№ 1349
гр. П., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20255220100428 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. К. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул. *********, в качеството му на родител и законен
представител на детето К. К. Б., ЕГН **********, чрез адвокат А. П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. *******, против майката на детето А. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ********.
В исковата молба се сочи, че с Решение № 1253/22.10.2024г., постановено
по гр.д. № 3491/2023 г. по описа на Районен съд – П., бил прекратен брака
между страните. Упражняването на родителските права по отношение детето
К. К. Б., ЕГН ********** били предоставени на ищеца, което той отглеждал в
семейното им жилище. Ответницата и майка на детето била осъдена да плаща
издръжка на детето, като й бил определен режим на лични отношения с К..
Ответницата въобще не се явила по делото за развод, поради което й бил
назначен особен представител. Същата не била открита на адреса й въпреки,
че съдът я търсил многократно. Сочи, че ответницата постоянно сменяла
местообитанията си и не можело да се установи къде точно живее. Въпреки
направени многократни опити да се свърже с ответницата, ищецът не успял да
установи къде се намира. Твърди, че ответницата напълно се е отказала от
контакт с детето К. – нито я търсела, нито плащала издръжка. Излага, че с
ответница не могат да постигнат съгласие относно въпроса за издаване на
международен паспорт на детето, поради това, че няма контакт с нея, а
роднините й давали противоречива информация. Това обстоятелство му
създавало затруднения, доколкото не можел да се снабди с документи за
детето, а същият често пътувал до Федерална Република Г., като
невъзможността на детето да пътува с него му създавала значителни
неудобства.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да разреши
1
издаване и получаване на международен паспорт на детето К. К. Б., ЕГН
********** единствено с негово съгласие, без да се иска съгласието на
майката – ответница А. К. М., ЕГН **********, както и да се разреши детето
да напуска пределите на Република България в чужбина, придружавано само
от ищеца, без да се иска съгласието на майка й. На основание чл. 127а, ал. 4 от
СК отправя искане за допускане на предварително изпълнение на съдебното
решение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответницата А. К. М., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител - адвокат Б. Д., с които не оспорва исковите претенции. Счита,
че с оглед пълното дезинтересиране на майката от детето няма никакво
основание неговия личен живот и този на отглеждащия го родител да бъдат
ограничавани или затруднявани. Намира, че е в интерес на детето да може да
пътува извън границите на страната до която и да е държава в света, поради
което намира исковете за основателни.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа подадената искова молба и моли за уважаване на исковете.
Ответницата, чрез назначения й по делото особен представител, поддържа
подадения отговор, като намира исковете за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че ищецът К. К. Б. и ответница А. К. М. са сключили
граждански брак на ****** г., като по време на брака са им се е родило едно
дете – малолетната К. К. Б., ЕГН **********, родена на ********** г.,
понастоящем на 6 години. Обстоятелството, че страните са родителите на
детето се установява и от приобщената по делото преписка по гр.д. №
3491/2024 г. по описа на Районен съд – П. и приложеното по него
удостоверение за раждан на детето.
Между страните не е спорно и това, а се установява и от представеното по
делото Решение № 1253/22.10.2024 г. от 13.12.2017 г., постановено по гр.д. №
3491/2024 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила на 13.11.2024 г., че
сключеният между родителите на детето брак е прекратен с развод, поради
дълбокото и непоправимото му разстройство, като родителски права по
отношение малолетното дете К. Б. са предоставени на бащата К. Б. и е
определено местоживеенето на детето да бъде при неговия баща. С решението
е определен и режим на лични отношения между майката с детето всяка първа
и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, един
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, по време на
Коледните празници през четните години и на Великденските празници през
нечетните години, в деня след рождения ден на детето, на рождения ден на
майката, както и по всяко друго време със съгласие от страна на бащата.
Майката А. М. е осъдена да плаща издръжка на малолетното си дете К. Б. в
размер на 233,25 лева, платима чрез нейния баща К. Б. от момента на
подаване на исковата молба – 27.09.2023 г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава при
просрочие.
2
Видно от събраните по делото доказателства, включително и материалите
по делото за развод, майката А. М. отсъства от страната, което е обусловило
назначаването на особен представител, който да я представлява, както по
настоящото производство, така и в производството по гр.д. № 3491/2024 г. по
описа на Районен съд – П..
От приложената по делото справка от ОД на МВР – П., се установява, че
детето К. К. Б. е имало издаден следните документ за самоличност – паспорт,
издаден от ОД на МВР – П., който е бил валиден до 18.09.2025 г. и към
настоящия момент е с изтекъл срок, както и временен паспорт, издаден от
Генералното консулство в М., валиден до 30.12.2020 г. и унищожен на
18.09.2020 г.
По делото е представено писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ –
П., с което информират, че при разговор с ищеца Б., той ги информирал, че
към момента работи в гр. М., Г., като с него живеела и дъщеря му К. Б..
Същият информирал, че майката А. М. е в неизвестност и не проявява
заинтересованост за детето си. Посочено е още, че социалните работници не
са осъществили среща и разговор с майката А. М., доколкото същата се
намирала на неизвестен адрес.
По делото като свидетел е разпитан М.С.М., чрез показанията на който се
установява, че познава родителите на детето, тъй като са съседи. Споделя, че
бащата се грижи за детето си и знае, че живее и работи в Г.. Бащата му
споделил, че е търсил майката на детето, но нея изобщо я нямало. Според
него, същата се намирала някъде в Г., като изобщо не я е виждал в квартала.
Майката не е търсила детето и не се е виждала с него. Лятото на тази година
К. се прибрал от Г. и му казал, че е търсил майката на детето, както и че трябва
да извади паспорт на детето. Не бил успял да я открие, за да извади паспорт за
детето. Споделя, че към момента детето е заедно с баща си в Г., като за
отглеждането му помагала и неговата майка, с която живее – бабата по бащина
линия на детето. Сочи, че бащата и детето често се прибират в България.
Свидетелката Р.А.М. споделя, че познава ищеца, тъй като са съседи.
Единствено ищецът се грижел за детето и търсил майката А., за да му извади
паспорт, но не я открил. Сочи, че майката на детето също живяла в техния
квартал, но не я виждала от много време. Знае, че майката на детето К. не го
търси и не се интересува от него. Ищецът и споделял, че детето няма паспорт
и не може да й извади такъв, защото трябвало да се подпише майката.
Споделя, че ищецът пътувал заедно с детето към Г., където работел. С него
живеела и майка му – бабата на детето по бащина линия, която му помагала в
грижите за детето. Ищецът и детето често се прибирали в България и винаги
пътували заедно.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
логични, взаимодопълващи се, последователни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Въпреки предоставената от съда възможност, поради неявяването й,
ответницата А. М. не бе изслушана по реда на чл. 127а, ал. 3, във вр. с чл. 59,
ал. 6 от СК.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение,
3
заместващо съгласието на майката А. К. М., за издаване на лични документи
на малолетното дете К. К. Б., ЕГН **********, родено на ********** г., както
такова, заместващо съгласието на майката за пътуване на детето извън
пределите на страната, заедно с неговия баща – ищецът К. К. Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно нормата на чл.
127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Производството по чл. 127а от СК представлява такова на
спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките
на която съдът прави преценка по целесъобразност, ръководейки се от най-
добрия интерес на детето с нормативно предписаното му съдържание по пар.
1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД предвижда, че заявленията за
издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подават лично и от
техните родители, настойници или попечители. Съгласно разпоредбата на чл.
76, т. 9 от ЗБЛД не се разрешава напускането на страната на малолетни и
непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от СК.
В случая необходимостта ищецът да разполага със съдебно решение по
тези въпроси произтича от обстоятелството, че ответницата отсъства и не
може да бъде открита, като от данните по делото може да се направи извод, че
същата отсъства и от пределите на Република България. Съдът намира, че
молбата е допустима, доколкото се установи, че страните са родители, които са
разведени, упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата, като майката е неизвестност и не поддържа контакт
нито с баща, нито с детето си, поради което същото към настоящия момент
няма валиден международен паспорт, съответно дадено разрешение от страна
на майката да пътува извън пределите на страната с нейния баща.
Съдебната практика е непротиворечива, че посочването на конкретен
период от време, за който се иска разрешение от съда за пътуване на дете в
чужбина, не е условие за редовност на молбата по чл. 127а от СК - Решение №
31/16.06.2016 г. по гр. д. № 3426/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Съдът не е
обвързан от отправеното искане и определя параметрите на пътуването (срок,
дестинации, придружаващи лица, цели на пътуванията, периоди и други
ограничения) в интерес на децата. По тази категория дела от първостепенно
значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от
исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те
са изрично посочени. Съдът се произнася, изхождайки от причините, поради
които детето ще пътува извън страната, съображенията на родителя ответник
да не се съгласи с това и конкретните обстоятелства, включително условията
на пътуване, средата, в която ще пребивава детето в съответната държава,
евентуалната му адаптация, желанието на самото дете, като дължи
разрешение, което да гарантира най-добре благополучието на детето. Поради
тази причина е достатъчно в молбата да се формулира искане до съда за
произнасяне по въпросите по чл.127а, ал. 2 от СК, което е достатъчно за
редовността й. От този момент нататък съдът определя, изцяло в интерес на
4
децата, всички параметри на разрешеното пътуване в чужбина по чл. 127а, ал.
2 от СК без да е обвързан от пределите, въведени от страните в исканията им.
В този смисъл и Решение № 234/30.05.2012 г. по гр. д. № 1580/2011 г. на IV г.о.
на ВКС. С оглед на това, съдът намира, че е сезиран с редовна искова молба,
въпреки че в нея не е посочен конкретен период, за който се иска разрешение
детето да пътува.
Съгласно задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС
разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило
пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от
родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто
кръг е определяем.
Следва да се има предвид, че хипотезата на чл. 127а от СК предвижда
възможността да бъде заместено съгласието на другия родител за напускане
пределите на страна от детето единствено с цел „пътуване“. Под „пътуване“
настоящия съдебен състав разбира временно напускане пределите на
страната, в която детето има трайно местожителство и последващото му
завръщане. Хипотезата не засяга и не урежда възможността за трайно
установяване на територията на друга страна на дете - български гражданин.
В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов
характер...“ В този смисъл са Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. №
3212/2015 г., III г. о. на ВКС, Решение № 403 от 29.02.2016 г. по гр. д. №
6903/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.) Такова пътуване обогатява представите на
детето за света, дава му възможност да опознае различна културна среда и да
се среща с повече хора, като всичко това е в полза на развитието на детето.
Безспорно, интересът на детето предполага то да може да пътува, опознавайки
чужди култури, да обогатява мирогледа и общата си култура, и да посещава
държави за отдих.
В настоящия случай се касае за дете, което към настоящия момент е на
сравнително ниска възраст – навършени 6 години. С влязло в сила Решение №
1253/22.10.2024 г. от 13.12.2017 г., постановено по гр.д. № 3491/2024 г. по
описа на Районен съд – П. родителските права по отношение малолетното дете
се упражняват от бащата К. Б., като местоживеенето на детето е определено
при бащата. Към настоящия момент детето живее със своя баща, която полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Видно от
събраните по делото доказателства, че на бащата се налага да пътува често в
чужбина, съответно често се завръща в страната. Очевидно е, че извеждането
на детето извън пределите на страната е в негов интерес предвид ниската му
възраст и необходимостта бащата да полага ежедневни грижи за него. Не е в
интерес на детето да бъде отделяно от него за дълги периоди от време,
доколкото се нуждае от непосредствената родителска грижа на своя баща,
предвид отсъстващата майка. Следва да се има предвид, че не може да се
ограничава възможността на детето да пътува в чужбина при желание за това,
тъй като то като гражданин на Европейския съюз има право на свободно
придвижване, включително да пътува в чужбина. Възможността на родител и
дете да се радват на взаимната си компания представлява основен елемент от
семейния живот, който е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията за защита
на правата на детето, дори когато взаимоотношенията между родителите са
5
разрушени. Според установената практика на Европейския съд по правата на
човека, вътрешни мерки, които възпрепятстват възможността на родител и
дете да се радват на взаимната си компания представлява намеса в правото на
зачитане на семейния живот. Намесата би била допустима, когато преследва
цели, които са легитимни съгласно ал. 2 от чл. 8 на Конвенцията и могат да
бъдат разглеждани като „необходими в едно демократично общество“. Между
конкуриращите се интереси, тези на детето и на двамата родители, следва да
се постигне справедлив баланс, като без съмнение, съобразяването с висшите
интереси на детето е от решаващо значение.
В случая не се установява бащата до момента да е осуетявал или
затруднявал срещите между майката и детето в определените от съда дни.
Свидетелските показания на двамата свидетели категорично и еднопосочено
сочат, че неосъществяване на срещите между майката и детето в определения
режим на лични отношения не е по вина на бащата, а по причини, изходящи от
страна на майката, предвид нейната дезинтересираност от детето.
С оглед горното, налага се изводът, че в интерес на детето ще бъде да
може да пътува краткосрочно извън пределите на Република България, за да
бъде заедно с отглеждащия го родител. Не са налице данни, а и не би могло да
се презумира, че е налице някакъв риск за детето при пътуване, нито от
здравословен, нито от социален характер. От друга страна, с оглед
съвременните технологии, даващи възможност за лесно достъпна и евтина
комуникация чрез интернет връзка, при желание майката би има възможност,
да поддържа контакт с детето си, когато то е извън страната.
Както е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г.
по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС при нужда и установен интерес на
детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите за това, съдът
може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период
от време, също до определени държави, като интереса на детето следва да
бъде преценяван във всеки конкретен случай.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявения иск по чл. 127а, ал. 2 от
СК е основателен и следва да се уважи, като се даде разрешение за пътуване в
чужбина на детето К. К. Б., придружавано от своя баща К. К. Б., извън
територията на Република България, без съгласието на неговата майка А. К.
М., с цел да преминава, пътува и краткосрочно да пребивава в чужбина, без
ограничение на броя на пътуванията за всяка календарна година и без да се
променя обичайното му местоживеене в Република България. Съдът намира,
че с оглед конкретния случай, в интерес на детето е разрешението да бъде за
срок от пет години, предвид сравнително ниската възраст на детето и
съобразявайки задължителните указания в посоченото тълкувателно решение
на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че така определеното
разрешение заместващо съгласието на майката, не противоречи на интересите
на детето. Напротив - то е изцяло в негов интерес и е от значение за
правилното му нравствено, интелектуално, културно и социално развитие. От
друга страна, следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма
пречка дадено разрешение по чл. 127a от СК да бъде ревизирано, доколкото
постановените в това производство съдебни актове, като такива по спорна
съдебна администрация, не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Като основателна и доказана ще следва да се уважи и другата претенция
на ищеца, а именно за даване на разрешение за издаване на международен
6
паспорт за пътуване в чужбина на детето К. К. Б., представлявано от своя
баща и законен представител – ищеца, без да е необходимо съгласието и
подписа на майката.
С исковата молба е поискано на основание чл. 127а, ал. 4 от СК да се
допусне предварително изпълнение на решението. Съдът, предвид данните по
делото и доколкото международният паспорт на детето към настоящият
момент е изтекъл, намира, че е в интерес на детето да се допусне
предварително изпълнение на решението, поради което искането следва да
бъде уважено.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, но такива не са
поискани, поради което не се и присъждат с решението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, заместващо
съгласието на майката А. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ********,
по силата на което да бъдат издавани лични документи по реда на ЗБЛД,
включително международен паспорт, на детето К. К. Б., ЕГН **********,
родено на ********** г.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, заместващо
съгласието на майката А. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ********,
по силата на което детето К. К. Б., ЕГН **********, родено на ********** г.,
да напуска пределите на Република България и да преминава, пътува и
краткосрочно да пребивава в чужбина, придружавано от нейния баща К. К. Б.,
ЕГН **********, за срок от пет години, считано от влизане в сила на
решението, без ограничение в броя на пътуванията му и без да се променя
обичайното му местоживеене в Република България.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
127а, ал. 4 от СК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7