РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
К. Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100502307 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. А. Ц.
чрез адвокат Г. Я. против решение № 1580 от 08.05.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20213110108759 по описа на Районен съд – Варна, четИ.десети състав,
с което е отхвърлен предявения иск от В. П. Г., починал в хода на процеса на
06.03.2021 г. и заместен от И. А. Ц., конституирана като ищец на основание
член 227 от ГПК, срещу Ц. В. Г. и Д. В. Г. за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по нотариален акт
/НА/ № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П.,
вписан в Служба по вписвания - Варна под НА № 11, том LХVІІ, дело №
14206/2014 г. поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците,
на основание член 87, алинея 3 от ЗЗД само до размера на наследствения дял
на И. Ц., а именно за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.4502.338 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Варна, район „Владислав Варненчик", целия с площ
от 4 852 кв.м, с номер по предходен план 635, при съседи на имота: имоти с
идентификатори №№: 10135.4502.340, 10135.4502.288, 10135.4502.29,
10135.4502.339, 10135.4502.25, 10135.4502.341, 10135.4502.24, 10135.4502.24,
10135.4502.26 и 10135.4502.2; и за 1/3 идеална част от дворно място с площ 1
320 кв.м, находящо се в село Осеново, община Аксаково, област Варна,
представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264, в квартал 44 по
действащия план на село Осеново, идентификатор № 54145.502.459 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.1, ведно с
прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м, от втора
1
жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор №
54145.502.459.2 и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с
идентификатор № 54145.502.459.3, при съседи на поземления имот:
54145.502.476, 54145.502.475, 54145.502.460, 54145.502.546, 54145.502.458.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Излага се, че съдът е приел, че в случая приложима
е разпоредбата на член 227, алинея 1, буква „в“ от ЗЗД и е разгледал всички
предпоставки за отмяна на дарение, а предявеният иск е за разваляне на
договор за издръжка и гледане. Също така е направил извод, че ищецът не е
имал нужда от издръжка, защото е бил в добро материално състояние, а освен
това е налице забава на кредитора, който не е оказал необходимото
съдействие, без което ответниците не са могли да изпълняват задълженията си.
Счита се, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците на
задълженията им по договора за издръжка и гледане. Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска изцяло.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че ищецът не е имал нужда от
издръжка, доколкото е бил в добро материално положение и не само се е
издържал сам, а и помагал на ответниците. Също така се излага, че
ответниците са научили за болестта на бащата си в един много късен момент
от заболяването, след което настоящата ищца е прекъснала всякакви контакти
между бащата и децата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 171, том
I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П., В. Г. е прехвърлил на
ответниците при равни квоти следните свои собствени недвижими имоти, а
именно: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4502.338
съгласно КККР на град Варна, район „Владислав Варненчик", целият с площ
от 4 852 кв.м, с номер по предходен план 635, при съседи: имоти с
идентификатори 10135.4502.340; 10135.4502.288; 10135.4502.29;
10135.4502.339; 10135.4502.25; 10135.4502.341; 10135.4502.24; 10135.4502.24;
10135.4502.26; дворно място с площ 1 320 кв.м, находящо се в село Осеново,
община Аксаково, област Варна, представляващо урегулиран поземлен имот
/УПИ/ II-264 в квартал 44 по действащия план на село Осеново, имот с
идентификатор 54145.502.459 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от
28.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с изградените в
имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор
54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение с
площ от 31,50 кв.м, втора жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с
2
идентификатор 54145.502.459.2, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м
с идентификатор 54145.502.459.3, при съседи на поземления имот:
54145.502.476, 54145.502.475, 54145.502.460, 54145.502.546, 54145.502.458. С
този договор в замяна на прехвърлените им недвижими имоти
приобретателите поели задължението за издръжката, гледането и
обслужването на прехвърлителя до края на дните му, като се задължили да му
осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко
друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот. Сочи се, че В. Г.
е бил в добро здравословно състояние и с втората си съпруга /настоящата
ищца/ се е издържал. На 20.01.2020 г. му открили злокачествено заболяване –
голям карцином на десния бял дроб и бил хоспитализиран. През ноември 2020
г. били направени допълнителни изследвания и установени малкомозъчни
метастази с придружаващ оток на главния мозък. Здравословното му
състояние се влошило, тъй като заболяването било агресивно и се развивало
бързо. В резултат на заболяването и напредналата му възраст не бил в
състояние да се грижи за себе си, не можел да работи, както и да се движи без
чужда помощ. Единственият му доход била пенсията от 448,74 лева.
отношенията между него и децата му /ответниците/ били сведени до
минимум, а когато узнали за заболяването му заявили, че „ще умре в мъки и
нещо не може да го спаси“. За времето от откриване на заболяването му до
депозиране на исковата молба единствено се били чували един-два пъти, но не
са го виждали.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците към
прехвърлителя по така описания договор, ищцата моли за постановяване на
решение, с което съдът да го развали в частта, с която наследодателят й е
прехвърлил на ответниците описаните недвижими имоти срещу задължение за
гледане и издръжка само за размера на наследствения й дял, а именно: 1/12
идеална част от ПИ с идентификатор 10135.4502.338 съгласно КККР на град
Варна, район „Владислав Варненчик", целият с площ от 4 852 кв.м, и 1/3
идеална част от дворното място с площ 1 320 кв.м, находящо се в село
Осеново, община Аксаково, област Варна, представляващо УПИ II-264 в кв.44
по действащия план на село Осеново, имот с идентификатор 54145.502.459 по
КККР, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м с идентификатор 54145.502.459.1, ведно с
прилежащото към сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м, втора
жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор
54145.502.459.2, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор
54145.502.459.3. Налице е и искане за отмяна на издадения НА № № 171, том
I, рег.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П..
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответниците са депозирали писмен
отговор, с който оспорват така предявените искове като неоснователни.
Твърдят, че искът не е предявен от В. П. Г. чрез адвокат Г. Я., като излагат, че
подписът на пълномощното, с което е учредена представителна власт на
процесуалния представител не е положен от техния наследодател и баща. В
случай, че искът е предявен действително от Г., считат, че това е поради
влошеното здравословно състояние преди смъртта му, когато е инициирана
исковата молба и твърдят, че това негово действие е плод на болестта му, че
той не е съзнавал какво върши, не е могъл да ръководи действията си и
постъпките си или действал поради заблуждение или грешка. Не оспорват, че
наследодателят им е прехвърлил описаните имоти срещу издръжка и гледане,
3
че конституираната ищца е била съпруга на починалия наследодател, че той е
бил в добро здраве с изключение на последните няколко месеца от живота си,
че се е издържал сам с втората си съпруга. Оспорват изложените твърдения, че
единственият доход на В. Г. е била пенсията му в размер на 448,74 лева, като
навеждат доводи, че пенсията му е била в размер не по-малък 566 лева, а освен
това той е бил едноличен собственик на „Рустем 59“ ЕООД, като през
годините се е издържал от дейността на дружеството, отделно от това е
реализирал е доходи от наем на офис по 150 лева на месец за целия период,
които получавал по банков път и на ръка, доходи от продажба на имущества -
машини, автомобили и други, включително фирмени, имал е разплащателна
сметка и дебитна карта в Първа инвестиционна банка, като непосредствено
преди смъртта си е разполагал с 4 000 лева по сметка, които в периода
01.03.2021 г. - 04.03.2021 г. са били прехвърлени с онлайн банкиране по сметка
на ищцата. Освен това ищецът имал регистрирани огнестрелни оръжия, леки
автомобили /два на брой/, недвижими имоти, от които е можел да се издържа.
В периода 2015 г. - 2017 г. той е пътувал до Русия няколко пъти, а в периода
06.02.2020 г. - 05.03.2020 г. до Швейцария и Индия. В периода след 2014 г.
многократно е помагал материално и финансово на децата си за обзавеждане,
за сватба на Д., а през 2019 г. погасил два кредита на стойност 80 000 лева. В.
Г. винаги имал финансова възможност, разполагал е с немалки суми в брой,
бил е в добро здраве почти до края на живота си. Оспорват твърдението, че не
са се интересували от състоянието му и не са искали да полагат грижи за своя
баща. Оспорват твърдението, че за лечението му били необходими високи
разходи, доколкото същото се поема от НЗОК. Сочат, че по силата на брачен
договор от 22.10.2014 г. между В. П. Г. и Н.М. Г. първият придобива
процесните имоти в изключителна собственост и на 05.11.2014 г. ги прехвърля
на родените от брака му с Г. деца с НА за прехвърляне на недвижими имоти
срещу гледане и издръжка. След това действие ищецът остава да живее в
имота и да го ползва необезпокоявано. С решение от 31.03.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 14407/2016 г. по описа на ВРС, е прекратен с развод на
основание член 50 от СК гражданският брак между В. П. Г. и Н.М. Г., сключен
на 20.12.1981 г. И. Ц. е сключила граждански брак с В. Г. на 06.02.2018 г. и
заявила настоящ адрес в село Осеново при В. Г. от 19.09.2018 г. Действително
В. П. Г. е имал онкологично заболяване от началото на 2020 г., но ищците не
били уведомени от баща си за заболяването му, въпреки че в същия период те
са имали срещи и са се чували редовно по телефона – един-два пъти на
седмица. През лятото на 2020 г. В. Г. бил на гости при дъщеря си в София,
изработил библиотека за апартамента й и я монтирал в периода 28.08.-
04.09.2020 г. Направил й и подарък - кухненски уред. Правили си снимки,
излизали на вечеря с техни роднини от София. В този период дъщеря му
забелязала, че Г. кашля много, впоследствие той й се оплакал и че понякога
губи ориентация, има проблеми с паметта. Дотогава Г. я уверявал, че е добре
със здравето. Тъй като Ц. Г. се усъмнила в това, поискала всички изследвания
на баща си и направила консулт с онколог в София, откъдето научила за
болестта му. Тогава в разговор с баща си на 07.12.2020 г. тя му предложила
варианти за медицинска терапия, като за целта е искала да посетят заедно
специалисти във Варна. Тогава той й признал, че знае, че е болен от рак.
Вследствие на този разговор между нея и съпругата му възникнал конфликт,
като последната заявила в разговор, че не е трябвало да му се казва за
болестта. След това Ц. и Д. загубили връзка с баща си и с неговата съпруга,
като ответницата смята, че баща й е бил умишлено укрит от съпругата му и
4
контактът с него е бил прекъснат цЕ.сочено. Това наложило да подадат жалби
в Районна прокуратура - Варна, тъй като били разтревожени за
здравословното му състояние и искали да му помогнат, но от МВР ги уверили,
че установили връзка с В. Г., че той бил добре, поради което последвал и отказ
на ВРП да образува досъдебно производство. На 06.03.2021 г. ответниците
научили от майка си Н. Г. за смъртта на баща си. Когато отишли на
погребението, И. Ц. се държала грубо и агресивно с тях, не ги допуснала да
видят баща си в църквата. След смъртта на В. Г. тя продължавала да живее в
имота в село Осеново и отказвала да го освободи, въпреки многократните
покани, които са й отправени. Впоследствие инициирала молба по ЗЗДН, било
образувано гр.д.№ 20213110103793 по описа на ВРС, твърдейки, че в периода
06.03.2021 г. - 14.03.2021 г. е станала жертва на системно домашно насилие от
страна на ответниците и поискала тяхното съдебно отстраняване от имота,
както и да им се наложи забрана да се доближават до същия, въпреки че те са
единствените собственици. Производството било висящо във ВОС, тъй като
Ц. подала въззивна жалба срещу решението на ВРС, с което молбата за защита
по ЗЗДН била оставена без уважение.
Няма спор между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че с НА № 171, том I, peг.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус
К.П., В. П. Г. е прехвърлил на Д. В. Г. и Ц. В. Г. при равни квоти следните свои
собствени недвижими имоти, а именно: 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 10135.4502.338 съгласно КККР на град Варна, район
„Владислав Варненчик", целият с площ от 4 852 кв.м; дворно място с площ
1 320 кв.м, находящо се в село Осеново, община Аксаково, област Варна, УПИ
II-264 в кв.44 по плана на село Осеново, имот с идентификатор 54145.502.459
по КККР, ведно с изградените в имота жилищна сграда със застроена площ
от 90 кв.м с идентификатор 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към
сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м, втора жилищна сграда със
застроена площ от 16 кв.м с идентификатор 54145.502.459.2, второстепенна
постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор 54145.502.459.3, срещу
задължението за издръжка, гледане и обслужване до края на дните на
прехвърлителя, като приобретателите се задължават и приемат да му
осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко
друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот;
2/ Че В. П. Г. е починал на 06.03.2021 г. и е оставила за наследници съпругата
си И. А. Ц. и двете си деца – Д. В. Г. и Ц. В. Г.;
3/ Че гражданският брак между В. Г. и ищцата И. А. Ц. е сключен на
02.02.2020 г.;
4/ Че имотите, които са предмет на НА № 171 от 05.11.2014 г. са били лична
собственост на В. Г.;
5/ Че В. П. Г. е диагностициран на 20.01.2020 г. с карцином на десен бял дроб,
а през есента на същата година и с метастази в малкия мозък.
От разпореждане за отпускане на пенсия, издадено от ТП на НОИ - Варна
на 02.05.2019 г. се установява, че В. Г. има отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 448,74 лева. От постъпила справка от
ТП на НОИ Варна от 08.06.2022 г. е видно, че преди смъртта си Г. е получавал
5
лична пенсия в размер на 516,14 лева и добавки 50 лева – общо 566,14 лева.
От извлечение по сметката на Г. в „ПИБ“ АД се установява, че към
01.03.2021 г. наличността по нея е в размер на 3 062,83 лева; че Г. е нареждал
вътрешнобанкови преводи в полза на А.А. Ц. /дъщеря на съпругата му/ с
посочено основание „захранване“, както и, че е получавал суми от наем на
недвижим имот с наредител бившата му съпруга Н. Г.; към 01.01.2020 г.
салдото по сметката на Г. е било 3,82 лева, като за месеца са реализирани
обороти 54 лева дебит и 479,14 лева кредит; към 01.02.2020 г. салдото по
сметката е 425,14 лева, като са месеца са реализирани обороти 702,94 лева
дебит и 1 486,85 лева кредит; към 01.03.2020 г. салдото по сметката е 733,91
лева, като за месеца са реализирани обороти 1 033,95 лева дебит и 1 961,17
лева кредит; към 01.04.2020 г. салдото по сметката е 1 401,54 лева, като за
месеца са реализирани обороти 1 036,45 лева дебит и 2 435,49 лева кредит;
към 01.05.2020 г. салдото по сметката е 399,04 лева, като за месеца са
реализирани обороти 2 038,95 лева дебит и 2 947,45 лева кредит; към
01.06.2020 г. салдото по сметката е 368,50 лева, като за месеца са реализирани
обороти 562,50 лева дебит и 483,73 лева кредит; към 01.07.2020 г. салдото по
сметката е 2 778,73 лева, като за месеца са реализирани обороти
5 087,55 лева дебит и 5 896,32 лева кредит; към 01.08.2020 г. салдото по
сметката е 808,77 лева за месеца са реализирани обороти 6 208,11 лева дебит и
8 411,46 лева кредит; към 01.09.2020 г. салдото по сметката е 2 203,35 лева,
като са реализирани обороти 7 553,06 лева дебит и 8 977,60 лева кредит; към
01.10.2020 г. салдото по сметката е 1 442,54 лева, като са реализирани обороти
7 553,06 лева дебит и 8 977,60 лева кредит; към 01.11.2020 г. салдото е
5 571,02 лева, като са реализирани обороти 8 497,88 лева дебит и 13 502,76
лева кредит; към 01.12.2020 г. салдото е 6 368,66 лева, като са реализирани
обороти 8 921,88 лева дебит и 14 869,05 лева кредит; към 01.01.2021 г. салдото
е 5 900,68 лева, като са реализирани обороти 3 114,33 лева дебит и 6 734,31
лева кредит; към 01.02.2021 г. салдото е 3 588,91 лева, като са реализирани
обороти 3 383,62 лева дебит и 7 446,45 лева кредит; към 01.03.2021 г. са
реализирани обороти по разплащателната сметка са 7 385,62 лева дебит и
8 012,59 лева кредит; на 02.03.2021 г. има извършени два превода за по 1 000
лева /общо 2 000 лева/ от наредител В. Г. в полза на получателя А. Ц. с
посочено основание „захранване на сметка“.
Видно от отчет по сметката на „Рустем 59“ ЕООД с едноличен
собственик на капитала В. Г. е, че за периода 01.10.2019 г. - 13.10.2020 г. има
ежемесечни реализирани обороти. По сметката на дружеството има постъпила
сума в размер на 3 600 лева от продажба на багер, както и са постъпили суми в
размер на 2 400 лева и в размер на 2 160 лева от продажбата на два
автомобила. Договорите за продажбата на автомобилите и на строителната
техника са приложени по делото.
Също така е подадена жалба след смъртта на техния баща по повод, че
съпругата му И. Ц. е отказвала да предостави на собствениците достъп до
имота в село Осеново, който заедно със съпруга й са обитавали до месец
декември 2020 г., заявявайки, че има лични вещи в имота.
Видно от снетото в хода на проверката сведение от Ц. през цялото време
на съжителстването им от 2013 г. до месец декември 2020 г. тя и Г. са живели в
къщата в село Осеново. Когато В. се разболял, през месец декември 2020 г.
двамата се преместили в град Варна в жилище под наем.
Видно от снетото обяснение от Д. Г., той е посетил имота в село Осеново
6
на 15.12.2020 г., за да честити рождения ден на баща си, но той не бил там.
Представени са два договора за покупко-продажба на МПС, сключени от
Г., както и договор за наем на недвижим имот, наемодател по който е В. Г..
Видно от извлечението по неговата банкова сметка са постъпвали суми от
наем и от продажба на МПС и строителна техника.
От удостоверение, издадено от ОД на МВР Варна се установява, че В.
Г. има регистрирано излизане от България през ГПКК Лесово на 05.02.2020 г.
и регистрирано влизане през ГКПП Лесово на 05.03.2020 г.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че заболяването на В. Г.
е прогресивно влошаващо се с кратки периоди на подобрение - за няколко часа
през няколко дни. Болният е имал нужда от придружител за придвижване и
обслужване. Проведеното под наблюдение на личния лекар лечение при
домашни условия е било адекватно. Разходите за медикаменти за периода
10.12.2020 г. – 23.01.2021 г. са в размер на 512,10 лева.
От показанията на свидетелката К.а К. се установява, че В. Г. е помагал
на сина си, като е плащал кредита, децата му не го посещавали, откакто е с И.,
синът му отишъл в село Осеново веднъж. В. трябвало да започне нов обект, но
точно тогава се влошило състоянието му. Последната година залитал, не
желаел да го виждат в това състояние. За него се грижели И., дъщеря й и
съпруга на дъщеря й, който му е личен лекар. Била свидетел, когато дъщерята
на И. се обадила на дъщерята на В., за да съобщи за здравословното състояние
на баща й, дъщерята казала, че не я интересува нищо. Впоследствие разбрала,
че при втори разговор дъщерята на В. е искала да й изпратят медицинските му
документи и, след като това се случило, между двете имало разправии. Наемът
за апартамента, в който последно са живели И. и В., се плащал от съпруга на
дъщерята на А., който плащал и другите разходи. В. и И. били за повече от
месец в Русия при роднини на И.. Ходили и на сватбено пътешествие в Индия,
което е платено от дъщерята на И..
Свидетелят Н. Ц. е зет на ищцата и разказва, че е бил близо до В., когато
се влошило състоянието му. В началото болестта се развивала бавно, след
което била с бърза прогресия. За Г. се грижели той като лекар и съпругата му
И.. От декември месец 2020 г. до смъртта през месец март 2021 г. състоянието
му се влошило, не можел да се придвижва на по-голямо разстояние от няколко
крачки без чужда помощ. През този период свидетелят се виждал с Г. два или
три пъти дневно, а преди това на интервал седмица или две. Заявява, че децата
на В. са го посещавали 2-3 пъти, откакто В. и свидетелят се познават, не са му
купували нищо, няма информация да са му давали пари за издръжка. Особено
в последната година неговото семейство подпомагало семейството на В. и на
И.. Тъй като в началото на месец декември 2020 г. Г. започнал да прави
пристъпи и му се правили вливания и система с медикаменти, свидетелят наел
жилище под наем във Варна и В. и И. се преместили от село Осеново.
Свидетелят правил манипулациите ежедневно. Заявява, че И. не е
ограничавала достъпа на децата на В. до него. През периода, в който В. бил
болен, децата му не са идвали да го видят и не са се обаждали на свидетеля.
Не знае дали децата на В. са знаели, къде се намира баща им. Съпругата му им
се обаждала няколко пъти, за да ги информира за баща им. Знае, че е имал
разговор с Д. и, че след посещението при дъщеря му в София, тя е дошла във
Варна и се е срещнала с баща си. Предоставил е медицинските документи,
след като му били поискани. Споровете възникнали след смъртта на В.. Преди
7
смъртта му децата му гостували в дома на баща си преди 2020 г. Откакто
познава Веско, от 2017 г., свидетелят знае лично от него, че фирмата му се е
развивала много добре.
Свидетелката Н. Г. е майка на ответниците. Двамата с В. Г. имали
семейна фирма от 20 г. с около 10 машини /багери, камиони, валяци/ и се
занимавали с транспорт и изкоп на земни маси. Винаги бившият й съпруг е
разполагал с много пари. Фирмените пари били по сметки на фирмата, а
личните му пари се съхранявали в касата в дома му в село Осеново, имало е и
златни пендари, които не намерили след смъртта му. Децата влезли в имота в
Осеново на 13 март, а тя на 21-22 март, за да нахрани кучетата, защото кметът
й се обадил, че са гладни, а децата й имали забрана да не приближават имота.
Децата научили, че баща им е болен в края на месец ноември 2020 г. Дъщерята
на И. дала изследванията му, за да може Ц. да направи консулт в София.
Дъщеря й ходила при онколог в София, искала да заведе баща си при
специалисти, за да бъде прегледан, но той отказал. Когато дошла във Варна с
резултатите, не могла да говори и да се види с него, защото телефонът му от
10.12.2020 г. бил изключен и от тогава децата й нямали връзка с баща си. От
последващи разговори по телефона между сина й и дъщерята на И. – А., на
които свидетелката присъствала, А. заявила, че са изключили телефона на
баща му нарочно, за да не го безпокоят повече децата му, защото бил много
болен и те преценили, че той не трябва да чува децата си. Бившият й съпруг
продал много фирмена техника, но тя не знае за какво са изразходвани тези
средства от продажбите. Отношенията с децата му били добри. Д. работел при
него до месец януари 2020 г. и всеки ден баща и син били заедно. За
раждането на внука му се видяли и той им купил подарък - климатик. С
дъщеря си поддържали връзка по телефона и винаги когато тя си идвала във
Варна ходела на село по празници при него. Знае, че В. е ходил на гости в
София при нея и тогава й направил подаръци - библиотека и електрически
уред. Сватбата на сина му била на 22.06.2019 г. и В. присъствал на
тържеството. След раждането на внука му през 2020 г. му донесъл подаръци
от пътешествието в Индия. Свидетелката работи като траурен агент и
разбрала от колегите си, че бившият й съпруг е починал. След като разбрала,
веднага с ответниците отишли на гроба, където дъщерята на И. й одрала очите
и се опитала да я души. На рождения ден на баща им 15 декември, децата го
търсили и след като не го намерили подали сигнал в РУ - Аксаково за
издирване. Няколко пъти сина й говорил с И. по телефона, че иска да види
баща си, но тя отказвала. Последните три месеца преди смъртта на В. децата
му не са знаели къде живее и са нямали връзка с него. Никога не е искал пари
от децата си, защото имал достатъчно. Когато дъщеря му идвала във Варна, го
посещавала в селото и му носела хранителни стоки, зеленчуци, плодове, кафе,
подаръци.
Свидетелката Т. Г. е съпруга на ответника. Познава В. Г. от пролетта на
2018 г. Отношенията на съпруга й и свекъра й били нормални, като между син
и баща. Двамата работели заедно във фирмата на В.. Знае, че съпруга й Д. има
кредит на негово име, но същия е бил за фирмата и е плащан от дивидентите
на фирмата. Заедно ходили на гости при баща му в село Осеново, когато ги
поканели. Д. е ходил и без да го канят. Свекърът й не е искал издръжка. При
срещите им той бил в добро състояние и работел. Последно го е виждала през
март 2020 г., след като се върнал от пътуването в Индия. Знае, че са продадени
машините и че бащата на Д. решил да закрие фирмите. Това чула лично от В.,
когато били на гости, като казал, че работата намалява и смятал да ходи да
8
работи в Швейцария. Той им помогнал с пари за сватбеното им тържество, дал
им злато за халките и пари на ръка – около 500-600 лева. За раждането на
детето им подарил климатик. За заболяването му научили през есента на 2020
г. от сестрата на Д., на която той пратил медицинските документи, за да може
тя да се консултира с онколози в София. В един момент В. спрял да отговаря
на телефона на Д. и телефонът му бил изключен известно време. След това в
разговор с дъщерята на И. разбрали, че той бил сърдит за нещо. Д. търсил
баща си няколко пъти през месец декември 2020 г. и след като не можал да се
свърже, подал сигнал за издирване в РУ - Аксаково. За смъртта на В.
свидетелката разбрала от свекърва си, която пък научила от нейни колеги.
Присъствали на погребението. Първоначално съпругата и дъщеря й не искали
да пускат Ц. и Д. да останат насаме с баща си, за да се сбогуват, карали се със
свекърва й. В последните дни и месеци на свекъра й, съпругът й и сестра му
нямали достъп до него.
Предявени са искове с правно основание член 87, алинея 3 от ЗЗД. При
заведен конститутивен иск за разваляне на алеаторен договор в тежест на
ищцата съобразно изложените твърдения в исковата молба е да докаже
възникването на валидно облигационно отношение по силата на посочения
договор, а в тежест на ответниците е да докажат изпълнението на поетите
задължения по договора – издръжка, гледане и обслужване до края на дните
на прехвърлителя, като приобретателите се задължават и приемат да му
осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко
друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот, както и с оглед
наведените доводи в отговора на исковата молба, че прехвърлителят не се е
нуждаел от издръжка, доколкото е разполагал с достатъчно парични средства,
които да покриват нуждите му; че за заболяването му са узнали през есента на
2020 г., както и, че ищцата е прекъснала контактите на ответниците с баща им
до смъртта му.
Задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между
страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от
страна на длъжника. Специфичността на съдържанието на задължението за
гледане следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на
всеки отделен случай и с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя.
В настоящия случай ответниците са се задължили да издържат, гледат и
обслужват до края на дните му прехвърлителя, като му осигуряват грижи при
болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко друго, което е
необходимо за един нормален и достоен живот.
Следва да бъде подчертано, че договорът за прехвърляне на вещни права
срещу задължение за гледане и издръжка има социална цел и предназначение
да обезпечи на кредитора по това задължение по-добри социално-битови
условия за преживяване. Договорните задължения и по отношение на двете
страни са наситени с нравствено-етични изисквания.
Безспорно се доказа по делото посредством събраните писмени
доказателства, че в началото на 2020 г. В. Г. е диагностициран с дестностранен
бронхогенен карцином с хилустна и медиастинална лимфаденопатия и
суспектни вторични възли в долен лоб – бял дроб. Впоследствие са
установени малкомозъчни метастази и оток на мозъка, мускулна дистрофия -
консумативен синдром, световъртеж и тежки дискоординационен и
астеноадинамичен синдром, поради което и се е наложило да провежда
9
терапия – инфузионна и орална. Наличните заболявания, засягащи
дихателната и централната нервна система са налагали поотделно и в своята
съвкупност специални грижи във връзка с всяко от тях, касаещи комплексно
лечение - прегледи в специализирани кабинети и медикаментозно лечение. В
периода месец декември 2020 г. до смъртта на Г. той е било в тежко общо
състояние с кратки периоди на подобрение и се е нуждаел от чужда помощ за
придвижване, обслужване и физиологични нужди. Всъщност по делото няма
спор, че състоянието на прехвърлителя е налагало постоянна опека във всяко
едно отношение и то непрекъснато, особено след месец декември.
Както бе отбелязано по-горе, заболяването е установено в началото на
2020 г. и от доказателствата по делото може да се направи извод, че ищцата го
е криела от Г., тоест той не е знаел, че е онкологично болен. Поради това няма
никаква логика тя, респективно и той, да са съобщили на двамата ответници за
това. От удостоверението, издадено от ОД на МВР - Варна е видно, че Г. е
отсъствал от страната в периода 05.02.2020 г. - 05.03.2020 г., а от
свидетелските показания се установява, че ищцата и В. са предприели
пътуване до Индия като сватбено пътешествие, тъй като са сключили
граждански брак на 02.02.2020 г. Тук е мястото да бъде отбелязано, че
очевидно Г. е разполагал с достатъчно парични средства, за да предприеме
заедно с ищцата едномесечно пътуване до далечна дестинация.
Доказателства, че това е финансирано от дъщерята на ищцата, както твърди
свидетелката К., не са събрани по делото.
Установено бе от гласните доказателства, че в края на август 2020 г. –
началото на септември 2020 г. В. Г. е гостувал на дъщеря си в град София,
изработил библиотека за апартамента й и я монтирал. Тогава ответницата Ц. Г.
забелязала, че той кашля много, а и той й се оплакал, че понякога губи
ориентация и има проблеми с паметта. В резултат на това ответницата
поискала от дъщерята на ищцата да й даде изследванията му, за да може да
направи консулт в София. Ц. Г. ходила при онколог в София, искала да заведе
баща си при специалисти във Варна, за да бъде прегледан, но той отказал, като
й съобщил, че знае, че е болен от рак. В резултат на това между ответницата и
ищцата възникнал конфликт, тъй като последната заявила, че не е трябвало да
му казва за болестта. С оглед на така обсъдените гласни доказателства и
съобразяване, че свидетелките Н. Г. и Теодора Г. са съответна майка на
ответниците и съпруга на ответника и показанията им следва да се преценяват
съгласно разпоредбата на член 172 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд намира, че се доказаха твърденията на ответниците, че са научили за
болестта на баща си през есента на 2020 г. свидетелят Ценов явства, че И. е
информирала ответниците за болестта на баща им, но данни кога се е случило
това не съобщава. Свидетелката К. обяснява, че присъствала, когато дъщерята
на И. се обадила на дъщерята на В., за да съобщи за здравословното състояние
на баща й, но последната казала, че не я интересува нищо. Вярно е, че тази
свидетелката е незаинтересована от изхода на спора, но от една страна не
става ясно кога е проведен въпросния разговор, а от друга – как е чула
свидетелката изявлението на ответницата при телефонния разговор или това е
опосредено чрез свидетелката. Когато ответницата Г. дошла във Варна, за да
заведе баща си при специалисти, не могла да го открие, поради което и подала
жалба до РУ – Аксаково.
При договора за гледане и издръжка прехвърлителят като кредитор има
задължението да прехвърли собствеността на вещта, което е сторено. За да се
изпълни уговореното по договора е необходимо именно прехвърлителят да
10
окаже кредиторско съдействие при получаването на насрещната престация за
издръжка и гледане. Действително прехвърлителят има правото да изисква и
правото да получи договорените грижи и издръжка, без това да му е вменено
като договорно задължение, тоест да е елемент от насрещната договорна
престация. Без неговото участие обаче е невъзможно изпълнението на
договорения облигационен резултат, което е насрещното задължение на
длъжника. В този смисъл е необходимо кредиторът да оказва съдействие
ежедневно и непрекъснато. На първо място следва да бъде отбелязано, че в
резултат на действията на ищцата самият кредитор /В. Г./ не е знаел за
заболяването си дълго време и е разбрал в резултат на предприетите действия
на дъщеря му, след като същата е научила за здравословното му състояние.
Това е провокирало и скандал между дъщерята на ищцата и ответницата Ц. Г.,
а именно: защо ответницата му е съобщила, че е онкоболен. Въпреки опитът
на ответниците да изпълняват задълженията си, то това не се е осъществило,
тъй като ищцата прекъснала всякакви контакти на Г. с децата му и заедно с
него напуснали обитаваната от тях къща в село Осеново, като новото им
местопребиваване било неизвестно за децата му. В резултат на това
ответниците предприели издирването му и чрез органите на МВР.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят В.
Г. е страдал от тежко заболяване, в последните месеци е бил на легло и е имал
нужда от специално внимание и постоянни грижи. Изпълнението на
задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато поради самата същност на тези задължения. От естеството на
задължението съгласно член 68 от ЗЗД следва, че мястото на изпълнението на
задължението на приобретателите е местожителството на кредитора по
времето на пораждане на задължението или село Осеново. С напускането на
мястото на изпълнението Г. е лишил длъжниците от необходимото съдействие
да изпълняват задължението си, като по този начин се е поставил в забава
съгласно член 95 от ЗЗД. Без значение е, дали той има вина за неоказването на
необходимото съдействие, поради което е ирелевантно дали се касае за
преместване в друго жилище в друго населено място без неговото съгласие
или по собствена воля. Съгласно член 96, алинея 1 от ЗЗД забавата на
кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го
освобождава от задължението. До предявяването на иска за разваляне на
договора е било налице неизпълнение от страна на длъжниците, но това
неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска ответниците са
поставени в забава. От този момент на негово разположение е възможността
да предложат изпълнение в течение на процеса и поискат от съда съгласно
член 87, алинея 3, изречение второ от ЗЗД да им определи според
обстоятелствата срок за това, като трансформират цялото неизпълнено в
натура задължение за минало време в парично. Като не са сторили това
длъжниците са изпаднал във виновно неизпълнение, което следва да бъде
преценено от съда съгласно член 188, алинея 3 от ГПК. в този смисъл е и
решение № 853 от 11.10.1999 г., постановено по гр.д.№ 159/1999 г., на ВКС - II
ГО. Видно от доказателствата по делото Д. Г. и Ц. Г. са получили препис от
исковата молба на 07.09.2021 г., тоест пет месеца след смъртта на баща си,
което води до извод, че обективно не са имали възможност да поискат
трансформация.
Макар и по различни мотиви крайният извод на районния съд
съвпада направения по-горе от въззивната инстанция, поради което
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
11
По разноските
Въззиваемите са претендирали заплащането на сторените от тях разноски
пред настоящата инстанция, които следва да им бъдат присъдени на
основание член 78, алинея 3 от ГПК съобразно изхода на спора. Пред
въззивната инстанция всеки от тях е сторил разноски в размер на по 2 500 лева
за адвокатско възнаграждение, за което са представени списъци по член 80 от
ГПК и доказателства за извършването им.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1580 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20213110108759 по описа на Районен съд – Варна, четИ.десети състав.
ОСЪЖДА И. А. Ц. ЕГН ********** от град Варна – *******да заплати
на Ц. В. Г. ЕГН ********** от град София –**** сумата от 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. А. Ц. ЕГН ********** от град Варна – ****** да заплати
на Д. В. Г. ЕГН ********** от град Варна – местност „Зеленика“, **** сумата
от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща сторените от него
разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12