№ 535
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500991 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Р.М.М.“,
ЕООД, чрез адв. Н. Б. против Решение № 497/12.06.2025 г., постановено по
гр.д.№ 3341/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано,
постановено при напълно погрешен анализ на събраните по делото
доказателства, и постановено в противоречие с материалния закон.
Сочи за доказано, че въз основа на Докладната записка от управителката
– М.К.П., с която същата сигнализира работодателя за злоупотреби от страна
на сужителките -Л.Г. и Н. Т., със Заповед от 27.08.2024 г. е извършена
инвентаризация за периода от 01.07.2024 г. до 26.08.2024 г. в търговския обект,
стопанисван от „Р.М.М.“, ЕООД находящ се в р. Б., където работи ищцата Н.
Т..
Сочи за доказано, че според длъжностната характеристика ищцата има
задължението да приема, съхранява, разходва и отчита стоково-материални
ценности, като изрично в т. II е посочено и отговорностите за качеството на
извършената работа и за рекламации от клиенти; за установена липса на
стоки; отчетническа отговорност във връзка с опазване на поверените й
парични и материални ценности; за правилното ползване на фискалното
устройство; за спазване правилата за противопожарна безопасност.
Сочи за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че при
преглед на камерите на търговския обект, в който работи ищцата в качеството
на продавач консултант управителката на дружеството е забелязала
съмнителни нейни действия, както и неиздаване на касови бележки на
клиентите или ако се издава, то в касовата бележка се маркира само торбичка
1
на стойност 0.10 лв.; че заедно с колежката й Л.Г., работеща също като
продавач консултант в обекта не маркират точен грамаж на продадената
стока; че продават бракувана стока, както и множество други нарушения.
Затова и при извършената обстойна проверка на действията на Т. от
назначената със Заповед от 27.8.2024 г. комисия са установени големи липси
на стоково-материални ценности от предоставените стоки. Липсите за
ревизирания период - 1.7.2024 г.-26.08.2024 г. са в размер на 13 120,30 лв. В
тази връзка е съставен Акт за резултати от проверка на стоково-материални
ценности и е депозиран сигнал до органите на РП-Благоевград.
Заключава, че от доказателства се установява, че ищцата е злоупотребила
със служебното си положение и грубо е нарушила трудовата дисциплина при
изпълнение на задълженията си.
Оспорва извода на РС за неспазване на чл. 333, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 330,
ал. 2 т. 6 КТ след като работодателят е атакувал болничния лист пред ТЕЛК и
съответно отменен с ЕР 00033/25.02.2025 г; както и извода му за
немотивираността, за който не е съобразил посочването в нея на основанието
на което е прекратено трудовото правоотношение, цитиран е чл. 330, ал. 2 т.
6 КТ, както и причините за налагането на дисциплинарното наказание,
подробно описани в процесната заповед.
Според жалбоподателя съдът не е изложил съображения с оглед
безспорно установените груби нарушения на трудовата дисциплина, че
заповедта е незаконосъобразна. Моли да се отмени решението на
първоинстанционния съд и се постанови отхвърляне на иска. Представя
писмена защита.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи за правилна
преценката на РС за неспазване от работодателя на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.
Поддържат твърдението си, че уволненият работник е получил само
заповедта, която е представил с исковата си молба, която работодателят не е
отменял, като предвид приетото от РС, че уволнението е въз основа на
представената от работодателя заповед с отговора на исковата молба,
поддържат основанията и за нейната незаконосъобразност вкл. и за нейната
немотивираност. Да се съобрази, че в последната не се съдържа описание на
отделни нарушения, нито дати или период на нарушение, поради което и
събраните доказателства за установяването на такива са ирелевантни.
Акцентира, че поканата за обяснения до уволнената не изхожда от
работодателя. По тези и останалите съображения в жалбата и писмените
бележки моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима - депозирана е от лице с правен
интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен
акт.
С атакуваното решение РС е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение между Н. К. Т. и
„Р.М.М.“ ЕООД, представлявано от Г.Н.М., за незаконосъобразно и е отменил
Заповед № 43/07.10.2024 година, издадена от управител на "Р.М.М." ЕООД,
ЕИК *.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе с оглед правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК по
доводите в жалбата, касаещи правилността му, БлОС, въз основа на тезите на
страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н. Т. е изпълнявала в ответното дружество длъжността, на която
е била назначена „продавач консултант“, с месторабота „магазин за месни и
млечни продукти“, находящ се в гр. Б..
Със заповед № 43/07.10.2024 г. е уволнена.
Заповед под този номер и дата на издаване се представя от ищцата с
исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, които не са с
идентично съдържание.
Всяка от страните е оспорила истинността на представената от другата
страна.
Ищцата сочи, че представената от нея с исковата молба заповед е
получила по пощата на 17.10.2024 г. като по чл. 176 от ГПК обяснява пред РС,
че след обаждане и среща с управителката на обекта - М.П., последната е
поискала документите, които има тя за да ги сравни, като й е върнала не
предадената й от ищцата заповед, която смачкала, а друга. Сочи обаче ищцата,
че тя вече си била направила копие на получената по Еконт заповед, която
представя с исковата молба.
Ответникът сочи, че заповедта представена от ищцата е работния й
вариант.
От изслушаната съдебно-графологическа експертиза се установява, че
подписът за „Управител" и „Работодател" в Заповед № 43 от 07.10.2024 год. на
Управителя на фирма „Р.М.М." ЕООД, представена с исковата молба не е на
посочено в нея за подписало я лице - Г.И.М., управител; както и че подписът,
положен за „Управител" в Заповед № 43 от 07.10.2024 год., представена с
отговор на искова молба и съдържаща се в оригинал в личното трудово досие
/ЛТД/ на Н. К. Т., е изписан от посочената в нея лице - Г.И.М..
РС е приел, че заповедта представена от работодателя е заповедта, която
е връчена на ищцата на 17.10.2024 г.
В отговора на въззивната жалба пълномощникът на уволнения работник
сочи, че уволнението е вследствие на получената по Еконт на представената с
исковата моба заповед, съществуването на която ответникът не е отрекъл,
наричайки я работен вариант.
Ищцата е оспорила като незаконосъобразна заповедта, представена от
работодателя с отговора на исковата молба.
Направения довод от ищцата, въззиваема във въззивното производство,
съдът счита за основателен.
Работодателят не твърди работния й вариант да е предоставял на ищцата,
с което да се обясни представянето на нейно копие с исковата молба и то при
положение, че Т. и към посочената в заповедта дата на издаване е била в
отпуск, което прави правдоподобно обяснението й пред РС за начина по който
й е взета и съотв. дадена заповед пак за уволнение, но с различно
съдържание.
Освен това твърдението за работен вариант според съда е очевидно
защитна теза предвид заключението на експерта, че подписът върху
представената с исковата молба заповед, подписът върху поканата за
обяснения от ищцата във връзка с уволнението й, както и подписът върху
заповедта за назначаване на комисия за инвентаризация /последните два
документи се представят от ответника в подкрепа на защитната си теза/, не са
3
на управителя на ответното дружество – работодател – Г.М., сочен в същите за
подписал ги; нито на отговорника на обекта - М.П., а на друго лице, като
всички тези изброени три документа, сочи графолога са подписани от едно и
също лице. За тях - поканата за обяснения и заповедта за комисията за
инвентаризация - не се твърди да са работни варианти предвид подписването
им от същото друго лице, неуточнено от ответника лице.
Ето защо съдът счита, че заповедта, представената от ищцата с исковата
молба й е връчена първа чрез куриерски услуги и с нея й е прекратено
трудовото правоотношение.
От неустановяване лицето, което е подписало поканата за обяснения до
ищцата и установяване, че подписът не е на посоченото в нея лице за
подписало я – Г. М., според БлОС следва, че няма надлежна покана за даване
на обяснения. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В следващата ал. 2 е постановено, че Ако работодателят не
изпълни това си задължение, то съдът отменя дисциплинарното наказание без
да разглежда спора по същество
При недоказване в настоящия казус да са търсени обяснения от
работодателя заповедта за уволнение следва да се отмени без да се разглежда
спора по същество.
Освен това съдът споделя становището на първоинстанционния съд, че е
нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ – не е потърсено от Главна инспекция на
труда, което също е самостоятелно основание заповедта за уволнение да се
отмени без спорът да се разглежда спора, постановено изрично в чл. 344, ал. 3
КТ.
Закрилата по цитирана разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ има
обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването
на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или
служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение
точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна
неработоспособност и др./ Отпадането й според съдебната практика е само
ако работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е
връчена заповедта за уволнение, макар и за същия ден да има болничен лист
за временна неработоспособност.
В разглеждания случай предвид последващата отмяна на болничния лист
на ищцата е без значение и не елиминира закрилата й, след като трудовото
правоотношение се прекратява към датата на връчване на заповедта, към
който момент се преценява и законосъобразността на уволнението, а съгл. чл.
333, ал. 7 от КТ - и закрилата по този член т.е. и по т. 4 на чл. 333, ал. 1.
Дори и да не се споделят тези две самостоятелни основания за отмяна на
заповедта, то тя е незаконосъобразна, защото не отговаря на императивното
изискване за мотивираност, съгл. чл. 195, ал. 1 КТ, с конкретното посоченото в
нея за фактическо основание за издаването й „установена кражба на пари“.
Изискването за мотивираност на заповедта не вменява в задължение на
работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние. Но за спазването му е достатъчно в заповедта
нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по такъв начин, че да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, време и място
4
на извършване т.е. да е посочено по разбираем за работника/служителя начин.
Същественото при преценка за мотивираността й е от съдържанието на
заповедта, ведно с документите в случай, че работодателят препраща и/или се
позовава на такива да са станали достояние, да са познати на служителя и от
тях да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание,
поради което заповедта за наказанието е издадена т.е. служителят/работникът
да има възможност да разбере причината, поради която е наказан, съотв.
съдът да може да извърши проверка и въз основа на нея да заключи
законосъобразно ли е наказан. А в случая това не е спазено. Както изрично се
обобщава в решения на ВКС № 676/12.10.2010 г. по гр.д. 999/2009 г.; Р. №
177/17.6.2014 г. по гр.д 7430/2013 г. и др. - целта за мотивиране на заповедта е
с оглед спазване изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността
наказаният работник да се защити в хода на съдебното производство. Когато
изложените мотиви са достатъчно за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
Посочването в заповедта за фактическо основание „Установена кражба на
пари“, без да се уточнява кога, от кого, как е установена, размера на сумата –
не обоснова извод за мотивираността й, съобразно изискванията на закона.
Затова са несъстоятелни доводите в жалбата срещу законосъобразността
на първоинстанционното решение с доводи за необсъждане на доказателства,
установяващи факти, които ответникът е конкретизирал като основания за
уволняването на ищцата едва пред съда респ. в производството пред съда
стават достояние и на уволнения работник. Това е недопустимо и предвид
изискването на закона за мотивираността именно на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание в случая – уволнение, са от значение фактите
изложени в самата заповед, които определят и релевантните към предмета на
делото обстоятелства.
От посоченото следва, че несъстоятелно се твърди в жалбата, за
несъобразяване от РС на доказателства, установяващи, че ищцата е
злоупотребила със служебното си положение и грубо е нарушила трудовата
дисциплина при изпълнение на задълженията си, позовавайки се
жалбоподателят на акта за извършена ревизия, за който обаче не твърди да е
бил известен на ищцата, както и да е била известена, че я уволнява, именно
заради констатациите в него.
Освен това заповедта, с която БлОС приема, че е наказана - заповедта
представена от ищцата с исковата молба - не се установява да е подписана от
работодателя, от управителя на ответното дружество-работодател, което е
самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност.
За пълнота на настоящия акт БлОС посочва и следното: Доводите
досежно неспазване на чл. 195, ал. 1 от КТ за немотивираността на заповедта
за уволнение, представена от ищцата с исковата молба, са относими и към
заповедта, която се представя от ответника и която се съдържа в личното
трудово досие на ищцата. В нея като фактическо основание се сочи
„Присвояване на суми от продадени стоки собственост на „Р.М.М.“, ЕООД. В
останалото съдържание на заповедта не се сочат факти, от които да става ясно
на работника за какво негово поведение е уволнен, а представлява цитиране
на съдържание на законови норми или изрази от тях респ. може да се
разглежда като оценка на работодателя на посоченото от него за фактическо
основание за издаване единствено и само „присвояване на суми от продадени
5
стоки“. Това касае съдържанието в заповедта, според което „С описаното по-
горе нарушение, Н. К. Т. не е изпълнила възложената работа, злоупотребила е
с доверието на работодателя, не е изпълнила трудовите си задължения точно и
добросъвестно, което е грубо нарушение на задълженията за добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения, съгласно чл. 125 от Кодекса на труда; че
действията на Н. К. Т. представляват виновно неизпълнение на трудовите
задължения, което е нарушение на трудовата дисциплина…“ Очевидно от
посоченото съдържание на заповедта е, че тя е немотивирана, поради което е
незаконосъобразна. В самата теза на ответника не се сочи кой конкретно
визиран факт в заповедта се установява от събраните доказателства/писмени
и гласни/; а се сочат факти, установяващи се според страната от събраните
доказателства, които ги подвеждат под квалификациите на закона, съдържащи
се в заповедта.
Ето защо доводите в жалбата за мотивираност на заповедта за уволнение
и за незаконосъобразност на първоинстанционното решение според БлОС са
несъстоятелни.
Предвид че РС е признал уволнението и прекратяването на 17.10.2024 г.
на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, то БлОС потвърждава
атакуваното решение.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
жалбоподателят ще следва да се осъди да заплати на въззиваемия
направените разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., за които се установява, че са договорени и платени, и за
които разноски представя списък.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 497/12.06.2025 г., постановено по гр.д.№
3341/2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което е признато на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението и прекратяването на 17.10.2024 г. на трудовото
правоотношение между Н. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес : гр. Б., и „Р.М.М.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : О.К., представлявано от Г.Н.М., за
незаконосъобразно и е отменена Заповед № 43/07.10.2024 година, издадена от
управител на "Р.М.М." ЕООД, ЕИК *.
Осъжда Р.М.М." ЕООД, ЕИК *, представлявано от Г.Н.М., да заплати на
Н. К. Т., ЕГН ********** направените разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер 1000 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7