Р Е Ш Е Н И Е
№ 383/
01. Юли 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седемнадесети юни 2020г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 42/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „С. И.“***, представлявано от
управителя Б.С.И., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10659/02.01.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново към ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която на осн. чл. 186 ал.1 т.4 б. „а“ от ЗДДС е наредено запечатване на обекта –
ведомствена бензиностанция, находящ се в с. Крушовене, Зърнобаза, стопанисван и
експлоатиран от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 20 дни на
осн. чл. 187 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна,
неправилна и нецелесъобразна и иска отмяната й. Излага аргументи, че обектът
представлява ведомствена бензиностанция, в която не се извършват продажби и
неправилно е квалифициран като търговски обект. Дружеството представлява земеделски
производител и ведомствената бензиностанция се използва единствено за зареждане
с гориво на собствената земеделска техника и в този смисъл не продава гориво и
не реализира приходи от такива продажби. Поради това оспорва констатациите, че
не се отчитат извършените зареждания, което води до невярно деклариране на
реализираните приходи, при положение че продажби не се реализират. Налице е
противоречие в констатациите, че дружеството не отчита продажби, а в същото
време е установено, че има фискално устройство, което отчитало зареждането на
гориво в информационната система на НАП, но това не било на всеки 5 мин., за
което дружеството не носи вина.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Мотивирана е с констатираните с протокол от проверката нарушения на
реда на регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект. То се
изразява в това, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира,
въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на
функционалните и техническите изисквания съгласно приложение 1 и приложение 2
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ в законоустановения срок до 31.09.2019г.,
като след посочената дата е продължило да използва фискално устройство, което
не е от одобрен тип. А при определянето на срока за запечатване на обекта
органът действа при условията на оперативна самостоятелност и той е определен
съобразно целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 186 ал.4 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на 09.01.2020г. Жалбата е подадена
на 10.01.2020г., чрез ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен в законния 14-дневен
срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от орган по приходите – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, съдържа фактическите и правни основания, които я мотивират и е издадена от
териториално и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 186
ал.3 ЗДДС. Спазена е предвидената писмена форма като заповедта е мотивирана с
констатациите от съставения протокол за проверка по реда на чл. 50 от ДОПК от
органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършена на 02.12.2019г.
в търговския обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с. Крушовене,
Зърнобаза, стопанисван и експлоатиран от „С. И.“ ЕООД и последваща проверка в
информационната система на НАП.
Протоколът от проверката е връчен на представител на
дружеството.
При проверката в обекта и в информационната система на
НАП, мотивирала издаването на заповедта за ПАМ е било установено, че
търговският обект – ведомствена бензиностанция използва в обекта въведена в
екплоатация електронна система с фискална памет и фискален принтер с фискална
памет, който не е от одобрен тип, с което не е изпълнил изискванията да
монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да
отговаря на функционалните и технически изисквания съгласно Приложение № 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, в законоустановения срок до 30.09.2019г. и
след посочената дата е продължило да използва фискално устройство, което не е
от одобрен тип. След проверка в информационната система на НАП е установено, че
наличното в обекта устройство ЕСФП не подава по установената дистанционна
връзка с НАП данни на всеки 5 минути от всички фискални бонове, регистриращи
продажби, издадени и записани в КЛЕН (контролна лента на електронен носител)
и в този времеви интервал, нормативно
определено изискване съгласно разпоредбите на т. ІІІб, т.1 б. „е“, пр.3 от
Приложение № 1 към чл. 8 т.1, чл. 26 ал.1 от Наредбата. За установеното
нарушение е съставен АУАН.
Видно от приложените към протокола от проверката касов
финансов отчет, 2 бр. фискални бонове за извършените на 02.12.2019г.
ведомствени зареждания с гориво от наличния касов апарат, регистрирания от
обекта оборот е в размер на 2461.93 лв., в т.ч. е отчетен ДДС и акциз.
При проверката е установено, че освен че ФУ в обекта
не е от одобрен тип, той и не отчита към НАП надеждно оборота си, съгласно
изискванията на наредбата, с което се засяга съществено фиска. От преписката и
от мотивите на заповедта за ПАМ се установява, че обекта не отчита и не подава
информация по достоверен и надежден начин към НАП за оборотите от извършваните
зареждания с гориво, което респективно води до неотчитане на обороти, а оттам и
до неотчитане на приходи и невнасяне на реално дължимите публични задължения за ДДС, акциз и други данъчни
задължения от дейността на обекта.
От описаните констатации следва, че дружеството в
качеството си на задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е спазило изискването
на чл.8 ал.2 от Наредба Н-18 вр. §8 ал.1 /изм. ДВ бр.26/2019г., доп. ДВ бр.
75/2019г./ да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство,
което да отговаря на функционалните и технически изисквания съгласно Приложение
№ 1 и №2 от Наредба Н-18/2006г. и след посочената дата е продължило да използва
фискално устройство, което не е от одобрен тип.
Принудителната административна мярка е издадена с
правно основание - чл. 186 ал.1 т.4 б.“а“ ЗДДС, който предвижда запечатване на
обект за срок до 30 дни, на лице, което използва електронни системи с фискална
памет, които не са от одобрен тип. Мярката се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Затова без значение за прилагане на ПАМ е дали е
съставен акт и издадено НП за констатирано нарушение по Наредба Н-18/2006г.,
както и дали нарушението е санкционирано и доказано с влязло в сила НП. Тези факти и
обстоятелства не представляват законова предпоставка за прилагане на ПАМ.
Такива могат да бъдат издадени и впоследствие.
Нарушаването на Наредба Н-18/2006г. в обекта е
констатирано от органите по приходите с Протокол по чл. 50 ЗДДС, който
представлява официален документ и служи за основание за съставянето на АУАН.
Затова съставянето на такъв протокол е достатъчно и може да служи и за издаване
на заповед за ПАМ, в случай на установено при проверката нарушение.
Представляващият е запознат с констатациите, послужили впоследствие за
образуване на административно-наказателно производство. А съгласно чл. 187 ал.4 ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административно-наказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Двете
производства протичат независимо едно от друго, като заплащането на санкцията е
прекратително условие за действието на мярката. До приключване на съдебното
дирене няма данни да е издадено НП за констатираното нарушение.
Налице са материално-правните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 186 ал.1 т.4 б. „а“ ЗДДС – дружеството жалбоподател е
продължило да използва в обекта електронни системи с фискална памет, които не
са от одобрен тип след 30.09.2019г., с което не е спазило изискването на
Наредба № Н-18/2006г.
По този начин се засяга утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от задължените лица
продажби, тяхната регистрация и отчетност и контрол, чрез възможността за
проследяване на реализираните обороти. Констатирано е отклонение от дължимото
законосъобразно поведение на задължения субект, свързано с реда и начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства. В
случая се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Използването
на ЕСФП от неодобрен тип и използването на такова, което не отговаря на
функционалните и технически изисквания на приложение № 1 и №2 към чл. 8 ал.1 т
Наредба Н-18/2006г. е равнозначно на липса на фискално устройство, тъй като
отпечатваните от такова устройство документи не са фискални бонове по арг. от
чл. 118 ал.3 ЗДДС. Неотчитането на извършените продажби/ зареждания води до
невярно деклариране на реализираните приходи от обекта и до невярно определяне
на публичните задължения, произтичащи от търговската дейност на дружеството, което
пряко засяга фиска.
Затова за преустановяване и за предотвратяване за в бъдеще
на подобни нарушения, законодателят е предвидил прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС – запечатване на обекта за срок до 30 дни. Мярката има превантивен ефект и
цели да дисциплинира търговците към спазване на реда за регистриране и отчитане
на всяка извършена продажба на стоки или услуги чрез фискално устройство,
отговарящо на определените изисквания, с цел да се предотврати укриването на
приходи, подлежащи на данъчно облагане и ощетяването на фиска.
При определяне на срока на действие на мярката
съдебната практика е приела, че органът по приходите действа при условията на
оперативна самостоятелност и има правото да прецени за всеки конкретен случай,
какъв срок ще бъде подходящ за постигане на целения с мярката възпиращ и
дисциплиниращ превантивен ефект в рамките на законовия срок – до 30 дни.
В заповедта се съдържат подробни мотиви относно срока,
за който ще бъде запечатан търговския обект. При определянето му е съобразен
обема на дейността, местоположението на обекта, реализираните и възможни обороти,
продължителността на осъществяваната дейност в отклонение от изискванията след
30.09.2019г., както и липсата на други извършени нарушения и липсата на
публични задължения.
Тези съображения аргументирано са обусловили
налагането на мярката – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до
него за определения срок от 20 дни. Така определения срок е съразмерен и
съответен на преследваната от закона цел и е мотивиран от органа, като не се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, предвидена в закона при прилагане на предвидената
ПАМ, с което е спазен залегналия в чл. 6 АПК принцип на съразмерност при
издаването на ИАА.
Изтъкнатите в жалбата доводи, че в обекта не се
извършва търговска дейност и продажби, тъй като бензиностанцията е ведомствена
и обслужва дейността на дружеството като земеделски производител са
несъстоятелни, тъй като дружеството не е освободено в това си качество от
задължението да отчита зареждането на горива с начисляване на дължимия ДДС и
акциз за реализираните от дейността обороти чрез електронни системи с фискална
памет от одобрен тип, отговарящи на функционалните и технически изисквания
съгласно Наредба Н-18/2006г..
Ето защо оспорената заповед е законосъобразна, а
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр.
чл. 144 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -
100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. И.“***, представлявано от управителя Б.С.И.,
срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10659/02.01.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която на осн. чл. 186 ал.1 т.4 б. „а“ от
ЗДДС е наредено запечатване на обекта – ведомствена бензиностанция, находящ се
в с. Крушовене, Зърнобаза, стопанисван и експлоатиран от дружеството и забрана
за достъп до него за срок от 20 дни на осн. чл. 187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „С. И.“***, представлявано от управителя Б.С.И. да
заплати на ТД на НАП – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/