№ 210
гр. ****, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството образуването по искова молба от „****” АД, със седалище и адрес на
управление град ****, ул.”*****”, № 30, ЕИК ***** срещу: ******, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление - село **, Община ****, Област ****
В исковата молба се твърди, че „****” АД е извършило продажба на резервни части за
селскостопанска техника на ******, с ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление -
село **, Община ****, Област **** както следва: компресор, филтър изсушител и
електромагнитен съединител, за която продажба е издало фактура №****/**** г. на цената
1965.89 лева, с включен ДДС. Твърди се, че ответникът не е заплатил тази цена.
Твърди се, че ищцовото дружество депозира пред PC - град **** заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По Ч.гр.д.№640/2021 г. на същия съд е
издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от
ответника. Това обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Иска се да бъде прието за установено по отношение на ******, с ЕИК - *******, със
седалище и адрес на управление - село **, Община ****, Област **** че същото дължи на
„****” АД, с ЕИК - *****, със седалище и адрес на управление град ****, ул.”*****”, № 30
сумата 1965.89 лева, с включен ДДС, представляваща неплатена цена на продадени му от
последното дружество части за селскостопанска техника: компресор, филтър изсушител и
електромагнитен съединител, за която продажба е издадена фактура №****/**** г., ведно
със законната лихва върху същата сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 11.06.2021г., до окончателното и изплащане. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди се, че ответника неколкократно е закупувал от ищеца части за земеделска
техника, но не е закупувал посочените в исковата молба части, за които е издадена
процесната фактура. Твърди се, че ответника нито е заявявал, нито е получавал посочените в
исковата молба части, не е подписал процесната фактура, към нея нямало стокова разписка
или друг документ, доказващ получаване на стоката.
Твърди се, че процесната фактура като частен свидетелстващ документ, не доказвала
сключване на договор за продажба доколкото в нея не се съдържат основни елементи от
договора и тя не е осчетоводена в счетоводството на ответника.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител пледира за
уважаване на предявения иск, тъй като той бил основателен и доказан. Ответникът чрез
процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От фактура № ****/****г. се установява, че на ****г. “****“ АД е издало на „**
******* фактура за продадени стоки – компресор на стойност 853,24 лева, филтър
изсушител – 231,12 лева, електромагнитен съединител на стойност 553,88 лева. Общата
стойност на фактурираните стоки е 1965,89 лева с ДДС. Съставител на фактурата е П.П.в,
който я е подписал. За място на сделката е посочено ****, като получател е отбелязан П.П.,
липсва подпис за получател.
От показанията на св.П.П.в, които съдът частично кредитира се установява, че той
работи като продавач консултант в ищцовото дружество в магазина в с.**** от 4 години,
работи сам в магазина и е издавал доста фактури на ответното дружество. Той е издал и
процесната фактура. В една събота му се обадил П., който бил заедно със синовете му, че му
били нужни части за комбайна, св.П. установил, че исканите части ги няма в неговия склад.
Съдът не кредитира показанията на св.П. в останалата им част, че търсените от П. части ги
имало в склада в гр.**** и че П. тръгнал да ги вземе заедно със синовете си, че колегата му
от склада в гр.**** ги заприходил в склада на св.П.а, за да можел той да издаде фактура.
Св.П. издал фактура на П. и му я изпратил по имейл. Възникнало спор, че електромагнитния
съединител е алтернативен, а бил фактуриран като оригинален. Св.П. разговарял с колегата
си от гр.**** и той му казал какви части били взели и че били взели оригинален
елетромагнитен съединител. Приемо-предавателен протокол не бил издаван от колегата на
св.П. в гр.****.П. отказвал да плати фактурата докато не коригирали цената й. Съдът не
кредитира показанията в тази им, защото св.П. работи за ищцовото дружество и поради това
е заинтересован от изхода на спора, още повече, че той е издал процесната фактура.
2
Показанията на свидетеля в некредитираната от съда част противоречат и на заключението
на вещото лице по изготвената ССчЕ, според което процесната фактура не е осчетоводена у
ответното дружество, не е включена в справки декларации по ЗДДС у ответното дружество
и в дневник за покупки.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че процесната фактура е осчетоводена на **** г. съгласно
законовите изисквания и същата е включена в дневник продажби за месец юни 2020 г. у
ищцовото дружество.
Процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника и същата не е
включена в дневник покупки за период от месец юни 2020 г. до настоящия момент.
Процесната фактура е включена в дневник продажби на ищецът „****“ АД за месец
юни 2020 г.и дължимият ДДС е начислен и отразен в справката- декларация за същия
данъчен период.
Процесната фактура не е включена в дневник покупки за период от месец юни 2020г.
до настоящия момент при дружеството-ответник, съответно не е ползван данъчен кредит в
размер на 327.65 лв.
Според счетоводните записвания на „****“ АД, дружеството-ответник дължи сумата
по процесната фактура в размер на 1 965.89 лева и няма извършени плащания по същата.
Според писмените обяснения на управителя на „** *******, в счетоводството на
дружеството няма осчетоводена фактура с №****/**** г., съответно няма и плащания по
нея.
Неизплатената сума от ответника по процесната фактура е в размер на 1965,89 лева.
От приложеното ч.гр.д.640/2021г. на РС **** се установява, че ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.640/2021г. на РС
**** и е издадена Заповед № 427/15.06.2021г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.640/2021 на РС **** за следните суми: сума в размер на 1965,89 лева
(хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
цената на резервни части за селскостопанска техника (компресор, филтър изсушите и
електромагнитен съединител), за което е издадена фактура № ****/**** г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По издадената заповед е подадено възражение от длъжника ответник, поради което в
законоустановения 1-месечен срок е подаден установителен иск, по който е образувано
настоящото производство.
Въз основа на така установените факти, ***** районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е установителен с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1
ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
3
ищеца сумите описани в издадената Заповед № 427/15.06.2021г. по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.640/2021 на РС ****, а именно: сума в размер
на 1965,89 лева (хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща цената на резервни части за селскостопанска техника (компресор, филтър
изсушител и електромагнитен съединител), за което е издадена фактура № ****/**** г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният
договор за продажба, с описания предмет и цена, че е изпълнил задълженията си по него.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Договорът за търговска продажба е неформален, двустранен, консенсуален договор.
Той се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. За
доказването му могат да се използват всички допустими доказателства и доказателствени
средства по ГПК. В случаят ищецът се опитва да докаже сключването на процесният
договор за търговска продажба чрез фактура № ****/****г. и показанията на св.П..
За доказателственото значение на неподписаната от купувача фактура е формирана
постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г.,
решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т.
д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно
другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата
на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска
операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по
получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност
между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписаната
от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е
вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която
не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява
получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.
В случая процесната фактура е неподписана за купувач. От изготвената по делото
ССчЕ се доказа, че процесната фактура не е осчетоводена от ответника, не е вписана в
4
дневника за покупките, за нея не са подавани декларации по ЗДДС за ползване на данъчен
кредит. Поради това, процесната фактура е недостатъчно доказателство, за да може съдът да
обоснове правния извод, че е сключена търговка продажба между двете дружества за
стоките описани в нея.
Показанията на св. П. в кредитираната им част съвкупно преценени с останалите
доказателства по делото също са недостатъчни, за да докажат сключването на процесната
търговска продажба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е претендирал разноски, но предвид изхода на делото такива не му се дължат.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и тази разноска следва да му бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, ***** районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град ****, ул.”*****”, № 30, срещу ******, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление село **, Община ****, Област ****с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 ГПК с искане за признаване на установено в отношенията между страните, че
******, с ЕИК ******* дължи на„****” АД, ЕИК ***** сумите описани в издадената
Заповед № 427/15.06.2021г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.640/2021 на РС ****, а именно: сума в размер на 1965,89 лева (хиляда деветстотин
шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща цената на резервни
части за селскостопанска техника (компресор, филтър изсушител и електромагнитен
съединител), за което е издадена фактура № ****/**** г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град ****,
ул.”*****”, № 30, да заплати на ******, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
- село **, Община ****, Област ** сума в размер на 300 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. ****
5
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6