във връзка с приложението на
нормата на чл. 172 ГПК, съдът намира за нужно да отбележи, че цени показанията на
свидетеля Цв. Д. с критичност предвид близката му родствена връзка с ищцата.
Същевременно, по делото липсват възражения относно изнесеното от него, че в деня на
инцидента е присъствал физически в болничното заведение, вкл. че е ползвал процесната
врата, а оттук и че е придобил непосредствени впечатления относно нейното техническо
състояние и механизъм на отваряне и затваряне. Ето защо, съдът намира, че не са налице
основания за съмнения в достоверността на изнесените в тази им част данни, поради което и
показанията на свидетеля Цв. Д. досежно гореописаните обстоятелства следва да бъдат
кредитирани. При съобразяване на правилото по чл. 172 ГПК, тези показания няма
основание да не се кредитират и в частта относно състоянието на детето непосредствено
след инцидента и във възст.ителния период, тъй като възприятията на свидетеля, бидейки
баща на ищцата, са преки за повечето събития, а фактите, които уст.ява, съответстват на
хронологията на развитието на събитията и на писмените и гласни доказателства по делото.
Съдът констатира несъответствия в показанията на свидетеля Д. и останалия доказателствен
материал единствено в частта, в която същият изнася данни, че след инцидента В. е
изпаднала в безсъзнание. В тази им част показанията на този свидетел се опровергават
изцяло от медицинската документация и заключението на СМЕ, поради което и съдът не ги
кредитира. Що се касае до поддържаните от ответната страна противоречия в показанията на
свидетеля Д. и тези на свидетеля Шум. относно видимостта, която първият от тях е имал към
процесната врата към момента на удара, съдът намира, че при липса на ангажирани по
делото обективни доказателствени източници относно размерите на вратата и разстоянието
между нея и конкретното местоположение на бащата в пространството пред входа на
лечебното заведение, то не би могло да се изключи възможността първият от тях обективно
да е възприел събитията, при които е настъпил ударът. При изложените мотиви, настоящият
съдебен състав смята, че по делото се уст.и наличието на виновно неизпълнение на
нормативно предвидените задължения от страна на служителите на болницата, отговарящи
за състоянието на сградата и съоръженията в нея.
Съдът намира за неоснователно наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение на
болницата за съпричиняване на вредоносния резултат от майката на малолетната ищца,
неупражнила достатъчен надзор над детето си. По делото не се спори, че към момента на
инцидента законният представител на ищцата В. – нейната майка Е. С., я е държала за ръка.
Същевременно съдът намира за ирелевантно за спора конкретното местоположение на
детето спрямо майката, щом въпреки техническата си неизправност процесната врата е била
в експлоатация в деня на инцидента и тя е била достъпна за всички служители на болницата
и посетителите в нея. Родителят на пострадалото дете не е бил длъжен да предполага, или да
се съмнява, в техническата изправност на експлоатираните и общодостъпни за всички лица
съоръжения в сградата. Наред с изложеното, в случая ударът за детето е настъпил челно,
поради което съдът намира за изцяло хипотетични твърденията на ответника, че същият не
би настъпил, ако към момента на отваряне на лявото крило на вратата /през което ищцата и
нейната майка са преминали/, В. се е намирала преди майка й Е. С..
Въз основа на ангажираните в производството писмени доказателства, показанията на
свидетелите Цв. Д. и Д. Й. и заключението на СМЕ безспорно се уст.и в процеса, че в
причинна връзка с удара от рязко върналото се дясно крило на вратата в преддверието на
8
детското отделение са настъпили твърдените от ищцата неимуществени вреди. Съдът
намира за доказани конкретни вреди като: травматичен оток вдясно челно и над външния
край на дясна вежда странично, кървене от десен външен слухов канал, кървене и хематом
на задната стена на ушния канал, данни за хемотимпаноум /наличието на кръв в тъпанчевата
кухина на средното ухо/, инфекция в областта на наранени тъкани на дясното ухо. От
приложената по делото медицинска документация, изслушаните показания и неоспорените
констатации на СМЕ, съдът приема за доказано, че вследствие на получаването на
описаните увреждания ищцата е била хоспитализирана в болнично заведение за период от
13 дни (в периода 09.11.2022 г. – 21.11.2022 г.), в рамките на който спрямо нея са предприети
множество изследвания и медикаментозно лечение; уврежданията са били съпроводени със
силни болки и страдания в продължение на поне 2 – 3 седмици след инцидента; както и че
болката и преживеният стрес са резултат от комплексни фактори, като ранната детска
възраст на детето – 3 години към датата на инцидента, развилия се в резултат на този
инцидент страх у детето към болнични заведения, засилен вследствие на множеството
приложени му медицински изследвания и необходимостта многократно да посещава лечебни
заведени с оглед на последващото му лечение.
По делото се уст.и безспорно и причинната връзка между процесния инцидент и
претърпените от В. Д. неимуществени вреди.
При така изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата фактически
състав по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан в своето основание.
При определяне конкретния размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий справедливост. По въпроса за
съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е уст.ена константна съдебна
практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК, според която справедливостта – като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието "вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк
смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е уст.ено, че са в причинна връзка /резултат на/
противоправното и виновно поведение на дееца.
При определянето на размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с Пост.ление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и с Пост.ление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, и отчете преди всичко като
фактори, обосноваващи по-висок размер на следващото се обезщетение, вида и тежестта на
конкретно причиненото травматично увреждане, с което не се изчерпват всички
получени в резултат на удара увреди, засегнатата в резултат на процесния инцидент зона от
човешкото тяло – дясното ухо, което увреждане според неоспорените констатации на СМЕ
е довело до функционални нарушения в слуха на пострадалата (неговото намаляване, за
което индикации има и в приложената медицинска документация), при липса на обективни
данни по делото за техния траен характер, като при описаната по делото конкретика на
9
казуса вещото лице не изключва вариант в резултат на инцидента при детето да е настъпила
лека мозъчна травма; интензитета и продължителността на болките – по-интензивни
според заключението на СМЕ през първите 2-3 седмици след инцидента, след което болките
имат затихващ характер; характер на проведеното лечение – болнично лечение в
продължение на 13 дни, включващо извършване на множество изследвания, вкл. рентгенови,
а след това медикаментозно лечение в домашни условия, съпроводено с извършване на
контролни прегледи в болнична среда, при липса на обективни данни за конкретната
продължителност на възст.ителния период; възрастта на пострадалата – тригодишна към
датата на инцидента; социално – икономическата обст.ка в страната към момента на
инцидента, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното
развитие. Наред с всичко изложено, съдът отчита като фактор, обосноваващ по-висок размер
на следващото се обезщетение, и цялостното отражение на преживяното от ищцата в
емоционален аспект вследствие получения силен стрес – касае се за дете на възраст от 3
години, за което от събраните гласни доказателства се уст.и, че в резултат на инцидента е
развило страх към болници, влошило се е качеството му на съня й, станало е агресивно. От
друга страна, съдът съобрази, че непосредствено след настъпване на удара спрямо ищцата е
оказана спешна медицинска помощ от служители на ответната болница, болничното й
лечение не е съпроводено с пълно обездвижване предвид изнесеното от свидетеля Д. Й., че
при посещенията на детето, същото е излизало навън в дворното пространство на
болницата, от болницата е отправено предложение лечението на детето да остане за сметка
на заведението. При съобразяване на така посочените релевантни обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че уст.ените при ищцата болки и страдания дават основание на съда
да приеме, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди, доколкото същите могат да бъдат парично остойностени, надвишава
нееднократно предявения размер от 1 000,00 лева. В този смисъл предявената частична
претенция следва да се уважи изцяло.
Върху сумата от 1 000,00 лева се дължи и законна лихва от датата на увреждането –
09.11.2022 г. до окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищцата. В случая, последната
претендира присъждане на разноски в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и
175,00 лева за платен депозит за СМЕ, за извършването на които са представени
своевременно писмени доказателства, поради което искането за тяхното присъждане следва
да се уважи.
Прави се искане за присъждане на адвокатски хонорар в полза на процесуалния
представител на ищцата адвокат Г. Г., САК, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По искането за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното. В практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и
др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е
необходимо страната предварително да уст.ява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна
сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото
пост.еният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да получи
възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на
10
възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част
от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на
чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако уст.и, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС
съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител
действия. В разглеждания случай, при съобразяване вида на предявения иск, материалния
интерес по спора, средната фактическа и правна сложност на делото и вида и броя на
извършените от адвоката процесуални действия и броя на проведените с негово лично
участие заседания (2), съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди възнаграждение от 600,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда сумата в размер на 200,00 лева – деловодни разноски за държавна такса
и депозит за СМЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ........... да заплати на В. Ц. Д., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез законния представител Е. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. .............. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1 000,00
лева – част от вземане в общ размер на 15 000,00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, в резултат от получена черепна травма при настъпил на 09.11.2022 г. инцидент –
удар от рязко затворила се врата в детското отделение на ................. за активно лечение и
спешна медицина Н. И. П., в резултат на противоправно поведение (бездействие) на
„................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД да поддържа в изправност
автоматична врата в собствения й обект, находящ се в гр. С., бул. "........ ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.11.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ........... да заплати на В. Ц. Д., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез законния представител Е. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. .............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 200,00
лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 21311/2024 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ........... да заплати на адвокат Г. Г., САК, с
11
адрес: гр. С., ул. „............, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата в
размер на 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита на В. Ц. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 21311/2024 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „................. за активно лечение и спешна медицина Н. И. П. ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ........... да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 200,00 лева –
деловодни разноски в производството по гр. д. № 21311/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12