№ 22895
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20211110145498 по описа за 2021 година
С разпореждане от 28.04.2023 г. на заявителя е указано да представи
доказателства, че е предявил иск в 1-месечен срок от съобщението относно
вземането по издадената заповед за изпълнение. Разпореждането е получено
от него на 04.05.2023 г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
04.06.2023 г., без заявителят да е представил доказателства за предявен иск и
до този момент. На съда не е служебно известно заявителят да е предявил иск
за установяване на вземането си.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
служебно обезсилване изцяло на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
По разноските:
С молба от 21.02.2023 г. от длъжника Ц. Б. И. е направено искане за
осъждане на заявителя да й плати разноски в размер на 400 лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар. Към молбата (л. 29 и сл.) са
представени договор за предоставяне на правни услуги и процесуално
представителство от 23.01.2023 г. и платежно нареждане от 02.02.2023 г., от
които се установява, че претендираното адвокатско възнаграждение е
действително уговорено между страните и е платено по банков път.
По аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК при този изход на спора на длъжника
Ц. Б. И. следва да бъдат присъдени разноски за претендираното от нея
адвокатско възнаграждение.
По отношение на претендираните разноски за заповедното
производство, съдът взе предвид, че възражението не се постановява в
самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
1
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този
смисъл: Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
I т. о., ТК). От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да
мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи
адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно
могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то
мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски обаче,
съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете
обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва
с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита.
Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение,
респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят
разноски за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при
направени разноски в заповедното производство това право следва да бъде
упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в
размер на 200 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно
практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и
С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение № 7804 от 17.03.2022 г.,
издадена по ч.гр.д. № 45498 по описа за 2021 година на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 148 състав.
ОСЪЖДА „Управление.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
град София и адрес на управление: бул. „Братя Бъкстон“ 207А, вх. „Г“,
партер, да заплати на Ц. Б. И., ЕГН **********, сума в размер на 200 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на същото да се докладва молба от длъжника с вх.
№ 182774/27.06.2023 г. за произнасяне по направеното искане за издаване на
изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2