РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000351 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №3145/21.03.2025г. от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1 – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт И. Ц.
против решение №9/20.02.2025г., постановено по т.д. №62/2024г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която жалбоподателят Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София е осъден
да заплати на И. С. К. от гр. П., ул. „Г.Б.“ №** сума над 29 950 лева до
присъдения размер от 59 950 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни
увреждания, които е претърпяла по повод на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 14.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда относно размера
на обезщетението, което приема за справедливо. Счита, че не са отчетени
1
интензитета и характера на уврежданията, краткия възстановителен период и
приносът на пострадалото лице за настъпване на вредоносните последици.
Поддържа, че тя е напълно възстановена от претърпените травми и като не е
отчел това съдът е определил едно необосновано завишено по размер
обезщетение. Претендира намаляване на присъденото обезщетение до 29950
лева.
Постъпил е отговор по тази жалба от И. С. К. – чрез процесуалния и
представител адв. Д., с който е изразено становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Постъпила е въззивна жалба вх. №2616 от 07.03.2025 г. от И. С. К. – чрез
процесуалния и представител адв. Д. против решение №9/20.02.2025г.,
постановено по т.д. №62/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в
частта с която е отхвърлен предявения от И. С. К. против Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г.
М. Димитров“ №1, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни увреждания, които е
претърпяла по повод на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 14.05.2023
г., за разликата над 59 950 лева до пълния предявен размер от 85 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2024г. до окончателното
изплащане.
Счита, че съдът не е взел предвид тежестта на травмите, причинени на
ищцата, обстоятелството, че е претърпяла тежки операции и че е имала
едновременно няколко фрактури, отражението на травмите върху цялостното
и психическо и физическо състояние, както и продължителния период на
лечение и възстановяване. Претендира уважаване на претенцията в пълния и
размер.
Претендира присъждане на разноски за производството пред въззивния
съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Моли да бъде
определено такова по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
По тази въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
2
Ищцата И. С. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ №**, твърди, че е
пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.05.2023г.,
на автомагистрала „Т.“, 25 км., причинено противоправно от водача С.А.Т. при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ф. Г. с рег. № **.
Твърди, че поради обилен валеж, водачът на автомобила е загубил контрол над
него, автомобилът е напуснал своята пътна лента, завъртал се е и от
последвалия силен удар се е обърнал. Твърди, че отговорността на водача на
МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по
полица № ***, със срок на действие от 12.04.2023г. до 12.04.2024г.
Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания,
изразяващи се в гръбначна травма, изразяваща се в счупване на тялото на
първи поясен прешлен с оформен фрагмент, проминиращ към гръбначния
канал, което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на
снагата за срок от около 12 месеца, счупване на дъгата на първи поясен
прешлен вдясно, което е причинило трайно затрудняване движението на
снагата за срок от около 30 дни, контузия на двата бъбрека, което е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на осмо ребро
вляво, причинило временно разстройство на здравето, контузия, болка и оток
на дясно ходило, причинили болка и страдание. Твърди, че е приета в Детска
реанимация на УМБАЛ „П.“ и е в детска противошокова зала до 26.05.2023г.
След стабилизирането и, на 31.05.2023г. е извършена оперативна интервенция
на гръбначния стълб като са поставени шест титаниеви винта
транспедикуларно, двустранно на нива Тх12-Л1-Л2. Твърди, че остава под
наблюдение в болницата още седем дни, след което е изписана за домашно
лечение. Твърди, че повече от месец остава на легло, обслужвана изцяло от
своите родители. След този период започва раздвижване и рехабилитация в
басейн. Твърди, че е изпитвала силни болки в областта на травмите, за което
приемала обезболяващи. Твърди, че и към настоящия момент лечението
продължава като предстои последваща операция за отстраняване на
поставените стабилизиращи винтове. Твърди, че вследствие на ПТП и
получените травми, както и сложната оперативна интервенция, са и били
причинени безсъние, тревожност, липса на апетит, страх, сънувала е кошмари,
свързани с преживяното. В последвалия дълъг период на възстановяване
твърди, че е била поставен в зависимост от близките си, поради това, че не е
могла да се обслужва самостоятелно и се е нуждаела от чужди грижи и
3
помощ.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди, че е заявила своите
претенции пред застрахователя с молба-претенция, получена от последния на
14.02.2024г. Твърди, че ответникът му е определил и заплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, което ищцата счита за
недостатъчно да компенсира претърпените болки и страдания.
Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК
********* да и заплати още 85 000 лева - обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни
повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 14.05.2023г., на автомагистрала „Т.“, 25 км., причинено
противоправно от водача С.А.Т. при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил Ф. Г. с рег. № ****, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застраховател „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и
разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищцата би било в размер на 75 000 лева. Приел е, че
от тази сума следва да се извади вече платената доброволно от застрахователя
сума в размер на 15 050 лева и е уважил претенцията до размер от 59 950 лева.
Присъдил е законната лихва, считано от 14.02.2024г., когато е приел, че
застрахователят е сезиран с искане за обезщетение.
В частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди до
размер от 29 950 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет
на обжалване е осъдителната част от решението за разликата над 29 950 лева
до присъдения размер от 59 950 лева и отхвърлителната част за разликата над
59 950 лева до претендирания размер от 85 000 лева.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр. София оспорва предявените искове по основание и размер.
4
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на МПС С.Т., настъпването на твърдените
увреждания, тяхната продължителност и причинната връзка между тях и ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
И. К., която като пътник в лекия автомобил, е била без поставен
обезопасителен колан. Претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 85 000 лева /допълнително, над платените
доброволно от застрахователя 15 000 лева/ счита за несправедливо завишена и
неотговаряща за критериите за справедливост.
С молба – застрахователна претенция, получена от ответника на
14.02.2024г. ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно
обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 14.05.2023г. Не се спори, че по
образуваната преписка по щета е определено и заплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 050 лева. То – според ищцата – не
репарира претърпените от нея неимуществени вреди. Горното води до извод за
наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките
искове на ищцата против застрахователя.
Не се спори, че е налице е сключен застрахователен договор за
моторното превозно средство - лек автомобил Ф. Г. с рег. № *** с полица
„Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на
процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е
причинител на увреждането. С.Т. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
5
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №*** от 15.05.2023г. като причини и обстоятелства за ПТП
длъжностното лице, посетило произшествието е посочило, че е образувано
досъдебно производство и тече разследване. Видно от приложеното
досъдебно производство №**/2023г. на РУ – И., същото е изпратено на
Районна прокуратура – С. с мнение за прекратяването му на основание чл.24
ал.1 т.9 от НПК, поради изразеното в тази връзка желание на пострадалата. В
мотивите се сочи, че по досъдебното производство е установено, че причината
за настъпване на ПТП е движение с технически несъобразена с пътните
условия скорост от страна на водача на лек автомобил Ф. Г. с рег. №****. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.06.2024г.
на Районна прокуратура – С. досъдебното производство №**/2023г. по описа
на РУ – И., водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от
НК, е прекратено – с оглед волеизявлението за това от пострадалото лице. В
мотивите на постановлението се приема, че деянието от 14.05.2023г. е
съставомерно по реда на чл.343 ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, а негов
автор е С.А.Т.. Причините са произшествието, които се сочат в
постановлението са е движение с технически несъобразена с пътните условия
скорост от страна на водача Т., в резултат на което ПТП е причинена средна
телесна повреда на И. К..
От показанията на свидетеля С.Т. се установява, че се е движил с около
100 км/ч по магистралата, нямал добра видимост, поради проливен дъжд. При
изпреварване на товарния камион колата поднесла и се ударили в задната лява
част на камиона, след завъртане – в дясната мантинела и автомобилът се
обърнал по таван.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза /стр.109 -125 от делото на ОС/ от
техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е
неправилна преценка на водача на лекия автомобил „Ф. Г.“ за опасностите при
движение в мокър участък – не е успял да отклони своевременно
управлявания от него автомобил в лявата лента за движение и да изпревари
6
движещата се пред него товарна композиция и се е блъснал в задния ляв край
на полуремаркето. В процеса на изпреварване водачът на лекия автомобил е
загубил контрол над автомобила.
Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни
незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат
аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат
своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди.
От гореизложеното се установява, че процесното ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил Ф. Г. с
рег. № ****. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми,
предвидени в ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато лекия автомобил
и несъобразил скоростта си и движението с пътната обстановка и
атмосферните условия.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалата:
Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза /стр.109 -125 от делото на ОС/ И. К.
е пътувала в автомобила на предната дясна седалка с поставен обезопасителен
колан. В процеса на последвалото обръщане тя е била задържана от него към
седалката. Кредитирайки заключението, съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен
обезопасителен колан, за неоснователно.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза /стр.109 -125 от делото на ОС/ и от
представените писмени доказателства се установява каква е била поставената
диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли
7
невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата са били
причинени травматични увреждания: гръбначна травма, изразяваща се в
счупване на тялото на първи поясен прешлен и на дъгата му вдясно, без
неврологична симптоматика, лацерация /напукване/ капсулата на черен дроб,
ограничен излив на кръв в коремната кухина, контузия на двата бъбрека,
счупване на осмо ребро вляво, контузия на десен глезен. Всички те са
последица от ПТП на 14.05.2023г.
Първоначално е била хоспитализирана в Клиника по детска коремна
хирургия на УМБАЛСМ „П.“, където пролежала до 26.05.2023г., след което
продължила лечението си в Клиниката по детска неврохирургия на болницата
до 06.06.2023г., където е и оперирана. Извършено е оперативно лечение по
повод счупване на тялото на първи поясен прешлен и дъгата му –
транспедикуларна стабилизация на гръбначния сегмент Тх12-Л2 с титаниеви
пръчки и винтове. През месец септември 2024г. металните остеосинтези са
експлантирани. След болничния престой и възстановяването ищцата е
насочена за провеждане на плуване за укрепване на поясната мускулатура,
което тя е осъществила.
Счупването на първи поясен прешлен – според изложеното в
заключението – се проявява с локална болка в поясния отдел, мускулна
ригидност в същата област и затруднени движения на тялото. При фрактурата
на осмо ребро в ляво - налице е локална болка при палпация, болка при
обръщане, дишане, ставане от леглото, при кашлица и др. Около 2-3 дни след
счупването може да има и локално кръвонасядане. Нараняването на черния
дроб и бъбреците се проявява с увреждане на общото състояние, не и с
локални видими промени.
При прегледа на ищцата към настоящия момент се установява, че тя е
възстановена по отношение на претърпяните травматични увреждания от
гледна точка на ежедневните дейности. Все още спазва щадящ режим по
отношение на гръбначния стълб – навеждане, усукване, вдигане на тежести,
продължително стоене седнал. При счупването на първи поясен прешлен
оздравителният процес е около 12 месеца, тъй като това се приема за срока,
необходим за пълно костно срастване, тъй като поясните прешлени са
подложени на голямо аксиално натоварване от тежестта на тялото.
Показанията на разпитания свидетел В.С. К. - майка на ищцата са
8
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
първоначално И. била приета в реанимацията и е трябвало да остане там,
докато се стабилизира, за да издържи анестезията за операцията. Трябвало да
бъде обездвижена, имала нужда от ежедневни грижи, като инвалид. Поставяли
са и болкоуспокояващи и антибиотици. Събуждала се с кошмари, че не може
да движи ръцете си, че не си усеща тялото. След операцията рехабилитатор я е
учил как да се раздвижва и как да става от леглото, за да не се усуква кръста.
И. се затворила в себе си, ограничила контактите си, посещавала е психолог
дълго време, за да преодолее освен физическата, и психическата травма.
Преминала е и втората операция по сваляне на стабилизаторите, И. вече ходи
и е студентка, но все още пази кръста си, не трябва се посещава фитнес и да не
извършва резки движения, както и да вдига тежести. Единствено ходи на
плуване като вид рехабилитация.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива, а и свидетелката има непосредствени
впечатления от състоянието на ищцата след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите няколко месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил близо 12 месеца. Понастоящем е
настъпило възстановяване, но трябва да спазва някои ограничения относно
вдигане на тежести и усукване, както и продължително стоене в седнало
положение. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената
претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия дълъг възстановителен период, наличието на няколко отделни
травми, но и все пак настъпилото възстановяване, както и преживения остър
стрес, безпокойство и страх, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75
000 лева, от което да се извади вече платената от застрахователя сума в размер
на 15 050 лева, е справедливо. Така искът е намерен за основателен и уважен
до размер от 59 050 лева. Началният момент, от който се дължи законна лихва
9
върху обезщетението също е определен правилно в зависимост от датата, на
която застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие и
претенцията на ищцата във връзка с него.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 от ЗАдв. следва
да бъде осъдено ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, ЕИК ********* да заплати на адв. И. Д., с адрес: гр. С., ул. „Р.
В.“ №*, вх.* сумата 3050 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото
от нея безплатно процесуално представителство на ищцата И. С. К. пред
въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК И. С. К. следва да бъде осъдена
да заплати на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, ЕИК ********* сумата 150 лева – разноски пред въззивния
съд за юрисконсултско възнаграждение – съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/20.02.2025г., постановено по т.д.
№62/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която
жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр. София е осъден да заплати на И. С. К. от гр. П., ул. „Г.Б.“
№** сума над 29 950 лева до присъдения размер от 59 950 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
във връзка с настъпили телесни увреждания, които е претърпяла по повод на
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 14.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения от И. С. К. против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни
10
увреждания, които е претърпяла по повод на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 14.05.2023 г., за разликата над 59 950 лева до пълния
предявен размер от 85 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от 14.02.2024г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* да заплати
на адв. И. Д., с адрес: гр. С., ул. „Р. В.“ №*, вх.* сумата 3 050 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство и защита на С. Г. З. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. С. К. от гр. П., ул. „Г.Б.“ №** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* сумата 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение – съразмерно на уважената и отхвърлена
част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11