№ 826
гр. П., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20251720101530 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П., кв. Т.Л. *****************, чрез адв. Д. Г.,
вписан в АК-Л., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. Л. 12, като се иска да бъде да бъде постановено решение, с което да
признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен заем № **************** г.
сключен между А. Д. П., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ОДД, ЕИК: ********* е нищожен
на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъдено „Креди
Йес“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на ищеца ми сумата от 77.32 лв. платени при
изначална липса на основание, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Ответната страна е депозирала
отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Районният съд, преценявайки събраните
по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и
доказано от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните
се установява, че на 29.02.2024 г. между А. Д. П., ЕГН ********** от една страна и
ответника „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* е сключен Договор за паричен заем №******
(накратко „Договора за заем“) при следните условия:Главница: 300.00 лв., Месечен лихвен
процент по кредита : 3.340%, Годишен процент на разходите (ГПР): 49.149%, Срок за
погасяване: 12 седмични вноски, Обща сума, дължима от потребителя: 315.21 лв.
Съгласно чл. 6 от Договора за заем ищеца е следвало в срок до 3 (три) дни от
1
сключване на договор за потребителски кредит да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и
на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия (качени на уебсайта на ответника -
https://credives.ba/obshti-u5loviva/), а именно: Гаранти - две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над
1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
Както и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя, а именно; Ипотека върху
недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; Особен залог
върху движимо имущество чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата
сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва - отново
съгласно ОУ. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
/шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва - съгласно ОУ. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя.
В чл. 8 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в
размер на 104.79 лв.
Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и
дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. В действителност общата сума,
които ищеца е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора
сума в размер на 315.21 лв, а 420.00 лв.
Не се спори по делото, че ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от
300.00 лева. Видно от представените заверени копия от разписки по делото, издадени от
Easy Pay, ищеца е превел на ответното дружество в рамките на уговорения срок, сумата от
420.00 лева.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
2
смисъл, като не е включил неустойката при липса на обезпечение, в общата сума, дължима
от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за неустойката при
липса на обезпечение, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, е нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е
неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчители, банкова гаранция или ипотека, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното така предявения иск, касателно нищожността на клаузата,
уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в Договор за
потребителски кредит от ищца, като основателен следва да бъде уважен.
Предвид всичко изложено става ясно, че по повод сключения договор за кредит
между страните ищеца е заплатил на ответното дружество на нищожно основание, което не
е породило действие между страните, претендираната сума от 77.32 лева и същата подлежи
на връщане от кредитодателя. С оглед на това и предявения иск с равно основани чл.55 ЗЗД,
3
се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен до пълния му
предявен размер.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева, а на адв. Д. Г., сумата от
400.00 лева адвокатско възнаграждение във вр. с чл.38 от ЗА.
При определяне адвокатските възнаграждения настоящия състав се съобразява с
решение на СЕС по повод произнасяне за неравнопоставеност при определяне на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. 12, че А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П., кв. Т.Л. *****************, че чл. 8 от Договор за
паричен заем № ****************г. сключен между А. Д. П., ЕГН ********** и „Креди
Йес“ ОДД, ЕИК: ********* е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като
противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. 12, да заплати на А. Д. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П., кв. Т.Л.
*****************, сумата от 77.32 лв., платени въз основа на нищожна клауза / чл. 8 от
Договор за паричен заем № ****************г./, сключен между страните, както и
направените разноски по делото разноски в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. 12, да заплати на, адв. Д. Д. Г., вписан в АК-Л. с №***********, служебен
адрес: гр. Т., ул. З.С., ***************, сумата от 400.00 лева адвокатско възнаграждение на
осн. чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4