Присъда по дело №623/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Мотиви по НОХД № 623/2022 г по описа на ГДРС

ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимия ЕМ. М. П., ЕГН ********** е
роден на ******* г. в с.К., обл.Бл., б., б. гр., живущ в с.О., ул. "Д.” № *, без о.,
б., ж. н., e за това, че: На ****** г. около 13:00 часа в с.О., обл.Бл. чрез
нанасяне на удар с неустановен по делото дървен продълговат предмет в
областта на лявата ръка на И. Кр. П. причинил на същата средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата лъчева кост /
радиус / в диафизарната й част, с разместване на костните фрагменти, което
реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията
на ляв горен крайник за период от време около 3 - 5 месеца - престъпление по
чл.129, ал.2 пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК.
Представителят на РП поддържа повдигнатото обвинение.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
искове в размер 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди и 2 509,81 лв
за причинени имуществени вреди на пострадалия от подсъдимия, ведно с
законната лихва от датата на увреждането-26.08.2021 г.
На предварителното производство и в съдебното заседание подсъдимия
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното във фактическо отношение.
Пострадалата И. Кр. П. и подсъдимият ЕМ. М. П. живеят в с.О., обл.Бл..
Двамата са съседи и семействата им имали конфликт помежду си. На*******
година около 13:00 часа св.П. се намирала пред къщата на домашния си адрес
в с.О., обл.Бл., ул.“Д. № **. Имала намерение да запали огън под приготвен
за целта казан, където да свари буркани с зимнина. Докато се занимавала с
това при нея отишли св. Ф. П.а и подсъдимия П.. В ръката на св. П. имало
летва, която щяла да постави под казана. С приближаването си П. взел дървен
продълговат предмет / дърво или летва /, който намерил в близост и с него
нанесъл удар в областта на лявата ръка на пострадалата П., която почувствала
силна болка на удареното място. С този удар П. й причинил многофрагментно
счупване на лявата лъчева кост / радиус / в диафизарната й част, с разместване
на костните фрагменти, което телесно увреждане реализирало медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за период от време около 3-5 месеца и представлявало средна
телесна повреда. Св. Ш. - внучка на пострадалата като видяла случващото се
веднага отишла на място, при което подсъдимият и съпругата му си тръгнали.

По доказателствата.
В хода на производството се разпитаха множество свидетели, бе
изслушана съдебно-медицинска експертиза и се приложиха и писмени
документи относими към доказване на настоящото производство. Анализа им
сочи, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Главно доказателство са показанията на пострадалата П. и св. Ш.. Техния
разказ е проверен от гледна точка на достоверност в съпоставка с всички
събрани по делото доказателства. Разпита на пострадалото лице ни дава най-
обективна доказателствена информация. Пострадалата разказва с
подробности за инцидента и нейния разказ, когато се съпостави с този на
останалите свидетели по делото не се опровергава или дискредитира. Двете
свидетелки изрично и ясно посочиха, че автор на деянието е подсъдимия, че
при възникване на инцидента именно той е нанесъл силен удар в областта на
ръката на пострадалата. В резултат на това веднага ръката на св. П. била
1

счупена и тя „увиснала“. Категорично бе установено, че тя не е удряна от
друго лице в ръката. От техните показания се установява, че телесни
увреждания са резултат от нанесения удар на подсъдимия, няма друг,
възможен механизъм за причиняване на тази телесна повреда. Телесна
повреда е причинена именно с удар дървен предмет нанесен от подсъдимия.
Твърденията на пострадалата се потвърждават от показанията на очевидеца
свидетелката Ш., която също подробно разказа за нападението над своята
баба. Обстоятелството, че тя е в роднински връзки не е довело до неправилно
възприемане на инцидента. Тя ясно посочи, че П. е нанесъл удар с дървен
предмет по ръката на пострадалата. Свидетелката е възприела лично, че
ръката на баба и е била в кръв. Св. П. не е очевидец на нападението над
съпругата си, но от своите близки е разбрал, че именно подсъдимият е
нанесъл ударите причинили уврежданията, което сочи че те са имали ясна
представа за извършителя на деянието в противовес на твърдението на
защитата, че има опит за набедяване на подсъдимия.
По делото е разпитана като свидетел съпругата на подсъдимия - св. Ф.
П.а. Макар срещу нея да не е повдигнато обвинение за съучастие в
извършеното престъпление, въпреки достатъчното данни в тази посока, съдът
не може да пренебрегне участието на същата в нанесения побой над
пострадалата. Тя се включила активно и макар че не нанесла удара довел до
счупването на ръката, следва да се има предвид при преценката на
достоверността на нейните показания. Показанията на св. П.а разкриват опит
за оневиняване на съучастник в престъплението предвид обстоятелството, че
срещу нея не е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Това води
до недостоверност на нейните показания, предвид явната заинтересованост от
изопачаване на фактите с оглед на избягване на наказателна отговорност за
нея и съпругът и. Във същата светлина следва да бъдат разгледани и
показанията на св. А. П.а, тъй като се стреми да оневини брат си и снаха си.
Показанията на св. Д. нямат пряко отношение към престъплението. Те
разглеждат причините за влошените отношения между страните.
От показанията св.К. може да се напари извод, че е имало спречкване
между подсъдимият, съпругата му и пострадалата, тъй като той е откарал с
автомобила си участниците до полицейския участък.
По делото е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза,
според чието заключение травматичните увреждания, които е получила
пострадалата, се изразяват в многофрагментно счупване на лявата лъчева кост
/ радиус / в диафизарната й част, с разместване на костните фрагменти, което
телесно увреждане реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от време около 3-
5 месеца и представлявало средна телесна повреда. Според вещото лице
травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърд
тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила по механизма на
удар от или върху такъв предмет и по своята морфологична характеристика и
локализация е възможно да са получени по начин и време,както се съобщава в
показанията на пострадалата, а именно в резултат на нанесен удар с дървен
предмет.
От правна страна.
Описаното в съдебномедицинската експертиза телесно увреждане,
изразяващо се в многофрагментно счупване на лявата лъчева кост / радиус / в
диафизарната й част, с разместване на костните фрагменти, което телесно
увреждане реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за период от време около 3-5 месеца и
представлява средна телесна повреда .
При така установеното във фактическо отношение съдът намира, че
подсъдимия от обективна и субективна страна са осъществил елементите на
2

престъплението, визирани в чл. 129 ал. 2, пр. 2,алт.2 от НК във вр. с чл. 129
ал.1 от НК. Деянието е съставомерно по цитирания текст от наказателния
кодекс. Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно
увреждане на здравето на другиго, чрез нарушаване на анатомичната цялост
или на физическите функции на органите и тъканите в неговото тяло.
Престъпленията, с които се причинява телесна повреда, са винаги резултатни
престъпления на реално увреждане. За да има довършено престъпление,
трябва да се стигне до засягане на здравето. В зависимост от степента на
засягане на здравето телесната повреда може да е тежка, средна или лека, в
разглеждания казус е налице счупване на кост на горен крайник.
От обективна страна действията на подсъдимия съдържат признаците на
посоченото престъпление, носят белезите на деянието визирано в чл.129 ал.2
пр.2, алт.2 НК. В резултат на нападение от подсъдимия върху пострадалата и
последвалия удар по ръката на пострадалата, тя е получила счупване на кост
на горен крайник. Нанесена е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал.2 пр.2, алт.2 от НК.
От субективна страна подсъдимия действал при евентуален умисъл като
форма на вината. Според чл. 11 ал.2 НК „Деянието е умишлено, когато деецът
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици”. Деянието е извършено при евентуален умисъл, деецът
съзнателно допускал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Престъплението е резултатно, но съставомерните
общественоопасни последици не са целени от дееца, а са само възможен,
допълнителен резултат на неговото деяние, с чието настъпване той се
съгласил, преследвайки своята цел. Подсъдимия нападнал пострадалата, за да
и нанесът побой, като при последвалите удари пострадалата получила
увредата. Дееца следователно е бил наясно, че нападението му може да
доведе до общественоопасни последици и няма нищо, което да изключи
настъпването им. Въпреки това той не се отказал от преследването на своята
цел. Според Наказателния кодекс наказателна отговорност се носи за
причинена средна телесна повреда, когато деецът е действувал умишлено. В
едни от случаите на умишлено причинените телесни повреди деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на същите, т.е.
действувал е с пряк умисъл. В други случаи обаче наказателна отговорност се
носи и ако деянието е извършено при евентуален умисъл или когато деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, не е искал, но е допускал настъпването на
същите и въпреки това не се е въздържал, а извършил деянието. За да се
определи формата на вината за всеки един конкретен случай, следва да се
вземе предвид и обсъди не само субективното становище на дееца, но всички
налични обективни признаци на деянието. В случая е безспорно установено,
че подсъдимия нанасяйки удари е искал да причини телесна повреда. Дори
и да е целял лека такава, то като се има превид действията му –удари по
пострадалия с дървен предлет, той е допускал, че може да настъпи по-тежък
резултат и въпреки наличието на тази представа не е преустановил действията
си. Следователно, относно тази телесна повреда той е действал с евентуален
умисъл. Когато при нанасянето на ударите деецът е целял да причини един
вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат,
и въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава
по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т. е. и за по-тежкия
резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването и на такава
телесна повреда.
Законодателят предвижда в чл. 129 ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода до пет години. Съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от
3

свобода за срок от 6 месеца. При определяне на наказанието, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът взе в предвид: ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия / съдебното му минало -
неосъждан/, няма отрицателни сведения за личността му, липсата на
криминални прояви до момента. С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, съдът счете, че не е наложително лицето да изтърпи
наказанието ефективно в местата за лишаване от свобода. На основание чл.
66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание на
подсъдимите лишаване от свобода за срок от три години след влизане в сила
на присъдата. С така наложеното наказание лишаване от свобода ,чието
изтърпяване се отложи за срок от три години след влизане в сила на
присъдата , съдът счита , че най-добре биха се постигнали целите на
специалната и генерална превенция на НК .
По гражданските искове.
Предявен е граждански иск за сумата в размер от 2509.81 лева /две хиляди
петстотин и девет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, които
представляват нанесени на пострадалата от подсъдимия ЕМ. М. П. с ЕГН
********** имуществени вреди, вследствие на извършеното от него
престъпление, изразяващи се в заплащане на планка, закупуване на лекарства
за лечение, произтичащо от нанесената телесна повреда, заплащане на
осигуровки и такса за снимка на увредения крайник, считано от датата на
увреждането - 26.08.2021г. до окончателното изплащане. От събраните
писмени доказателства се установи заплащате на сумата на от 1 775,02 лв. Не
следва са присъждат суми за платени осигурителни вноски, тъй като те нямат
връзка настъпилото увреждане, а се дължат по силата на закона.
Предявен е иск за сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди петстотин/
лева, представляваща неимуществени вреди от извършеното от подсъдимия
престъпление, изразяващи се в претърпените от пострадалата болки,
страдания за дълъг период от време, които продължава да търпи, стрес и
тревожност, невъзможност да води обичайният си начин на живот преди
момента на извършеното престъпление, чувство за безполезност и
малоценност притеснение, унижението, които е преживяла и продължава да
преживява и трайните последици от увреждането на крайника, които се
изразяват в невъзможност за свободно движение и ефективното му
използване, което от своя страна се изразява в невъзможност да работи, да
осъществява обичайните си домакински задължения и невъзможност да
изпълнява селскостопанска работа, която е основното препитание на
семейството на пострадалата, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на увреждането - 26.08.2021г. до окончателното изплащане.
В резултат на така причинената травма е било сериозно затруднено
движението на ръката за 3-5 месеца. Съдът изхождайки от естеството на
увреждането, възрастта на пострадалата, наложилото се лечение, от
продължителността на възстановяване и обществено установения критерий за
справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД намира гражданския иск за
основателен в размер на 3 000 лв, в останалата част същия е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Подсъдимият следва да заплати на пострадалата, сторените съдебни и
деловодни разноски в размер на 1 000 лв,, както и на ОДМВР Бл., сторените
съдебни и деловодни разноски на досъдебното производство в размер на
280,80 лв, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. П. трябва да
заплати в полза на РС гр. Гоце Делчев, държавна такса по уважените
граждански искове общо в размер на 191 лв. и разноски в размер на 70 лв,
както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Причините за извършване на престъплението се дължат на явното
4

незачитане на личната тeлесна неприкосновеност на личността и правната
култура на подсъдимия.
По гореизложените мотиви съда постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	13
Дата:	26 април 2022 г.
Съдия:	Стоян Георгиев Хаджиев

Дело:	20211220200623
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Присъда по дело №623/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите