№ 37653
гр. София, 24.10.2023 г.
**********, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110155877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК вр. чл. 113 ГПК.
Производството е образувано след като с Определение № ******, постановено
по гр.д. № ********** производството по делото е прекратено и изпратено на
********** по местна подсъдност.
Предмет на делото са предявени от *********, ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка *********, ЕГН ********** и ********, ЕГН
********, действаща чрез своята майка и законен представител *********, ЕГН
**********, искове срещу *********, ЕИК *********, косвени искове с правно
основание чл. 382, ал.1 КЗ, вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ************, ЕИК *********, сумата 26324,49 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение, поради настъпило застрахователно събитие
„смърт на застрахованото лице“ по Договор за корпоративна застраховка „****** с
*******“ на получателите на кредити от 30.09.2013 г., сключен между ************
като застраховащ и трето ползващо се лице и *********, като застраховател, за
застраховане на изпълнението по Договор № ***********-*******/******* г. за
банков кредит *********, сключен между ************, като кредитор и
наследодателя на ищците – **********, починал на 24.11.2020 г., като длъжник, която
сума е формирана като непогасена част от кредита.
Изпращащият съд е приел, че ************, конституирана като съищец е
носител на качеството „потребител“ по застрахователното правоотношение с
ответника, поради което на основание чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа
спора е съдът по седалище на ************ – ********* се е позовал на Определение
№ ******** по ч.т.д. № 1855/2016 г., І то, в което е посочено, че процесуалният
субституент не е носител на самото право на избор по чл. 113 ГПК, а той е
предоставен на процесуалния застъпник, както и че ищците нямат качеството
потребител.
Съдът намира, че не е местно компетентен да разгледа настоящия спор, поради
следните съображения:
Съдът намира, че в случая ищците, като наследници на застрахованото лице по
процесния застрахователен договор имат качеството потребител, като за да достигне до
този извод съдът изходи от разпоредбата на чл. 282, ал. 3 от КЗ, според която в случай
на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово
неимуществено благо съгласно ал. 1, по повод изплащането на обезщетение по
1
застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С § 1, т. 1 от ДР на
КЗ е дадена легална дефиниция на понятието застрахован – а именно това е лицето,
чието имуществено или неимуществено благо е предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор, като в този смисъл и с оглед така приетата законова
дефинитивност се определя и качеството им на "потребител на застрахователна услуга"
на тези лица. Следователно, същите в това им качество имат право да изберат местна
подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, с упражняването, на което се дерогира общата
местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. С оглед признатото право на застрахован по
смисъла на чл. 383, ал. 3 КЗ и в тази връзка установеното качество на "потребител на
застрахователна услуга" на наследника на длъжника по договор за кредит, застраховал
в обезпечение на задължението си по него свое неимуществено благо, разполага с
правото произтичащо от разпоредбата на чл. 113 ГПК да предяви иска си по настоящия
или при липса на такъв - по постоянния си адрес. В този смисъл е Определение № 272
от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят
******
Обстоятелството, че ************ има качеството „потребител на
застрахователна услуга“ по смисъла на §13, т.1, вр. т.14 от ДР па ЗЗП не променя
горния извод на съда. Идеята на законодателя, приемайки правилата за специална
местна подсъдност за искове на и срещу „потребител“ е изходил от факта, че
физическото лице „потребител“ е във всички случаи по-слабата страна в едно
правоотношение и същото следва да получи засилена защита на своите права, като в
случая това се осигурява чрез достъпа до съд, който е се намира в населеното място,
където е настоящият адрес на потребителя.
Предвид изложеното и като съобрази, че от служебно изготвените справки НБД
е видно, че и двамата ищци са с регистрирани с постоянен и настоящ адрес в ****,
съдът намира, че на основание чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е
********, а не **********. Следователно ******** неправилно е изпратил делото по
подсъдност на **********, което обуславя наличието на спор за подсъдност, който
следва да бъде разрешен по реда на чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55877/2023 г. по описа на СРС, І ГО,
157 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТТА пред ********* между ******* и
********** за разглеждане на гр.д. № 55877/2023 г. по описа на СРС, І ГО
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на ********* за произнасяне по повдигнатия спор за
подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при **********: _______________________
2